Monday, June 19, 2017

Любовта е… (1 Коринтяни 13:4-8)


/проповед/

Днес продължаваме с поредицата „Любовта е...“ върху 1 Коринтяни 13 гл. Нека да се помолим.
Молитва за Словото.

Един проповедник проверил какво пише за любовта в една енциклопедия и открил само една статия за любовта. В нея под любов се имало предвид чувства и секс. След това отворил на „чувства“ – в цялата статия думата любов била спомената само веднъж. След това проверил и думата секс. Под нея имало 12 статии и в тях открил думата любов само в един параграф.

Джон Ленън и Пол Макартни бяха казали в една своя песен, „Всичко от което се нуждаете е любов.“ В името налюбовта са изпети милиони песни, написани са стотици хиляди стихотворения, направени са хиляди филми. На всеки език думата „любов“ звучи еднакво вдъхновяващо, хора от всички националности жадуват за нея.

Но това не са песни, стихове и филми за любовта, а за похотта.

Мисля, че много хора не разбират какво всъщност е любовта. В църквата в Коринт също е имало хора, които са объркани и не са знаели какво наистина означава любов.

Те бяха станали християни, защото бяха откликнали на факта, че Бог ги възлюби и изпрати Своя единороден Син. Апостол Йоан пише,

Йоан 4:40: В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.

Следователно, тези християни знаеха какво е любов, защото Бог ги беше възлюбил първо. Но след като беше минало известно време, те бяха забравили какво е любовта. Затова Павел посвети цяла глава в писмото си, за да им каже какво е любовта.

1 Коринтяни 13 е толкова поетична, красива и изящна глава, че е една от най-известните части от Библията. Толкова е популярна, че често се използва в проповеди при встъпване в брак. Хората обичат тази глава, защото тя отговаря по един много въздейсващ начин на въпроса какво е любовта.

И като я прочетеш, си казваш: Да, точно това е любовта!

Един богослов даже я нарича „портрет, на който позира самият Христос“.
Какво казва тя, какво е любовта? Миналият път видяхме, че в началото Павел каза, че любовта е нещо много по-велико от дарбите, знанието, вярата и щедростта. Тя е акт на волята, не чувство. Тя е един по-превъзходен път.

По-нататък Павел казва:

1 Коринтяни 13:4,6,7: „Любовта дълго търпи и е милостива; 6 любовта не завижда ... и се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
1 Коринтяни 13:4-8а ни показва какво любовта е. Следващата седмица ще видим какво любовта не е.

„Любовта дълго търпи и е милостива.“

Интересна е последователността, в която са написани тези характеристики на любовта. Павел би могъл да каже, че любовта е милостива и дълготърпеливано това не е начинът, по който Святият Дух му е казал да ги подреди.

Любовта първо е търпелива, а след това е милостива. Първо е търпението.

В нашия превод се казва „дълго търпи“. Гръцката дума в този пасаж всъщност е сложна дума, съставена от две думи „дълъг“ и „гняв“. Но да не си помислите, че Павел казва, че за да демонстрираш любов, трябва да си гневен дълго време. Изразът не означава това.

Значението е, че е нужно много, за да накараш този човек да се ядоса. Трябва да го влачиш дъъъъълго време по пътя, преди да побеснее. Такива хора страдат дълго, преди да им причернее.
Ако обичаш някого, понякога се случва да го ядосаш, нали? Всъщност, хората които най-много обичаш могат да те ядосат най-много. Те знаят най-добре какво да направят, за да те вбесят.

Но когато хората ни ядосват и дразнят, ние се изкушаваме не само да се ядосаме. Понякога истински им се сърдим.

Но Бог казва, че истинската любов не допуска това. Истинската любов е търпелива, когато някой я дразни. Истинската любов е дълготърпелива.

1 Петър 4:8: „Любовта покрива множество грехове“.

Или, можем да кажем така: Любовта покрива множество раздразнения. Любовта покрива множество досади. Любовта пренебрегва много неща, които иначе биха ни накарали да се държим лошо.

Това е, което хората очакват от нас, християните, защото това очакват от Бог.

Миналият път ви разказах за онзи актьор, който играл ролята на Исус, вървящ към Голгота. Когато зевзекът на улицата започнал да се подиграва с него, той не се стърпял, хвърлил кръста и му ударил един юмрук в зъбите. Режисьорът поискал да го уволни, но той се примолил да му дадат още един шанс. На другия ден зевзекът отново започнал да му се подиграва и актьорът стискал зъби и юмруци, едва се сдържал да не се нахвърли върху него. Но накрая му казал, „Ще ми паднеш ти след възкресението!“

Това ни разсмива, защото знаем, че този актьор не се е държал по християнски. Той не е страдал дълго както Исус би го направил. Този актьор не показал любов.

Истинската любов покрива множество грехове.

Но любов, която само страда дълго, когато е раздразнена, не е истинска Божия любов.

Твърде често християните мислят, че като търпят дълго, това е достатъчно. Но дългото търпение е точно това –търпиш дългостискаш зъби, докато бавно накрая ти прикипява.

Божията любов обаче е дълго търпелива и милостива. Тя не остава пасивна в страданието... тя прави нещо по въпроса. Тя протяга ръка към човека, който те обижда и казва: „Грижа ме е за теб.“

Проповедник разказал историята за мъж, чиято кола била ударена от колата на жена, която влязла в неговата лента и ламарините на двете коли се опрели една в друга. Докато чакали да дойде КАТ, жената избухнала в сълзи. Знаела, че тя е виновна за катастрофата. На всичко отгоре тя карала чисто нова кола. Как щяла да каже на съпруга си?

Когато дошла полицията, тя трябвало да извади документите на колата от жабката. И в тях, с голям мъжки почерк, било написано: „В случай на злополука, помни, скъпа, аз обичам теб, не колата.“

Какво ни показва тази бележка?

Първо, съпругът е знаел, че жена му не е добър шофьор. Второ, той я обичал толкова много, че когато се случила злополуката, той искал тя да знае, че обича нея, не колата.

Той бил готов не само да страда дълго заради лошите й шофьорски умения. Той сложил бележка в колата, в която пишело, че тя означава много за него, дори и да удари колата.

Павел казва на вярващите в Коринт, че Бог ги обича точно така. Той страда дълго, когато те се провалят. Но той им показва милост, когато им прости. Ние трябва да се научим да се обичаме един друг по същия начин.

Тази любов може да промени живота на хората.

Младежи организирали състезание по тенис на маса в църквата за невярващи тинейджъри. По време на финала резултатът бил равен и оставали само 3 точки до края. Точно тогава едно от момичетата грабнало топчето и избягало с него. Единият от играещите разказва: „Първата ми реакция беше да й се развикам гневно.“

Но се сетих, че същия следобяд бяхме разглеждали пасажа в 1 Коринтяни 13, където се казва, че „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня.

Затова любезно помолих момичето да върне топчето и след това другият играч и аз се пошегувахме с нея, докато накрая тя хвърли топчето на масата. Благодарихме й и довършихме играта.

Няколко часа по-късно, след като гледали евангелизационен филм, тя излязла отпред с още 6 тинейджъри, за даприеме Исус. По-късно тя казала: „Израстнах в семейство, в което никой не ходи на църква. Научих се да привличам вниманието на хората, като ги карам да се ядосват. Но тази вечер видях нещо различно.

Когато взех топчето от тези момчета, те не ми се ядосаха. Не се опитаха да ми го върнат. Видях нещо различно в тези момчета и точно тогава реших, че искам да имам това, което те имаха.“

Втората фраза в 1 Коринтяни 13, която ни казва какво е любовта, казва: „Любовта ... се радва заедно с истината“ (ст.6).

Психологът Робърт Фелдмън от Университета в Масачузетс направил експеримент, за да види колко често хората лъжат. Записал с видеокамера 121 двойки студенти, които току-що са се срещнали. След 10 минутен разговор, показали на всеки участник видеото и го помолили да сподели дали не е казал нещо невярно за себе си.

Веднага след разговора повечето от студентите били сигурни, че са говорили истината. Но когато ги накарали да гледат видеото, 60% от тях осъзнали, че са казали поне една лъжа. Средно повечето излъгали 2 или 3 пъти в 10 минутен разговор с непознат.

Явно лъжата е по-често срещана, отколкото ни се иска. Виждаме отражение на това явление и в политическия и обществения ни живот. Затова Павел ни съветва в Ефесяни 4:25, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.

Защо лъжат хората? Поради различни причини. Защото са нечестни, защото се страхуват, защото искат да впечатлят някого, както в горната история. С една дума, хората лъжат, защото искат другите да ги харесват.

Но понякога хората лъжат, защото не се интересуват дали другият ще ги хареса. Защото не уважават или не харесват събеседника си.

Но тук Бог казва: когато се научите да обичате така, както трябва, ще предпочитате истината пред лъжата. Щеотхвърлите лъжата и ще говорите истината.

Но истината, която изричаме, трябва да е подправена с любов, защото истината без любов е отровна и разрушителна. Затова Ефесяни 4:15 казва, че трябва да говорим истината с любов.

Всъщност, Бог казва на коринтяните: Толкова много ви обичам, че ви казвам истината. Вие бяхте грешници и вие отивахте към ада. Но аз ви възлюбих твърде много, за да оставя това да се случи. Затова когато повярвахте, покаяхте се, изповядахте Исус, аз ви простих. Простих ви, за да можем да прекарваме време заедно.

Следователно, в 1 Коринтяни 13 Павел казва, че ние трябва да обичаме по същия начин. Като казваме истината на хората, но с любов, защото искаме да им простим. А искаме да им простим, защото искаме да прекарвамевреме с тях.

Като пастор моя отговорност е да ви казвам истината. Ако ти се наричаш християнин и в живота ти има грях, от който ти не си се е покаял, ако отказваш да се промениш, този грях унищожава живота ти. Исус, на когото служа, ме задължава с любов да ти кажа истината, с цел да се покаеш. Вече съм го правил с някои хора.

Ако тези хора не скъсат с греха и продължават да злоупотребяват с името Христос и да хвърлят петно върху Неговото тяло, църквата, тогава ще съм принуден да приложа църковна дисциплина, както пише ап. Павел:

1 Коринтяни 5:11-13: „да нямате нищо общо с никого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител; с такъв дори да не ядете заедно. Защото, каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.“

Целта на църковната дисциплина е този човек да се покае и да се върне при Христос и в църквата. Това е проява на любов!

Следователно, в 1 Коринтяни 13 Павел казва, че ние трябва да обичаме по същия начин. Като казваме истината на хората, но с любов, защото искаме да им простим. А искаме да им простим, защото искаме да прекарваме време с тях.

И накрая, в 1 Коринтяни 13 Павел ни казва, че любовта притежава някои характеристики, които са винаги верни. Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“

Накратко, любовта никога не се предава, никога не спира, винаги върши тези неща. Тя вижда грозния грях в живота на другите и те кара да я споделиш с тях.

Любовта понася всичко. Тя казва на тези, които обича, че каквото и да направят, няма да спре да ги обича. Аз казвам на моите деца, че каквото и да направят, винаги ще продължавам да ги обичам.

Любовта винаги се доверява и се надява. Ако те обичам, тогава аз ще ти вярвам. Но не казахме ли преди малко, че хората са склонни да лъжат? Да, но доверието на любовта е по-дълбоко от това дали някой те лъже или не. Може да си ме излъгал или да си ме наранил, или да не си удържал на думата си.

Но ако те обичам, аз пак вярвам в теб. Вярвам, че ти си способен да бъдеш нещо по-добро от това, което си сега.Защото така гледа Бог и на мен.

Любовта всичко търпи. Любовта никога не отпада. Докато има възможност да помогнем на човека, когото обичаме да стане това, което знаем че може да бъде, няма да се предадем.

Гледаш ли така на хората до теб?

Така изглежда истинската любов, защото това е любовта, която Бог храни към нас. Той никога не ни изоставя.

2 Петър 3:9 „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“

Любовта никога не се предава. Любовта вижда грозния грях в живота ни, но това няма значение, защото любовта не вижда другите такива, каквито са, а такива, каквито могат да станат. Любовта, която не се предава, може да има много въплъщения. Тя е:

·     Баща и майка, които прегръщат завърналата се дъщеря, след като тя е избягала от дома и е изкарвала прехраната си като проститутка.
·     Син, който се грижи за болния си обездвижен баща и всеки ден благодари на Бога, че му е дал точно този баща.
·     Съпруга, която е често малтретирана от пияния си съпруг, но продължава да се грижи и моли за него.
·     Съпруг, който казва, че харесва изкривената уста на съпругата си, на която е отстранен тумор, но заедно с него е изрязан и лицев нерв, след което се навежда над нея и изкривява устни, за да я целуне и да й покаже, че тяхната целувка все още е възможна.

Така ни обича Бог. Той вижда изкривения ни живот, но въпреки това ни обича. Така трябва и ние да се обичаме един друг. Но ти не можеш да обичаш по този начин, докато първо не разбереш с каква любов Бог те е възлюбил.

Нека се помолим.

--
БПЦ "Нов живот", Варна
18.09.2017