Students display energy and creativity in their evangelism. Gripped by the gospel, they can go on to exercise far-reaching influence in their universities, in their professions, in society and in the Church worldwide.
This inspirational book goes right back to Daniel in the Old Testament, studying with his three friends in Iraq. It engages from beginning to end with biblical thinking and strategy.
Commendations
"I felt like I was reading a modern-day book of Acts. I couldn't put the book down!" Rebecca Manley Pippert, author, Out of the Saltshaker"Out of the box, visionary and faith-building." George Verwer, founder, Operation Mobilisation
"Lindsay Brown opens our eyes to what is going on in the world: he helps us become 'global Christians'. Read these chapters and you will wonder, you will reflect, you will laugh, you will weep." Don Carson, Research Professor of New Testament, Trinity Evangelical Divinity School, Deerfield, Illinois
"Your heart will be warmed, your mind informed, and your will challenged to involvement in God's mission." Ajith Fernando, Director, Youth for Christ, Sri Lanka
Връщайки се към пасажа в Евреи 11, забелязваме трети ключов принцип – в стихове 35-38. Не всички вярващи, които служат на Господ с цялото си сърце, ще бъдат избавени от трудностите. По-рано в откъса четохме за хора, които са били избавени от изпитания, но в тези три стиха се набляга на нещо друго. Белегът за голяма вяра не е избавлението, а верността по време на трудности. Как се нуждаем от това послание днес! Една от най-големите ереси в последно време е теологията за просперитета, че Бог ще направи да преуспеят финансово и ще поддържа в добро здраве онези, които му служат, като принасят плод за него. Евреи 11 не ни учи на това.
Някои защитници на теологията за просперитета вярват, че продължителните страдания и трудности се дължат на греховността на християнина или на липсата на вяра. Въпреки че някои наши проблеми действително се дължат на греха, Писанието ни учи, че други се дължат на това, че сме въвлечени в духовна битка или просто на факта, че живеем в един паднал свят. Не можем да бъдем освободени от тези трудности.
Нека поясня това с един пример. Професор сър Норман Андерсън беше човек с изключителен интелект. Той изнасяше лекции в Египет, когато беше директор на Висшия юридически институт към Лондонския университет. Имаше остър ум и беше неудържим по време на дебат. Повече от шестдесет години той подкрепяше служението на IFES. Бях с него на една от последните обществени прояви, на които е говорил. Беше голяма студентска конференция в Англия, където присъстваха почти 2 000 студенти.
По време на това събиране той беше интервюиран от един почти тридесетгодишен помощник на англикански енорийски свещеник. По това време съпругата на професор Андерсън имаше старческа деменция и вече не можеше да го разпознава. И трите му деца бяха починали доста млади. Бях слисан от въпроса на енорийския помощник. Обръщайки се към професор Андерсън, той каза: „Когато се връщате назад в живота си и размишлявате върху факта, че сте загубили и трите си деца и сега след шестдесетгодишен брак съпругата Ви не Ви разпознава, задавате ли си въпроса „Защо точно аз?““ Това беше дързък, ако не и безчувствен въпрос. Бях изненадан от отговора на професор Андерсън. „Не, никога не съм си задавал въпроса „Защо точно аз?“, но съм се питал „А защо не аз?“. Като християнин на мен не ми е обещано, че ще избегна проблемите, които срещат другите. Всички ние живеем в един грешен свят.
Когато някой самолет пада, понякога в него има и християни. Вярващи страдат от рак, точно както и невярващите. На мен не ми е обещано, че ще бъда избавен от всички проблеми в този свят, само защото съм християнин. На мен обаче ми е обещано, че посред трудностите Бог чрез Христос ще бъде с мен и ще ми дава своята благодат, за да ми помага да се справям с тях и да свидетелствам за него.“
В това сякаш отекваха думите на Павел от Филипяни 1, където апостолът говори за радостта си в Христос дори измежду стените на мрачната си затворническа килия. На теологията за просперитета изглежда й липсва теология на страданието и има неадекватна есхатология, понеже повечето от обещанията, които са ни дадени в Библията, се изпълняват само след смъртта. Ние трябва да гледаме на тези обещания с очите на вярата. Ето защо Павел можа да напише: „За мен да живея е Христос, а да умра – придобивка“ (Филипяни 1:21).
