/проповед/
Днес завършваме изучаването на книгата Изход. Ще разгледаме
последните няколко стиха на гл. 40, но ще си припомним накратко и предходните в
главата. Тя е едновременно заключение и кулминация на книгата Изход, но също тази
последна глава и въведение към книгата Левит.
Чели ли сте такива книги, в които всяка глава завършва с
кулминация, и същевременно читателят се подготвя за продължаването на историята
в следващата глава? Същото прави и Изход.
От една страна, тя е кулминация на книгата, защото след
дълга подготовка най-накрая скинията е построена. От друга – тя е подготовка за
Левит, защото в Изход Бог показва каква трябва да бъде подредбата на всички
принадлежности на скинията, а в Левит научаваме как трябва да се използват те.
За израилтяните сглобяването на скинията за първи път е вълнуващо
преживяване. Подготовката и изработването ѝ са отнели приблизително 6 месеца. И
сега най-накрая е дошъл моментът за нейното издигане. Хората тръпнат в радостно
очакване.
Когато църквата ни се премести на този адрес, трябваше да я
обзаведем не само с амвон и столове, но и с шкафове и етажерки за книгите в
офиса. Тогава проучихме различните фирми, разглеждахме техните каталози и
искахме да намерим най-добрите мебели на възможно най-добрата цена. Най-накрая
дойде денят, в който ги поръчахме.
След това чакахме доставката. Когато пристигнаха пакетите,
ги отворихме. В тях имаше много различни части, които трябваше да сглобим.
Затова хора от църквата дойдоха и следвайки инструкциите, сглобиха всички
шкафове.
В 40 глава на Изход виждаме списък с различните части на
скинията. В ст. 1-8 откриваме инструкциите за тяхното сглобяване.
Представи си, че ти си Веселеил – майсторът, когото Бог призова
да изработят частите на скинията. Ти завършваш изработването на дадена част и я
носиш на Мойсей. Той ти казва да я сложиш в склада с останалите принадлежности.
Ти отиваш там, оставяш новата част. Там са всички останали части, които чакат
да бъдат сглобени, за да се получи скинията.
И колкото повече части се носят там, толкова по-голямо е
очакването да видиш скинията построена. Всички са очаквали този момент. Накрая
сигурно им е било по-трудно, отколкото на дете, което очаква Рождество, за да отвори
своя подарък.
И този ден настъпва!
Изход 40:2 „На първия ден от първия месец да издигнеш
скинията, шатъра за срещане.“
Това е първият ден от първия месец на втората година. С
други думи, това беше първата годишнина от освобождението от плена и напускането
на Египет от Израил (Изход 12:2), което
според библейските изследователи е 1445 г.пр.Хр. Също, това стана 9 месеца след
пристигането им при планината Синай.
И след като скинията е издигната, достигаме до кулминацията
на книгата – явяването на облака на Божията слава:
Изход 40:34-38 „Тогава облакът покри шатъра за срещане и
Господнята слава изпълни скинията. 35 Моисей не можа да влезе в шатъра за
срещане, защото облакът стоеше над него и Господнята слава пълнеше скинията. 36
А когато облакът се вдигаше от скинията, тогава израилтяните тръгваха на път,
през всичките си пътувания; 37 но ако облакът не се вдигаше, тогава не тръгваха
до деня на вдигането му. 38 Защото Господният облак беше над скинията денем, а
огън беше над нея нощем пред очите на целия Израилев дом през всичките им
пътувания.“
Това е изпълнение на обещанието в гл. 25
Изход 25:8 „И да Ми направят светилище, за да обитавам
между тях.“
И сега Бог се придвижва от края на стана в центъра му, над
скинията. Облакът от слава застава над нея. Нещо като печат на одобрение от
Бога за людете Му.
Думата слава (шехина) и нейни производни са споменати почти
400 пъти в Библията. В Библията слава е синоним на Божия слава. Неговата слава води
децата на Израил през Червеното море и през пустинята.
И кога дойде Божията слава? В ст. 34 се казва, „Тогава“.
Какво стана непосредствено преди това?
Изход 40:33 „Така Моисей завърши делото.“
Едва след като Мойсей беше извършил всичко точно както Бог
бе казал, Бог се яви. Веднага след като изработиха всеки детайл на скинията и я
издигнаха, Божията слава осия над нея.
По същия начин Божията слава идва върху теб, когато си покорен
да изявяваш Бог в живота си. Някои хора просто са озарени от Неговата слава. Тя
е изписана на лицето им, видна е особено от начина, по който говорят.
Когато се покоряваме на Бога, Той бива изявен в нас. В
стихове 17-32, които говорят за това как Мойсей сглобява скинията, 7 пъти се
казва, „както Господ беше заповядал на Мойсей.“
Необходимо е абсолютно, не частично покорство. Частичното
покорство е всъщност... непокорство.
Представете си мъж, който обещава на годеницата си, че ще ѝ
бъде верен 364 дни в годината, но в един ден от годината ще посещава друга жена.
Той твърди, че по принцип ще ѝ е верен, но какъв ще е той? Неверен!
Благодаря на Бога, че в нашата църква има хора, които се покоряват
на Господа и Божията слава обитава над тях. Лицата им са озарени от нея. Огледайте
се, можете лесно да ги забележите.
Така че, кога идва Божията слава? Когато се покоряваме на
Господа и Го изявяваме в живота си.
Къде се яви Божията шехина? Къде беше Божията слава? Тя изпълни
скинията. Но в Новия завет тя дойде в Исус.
В Стария завет тя дойде на преобраза, а в Новия – върху образа.
Божията слава, разкрита над скинията беше по-велика от
всяка слава, разкрита преди това на Израил. Тя беше толкова чудесна, че дори
Мойсей не можеше да влезе в скинията (ст. 35).
Не че той не беше виждал преди това Божията слава. Той я
беше видял в горящия храст в Изход 3. Той беше видял Божията слава в язвите и
изхода от Египет. Само той беше видял Божията слава в облака на върха на Синай
(Изход 19, 24). Беше видял в пукнатината на канарата дори изотзад Бог (Изход
33:23).
Но Божията слава в скинията беше по-голяма от тази, която
Мойсей можеше да понесе.
Няколкостотин години по-късно, на Преображение, Мойсей се срещна с Исус и
Илия. Този път той видя славата не на преобраза, а на образа, на личността
Исус!
И скоро Мойсей ще бъде в присъствието на тази слава за
цялата вечност. Същото се отнася за теб и мен и ние би трябвало да копнеем за
този ден. Ако зърнем поне частица от него сега, ние ще копнеем още повече за
него.
Евреи 1:3 „Той е сияние на Неговата слава и съвършен образ
на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово.“
Божията слава е в Исус Христос. По-нататък, Божията слава
се изявява и в църквата.
Ефесяни 3:21 „на Него да бъде слава в църквата и в Христос
Исус във всички родове отвека довека. Амин.“
Бог иска Неговата слава да е видна чрез тялото Христово, църквата!
Другите организации обикновено са създадени с цел да се
прославят човешки лидери. Например, в Македонското дружество се прославят лидерите
на ВМРО Тодор Александров, Иван Михайлов, Гоце Делчев и други.
По време на комунизма се стигна дори до такова извращение
да се прославят хора приживе, като Сталин, Георги Димитров и Тодор Живков –
т.н. култ към личността. Нашият град се е казвал Сталин няколко години!
Но църквата е създадена, за да прославя Исус Христос!
Всичко Той създаде за Своя слава. Затова трябва да
внимаваме да не отнемаме от Неговата слава. Ако издигаме някого, нека това да е
Исус.
Попитали известния изобретател Самуел Морз дали понякога е
попадал в ситуации, когато не е знаел какво да направи. Морз отговорил: „Повече
от веднъж, и винаги когато не съм знаел как да постъпя, съм коленичил и съм се
молил на Бог за светлина и разбиране.
Морз е получавал много почит за изобретението на телеграфа,
но е смятал, че не я заслужава. Той казва, „Направих ценно приложение на
електричеството не защото съм по-висш от другите хора, но само защото Бог,
който е предвиждал хората да имат това знание, трябваше да го разкрие на някого
и Му е било угодно да го разкрие на мене.“
Затова, ако някой те хвали за нещо, благодари, но кажи като
апостол Павел: „С Божията благодат съм това, което съм.“
Същото се отнася и за нашите свидетелства тук. Нека те не
прославят човека, а Бога! Прославянето на човека е остатък от старото ви
естество и натъжава Бога.
Не отнемай от Божията слава, но я отдавай на Него и само на
Него. Защото ако не го правиш, е възможно тя да се оттегли. Божият облак на
слава може да си тръгне.
Старозаветният свещеник Илий имаше двама нечестиви синове.
Той не ги дисциплинираше, а само замиташе нещата под килима и продължаваше
служението си. Самуил пророкува, че ще настъпи осъждение, което ще е толкова
страшно, че всеки който го чуе, ще му писнат ушите (1 Царе 3:11).
Скоро след това израилтяните отидоха да се бият срещу
филистимците, които не само убиха синовете на Илий, но и откраднаха ковчега на
завета. Когато Илий чу вестта, падна, счупи врата си и умря. Когато неговата
овдовяла снаха чу за това, настъпиха контракции и тя роди син, когото нарече Ихавод,
което значи „Славата се изгуби“ (1 Царе 4:21).
Ако една църква започне да проповядва друго благовестие, а
не благовестието на Исус Христос, Бог ще напише на вратата „Славата се изгуби“.
Ако хората в една църква започнат да пренебрегват греха,
когато са само слушатели, а не изпълнители на Словото, Бог може да престане да
я посещава. Славата на Бог ще се изгуби.
И така, Божията слава беше на Исус, тя беше и на църквата.
На трето място,
Божията
слава идва върху християнина
Колосяни 1:27 „Христос между вас, надеждата на славата.“
Същият Бог, който може да напише Ихавод на вратата на църквата,
може да я напише и на нечие сърце. Дори не говоря за възможността да изгубиш
спасението си, а да обезсилиш свидетелството си, да намалее твоето влияние и
ефективността ти. Вместо да светиш, да блещукаш.
Защо идва Божията слава?
За да ни покаже, че само Той е нашето спасение.
Облакът на слава почиваше върху омилостивилището. Не
грешникът приема слава за това, че е спасен, а Спасителят.
Второ, Божията слава идва, за да ни покаже, че само Той е
нашата защита.
Какво предпази израилтяните от египтяните в пустинята? Облакът!
Той беше светлина за добрите и мрак за лошите! Светът не може да докосне
Божиите люде, които обитават в славата на Бога.
Всичко, което идва в живота ни, трябва да прецеждаме през филтъра
на Божието славно присъствие, преди да му позволим да ни влияе. Ако Бог го
позволява, тогава то ще е за добро.
Когато израилтяните се нуждаеха от светлина, я получаваха.
Когато се нуждаеха от сянка, също.
Ние се нуждаем от Божията слава, за да разберем, че само
Той може да ни дава водителство.
Десетилетия наред този облак на слава беше техен водач.
Когато се движеше, те го следваха. Когато заставаше на едно място, те спираха.
Община Варна организира през топлите месеци безплатен туристически
тур. Гид развежда гостите на града из най-знаковите места и ги запознава с
историята. Показват им как да се ориентират в града.
Ние се нуждаем от Гид, който да ни води в живота. Ние не знаем
какво ще ни донесе утрешния ден, но знаем кой държи в ръката си утрешния ден.
Нашият Господ Исус Христос е нашият личен Гид. Той иска да хванем ръката Му, за
да ни води.
Често се опарваме, когато решим че сами знаем пътя. Нужно е
да се доверим на Бог да ни води. Ако следваш Бог, без значение колко мрачен или
неясен изглежда пътят, помни че Той е бил вече там, и Той знае къде отива.
Довери Му се, когато мрачни мисли те нападнат,
Довери Му се, когато силата ти заминава.
Довери Му се, когато туй най-трудно на света е.
Довери Му се, защото верен Той остава.
Довери Му се, защото волята Му най-добра е.
Довери Му се, защото сал в сърцето на Исуса
можеш мир намери от покруса.
Малко преди Зимните олимпийски игри през 1988 г. по
телевизията показали програма за слепи скиори, които били обучавани за ски
слалом. Към всеки бил прикрепен виждащ скиор, който им казвал къде да завиват
наляво и надясно на равното.
Когато слепите скиори овладяли това, били заведени до хълма
за слалом, където зрящите партньори карали пред тях, викайки, „Наляво!“ и
„Надясно!“ Като се подчинявали на заповедите, незрящите скиори можели да следват
курса и да пресекат финалната линия, зависейки единствено от инструкциите на
зрящите скиори. Или трябвало да им се доверят напълно, или да катастрофират.
Каква ярка картина на християнския живот е това! В този
свят ние сме слепи за това накъде да поемем. Трябва да уповаваме само на
Словото на единствения, който наистина вижда – самия Бог. Неговото Слово ни
дава посоката, за да завършим състезанието.
Преди 3467 години
в пустинята, Мойсей се покори на Бога и Бог яви своята слава. Облакът на
славата обгърна скинията. Днес ние сме Божията скиния и славата на Исус Христос
е върху нас. Нека не я вземаме за даденост, за да не я изгубим, но да ревнуваме
за нея, и да го следваме покорно там, където ни води. Амин!
20.11.2022 г.
БПЦ "Нов живот", Варна
