ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО
Което са пророците някога предрекли:
Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18),
защото светлина е Той за целия свят (по Йоан. 8:12).
Ето, сбъдва се в Седмия век то.
А казаха те: слепи ще прогледнат,
глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18),
ще познаят Бога както подобава.
Затова чуйте всички славяни!
Този дар от Бога ви е даден,
дар Божи е за стоящите отдясно,
дар Божи за душите, що никога не тлее,
за тез души, които го приемат.
Това е дарът!
Матей и Марк, Лука, Йоан —
те всички хора учат, като казват:
"Които красотата на душите си
съзирате — обичайте и радвайте се".
А които желаят на греховете мрака
и тлението на този свят да пренебрегнат,
и които искат да получат рая,
и да избегнат изгарящия огън —
вникнете сега с целия си разум!
Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.
Както без светлина и радост не ще има
за окото, зрящо Божието дело цяло,
но всичко е ни хубаво, ни зримо,
така е всякоя душа без книги,
невиждаща добре Закона Божи,
Закона — писмен и духовен,
Закон, откриващ рая Божи.
Та кой ли слух, тътнежа щом не чува
на гръмотевица, от Бога ще се плаши?
А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват
как ще разберете това Божие чудо?
Устата, неусещащи вкуса на сладостта,
човека правят да е като камък,
но много повече без книжната душа
във человеците е мъртво нещо.
За всичко туй когато мислим, братя,
изказваме виделина пристойна,
която ще изтръгне всички хора
от похотта и плътския живот,
та да не би с разсъдък неразумен,
щом слушате на чужда реч Словото,
да го не чувате подобно мед звънтяща (по 1 Кор. 13:1).
А туй и свети Павел, учейки, изрече,
отправяйки молитвите си нявга Богу:
"Желая думи пет да изрека,
но всички, братя, да ги разберат,
отколкото безброй слова неясни" (по 1 Кор. 4:19).
Кой човек, прочее, не ще разбере?
Кой не ще прибави мъдри притчи,
тълкуващи ни верните беседи?
И както тленността телата овладява —
те всички, гниещи, от тор по-бързо гният,
когато от храната са лишени —
тъй всякоя душа от битие лишена е,
когато Божият живец й липсва,
когато Словото на Бога тя не чува.
И още, друга притча, твърде мъдра.
Ние, искащите да растем с ръст Божий,
да кажем: "Хора, които се обичате,
кой не познава тази вяра права?
Както от семето, що пада на нивята,
така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8),
на тях пък трябва дъжд от букви Божии,
та плод божествен да покълне много.
Кой може всички притчи [да разкаже],
посрамващи народите без Книги,
говорещи със непонятен глас;
дори и всичките езици той да знае,
не може да опише немощта им.
Обаче нека своя притча да прибавя,
голяма мъдрост в малка реч да кажа:
Голи са без Книги всичките народи:
понеже без оръжие не могат
с врага на нашите души да се сразят,
те са готови за плена на мъки вечни.
А вие, народи, необичащи врага,
щом мислите да се сразите с него яко,
усърдно дверите на разума открийте,
оръжие приели здраво днес,
което Книгите господни изковават,
та главата на лукавия съвсем да смажат.
А тези букви който възприеме,
Христос Премъдростта изказва
и вашите души укрепва
с апостолите, с всичките пророци.
Говорещите тези словеса,
достойни ще са врага да убият,
принасяйки добра победа Богу,
на плътта отбягващи тлението скверно.
Животът чрез плътта е сякаш сън!
Неподдаващите се, стоящи твърдо,
за Бога ще са като воини,
стоящи вдясно при престола Божий,
когато с огън той народите ще съди,
ликуващи със ангелите вечно,
и Милостивия славещи непрестанно.
И винаги със писаните песни
възпяващи Бога, човекомилосърдния,
защото Нему подобава всяка слава,
и чест, и хвала Божия навеки,
с Отца и със Светия Дух
за вечни векове от всякое творение.
Амин!
(Според някои учени словото е написано от епископ Константин Преславски, живял през 9.-10. век). Тук поместеният превод е направен по реконструкция в Старобългарски текстове от проф. Климентина Иванова.
_________________
© 1999-2021, Словото.
