/проповед/
На 8 януари започнахме нашето пътешествие с поредицата „Раждането на
Църквата“ върху Деяния на апостолите. Видяхме как след раждането на църквата
благата вест се разпространи от Ерусалим в цяла Юдея и Самария, и до края на
земята. Навсякъде, където стигаше благата вест се раждаха нови местни
християнски общества. Днес ще завършим поредицата върху Деяния, като разгледаме
27-ма глава.
В началото казахме, че Деяния е летопис за раждането и първите години на
Църквата. Неин автор е Лука и хронологически тя е продължение на евангелието от
Лука. Тя продължава разказа за „всичко, което Исус вършеше и учеше“. Затова в
известен смисъл книгата Деяния е недовършена книга. Защото и днес тя все още продължава
да се пише от действието на Святия Дух в живота на всеки един от нас.
Други наричат Деяния „хроника на Божията сила, действаща по време на изпитания
и бури“. А те не са една и две в Деяния. Ние говорихме за това как Църквата се роди
на Петдесетница и веднага след това възникна опозиция и преследване на
вярващите. Вследствие на това те донесоха благата вест до цяла Юдея и Самария,
а по-късно и в цялата Римска империя.
Павел осъществи три мисионерски обиколки, достигайки до Филипи, Солун,
Атина, Коринт, Ефес и много други големи търговски и религиозни средища на
империята. Накрая, когато Павел беше арестуван в Ерусалим, Исус му се яви и му
каза: „Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва
да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:11)
Но това нямаше да стане по начина, по който Павел сигурно си е представял.
Павел беше съден от Синедриона, трябваше да се защитава пред Феликс, Фест и
Агрипа. Накрая, изправен пред опасността да бъде изпратен отново в Ерусалим и
да бъде съден там, той поиска да бъде съден пред кесаря. Това разчисти пътя за
неговото заминаване за Рим. Той щеше да отиде там като затворник!
Виждаме как благата вест се разнасяше и достигаше до най-отдалечените
кътчета на империята, но ранните християни преминаваха през много изпитания и
бури.
Затова не е случайно, че в края на книгата Лука завършва с ... още една
буря. И понеже действието на Духа продължава в нас, това идва отново да ни
покаже: бури ще има и занапред в нашия живот. Сякаш Лука и Святият Дух ни
казват: бъдете готови за следващата буря!
Бурята, с която завършва книгата е реална буря, разразила се в Средиземно
море. Това е една много драматична история, която може да послужи като чудесен
сюжет за филм, в който основният герой накрая спасява всички участници.
Но аз обичам тази история не само за това, но и защото тя ни показва как Бог
работи в нашия живот.
Подобно на тези мъже, всеки от нас е попадал в бурни води, а ако не сме,
рано или късно ще се случи.
Стар капитан изпитвал
млад кадет във Военоморско училище.
-
Какви стъпки ще предприемете, ако буря връхлети кораба?
-
Ще хвърля котва, г-н капитан.
-
Какво ще направите, ако върху кораба връхлети втора буря? – попитала
капитана.
-
Ще хвърля още една котва, г-н капитан.
-
Ами ако се надигне и трета буря?
-
Пак ще хвърля още една котва, г-н капитан.
-
Чакай малко – казал капитана – откъде ще вземеш всички тези котви?
-
От същото място, откъдето вие вземате бурите – отговорил кадетът.
Понякога в живота наистина бурите връхлитат една след друга. И тогава
нашият кораб започва да се подмята от вълните. Това може да е семейна трагедия.
Смърт, болест или развод. Може бурята да те настигне под формата на депресия,
вятърът да разкъса платната ти и да те изостави безпомощен посред океана.
Не знам през какво си преминавал или ще преминеш, но бури ще има. Но в края на Деяния урокът, който ще научим от Бог е, че Той ни избавя от
бурите на живота.
Нека прочетем
Деяния 27:1-3 „И когато
бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един
стотник, на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски
кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с
нас беше Аристарх, македонец от Солун. На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий
се отнасяше човеколюбиво към Павел, и му позволи да отиде при приятелите си, за
да се погрижат за него.“
Първото нещо, което забелязваме тук е, че
Когато преминаваме през
бурни води, Бог ни дава правилните хора
на правилното място и правилното време.
Бог постави стотника Юлий да придружава Павел. И този Юлий показа рядка
човечност към затворника Павел.
По-късно той дори ще спаси живота на Павел, а тук в ст. 3 той му позволява
да отиде при приятелите си в Сидон. Сигурно ще си кажете, какъв е този Сидон? В
Деяния не се казва нищо за основаване на църква в Сидон. Но явно там също е имало
църква.
Бог направи така, че те да спрат точно в Сидон и да има кой да се погрижи
за Павел в момент, когато той се нуждаеше от това.
На кораба имаше още двама човека, които се грижеха за него. Единият беше
Лука. Той не се споменава, но повествованието е в 1 л. мн. ч., следователно и авторът
Лука е бил на кораба. Лука беше доверен Павлов приятел от години и сега Бог
отново го изпраща на Павел.
Другият човек е Аристарх,
който е придружавал Павел в Ефес, в Македония и Азия. Лука и Аристарх не са
били затворници и явно са придружавали Павел като негови спътници, за да му
помагат по пътя.
Има ли хора, които Бог е сложил в живота ти, които са готови да са до тебе,
когато преминаваш през буря? Аз имам такива хора. Хора, които са готови да ми
помогнат. Имаме чудесен тим от работници, които жертват сили, време и енергия,
за да ни помагат в служението и в живота.
А ти? Когато задухат ветровете и вълните започнат да се надигат, а морето
се развълнува, огледай се за хората, които Бог е поставил в живота ти.
Той ги е поставил там, защото те обича и защото знае, че ще имаш нужда от
тях! Бог ще постави хора в живота ти на правилното време и правилното място,
които да с до теб в бурята.
Второ, освен че ни дава подкрепа в лицето на приятели,
Бог ни предупреждава за бурите.
Деяния 27:7-10 „И след като бяхме плавали бавно много дни, едвам стигнахме
срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, и плавахме на завет
под Крит срещу нос Салмон. И като го преминахме с мъка, стигнахме на едно
място, което се казва Добри Пристанища, близо до което бе град Ласей. Но като беше се минало много време и
плаването беше вече опасно, защото и постът беше вече преминал, Павел ги
съветваше, казвайки им: Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с
повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.“
Чрез устата на Павел Бог предупреди екипажа, че ако не обърнат платната ще
ги сполети беда. Соломон казва, „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.“ (Притчи 12:15)
Благодарен съм, че Бог е изпращал хора в живота ми да ме предупреждават за
опасности. Като невярващ тийнейджър веднъж на плажа се запознах с един младеж,
който изглеждаше много приятелски настроен. Видяхме се в компания още веднъж.
Но тогава един непознат за мен човек мина покрай мене и ми каза да внимавам с
този младеж. Повече не се събрах с него. Вярвам, че дори преди да съм познавал
Бога, Той ме е предпазил от неприятности с този човек.
Имало е случаи, когато не съм слушал предупрежденията, но с годините съм се
научил да се вслушвам в съвета на зрели вярващи хора.
Когато Бог сложи такива увещатели на пътя ти, най-добре се вслушвай в тях.
Когато сме си наумили нещо, рядко се сещаме да искаме съвет. Затова, не
забравяй думите на Соломон, „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е
мъдър, той слуша съвети.“
Обръщам се към младите. Бог ви е дал вашите родители не само за да се
грижат за вас, но и за да ви предупреждават за опасности. Вслушвайте се в
думите им, за да не съжалявате по-късно и да казвате, „Трябваше да послушам
нашите.“
Като онзи, дето казал, „Трябваше да слушам нашите, като ми говореха.“ „И
какво ти казаха?“ „Не знам, не ги слушах.“
Павел също предупреди екипажа, но те го игнорираха.
Деяния 27:11-13 „Но
стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото
на Павловите думи. И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване,
повечето изказаха мнение да се вдигнат оттам, за да стигнат, ако би било
възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и
северозапад, и там да презимуват. И когато подухна южен вятър, мислейки, че
сполучиха целта си, те вдигнаха котва и плаваха близо покрай Крит.“
Първата грешка на стотника беше, че послуша съвета на специалистите, а не
на Божия говорител. Нека не забравяме: Ноевият ковчег беше построен от
аматьори, а Титаник – от професионалисти.
Първо, слушай Бога, не хората, дори когато се считат за капацитети. И
второ, стотникът последва напътствията на мнозинството. А това може да е
пагубно. Както някой е казал, „Ако 50 милиона хора кажат нещо глупаво,
то си остава нещо глупаво.“
Спомнете си историята, когато Исус Навиев изпрати съгледвачи в Обещаната
земя. От 12 само двама се върнаха с положителен доклад. Останалите казаха: „В
земята има великани. Ние сме като скакалци пред тях. Няма как да ги победим.“ Мнозинството
надделя и вижте до колко беди и страдания доведе това решение.
Виждаме и днес политиците в България да се огъват под натиска на улицата. Лидерите
са призовани да водят, не да следват тълпата. Ние имаме нужда от лидери, които
са готови да платят цената на лидерството!
Това не означава лидерът да не взема под внимание нуждите на
последователите. Онова, което Библията ни учи, е че ние не трябва да се водим
от мнението на мнозинството, а от истината.
Ето какво стана в нашия текст:
Деяния 27:14-15, 18 „Но
след малко се спусна от острова бурен вятър, наречен евроклидон; и когато
корабът бе настигнат от вятъра, и срещу него не можеше да устои, оставихме се
на вълните да ни носят... И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния
ден хванаха да изхвърлят товара.“
Бог използва бурите. Не всяка буря е предизвикана от Бога, но Той
използва всяка буря. Защото когато бурята връхлети живота ни, тогава се
замисляме над важните неща, нали? Понякога ние трябва да разчистим палубата!
Не знам как е при вас, но понякога палубата на моя кораб се задръства от
непотребни и безполезни неща. Неща, на които изобщо не им е там мястото. И Бог
използва бурите в живота ми, за да разчисти палубата ми. Слава на Бога за това!
Той използва бурите в твоя живот.
Aндрий и жена му Яна чакали на опашка пред хранителен
магазин, когато се обърнали към Бога. Младата двойка била излязла да търси
храна в Мариупол по време на бомбардировките от руснаците. Когато пристигнали
до най-близкия супермаркет на 8 км от дома им, там имало дълга опашка. И точно
тогава отново отново полетели ракетите.
Все още падали далеко, но опашката била от 150-200 човека. Когато почти
щяли да влизат в магазина, ракетите започнали да падат все по-близо. Една паднала
на 10 м от тях. Спасило ги това, че паднала зад ъгъла.
Ужасени при мисълта, че може да оставят двете си деца сираци, те влязли в
магазина и започнали да се молят за протекция. Яна разказва, „Това е моментът, когато
повярвахме. Истинската вяра започна в този момент, когато видяхме, че Бог пощади
всички ни.“
Като тях стотици хиляди други украинци се обръщат за утеха и помощ към
Бога. Когато се разрази бурята, се замисляме за важните неща. Бог използва
бурите, за да ни обърне към себе си.
Понякога Бог допуска бури в живота ни. Допуска кризисни ситуации, когато изоставяме
всяка надежда. Това стана и със спътниците на Павел.
Деяния 27:20 „И понеже
много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то
изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.“
Изчезна вече всяка надежда. Това е тъжно, но това е понякога нужно. Бог използва
бури, за да разчисти палубата на кораба ни. Но Бог използва бури, и за да ни покаже, че ние сме безсилни.
И когато хората на кораба видяха, че не могат да се надяват на нищо, тогава
... Бог изпрати ангел!
Забележете, Той можеше да го изпрати много по-рано! Можеше да го изпрати седмица
по-рано. Можеше да каже на Павел още преди да се качи на кораба, „Вие ще претърпите
корабокрушение, но всичко ще е наред.“
Но Бог не го направи тогава. Той изчака, докато те не се отказаха от всяка
надежда да се спасят сами.
Те направиха всичко, което можеха. Те прибраха платната, изхвърлиха товара,
разчистиха палубата. Направиха всичко, което бе по силите им, и когато се
свършиха всичките им идеи и сили, тогава Бог каза, „Добре, сега Аз ще ви
спася.“
Деяния 27:23-24 „защото
ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече:
Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари
всички, които плават с тебе.“
Знаеш ли, Бог няма да те избави от бурята, докато се опитваш да се избавиш
сам.
Един кораб претърпял
корабокрушение и само един човек оцелял. Вълните го изхвърлил на необитаем
остров в Южния Пасифик. С помощта на няколко инструмента, които имал в джоба
си, той успял да построи малък заслон, за да го предпазва от бурите, които там
често връхлитали.
След това всяка сутрин той оглеждал хоризонта за кораби, за да може да се
върне при семейството си. Същото правел и следобяд. Привечер отивал да ловува.
След като се върнал от лов една вечер, заварил колибата си в пламъци.
Светкавица била ударила и опожарила не само заслона, но и всички инструменти,
които имал. Всичко било загубено.
Отчаян, човекът седнал на брега, в очакване на смъртта. Сълзи падали по
страните му, като мислел за мрачното бъдеще пред него. От изтощение заспал. Но
когато се събудил се случило най-странното нещо.
На няколко стотин метра във водата пред него видял кораб, който бил хвърлил
котва и по него щукали напред-назад моряци. Първо помислил, че е мираж. От
кораба спуснали лодка, която го взела на борда. Капитанът го посрещнал и казал,
„Когато видяхме твоя сигнал с пушека, дойдохме да те спасим.“
Човекът трябвало да загуби всичко, преди да бъде спасен. Бог се намесва в
бурята едва когато осъзнаем, че сами не можем да се спасим.
След като хората на кораба изоставиха всяка надежда, Павел им каза за
ангела. Каза им, че ще бъдат спасени и след това им заяви:
Деяния 27:25 „Затова,
братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе
казано.“
Бог може да те избави от бурята, но Бог използва всяка буря, за да ни
покаже, че сами не можем да се справим, за да разчисти палубата и привлече
вниманието към Себе Си.
В крайна сметка, след още доста премеждия – корабокрушение край бреговете
на Малта и избавяне от отровна змия, Павел и спътниците му стигат до Рим. И
мисията на Павел там продължава.
Като затворник той
свидетелства на юдеите, а после в продължение на цели две години приема всеки,
който дойде при него, „като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше
за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой“ (Деяния 28:31)
Бурите не го спряха. Бог използва бурите, за да се прослави в живота на
Павел. Благодарение на него благата вест бе донесена до много градове в Мала
Азия, Македония и Ахая, а оттам и до целия европейски континент.
Днес нашата мисия
продължава. Деяния завършва, но действието на Святият Дух продължава в нашия
живот. Затова и в края на книгата Святият Дух завършва с буря. За да ни покаже,
че в нашия живот и служение бурите ще продължават.
Но подобно на бурята, в която попадна Павел, Бог ще ни дава правилните хора
на правилното място и правилното време. Бог ще ни предупреждава за бурите и ще
ни избавя от тях – но едва след като се обърнем към Него за помощ и разчистим
всичко останало, което ни пречи да чуваме Неговия глас.
Както се пее в песента, „Щом в буря съм, Ти си в контрол. В битка пазиш Ти душата ми. Моя котва Ти си, щом
потъвам аз. Любовта Ти ме обгражда, щом в буря съм.”
Нека се помолим!
______________________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
29.10.2023 г.
