Monday, May 09, 2016

Добри и лоши новини

/проповед/

Днес започваме да разглеждаме посланието на Павел към Галатяните. Тази и още 7 недели ще разглеждаме тази велика книга в Библията.

Шотландският свещеник П. Форсайт е казал: „Тайната на Господа е с онези, които са били съкрушени от Неговия кръст и изцелени от Неговия Дух.” Галатяни издига тези две неща: кръстът на Христос е единственият начин да се примирим с Бога, а Духът на Христос е единственият начин да се покоряваме на Бога.

Джон Пайпър: „Всичко, което отнема от красотата и вседостатъчността на случилото се на кръста е анатема за Павел. Всичко, което замества Святия Дух с нашите желания и копнежи е изкривено благовестие. В цялото послание усещаме неговия гняв към онези, които са пленили умовете на църквата в Галатия и които заместват вярата в кръста с делата на закона.”

Писмото e написано около 50 гл.сл.Хр. и е адресирано до църквите в южната област на Римската провинция Галатия (Антиохия, Икония, Листра и Дервия), основани от Павел при първото му мисионерско пътуване (1:2).

То е красноречива и могъща защита на новозаветната истина, че ние сме оправдани чрез вяра в Исус Христос и се освещаваме в покорство на Божиите заповеди чрез благодатта и силата на Святия Дух. Някои наричат това послание „Магна Харта” на християнската свобода. Извън свободата в Христос има само смърт.

Нашият народ знае какво означава да се бориш за свобода. Много български герои са умирали за свободата, за да може техните наследници да живеят свободни. Днес ние имаме своята политическа свобода. Но все още много наши сънародници са духовно поробени, а някои са духовно мъртви.

Те и всички ние имаме избор – свобода в Христос или смърт. „Свобода или смърт” е и заглавието, което избрах за поредицата проповеди върху Галатяни в нашата църква във Варна.

Днес ще разгледаме уводните думи на Павел към посланието. Нека прочетем Галатяни 1:1-10.

Доктор казва на пациент: Имам една лоша и една много лоша новина. Пациентът: Ами, давайте първо лошата новина. Докторът: От лабораторията се обадиха с вашите резултати. Казват, че ви остават 24 часа живот. Пациентът: 24 часа! Това е ужасно! Какво може да е по-лошо от това? Коя е много лошата новина? Доктор: „Опитвам се да се свържа с вас от вчера.”

Понякога в живота няма добри новини. Като в „По света и у нас.” Но обикновено в живота на всеки от нас добри и лоши новини се редуват. Ап. Павел също започва писмото си с добри и лоши новини.

Затова нарекох тази проповед „Добри и лоши новини.”

Павел започва по традиционния за времето начин, като се представя. Той нарича себе си апостол, чийто апостолски авторитет произтича „не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исус Христос и Бог Отец, Който Го е възкресил от мъртвите.” (ст.1)

Павел имаше право да носи званието „апостол”. Макар и да не беше един от дванадесетте ученици, той беше видял възкръсналия Господ на пътя към Дамаск (1 Кор. 9:1). Той беше призован от Христос да работи сред езичниците.

Потвърждение на този призив бе духовният плод, принесен в служението му (1 Кор. 9:12). С това той дава отговор на обвинението, че служи на човеци в края на нашия пасаж: „Ако угаждах още на човеци, нямаше да съм Христов слуга (ст.10).

Ако Павел угаждаше на човеци, нямаше да го бият с камъни почти до смърт, за което четем в Деян. 14:1-20. Такива неща не се случват на хора, които се опитват да угодят на други хора.

Павел страда много заради това, че се покорява на Бога, не на човеци. Плаща висока цена за това. Много от нас се съобразяват с хората, а не с Бога. Ние искаме да угодим на роднини, учители, шефове, приятели. Притесняваме се да им свидетелстваме, за да не ги обидим.

Някои от нас се страхуват даже във фейсбук да декларират вярата си в Христос. Истинските ученици на Христос угаждат на Бога, не на хората. Християните не плащат данък обществено мнение.

Веднага, след като се представя, Павел започва с добрата новина. „Благодат и мир на вас да бъде от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос, Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечестив свят, според волята на нашия Бог и Отец, на Когото да бъде славата до вечни векове. Амин” (1:3-5).

„Благодат и мир...” Павел започва посланието с думата благодат и завършва с нея (6:18). Тя преминава като златна нишка през цялото писмо. Защо е толкова важна благодатта за Павел? Защото той е прозрял една истина, че спасението е по благодат чрез вяра, не чрез дела!

Известният евангелизатор Били Грейъм карал колата си в малко градче и бил спрян от полицай, който му издал глоба за превишена скорост. Грейъм признал вината си, но полицаят му казал, че ще трябва да се яви в съда. Там съдията го попитал: „Признавате ли се за виновен?” „Да”, отговорил проповедникът. „Глобата ще е 10 долара – по един долар за всяка превишена миля/час.”

И тогава съдията познал известния евангелизатор и казал: „Вие сте нарушил закона. Глобата трябва да се плати, но аз ще я платя вместо вас.” Извадил десетдоларова банкнота от портфейла си, прикрепил я към фиша, след това извел Грейъм и го завел на ресторант. Били Грейъм казал: „Така Бог се отнася към каещите се грешници.”

Благодат е незаслужена милост. Милост е да не получиш нещо, което заслужаваш (наказание). Благодат е да получиш нещо, което не заслужаваш (подарък).

„Благодат и мир...” Благодатта е източникът, мирът е резултатът на нашето спасение. Благодатта е коренът на евангелието, мирът е плодът. Имате ли мир в живота си? По това познаваме кой е религиозен и кой е християнин.

Там, където се появява тревога, свършва вярата. Там, където има истинска вяра, свършват тревогите. Тревогата е вяра в негативното, доверие в неприятното, увереност в бедствието и вяра в поражението... Да се тревожиш означава да прахосваш днешното си време, за да затрупаш утрешните възможности с вчерашните беди.

Вярваш ли в смъртта и възкресението на Исус Христос? Някои се съмняват, подобно на Тома, когото днес Църквата чества. Но когато сложи ръка на раните на Исус и Той беше принуден да признае: „Господ мой и Бог мой” (Йоан 20:28).

Ние вярваме в историческата достоверност на смъртта и възкресението на Исус Христос. Ако и ти вярваш, ти си спасен по благодат. Той те е избавил от наказанието, предназначено за този нечестив свят. Можеш да живееш в мир с Бога. Всичко това стана според Божията съвършена воля, затова като Павел ние трябва да отдаваме славата само и единствено на Него.

Дотук свършват добрите новини. Обикновено след поздрава в писмата си Павел пише благодарности. Но тук те липсват.

В ст. 6 Павел продължава: „Чудя се как вие така скоро преминавате от Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, към друго благовестие; което не е друго благовестие, а е дело на неколцина, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.”

Какво кара Павел да е толкова рязък? Някои юдейски християни били против лесния достъп на езичниците до Христос. Те започнали да убеждават повярвалите езичници, че за да са християни, те първо трябва да станат юдеи. За целта, казвали те, първо трябва да се обрежете и да спазвате съботата.

„Чудя се как вие...” Думата „чудя се” е превод от гръцката дума „таумазу”, която означава „озадачен, удивен”. Павел е озадачен и шокиран не толкова от присъствието на тези юдаизатори, колкото от постъпката на галатяните, които са ги последвали толкова скоро след неговото заминаване.

Всъщност, това е конкретният повод Павел да напише цялото писмо. И това е лошата новина. Те са забравили Онзи, Който ги е призовал чрез Христовата благодат.

Някой може да си каже: как е възможно изведнъж да забравят Христос и да тръгнат след друго учение?! Работата е там, че „благовестието” на тези лъжеапостоли е подмолно. Те не отричат открито посланието на благата вест. Те искат „само да подобрят” посланието, като прибавят към него нови изисквания, церемонии и стандарти.

С други думи, това не е достатъчно за вашето спасение. Трябва ви още нещо. Това правят и много лъжеучители днес.

Христос не е достатъчен, нужна ви е и Богородица. За всеки случай прибавете и преданията и светиите. Ще ви трябват и икони, подавки, курбани, свещи, лазарки, коледари, обредни хлябове. Ето, сега вече сте истински православни християни.

Какво ли щеше да каже Павел, ако можеше да посети православната църква Св. Троица в Свищов днес, на Томина неделя? Дали отново от гърдите му нямаше да се изтръгне едно „Чудя се как може да преминете от благовестието на Христа към друго благовестие...?”

Защото благовестието не е Исус Христос + Богородица; не е Исус Христос + преданието; не е Исус Христос + светиите; не е Исус Христос + икони + подавки + курбани + свещи + лазарки + коледари + обредни хлябове...

Не, че всички тези неща са лоши сами по себе си. Някои от тях, като иконите и свещите, са прекрасни символи. Преданието или житията на светиите са полезно четиво. Мария е била жена, достойна за уважение. Ритуалите сами по себе си не са грешни – Исус ни заповяда да спазваме две тайнства, които сами по себе си са ритуали: кръщение и Господна трапеза. Но външните обряди не бива да изместват вътрешното поклонение.

В статията си „Галатяните и другото благовестие”, Виктор Костов пише: „Православието настоява, че е „правата вяра” и възприема себе си като национална религия. Тази институция прокарва в обществото неправилното схващане, че всеки, който е роден в България поради етноса си и гражданството си е „православен”. Хората бяха подведени да  мислят, че всеки, който вярва по-различно е „сектант” и е нелоялен към „вярата на народа си”. ... Истината е, че източно-православната вяра се гради на канони и традиции, а не изцяло на благовестието на Новия Завет. Тази религия, която заимства от оригиналното християнство, всъщност е пълна с човешки правила, суеверия и изкривени вярвания. Тя е смесица от християнство, езичество и старозаветни обрeди.”

„Чудя се как вие така скоро преминавате от Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, към друго благовестие...”

Павел казва в ст. 7, че това изобщо не е благовестие, а е изопачаване на благата вест. Това послание е подвеждащо и измамно. Това се потвърждава и от факта, че думата за „друго” е „хетерос” (друг от различен вид), а не „алос” (друг от същия вид).

Изопаченото послание е ерес, заблуда. Това наистина е лоша новина. Но лошите новини не свършват дотука. 

Това изопачаване ще има сериозни последствия. В ст. 8 Павел казва: „Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.” И той повтаря това в ст. 9.

Проблемът с това „друго благовестие” е не само в това, че то е фалшиво благовестие и като такова не работи, но и в това, че то е опасно. Според някои преводи ст. 9 казва: „Ако вярвате в това благовестие, вие също сте проклети!”

С други думи, Павел предупреждава, че тези хора ще бъдат отделени от Бога и ще бъдат осъдени за вечността. Те с лека ръка са заменили свободата си с път, който води към духовна смърт.

Изборът и днес е същият: свобода или смърт.

Страхувам се, че днес много българи избират смъртта. „Широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел и мнозина са онези, които минават през тях.” (Мат. 7:13) Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Предупреждението на Павел е не само за тези, които считат себе си за православни и останалите за сектанти. Неотдавна срещнах един човек, който от 55 г. е последовател на Дънов. Според него Христос бил добър учител, но Дънов е изпратен от Бога, за да допълни учението на Христос!

Преди известно време в „История.бг” гледах интересна дискусия за богомилите, християнството и Дънов. След като един от участниците смело нарече богомилството и дъновизма християнски ереси, друга гостенка, последователка на Дънов, каза: „С днешна дата ми се струва малко нелогично да слагаме с такава лекота етикети... всички знаем колко нормално и естествено е да вярваме по този начин в Христос, по който сметнем за нормално...”

Какво би казал Павел днес на последователите на Дънов, на мормоните, свидетели на Йехова и всички останали култове и лъжеучения? Сигурно това: „Да, вие можете да вярвате в каквото си искате, но така сами слагате етикет „еретик” на себе си. Даже самият ангел от небето да ви проповядва друго благовестие, той е проклет!

Да следваш ереси и лъжеучения и да се надяваш да се спасиш е като да ядеш чипс, дюнери и бонбони всеки ден и да смяташ, че живееш здравословно. Нездравословната храна се услажда, но няма хранителна стойност и е много богата на калории и мазнини. Нездравословното учение се услажда, но няма спасителна стойност и е много богато на дела на плътта и щеславието на живота.

Въпросът е на живот и смърт. Изборът е между свобода и смърт.

Галатяните започнаха добре, но завършиха зле. Започнаха с благовестието на благодатта, но преминаха към изопаченото благовестие на делата на плътта.

Днес има много проповедници, които проповядват „други евангелия”. Обикновено те се представят за християни. Това се отнася за дъновистите, мормоните и свидетелите на Йехова.

„Най-големите беди в църквата идват не от тези отвън, които й се противопоставят, които я осмиват или преследват, а от хора в нея, които се опитват да променят Евангелието.” Джон Стот

Въпросът е как да различаваме посланията на лъжеучителите от библейските послания?  

Една възрастна жена получила телефонно обаждане. Гласът отсреща й казал, че се обажда от болницата, че синът й е катастрофирал и трябва да преведе на сметката, която й посочи, 5000 лв. за животоспасяваща операция. След това й казал: „Сега ще дам телефона на сина ви да ви каже две думи.” След малко тя чула друг мъжки глас, който плачел по телефона: „Мамо, аз съм. Много ме боли, мамо. Намирай парите и ги пращай, че умирам.”

Жената казала: „Мошеници с мошеници, спрете да грабите народа с фалшиви обаждания!” И сигнализирала в полицията.

Защо реагирала така? Много просто. Защото познавала гласа на сина си. Гласът в телефона не бил на нейния син.

Днес до нас достигат много ереси и заблуди, които се представят за християнски послания. Но ако познаваме гласа на Сина, няма да се хванем на тяхната въдица.

„Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача отдругаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, овчар е на овцете... и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име, и ги извежда... и овцете го следват, защото познават гласа му.” (Йоан 10:1-4).

Как можем да познаваме гласа на Сина? Като познаваме Неговото слово.

Четеш ли Словото Му? Изучаваш ли заповедите Му? Размишляваш ли върху благовестието на Христовата благодат?


Всичко, което отнема от красотата и вседостатъчността на случилото се на кръста е анатема за Павел. Има ли неща, които прибавяш към благовестието и които отнемат от неговата вседостатъчност? 

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Свищов
08.05.2016 г.