Monday, May 30, 2016

Внимание: СЛЛ в църква

/проповед/

Продължаваме с разглеждането на нашата поредица „Свобода или смърт” върху Галатяни. Видяхме, че още в началото Павел упрекна вярващите в Галатия, че са забравили истинското благовестие на благодатта и са преминали към друго благовестие, което е изкривено благовестие – върнали са се към делата на закона. Така те рискуват да бъдат завинаги отлъчени от Бога. След това разгледахме личното свидетелство на Павел, в което той разказва как от терорист се е превърнал в мисионер. Видяхме, че Бог може радикално да промени живота ни; че често преди да ни използва ни изпраща в пустинята и накрая, че имаме нужда от съветници по пътя на ученичество. Днес продължаваме с третата ни тема.

Двама мъже от едно село се скарали и дълго не можели да се помирят. Накрая решили да отидат при един мъдрец в близкия град. Първият отишъл при мъдреца и му разказал какво се е случило. Когато завършил, мъдрецът казал: „Ти си абсолютно прав.” На следващата вечервторият се отбил при мъдреца и му разказал своята версия за случилото се. Мъдрецът възкликнал: „Ти си абсолютно прав.” След това жената на мъдреца го сгълчала: „Тези мъже ти разказаха две различни версии и ти им каза, че са абсолютно прави. Това е невъзможно – не могат и двамата да са абсолютно прави.” Мъдрецът се обърнал към жена си и казал: „Ти си абсолютно права.”

Някои хора гледат да избягват конфликтиРазбирам ги много добре - и на мен не ми харесвада се конфронтирам с хората. Но конфликтите са част от живота. Всъщност, можем да кажем, че конфликтите в църквата са доказателство за живот в нея. Щом има конфликти, значи на хората не им е безразлично каква е църкватаИзбягването на конфликти, от друга страна, ерецепта за по-големи конфликти и болка.

Днес ще си говорим за конфликтите – кои са причините за тях и как да се справяме с конфликтите в църквата.

Нека прочетем Галатяни 2:11-21.

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очите, защото се беше провинил. 12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. 13 И заедно с неголицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите? 15 Ние, които сме по плът юдеи, а не грешници от езичниците, 16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно създание. 17 Но когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде! 18 Защото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник. 19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. 20 Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. 21 Не отхвърлям Божията благодат; защото ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

Този пасаж от Галатяни е описание на един от най-известните конфликти в ранната църква. В него можем да видим модел за справяне с различията сред вярващите. Първо, нека разгледаме причините за конфликта, след което ще се спрем на начините, по които той може да бъде разрешен. Нека първо видим причините.

Първата причина за възникване на конфликт е СтрахътПървата буква „С” от абревиатурата в заглавието означава именно „страх”. Нека прочетем ст. 12 отново: „Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.”

Знаете ли кое е най-невероятното нещо в този конфликт между Павел и Петър? Че именно Петър беше го провокирал. Петър, който беше първият от апостолите, проповядвал на езичници. Петър, който получи специално откровение от Бог във видение, с което Бог ясно му показваше, че е решил да излее благодатта си върху езичниците, за да ги очисти с кръвта на Христос. Петър, който стоеше пред събора в Ерусалим и защитаваше кръщението на езичниците. Как можа точно Петър да се хване на въдицата и да причини конфликт поради въпрос, който отдавна би трябвало да е решен за него?

Тук можем да видим принцип, който всички ние трябва да чуем добреДяволът често ни атакува в области от живота, в които смятаме, че сме силни. Ние се успокояваме, че нищо не може да ни се случи. Писанията обаче ни предупреждават: слушай ти, който мислиш че стоиш, за да не паднеш. (1 Кор. 10:12)

Павел ни разкрива, че страхът е причината за провала на Петър. Страх от какво? Може би, че ще загуби репутацията си, че ще загуби влиянието си върху юдеите. Възможно е юдеите да са оказвали натиск върху него, тъй като общуването с езичници би станало поводневярващите в Христос юдеи да отхвърлят благовестието.

Може да се е страхувал и от нещо друго, но от каквото и да се е страхувал, това е било страх от човеци, не от Бога.

Страхът от това какво ще си помислят другите ръководи много хора и днес, включително в църквата. Плащаш ли „данък обществено мнение”? Съобразяваш ли се е с това, коетоочакват от теб хората, или се интересуваш първо от мнението на Бог?

След като встъпва в дължност, съветският ръководител Никита Хрушчов разобличава политиката и жестокостите на Сталин. Веднъж, докато критикувал методите на Сталин на митинг, един човек от публиката се провикнал: „Вие бяхте един от приближените на Сталин.Защо не го спряхте?” „Кой извика това?” – извикал Хрушчов. В залата настъпила мъчителна тишина. Никой не смеел гък да каже. След това Хрушчов отговорил: „Сега знаете защо.”

Съобразяваш ли се с мнението на тълпата поради страх какво ще кажат?

Втората причина за конфликти е лицемерието. Оттук и втората буква в заглавието, Л. Ст. 13: „И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.”

В една църква по време на богослужението влезли група въоръжени с автомати хора и казали: „Който се отрича от Исус Христос, може да си тръгне.” Почти всички станали и си излезли. Останала една шепа хора. Тогава „похитителите” сложили автоматите в чантите си, обърнали се към пастора и казали: „Пасторе, това са твоите хора. Може да продължаваш.”

Много често ние се преструваме, че служим на Бога, докато служим на собствените си интереси. В пасажа от Галатяни 2 гл. Петър не се преструваше, че служи на Бога. Той се преструваше, че не общува с неспазващите мойсеевия закон езичници, когато юдеите дойдоха на посещение.

Представете си как се е отразило това на повярвалите езичнициВчера те бяха добра компания за Петър, а сега, когато „истинските християни – евреите”, са тук, езичниците са нежелани.

Петър беше лицемер, защото се държеше по начинпротивоположен на убежденията си. Той може би не беше съгласен с вярванията на юдаизаторите, но не искаше да го мислят за по-долен от тях. Лицемерието наранява хората и дискредитира каузата на Христос.

Има още едно нещо, което поражда конфликти. То е легализмът. Буквата Л в заглавието означава „легализъм”. Оттук и абревиатурата СЛЛ – страх, лицемерие и легализъм.

Тук спорът беше заради легализма на новодошлитеЛегализъм е вяра, която настоява, че за да си истински християнин, ти трябва да се придържаш към една външна форма на обряди и ритуали.

Един младеж казал: „Искам да не съм от „този свят” и да следвам Христос. Но се чудя кои светски неща трябва да изоставя?” Отговорили му: „Цветните дрехи на първо време. Отърви се от всичко в гардероба ти, което не е бялоПрестани да спиш на мека възглавница. Продай си музикалните инструменти и не яж повече бял хлябАко си искрен в покорството си на Христос, не можеш да се къпеш с топла вода и да си бръснеш брадата. Да се бръснеш е да лъжеш Този, който ни е създал и да се опитваш да подобриш Неговото творение.

Не ти ли звучи този отговор абсурдно? Той е даден от едно от най-известните християнски училища от втори век! Някой беше казал: „Няма ли правилата, възприети от християните през 20 век да звучат толкoва абсурдно на сериозните последователи на Христос след няколко години?”

Знаете ли историята за бай Иван шивача? Един богат търговец посетил града, в който живеел известния шивач, за да си поръча при него костюм. Но когато дошъл да си вземе костюма, клиентът видял, че единият ръкав е изкривен на една страна, а другият – на друга; еднатаплънка на рамото се издувала, а другата увисвала навътре. Той с мъка го навлякал и някакси успял да влезе в костюма.

Когато се връщал у дома в каруцата си, един човек забелязал как изглежда и го попитал дали е бил при бай Иван шивача. След като получил утвърдителен отговор, той казал: „Удивително! Знаех, че Иван е добър шивачно нямах представа, че може да ушие костюм, който да пасва толкова добре на един толкова деформиран човек.

Често ние правим точно това в църквата. От някъде вземаме някаква идея за това как трябва да изглежда християнската вяра. След това набутваме и натикваме хората в най-гротескни форми, докато те започнат да им пасват идеално! И накрая така свикваме с тези форми, че гиприемаме за нормални!

Това носи смърт в църквата. Това е мъртъв легализъм, който разрушава душатаВместо свобода в Христос ние виждаме смърт в тялото Му. Отново сме изправени пред дилемата –свобода или смърт!

Тези изкривени легалистични стандарти не идват от Божието сърце, а от конформизма на хора, които повтарят като папагал това, което им диктува мнозинството. И ако то казва, чеХристос е важен, но не може и без делата на закона, ние вкарваме и делата на закона.

В списъка с дела, необходими за спасението, могат да влизат много неща: свещи и подавки (жито) при погребения и панихиди, дарове при сватби, поклонения на икони и светии, 12 постни ястия на Коледната трапеза, светена вода... Ако изпълняваме всичко, можем да сме спокойни – ние сме спасени в очите на хората. Но дали Бог смята същото?

Евангелските църкви също не са застраховани от легализъм. Ако не си четеш Библията всеки ден, рискуваш спасението си. Пропуснал си църква два пъти в годината?! Бог всичко вижда. Какво, ти не даваш десятък!? Ще вриш в ада!

Какъв костюм шиеш ти на църквата? В какъв костюм влизаш?

Това не означава, че вярващите не трябва да се молят, да четат Библията, да ходят на църква и да даряват десятък. Но когато гледаме на всички тези неща като на заслуги за нашето спасение пред Бога, а не като на естествен отклик на Неговата любов, ние се превръщаме в легалисти.

Подобни изкривени легалистични изискваниянастояването другите да правят определени неща, често се превръща в източник на конфликт. Това е подмолен легализъм, защото ние сме сигурни, че защитаваме истината и справедливостта, че сме на страната на Исус. На практика ние заприличваме на тези, които на времето са настоявали всеки истински християнин да се къпе в студена вода.

Страхът, лицемерието и легализмът са източниците на конфликти. Това е триото СЛЛ в църква. Сега да видим как можем да разрешаваме конфликти, предизвикани от него.

2. Разрешаване на конфликти.

А. Конфронтиране.

А когато Кифа дойде в Антиохия, аз лично му се възпротивих, защото беше се провинил.”

Eдин треньор на детски отбор по футбол давал интервю пред репортер след като отборът му спечелил детски турнир по футбол. На въпроса на какво се дължи победата ви, той отговорил: „Никога не оставям грешка без да я конфронтирам. Непоправените грешки се умножават.” Репортерът попитал: „Не е ли по-добре да не се хващаме за всяка малка грешка?”

Треньорът отговорил: „Какво означава малка грешка? Да вземем моите деца. Твърде много неща съм оставял, защото съм бил уморен. Или защото не съм искал да се конфронтирам. Но рано или късно, трябва да се изправиш пред грешката. Затова най-добре да я конфронтираш на място. Така е по-лесно за децата, по-лесно е и за теб. По-добре се отразява на взаимоотношенията. Ако усетиш, че има нещо не както трябва, най-добре е веднага да повдигнеш въпроса.”

Много от нас се страхуват от конфронтиране, но без него раните гноясват. Когато в тялото Христово има проблем, наша отговорност е да започнем процеса на изцеление. Това трябва да става само след като сме се уверили, че сме прави. След като сме се молили и сме изследвали Писанията.

Убеди се, че самият ти не се проявяваш като легалист. Ако проблемът в човека не е грях, но въпреки това това нещо те дразни, моли се и помоли Бог да промени сърцето ти, за да можеш да покажеш любов на този човек. Винаги конфронтирането трябва да става с истина.

ст. 15-16: „Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците, като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.”

Ст. 21: „Не отхвърлям Божията благодат; защото ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.”

Павел се справя с проблема, като напомня на Петър истината, която той вече знае. Преди да конфронтираш някого, отдели време да си „напишеш домашното” – изследвай нещата, запознай се с аргументите за и против. Недей веднага да търсиш стих, с който да подкрепиш „своята теза”. Писанията са остри като двуостър нож, но някои използват ножа като хирурзи, а други като касапи.

Когато конфронтираме грешка с истината, трябва да го правим според библейското наставление да говорим истината с любов. Иначе може вместо да изпишем веждите да извадим очите. 

Ако вършим това, то ще доведе до последната стъпка в разрешаването на конфликта – помиряване.

Миротворство.

2 Пет. 3:15-16 И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както възлюбеният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост, както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тези работи; в които послания има някои неща, трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите Писания, за своята погибел.

Накрая Петър гледа на Павел не като на съперник, но като на възлюбен брат. Той признава неговото апостолство и факта, че писмата на Павел са Свещени Писания. Конфронтирането с истина, в дух на смирение, молитва и любов не разделя, а обединява.

Страхът, лицемерието и легализмът (СЛЛ) носят смърт за тялото Христово. Това е смъртоносно трио за църквата. Истината, изричана с любов, носи свобода и животГотов ли си да говориш истината с любов? Готов ли си да избереш свободата пред смъртта?

Нека се помолим.

------------------
29.05.2016 г.
БПЦ "Нов живот" Варна