от Янко Гочев
 |
| Сериозно-комична карта на 1877 г. на Фредерик Роуз, представяща Руската империя като октопод, чийто пипала се протягат към Европа. |
"...По османските закони по-нататък процедурата трябва да бъде образуване на наказателно дело в първоинстанционен окръжен съд или в Апелативен съд. Това обаче не е станало. Намесват се могъщи задкулисни сили, които диктуват на комисията какво да прави и на османските държавни власти какво да предприемат по казуса Левски. Юристът Ив. Хаджипенчович получава инструкции от граф Н. Игнатиев да гласува за смъртно наказание на Апостола!"
Тайния български централен комитет (ТБЦК) на помощника на Г. Раковски Иван Касабов... е опасен за Русия, защото търси освобождение както сам заявява "чрез кой да е начин и средства", вкл. чрез комбинации със западните държави и дори чрез дуализъм по модела на Австро-Унгария, създадена през 1867 г. И "нахално", без да се съобрази с руските дипломати предприема дори действия в тази насока. ТБЦК изпраща мемоара до султана от 1867г. за българо-турска дуалистична държава. Това е еволюционния път за освобождение, при който по-бавно, но безкръвно на базата на етническата доминация на Балканите и успехите на културно-просветното си движение българите могат да получават автономия в пределите на империята. Еволюционият път е опасен за руския император, защото българите може сами действително да се освободят без Русия. В крайна сметка ТБЦК бързо е неутрализиран през 1867 г. и скоро се разпада.
След ТБЦК се появява обаче втората голяма заплаха за руските интереси на Балканите - ВРО (БРЦК) на Левски. И тази заплаха истинска и реална, и много сериозна. ВРО (БРЦК) е чисто българска националноосвободителна организация, плод на самоорганизацията на българския народ и разбира се на неуморната дейност на нейния главен създател и идеолог Васил Левски... Заслугите на Левски, които стават негови "грехове" в очите на руската дипломация са най-малко три: първо - пробужда българите чрез дейността си, като им внушава идеята за самостоятелност на българската революция, без да се осланят на никого, вкл. на Русия, тъй като "помощта" й не е безкористна; второ - отказва да бъде руски шпионин и всякакъв роб, защото служи само и единствено на България до края на живота си; трето - създава ВРО в България, която е САМОСТОЯТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ на българите, извън всякакъв контрол и зависимост от великите сили, особено Русия.
Тази българска организация трябва да бъде неутрализирана на всяка цена. Имперските интереси на Русия не допускат по никакъв начин тя да се разрасне до размери, до които ще бъде в състояние да организира самостоятелна революция, независима от Русия. При успех това означава създаване на самостоятелна българска държава извън руското влияние.
Затова ВРО (БРЦК) на Левски се разгромява чрез предизвикване на конфликти и предателства отвътре, довели до залавяне на много нейни членове, вкл. организатора й и чрез манипулиран "процес" в София 1873 г., довел до екзекуцията на Васил Левски.
ВРО (БРЦК) твърде рано става пряк обект на мероприятия на руските спецслужби.
Според секретните лекции на военното ни разузнаване, цитирани от полк. Иван Пенков в книгата му "Катарзисът. Военно разузнаване": "българинът на руска служба полковник Иван Кишелски проникнал в БРЦК в Букурещ и вербувал много от членовете муза нуждите на руското разузнаване, в това число Тома Кърджиев (ръководител на агентурно разузнавателни групи).
Същото важи и за председателя на БРЦК от 1872 г. Л. Каравелов. Историкът на българското Възраждане и бивш ректор на Великотърновския университет проф. Иван Стоянов в книгата си за Любен Каравелов пише следното: "Секретните сведения, изпращани чрез него до трето лице, исканият съвет, как и на кого да се пише, и молбата по отношение на предстоящата "кървава сватба": "постарайте се да и дадете нужното направление"- всичко това говори недвусмислено за поети и стриктно изпълнявани от Каравелов ангажименти най-вероятно към Азиатския департамент на министерството на външните работи или към Военното министерство, а защо не и към двете институции. С ръководствата на тези ведомства той търси и осъществява връзка още през 1862 г., а последвалите събития показват и ползотворното сътрудничество за двете страни" (Ив. Стоянов, "Любен Каравелов: нови щрихи към живота и дейността му" Унив. изд., В. Търново, 2008, с. 51-53).
За руското имперско военно разузнаване работи и П. Хитов, което е публична тайна още приживе. Тъкмо поради това Левски го избягва и се опитва да го заобикаля в своята дейност.
За предателството и залавянето на Левски Русия е предприела система от организирани усилия, в която главна роля са играли нейни верни и предани агенти, на военното им разузнаване и на Азиатския департамент. Може да се прочете архива на щатния руски шпионин, копривщенецът Найден Геров. Там има изобилни сведения за дейността на руските дипломати и техните агенти срещу БРЦК...
...създава се смесена комисия, която е трябвало да осъди Левски като криминален престъпник, да приобщи делото към това на Д. Общи - съден за обир на хазната и да изобличи Апостола като крадец и убиец. На практика турските власти са искали да облекат в юридическа форма един съдебен произвол. Главният манипулатор и изкусен играч в сянка е руският посланик граф Н. Игнатиев.
"Обвиненията са прекалено общо формулирани. Липсва им конкретика и обоснованост. Спрямо Левски има учудваща избирателност на обвиненията. Няма обвинение например, че при ареста си в Къкринското ханче е оказал въоръжена съпротива на представител на властта и даже е наранил ръката на заптието - чауш, т.е. подофицер Хюсеин Бошнак."
"В крайна сметка на 6/18. 02. 1873 г. е Васил Левски е обесен. Осъден на смърт не заради революционните му идеи, не заради борбата му за освобождение на България от османското иго, а защото не иска, упорства и отказва както на подкупите, така и на заплахите да стане руски агент. Това е истинската причина Левски да бъде съден от специално съставен за него "съд" (комисия от турци и българи) като крадец и убиец, но не и като организатор и ръководител на българското национално освободително движение."
"Васил Левски става жертва на османския държавен терор и на руската антибългарска политика, провеждана умело, със широк замах, но коварно, скрито и подло за българския народ от посланика в Цариград граф Н. Игнатиев... "
___________________________
Целият материал можете да прочетете във "Фактор.бг."
http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/67440-levski-e-obesen-ne-zaradi-revolyutzionnite-mu-idei-a-zastoto-otkazva-da-bade-ruski-agent.html
