Днес някои празнуват празника на буквите. Но какво са
буквите, ако не само носител на нещо много по-висше, Словото? Други празнуват
славянската писменост. Но каква е тази писменост, като няма "славянски
език" и държава „Славяния“?
Трети празнуват "кирилицата", но всъщност имат предвид климентицата. Но никой не пита авторите какво те биха искали ние да празнуваме.
Кирил и Методий са отдавна
при Бога, но от историческите извори - жития, похвали,
служби, легенди, писма, свидетелства, можем
да научим що за хора са били те. Ако се запознаем дори с малка част от тeзи извори, ще разберем, че нашите просветители са били
християни. Техните сърца са скърбяли, като са виждали народите около тях да
тънат в идолопоклонство и суеверие.
Те са обичали Божието
слово и са копнеели да го направят достъпно за тях. Вярвали са, че в Христос са
скрити всички съкровища на премъдростта и знанието (Кол. 2:3). Били са убедени,
че само чрез покаяние и вяра в Сина Божий един народ може да бъде възроден и да
върви към светли бъднини.
И накрая, Солунските
просветители са обичали Спасителя и с радост са носели своя кръст. Те са
посветили живота си на християнското просвещение на езичниците. Техните ученици
са довели делото им до успех в България, а оттам и до много народи в източна
Европа и Азия. Двамата братя са отказали апетитни светски постове и слава,
търпели са много несгоди и лишения, за да донесат благата вест до тънещите в
духовна тъма.
Затова, когато днес празнуваме
24 май, първо трябва да се покаем за това, че сме забравили истинския смисъл на
празника. За това, че сме издигнали идола на формата над истината на Словото. Защото
в началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог (Йоан 1:1).
И след като сме се покаяли,
да разгърнем прашасалите Библии и да прочетем
Затова, вместо политически
коректно да избягваме същността, нека заявим с висок глас: братята просветители
биха искали днес и винаги да празнуваме непогрешимото, вечното и животодаващото
Божие Слово. Всичко останало е подигравка с тяхната памет.
