/проповед/
Едно дете в неделното училище
казало: „Г-жо, не мога да разбера нещо.“ „Какво не можеш да разбереш, Гошко?“
„Ами в Библията пише, че децата на Израел са преминали Червеното море, нали?“
„Да, точно така.“ „И че децата на Израел са завладяли Обещаната земя, нали?“
„Да“. „И че децата на Израел са построили храма.“ „Да, така е.“ „И децата на
Израел са отишли във Вавилонски плен.“ „И това е така,“ казала учителката.
„Какъв е въпросът ти?“ „Ами искам да знам какво са правили възрастните през
цялото време?“
Днес започваме ново изучаване
и ще говорим за децата, извинете,
възрастните в Израел. В продължение на 7 седмици ще разгледаме последната книга
от Стария завет – Малахия. Това е една от най-пренебрегваните книги в Библията,
но както ще видим, това е незаслужено, защото нейното послание е актуално и
важно и за нас днес.
Книгата започва с думите
„Пророческото слово от Господа към Израил чрез Малахия“ (1:1). В оригинал на
староеврейски „пророческо слово” e “товар,
бреме“. Още с тях Бог ни подготвя, че онова, което ще прочетем, няма да е лесно
или незначително, а ще е нужно усилие, за да го понесем. То няма да гали слуха,
а ще разтърси духа ни. Така и трябва да бъде, когато четем Божието слово. „Не е
ли словото Ми като огън, заявява ГОСПОД, и като чук, който троши скала?“
(Еремия 23:29)
Това слово Бог отправя чрез
пророк Малахия до Израел 600 години след основаването на царството Израел и 400
години преди раждането на Спасителя. И Той иска то да достигне и до нас.
Забележете, че макар и това
пророчество да е тежко за приемане, то не е насочено срещу Израел, а е към
Израел. Бог не иска да ги унищожи, а да ги върне при Себе Си. Затова аз реших
да избера като мото на цялата поредица думите „Върнете се при Мене“.
Какво се беше случило досега в
историята на избрания народ Израел? Бог призова Аврам да напусне родния си дом
в Ур Халдейски (днешен Ирак) и да отиде в Обещаната земя. Аврам се покори, Бог
ги умножи, но по-късно бяха поробени в Египет за 400 години.
След това, под предводителството
на Мойсей и Исус Навиев те се върнаха и завладяха Обещаната земя. Дълги години
те живяха в идолопоклонство и изневерявяха на Господа с боговете на съседните
народи. След това Бог им даде царство, но след Соломон Израел се раздели на
Северно царство – Израел (десет племена) и южно царство, Юда (две племена).
Северното царство беше завладяно
от Асирия и десетте му племена бяха пръснати между народите, станали известни
като „десетте изгубени племена на Израел“. По-късно, през 586 г.пр.Хр., поради
непокорството си Юда също беше наказана от Бога с плен във Вавилон. Ерусалим
беше разрушен, храмът – плячкосан и изгорен.
Бог изпрати пророци, чрез
които потвърди че Израел няма да бъде унищожен в плен и ще се върне в земята си.
Чрез Еремия Той обеща, че „като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз
ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна в това място“
(Еремия 29:10). Това стана, когато Медо-Персия завладя Вавилон.
Последните три книги от Стария
завет, Агей, Захария и Малахия, са написани след завръщането от плен. Последователно се връщат големи групи
юдеи начело със Зоровавел, Езра и Неемия, които първо построяват храма, а после
възстановяват стените на Ерусалим.
Малахия е писана около 430
г.пр.Хр. и името означава „моят посланик“. Не научаваме нищо друго за него,
освен факта, че е натоварен с важна мисия. Въпреки, че храмът е построен и
религиозният и гражданският живот са възстановени, вярата на Божия народ е изстинала
и е удавена в празна ритуалност и формализъм. Хората са обхванати от религиозна
летаргия и духовна апатия.
Датския философ от 19 в.
Сьорен Киркегор разказвал история за един град, в който живеели патици. Всяка
неделя те се запътвали с патешка
походка към патешката църква и сядали на местата си. Патешкият хор изпявал химн,
след което патешкия проповедник излизал отпред и разтварял патешката си Библия.
И им четял... Патици! Бог ви е дал крила! С крилата можете да летите! С крилата
можете да се издигнете и да кръжите като орли. За вас няма прегради! Имате
крила. Бог ви е дал крила и можете да летите като птици.“ И всички патици
изкряквали „Амин!“, след което ... се запътвали с поклащане у дома.
Духовните патици се срещат в
много църкви днес. Апатични християни, които не свидетелстват. Равнодушни
членове на църкви, които не помагат на нуждаещите се... Безучастни вярващи,
които не издигат глас срещу злото. Както беше казал някой, „Апатията е
ръкавицата, в която злото си пъха ръката.“
Лесно е да охладнеем и да
станем апатични, да подходим формално към Бог. Оттам до обвинението срещу него
има само една стъпка. Божиите люде по времето на Малахия бяха престанали да се
покланят в храма. Вместо най-доброто даваха на Бога остатъците от любовта си и
посвещението си. За всичко лошо обвиняваха Бога.
И днес много хора обвиняват
Бога. Бог е виновен, че допуска страдание в света. Къде е той, когато малки деца
умират? Защо Бог допуска да има толкова бедност, корупция и престъпност? Бог е виновен
за всичко, включително за този коронавирус!
Забелязали ли сте, че точно
тези, които не вярват в Него, които са най-безразлични към Него, Го обвиняват
най-много. Този когнитивен дисонанс е характерен за много хора днес. Същото
беше и във времето на Малахия.
Проблемът на израелтяните не
беше, че не вярваха в Бога, а че бяха безразлични към него. И задачата на
Малахия беше да ги призове да се върнат към взаимоотношения с живия Бог. В
книгата този призив е представен под формата на диалог между Бог и людете,
който засяга 7 теми. В тази поредица ще разгледаме всяка тема поотделно.
В началото на всяка тема Бог
отправя твърдение, което е последвано от саркастичен въпрос от хората,
започващи с израза „с какво“. След което Бог им отговаря. В първия от тези
„диалози“ (ст.2) Бог казва: „Аз ви възлюбих“. Следва въпроса „В какво си
проявил любов към нас?“ И отговорът на Бог е „Не беше ли Исав брат на Яков? ...
Но аз възлюбих Яков.“ (ст.2)
Бог започва този разговор със
Своя народ, като изтъква Своята любов. Той има много упреци, които да отправи към
тях. Има много неща, които да коригира. Но решава да започне с декларация на
Своята любов. „Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам“ (Откровение
3:19).
Често когато сме наранени, започваме
да обвиняваме другите. Като Баща, който се обръща към децата си, тук Бог ни
дава един важен урок: „Увери в любовта си преди да коригираш“. Първо да кажем,
обичам те, и после да кажем, нека поговорим за това.
Да си представим, че нашите
взаимоотношения с Бог са мост. По него трябва да премине Божията корекция, но
понякога товарът на корекцията е толкова голям, че мостът на взаимоотношенията може
да се струти. Когато това стане, другият човек вече не ни слуша, защото не
вярва, че го обичаме.
Затова Бог започна, като ги
увери в Своята любов: „Аз ви възлюбих“.
Божията любов беше причината
за всички изяви на Божията милост в тяхната история. Любовта беше изворът на
всяко Божие благодеяние. Бог беше инициаторът, Той ги беше избрал, бе ги направил
народ, бе се изявявал с чудесата си в историята им и им бе дал поръчението да разкажат
на другите народи за Него. И Бог им напомня за това, защото те са забравили за
Неговата любов.
Ние имаме нужда да ни се
напомня за Божията любов. Аз записвам в дневника си всички благословения и
чудеса, които Бог прави в живота ми, защото иначе съм склонен да ги забравям!
Евреите бяха забравили. И те поставят
Неговата любов под съмнение, саркастично подхвърляйки, „В какво си проявил любов
към нас?“
Както всички милости в живота
ни произлизат от фонтана на Божията любов, така и всички наши грехове срещу
Него произлизат от презрението към Неговата любов. Презираш ли любовта на Бога?
Преди няколко дни по новините
чух за дете на 10 г. от Русия, което взело ключа за колата на родителите си,
качило в нея четиригодишната си сестричка и я подкарало със 150 км/ч в платното
за обратно движение! Причината да го направи? Доскучало му да стои вкъщи! Само по
чудо тази своеволна постъпка не е довела до трагичен край. „Приключението“
приключва, когато колата влиза в канавката.
Колко често също като това
дете ние показваме презрение към нашия небесен Баща, като прекрачваме
авторитета Му и вместо да вървим в сигурния тесен път на Неговата любов, натискаме
газта на собствения си греховен живот, водещ към смъртта!
Нашите грехове произлизат от презрението
към Божията любов. И обратно, всички милости в живота ни произлизат от Божията
любов.
Но тук виждаме, че Неговата
любов е подложена на съмнение. Израел казва, „В какво си проявил любов към
нас?“
Те задават този въпрос, защото
се чудят защо е трябвало да страдат толкова. Бог им обещава, че ще ги заведе в
земя „където текат мляко и мед“ (Изход 3:8), че ще станат голям народ и всички
народи ще им слугуват. Вместо това те са измъчвани от суши и са под властта на Персия.
Те страдат политически, икономически и духовно. Но те не разбират, че всичко
това им се случва заради тяхното непокорство.
И като се оплакват на Малахия,
те всъщност показват неверието си в Бога. И си мислят, че ще им се размине.
Ние справедливо се
възмущаваме, но не правим ли и ние понякога така? Когато някой ни нарани,
когато се разболеем, когато някой близък почине неочаквано, когато плановете ни
се провалят, е много лесно да се усъмним в Божията любов.
И те сякаш казват, явно Бог не
ни обича, щом ни оставя да страдаме толкова много!
Божията любов към нас винаги е
била бреме за Него поради бунтарската ни природа и коравосърдечната ни
неблагодарност. Той има право да осъди Своя народ за липсата им на вяра, но не
го прави. Вместо това им дава урок по история, за да им демонстрира своята
любов.
Малахия 1:2c-4 “Не беше ли Исав брат на Яков? – казва
Господ. – Но аз възлюбих Яков, а Исав намразих и направих планините му да
запустеят, и наследството му да бъде за чакалите на пустинята. И ако рече Едом:
Ние станахме бедни, но ще съградим отново запустелите места, то така казва
Господ на силите: Те ще градят, но Аз ще събарям. И ще се нарекат нечестива
страна и народ, срещу когото Господ се разгневи завинаги.“
Тази история е разказана в
Битие 25. Исак се жени за Ревека, тя забременява с близнаци и Бог ѝ казва: „Два
народа са в утробата ти, и две племена ще се разделят от корема ти; едното
племе ще бъде по-силно от другото племе; и по-големият ще слугува на
по-малкия.“ (ст.23)
Още преди да се родят, Бог
беше избрал да възвеличи по-малкия,
за
да осъществи своите цели. Той можеше да избере и Исав. Като по-голям, Исав
имаше първородството и трябваше да бъде основен наследник на благословенията на
баща си. Но Бог избра Яков и поради това народът на Израел стана богоизбран
народ.
Защо Бог избра по-малкия? Не
защото той щеше да стане голям народ, напротив:
Второзаконие 7:7-8 „Господ не
ви предпочете, нито ви избра затова, че сте по-многобройни от останалите
племена; защото вие сте най-малобройни от всички племена, 8 но понеже Господ ви
възлюби...“
Бог винаги избира някого, за
да извърши своите намерения. Не е задължително ние да разбираме защо.
Но как да си обясним думите „а
Исав намразих“ (ст.3)? Макар и Яков да беше шмекер и шарлатанин, той копнееше
за Бога. Когато достигна зрялост във вярата, той се научи да се доверява на
Бога.
От друга страна, Исав беше
презрял духовните благословения и продал първородството си за една леща (Битие 25:29-34). След това се опита да си ги вземе обратно, но научи, че в живота на човек идва момент, когато вече
няма връщане назад. Съжалението не може да промени миналото.
В древността в Израел, ако баща
има двама сина и дава наследството си на единия, хората са казвали, че той е възлюбил
единия и намразил другия. Следователно, когато Бог казва, че е възлюбил Яков и
е намразил Исав, смисълът е, че в сравнение с Яков, е изглеждало, че Бог е обичал
Исав много по-малко.
С други думи, „възлюбих“ тук е
използвана, за да изрази избор, а „намразих“ е използвана със значение на
отхвърляне, а не на лична неприязън.
Божията любов е суверенна и не
зависи от нашите дела, затова не можем да обвиняваме Бога в несправедливост. Всичко,
което Бог върши е с цел Неговата слава да се изявява.
Ето как Павел изразява тази
мисъл: „макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо
добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на
Онзи, Който призовава, ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“; както
е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих. И така, какво? Да кажем ли, че има
неправда у Бога? Да не бъде!“ (Римляни 9:11-14)
И днес много хора обвиняват
Бога, но не разбират, че всичко което Той върши е с цел Неговата слава да бъде
изявена. Истинският въпрос не е защо Бог отхвърли Исав, но защо избра Яков.
Макар и Яков да заслужаваше осъждение, Бог реши да излее своята милост над
него. Исав просто получи това, което сам избра.
По същия начин всички ние сме
грешници, които са обект на Божия гняв (Ефесяни 2:3). Но благодарение на
Неговата любов получаваме милост.
Наследниците на Исав в ст. 4
са наречени Едом по името на земята Едом. А в ст. 3 Бог казва „направих
планините му да запустеят, и наследството му да бъде за чакалите на пустинята.“
Защо Бог осъди едомците?
Първо, те отказаха да пуснат
израелтяните да минат през земята им, когато излязоха от Египет. Второ, през
годините много от техните царе водеха войни срещу Израел. И накрая, което преля
чашата на Божието търпение, Едом не само не помогна на Юда, когато Вавилон я
завладя, но и изпращаха информатори на вавилонците, изтребваха бежанците и плячкосаха
Ерусалим след неговото разрушаване (Езекиил 25:12-14, 35:15, Авд. 8-16).
Езекиил 25:13 „Така казва
Господ Яхве: Ще простра ръката Си върху Едом, ще отсека от него и човек, и
животно; и ще го превърна в пустиня; от Теман до Дедан, всички ще паднат от
меч.“
Едомците бяха арогантни,
неморални и нечестиви люде, които постоянно потискаха Израел. Затова и Бог ги
осъди на изтребление. В ст. 4 те наивно отговарят, че ще съградят отново
запустелите места, но явно не разбират какво им е дошло до главата. Те са
„народ, срещу когото Господ се разгневи завинаги.“
Това е съдбата на всеки човек
и народ, който върши неправда и върви против Божиите намерения. Ако не вярваш,
потърси на картата дали Едом съществува днес!
Бог е изявил своята любов към
нас в Словото Си и я е демонстрирал в живота ни. Дори когато се съмняваме в
нея, Той има много доказателства, за да ни накара да прогледнем за нея. Най-голямото
доказателство беше, че преди 2000 години Божият Син Исус Христос дойде в плът,
за да ни изяви Бог. На кръста, където умря и възкръсна, Той демонстрира Своята
жертвоготовна любов.
Една жена напуснала съпруга
си. Той извикал полицията и след няколко седмици полицията открила жената в
съседния окръг. Дотогава съпругът осъзнал колко лошо се е отнасял с жена си.
Решил да ѝ напише писмо, след това друго и това продължило месеци наред. Накрая
дошло Рождество Христово и той отишъл да я види. Тя нощувала в евтин хотел. Той
я помолил да си дойде у дома и тя го направила. По пътя към дома я попитал,
„Писах ти месеци наред и не си дойде. Как така сега склони толкова лесно?“ Тя
отговорила, „Онова бяха само писма; този път ти дойде лично.“
Исус дойде лично за тебе. И
Той прави това не само защото иска да знаеш колко много те обича, но и за да кажеш
на другите за нея.
Малахия 1:5 „Очите ви ще видят
това и ще речете: Господ е велик и оттатък Израилевия предел.“
Израелтяните бяха безразлични
към Божията любов, но ще дойде ден, когато ще трябва да я признаят. Тази любов днес
отдавна е станала известна отвъд Израел, работейки за Божиите намерения в целия
свят.
Ако днес за пръв път чуваш за
тази любов, те насърчавам да изследваш как тя се е проявявала в човешката
история. Можеш да започнеш от евангелията – четирите биографии на Господ Исус
Христос в Библията. Вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово
(Римляни 10:17). Насърчавам те да се присъединиш и към нашата Алфа група, която
се подновява отново следващия месец.
Бог те обича. По думите на един автор, Той носи твоята
снимка в портфейла си. И иска да те убеди в любовта си - ще му позволиш ли? Ще
станеш ли проводник на тази любов за тези, които все още не са убедени в нея?
Може би ти си обвинявал Бог за
нещо ужасно, което ти се е случило. Може би духовната летаргия те кара да се
клатушкаш като патица вместо да полетиш като орел. Бог не иска ти да си
безразличен към Него. Той иска да се върнеш при Него.
Той има какво да ти каже и
какво да коригира в живота ти. Но не започва с корекцията. Бог започва с
любовта и ти казва, „Аз те възлюбих.“ Ще се събудиш ли от твоята духовна
летаргия? Ще откликнеш ли на Неговата любов?
Сега ще поканя хвалението да
дойде отпред и да изпеем една песен. И докато те идват, искам да ти дам
възможност да откликнеш на тази суверенна, безусловна любов. Можеш да го
направиш, като се помолиш и приемеш Бог в сърцето си като Господ и Спасител. Аз
ще се моля, ти можеш да повтаряш с мене.
Молитва.
____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
17.05.2020 г.
