/проповед/
Как да даваме лично свидетелство
Миналият път започнахме разглеждането на Галатяни и темата „Свобода или смърт. С Джош тук говорихте за това, че няма друго благовестие. Моята тема в Свищов бе озаглавена „Добри и лоши новини”. Добрите новини, които Павел каза на галатяните са, че те са спасени по благодат и поради това могат да имат мир с Бога. И това е неговата съвършена воля за нашия живот. Но има и лоши новини, и те бяха, че галатяни бяха забравили скоро благовестието на Христос и бяха преминали в лагера на онези, които изискваха дела на закона за спасението. Те рискуваха да бъдат завинаги отлъчени от Бога. Днес продължаваме с втората тема върху Галатяни 1:11-24, „Павел: от терорист до мисионер.
Представете си, че преди години, когато сте били в училище, в класа ви е бил най-големият хулиган в училище. Тормозел е момичетата, бил се е с момчетата, всички са се страхували от него. Учителите са му писали тройки по милост заради баща му, който е бил голяма клечка в града ви. След завършване сте чули, че пак с негова помощ този ваш съученик хулиган е получил добра работа, след това са го издигнали на важна позиция, откъдето е продължил да тормози хора. По едно врем даже сте чули, че е убил човек, но се е отървал от затвора пак с нечия протекция.
Представете си, че сте срещнали друг ваш съученик, който ви казва: "Знаеш ли, срещнах онзи наш съученик, хулигана, и той ми каза, че вече не е същият човек. Повярвал в Господ Исус Христос и животът му се променил на 180 градуса! Каза, че си взел прошка от много хора, помоли и мен за прошка за някои неща. Дори бил готов да отиде в затвора и да излежи присъдата си."
По подобен начин са са реагирали ранните християни, когато са чули вестта, че печално известният главен гонител на християните изведнъж е станал последовател на Исус Христос. Сигурно мнозина са си казали: „Да бе, сигурно, ей сега ще ти повярвам.”
Преди да стане християнин Павел беше терорист, който избиваше християни. Той стоеше игледаше одобрително, докато убиваха Стефан. Той арестуваше християни и ги хвърляше в затвора. Той беше последният, който християните очакваха да се спаси. Но неговият живот свидетелства за това как Бог може да промени дори един терорист в евангелизатор.
Нека прочетем Галатяни 1:11-24 „11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; 12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос. 13 Защото сте чули за моя предишен живот в духа на юдейството, как прекомерно гоних Божията църква и я разорявах. 14 И напредвах в юдейството повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях много по-ревностен към преданията от бащите ми. 15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, 16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах още в същия час до плът и кръв, 17 нито отидох в Йерусалим при онези, които бяха апостоли преди мен, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. 18 Тогава, след три години, отидох в Йерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни; 19 а друг от апостолите не видях освен Яков, Господния брат. 20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа.) 21 После дойдох в областите на Сирия и Киликия. 22 И лично още не бях познат на Христовите църкви в Юдея, 23 а само слушаха, че онзи, който някога ги е гонил, сега проповядва вярата, която някога разорявал. 24 И славеха Бога поради мене.
Всеки християнин има свидетелство. Свидетелството е разказ за това какво Бог е направил в твоя живот. Когато човек дава показания в съда, той свидетелства – с други думи разказва какво е видял, чул или преживял. Свидетелството ни като християни пък разказва за нашите преживявания преди, по време и след срещата ни с Исус. Затова обикновено го разделяме на три части – 1) животът ми преди Христа; 2) как срещнах Христа и 3) промяната, настъпила в живота ми след Христа.
5 мин. Сега ще имаме време за разговор. Обърнете се към съседа си и му разкажете какъв е бил живота ви преди, как сте чули за Бог и сте повярвали и каква промяна е настъпила у вас след това. За тези от вас, които още не сте повярвали, разкажете някакво свидетелство за това как сте видели Бог или сте се уверили, че има Бог.
Добре е да напишете своето свидетелство, след което да го научите наизуст и да го споделяте с невярващите. Хората могат да кажат, че не вярват на Библията, но не могат да спорят с теб, когато им кажеш, че животът ти е бил променен!
В тези стихове, които прочетохме, Павел дава част от своето свидетелство. От него можем да научим три неща.
1. Бог може да промени радикално живота ти.
Павел пише: ст. 13 „Защото сте чули за моя предишен живот в духа на юдейството, как прекомерно гоних Божията църква и я разорявах...” След това в ст. 15 Павел казва, че Бог е направил три неща: „беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си.”
Това е друг начин да структурираш свидетелството си. Ако ти си ученик на Исус, Бог е направил същите тези неща за теб.
а) Той те е отделил от раждането ти (преди Христа)
Павел бе живял първата част на живота си, опитвайки се да бъде добър юдеин, без да знае че Бог има план за живота му още от неговото раждане. Бог има план и за тебе.
„Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те,” казва Бог на Еремия (Еремия 1:5). Бог те е отделил със специална мисия от раждането ти. Животът ти е пропилян до момента, в който ти се предадеш на Бог и Го оставиш да те превърне в човека, който е планирал да бъдеш от самото начало. Отказал ли си се от своите човешки планове, за да откриеш Божия план за своя живот?
Един човек с години се страхувал да се предаде на Божията воля. Казал на приятеля си, че се страхува, че в момента, в който се предаде на Бог, Бог ще го накара да се ожени за някоя кривогледа дебелана и ще го изпрати като мисионер в Сибир. Ако имаш подобни страхове, нека ти кажа, че Божият план е най-добрият за теб! Някой беше казал: „Божията воля е това, което би избрал за себе си, ако имаше достатъчно разум, за да го избереш!”
Той те е отделил още от раждането ти. Той е отделил и хора, за които никога не бихме предполагали, че могат да станат християни.
Сигурно сте чули за Али Безсмъртния? Това е книга на Александър Урумов за живота на бившия терорист и убиец от Иран, който е машина за насилие. Иранец, роден в Техеран, той отива на фронта във войната между Иран и Ирак с готовност да стане мъченик за исляма. Участва в най-тежките сражения и винаги се завръща жив, което му спечелва прозвището Безсмъртния. Идва у нас в началото на демокрацията и се превръща в ефективен и безмилостен изпълнител на поръчки в подземния свят. Съден за убийство, отвличане, участие в организирана престъпна група, въоръжен грабеж, наркотрафик… 14 години прекарва в затвор. Опасен рецидивист. Но всичко се променя, когато при поредния му арест в неговите ръце попада Библията на родния му персийски език. Сега Али е вече нов човек и мечтае да се върне у дома, за да свидетелства за вярата си.
Той е бил отделен за Христос. Ти също си бил отделен за Христос още от раждането ти. Второ,
б) Той те е призовал чрез Своята благодат (как срещнах Христа)
В Деяния 9 гл. Павел, който тогава се казва още Савел, е на път за Дамаск, за да арестува още християни. Изведнъж от небето блесва светлина и чува Исус да казва: „Савле, Савле, защо ме гониш?” Савел се покорява на Божията благодат. Вместо да бъде наказан, той е призован да стане мисионер сред езичниците. Терористът става мисионер и евангелизатор.Това се казва Божия благодат.
Когато аз повярвах, нямаше свръхестествена светлина и не чух глас от небето. Но видях Неговата любов в живота на хората около мен. Помолих се на Исус да ми прости греховете и му обещах да му служа. Бог ме призова с благодатта си да му служа сред студентите, а след това и сред хора от всички възрасти.
Ако ти си повярвал в Исус, ти си отделен от Него и за Него и Той ти е дал призив. Знаеш ли какъв е твоят призив?
в) Той ти е открил Исус в живота ти (как животът ти се е променил след Христа).
Павел беше терорист, но Бог го промени и го превърна в благовестител и мисионер. Той разбра, че тайната на успешния християнски живот е да осъзнаеш, че Исус живее в теб. Да си християнин означава да позволиш на Христос не само да живее в теб, но и да изработва в тебе деветте качества на своя характер: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание – плода на Духа, за който ще говорим в 5 гл.
Христос в мене. Виждат ли хората Христос в мен? Виждат ли го в теб?
Известният автор на апологетична литература Лий Стробъл бил атеист и репортер във вестник. Бил циничен и гневен човек. Дъщеря му Алисън живеела 5 години с един много циничен и гневен баща. Една вечер от яд така ритнал стената на всекидневната, че пробил дупка в нея. Алисън се скрила от баща си в своята стая.
Лий се заловил да докаже несъстоятелността на християнството. Но след като изследвал историческите и археологическите свидетелства, предал живота си на Исус. След 5 месеца Алисън казала на майка си: „Мамо, искам Бог да направи за мен това, което направи за татко.” И без да изследва археологическите доказателства, тя виждала промяната, настъпила в баща ѝ. Виждала Исус в него. Малко по-късно Алисън също повярвала в Бога.
Бог промени Лий Стробел както промени и Павел. Той може да промени и тебе. Може би няма да те призове да проповядваш в Галатия, Ерусалим и Рим, а само да живееш като християнин с твоите деца и внуци. За да могат да видят Исус в теб!
Бог може да промени радикално живота ти!
2. Бог често ни изпраща в пустинята, преди да ни използва.
Повечето от нас предпочитат смокини пред пустини, но Бог изпрати Павел в пустинята. Той пише: „нито отидох в Йерусалим при онези, които бяха апостоли преди мен, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години, отидох в Йерусалим...” (1:17,18)
Павел среща Исус по пътя към Дамаск, след това отива там и започва да проповядва, че Исус е Божият Син. Хората не могат да повярват, Павел внася смут сред юдеите, но след това сенаговарят да го убият. Павел научава за заговора и учениците му го свалят в кош през стената на града. Оттам той отива в пустинята в Арабия, след това се връща в Дамаск и както научаваме от Гал. 1:18, чак след три години отива в Ерусалим.
Какво е правил толкова време в пустинята? Бог го е подготвял за служението да проповядва благата вест на езичниците. Павел беше високо образован и имаше достъп до закона и пророците. Предполагам, че е изучавал старозаветните писания и е прекарвал време в молитва.
Този модел на подготовка в пустинята откриваме и на други места в Библията. Мойсей живя 40 години в пустинята, преди Бог да го подготви, за да изведе народа си от робство в Египет.Илия се уплаши че ще го убият и побягна в пустинята за 40 дни. Но Бог го посети, нахрани и му се яви, за да го подготви за по-нататъшно служение. Исус бе изпитван 40 дни в пустинята, преди да започне своето служение за изкупление на човечеството.
Чувствал ли си се така, сякаш преминаваш през духовна пустиня? Чудил ли си се какво иска от тебе Бог? Ти гладуваш и жадуваш за Бога, но вместо това броденето в пустинятапродължава.
След средното си образование влязох в казармата. Бях млад идеалист, вярвах в светлото бъдеще на комунизма. Отидох в казармата с наивното убеждение, че там ще срещна „другари” и братя по оръжие, с които заедно ще възмъжеем. Вместо това срещнах цинични и неморални млади мъже, старши матроси, които унижаваха новобранците чрез многото извращения.
Още не бях повярвал в Бога, но в мен напираха много въпроси: след като комунизмът е най-прогресивният строй, защо има толкова много зло и несправедливост? Защо някои се опитват да унищожат достойнството на други? Защо добрите хора трябва да страдат? Защо вместо да ни подготвя за живота, казармата ни развращава?
След време, след като повярвах като студент, разбрах защо е трябвало да премина през тази пустиня. Бог ме беше превел през нея, за да се каля и да мога да служа по-добре, като давам надежда на хората. Бог ни изпраща в пустинята, за да ни подготви за битка с духовната пустиня.
3. Бог ни води при мъдри хора, за да ни помогне да израстваме.
След това Павел пише: „Тогава, след три години, отидох в Йерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни; 19 а друг от апостолите не видях освен Яков, Господния брат.” (Галатяни 1:18,19)
След 3 години в пустинята Павел си даваше сметка, че още не е готов да започне служението си. Той се нуждаеше от съвет и от общение с християни, които са по-мъдри от него. Затова прекарва 15 дни в дома на Симон Петър. Би било интересно да научим какво са си говорили двамата, но един ден сигурно ще имаме възможност да разберем.
След това Павел прекарва време с брата на Исус – Яков. Те бяха родени от една и съща майка, но от различни бащи. Бащата на Яков беше Йосиф, а както всички знаем, бащата на Исус беше самият Бог Отец. Яков, който по-късно пише посланието носещо неговото име,става пастор на църквата в Ерусалим.
Всеки новоповярвал християнин трябва да има срещи за ученичество и съветване с някой по-стабилен във вярата, иначе растежът му ще се осуети.
Преди около шестнадесетина години изгря звездата на поп изпълнителя Миро. Миро израства в атеистично семейство, но след промените предава живота си на Исус и става водач на хваление в църква в Добрич. После се посвети на музикална кариера. Направи няколко хита и стана много популярен. Но скоро след това започна да записва песни, които не само нямаха нищо общо с вярата, но и бяха компромис с нея. Напоследък сякаш отново започва да пее повече за своята вяра. Но пропусна много време. Трябваше да минат години, преди да се върне към стойностната музика.
Според мен основна причина за това дълго лутане е фактът, че Миро нямаше християнски ментор – човек, с когото да споделя и да израства като ученик на Христос.
Християнин ли си? Ако да, тогава за теб е жизнено важно да имаш някой, с когото да се молиш и да споделяш. Някой, с когото да се съветваш.
При мен са идвали много християни, за да ме питат за съвет... след като са взели глупави решения и в живота си и вече трябва да се борят с последствията. Но много рядко са идвали хора, за да се съветват преди да вземат важни решения. Много по-трудно е да се залепи счупена стомна, отколкото да се вземе съвет как да избягваме местата, където можем да се препънем и да я счупим.
Павел взе мъдро решение да намери съветници. Затова накрая на свидетелството си той може да каже: Те „само слушаха, че онзи, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал. И славеха Бога заради мене.” (Гал. 1:23,24) Хората славеха Бога заради него.
Нужно е да се замислиш - ще отдадат ли хората слава на Бога, когато чуят твоето свидетелство? Ти може да кажеш: „Аз нямам толкова драматично свидетелство като Павел и Лий Стробъл, нито съм известен като Миро. Водя скромен живот и не мога да бъда благословение за другите.”
Но ако Бог те е спасил и променил, тогава ти имаш свидетелство, което другите трябва да чуят! Това, че си обикновен човек не означава, че свидетелството ти няма значение. Бог използва най-вече обикновени хора, за да изгражда Царството. А понякога използва бивши терористи и атеисти.
Тод Биймър е един от героите в самолета на Юнайтед на 11 септември, похитен от терористи на Ал Кайда. Той е един от мъжете, които решават, че няма да гледат безучастно как терористите насочват самолета към Белия дом. Последните му думи преди да влязат в пилотската кабина и да се опитат да си върнат контрола върху самолета са „Започваме!” Самолетът пада в полето на стотина километра югоизточно от Питсбърг. Всички 44 пътници на борда умират, но самолетът не достига целта си. Спасени са стотици други животи.
Няколко години по-късно съпругата на Тод Биймър, Лиза, написва книга със заглавие „Започваме!” Заваляват покани да говори на важни събития и тя неволно се превръща в един от най-търсените мотивационни говорители в страната. Преди известно време тя взе решение да слезе от светлината на прожекторите и да поднови обикновения си живот. Сега посвещава времето си на своите три деца и на работата си в агенция за работа с бездомни хора.
Малко преди това е поканена на закриването на академичната година в Уитън колидж, където са учили двамата с Тод. В речта си тя казва: „И така, когато се събудите утре и започнете нова страница от своя живот, не се разочаровайте ако откриете, че животът ви започва да тече в своето обикновено русло. Когато си дадете сметка, че днес малко прилича на вчера и се повтаря утре, запитайте се: на кого помагам, за да се възстанови като личност; влияя ли за изцелението на някого; как Бог изкупва Своето творение чрез моя живот? Вие можете да оставите отпечатък върху другите дори с обикновения си живот.
Може и да не си вдовица на герой, да не си бивш терорист или музикант, но ти имаш свидетелство за действието на Божията благодат в твоя живот. Не се срамувай, но смело споделяй своето свидетелство, за Божия слава.
Ако все още не си повярвал, не забравяй, че Бог може да промени радикално живота ти. Но често ни изпраща първо в пустинята, за да ни подготви за служение. И Той иска ти да имаш верен приятел, който да е твой спътник по пътя на ученичество.
Нека се помолим!
БПЦ "Нов живот" Варна
15.05.2016 г.
