Sunday, March 22, 2015

Не заспивай зад волана


/проповед/


Имате ли книжка за кола? Страх ли ви е на пътя от недобросъвестни шофьори?

Имаме причина не да се страхуваме, а да сме внимателни, когато сядаме зад волана. Всяка година в България стават много транспортни произшествия с почти 1000 загинали. Голяма част от тях стават поради това, че шофьорът е заспал зад волана. Често чуваме по новините за катастрофа, причинена от това, че шофьорът е навлязал в срещуположната лента. Това обикновено е фатално.

Когато пътуваме дълго, естествено ние се уморяваме. В резултат заспиваме зад волана. Но често това може да има фатален изход.

Накрая на своето писмо Петър се обръща към всички и пише последни напътствия. И той ни съветва да останем будни. Да внимаваме да не заспим. Да не заспиваме зад волана.

Дяволът търси начин да влезе в живота ти и да те погълне. Той чака да се умориш и да притъпиш своето внимание. Да се унесеш и да заспиш, да свалиш бойната готовност. В Белгия преди 10 дни свалиха бойната готовност за терористични акции до нормална. Сигурно те имат основание да са спокойни.

Но ние сме в непрекъсната духовна война, в която няма примирие. Не можем да си го позволим. Защото ако заспим, може да навлезем в насрещното движение или на някой завой да изхвърчим от колата. Може дяволът да ни погълне за закуска.

Как тогава да се поддържаме будни? Има три основни неща, които можем да правим, за да се поддържаме будни на път: като се храним, като се движим и като променяме обстановката. Според ап. Петър те са валидни и биха помогнали да останем нащрек и да не заспим и в нашия духовен живот по време на нашето земно пътешествие?

1. Храни се
Когато караме кола и ни се доспи, един от съветите против заспиване е да хапнем нещо. Така вкусовите рецептори се събуждат и нивото на внимание се повишава.

По същия начин, когато пътуваме през този свят, Пътеводителят на християнския стопаджия ни съветва да се храним редовно. В християнския си живот се нуждаем от духовна храна. Четеш ли Божието слово всеки ден? Говорих с един човек и той ми каза, трудно ми е да чета всеки ден. Но има начин да изградиш този навик! Можеш да отделиш 5 мин. сутринта и да прочетеш една глава, след което да се опиташ да си отговориш на въпросите какво научавам за Бог, за Сатана, за небето, за греха, и как мога да приложа наученото в моя живот. Ще видиш, как с времето ще ти се услади и 5-те минути ще станат 10, 20, 30, 1 ч.

След като прочел Библията 100 пъти, евангелизаторът Джордж Мюлер казал: „Считам деня за загубен, ако не съм прекарал време с Божието слово. Приятелите ми често казват: толкова много имам да свърша, толкова много хора трябва да срещна, че не мога да намеря време за Библията. Може би няма много хора, които да имат толкова много за вършене като мене. За 4 години получавам годишно 30,000 писма и на почти всяко от тях трябва да отговоря лично. Водя църква с 1200 човека, за които се грижа. Отговарям за 5 големи детски домове. Всяка година издаваме милиони брошури и трактати, книги, Библии. Но винаги имам правило да започвам деня си със среща с Бог и Неговото слово. Благословенията, които съм получил, са чудесни.”

Тези дни по плана за четене сме на Исус Навиев. Още в първа глава Бог казва на Исус: „Тази Книга на закона да не се отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех.” (Ис.Н. 1:8).

Кое е онова, с което храниш ума си, върху което размишляваш и което е на устата ти? Библията ... или сладникавите турски сериали, тв програмите и сайтовете с подозрително съдържание?

Докато шофираме е добре да се храним, но не с всичко. Например, според учените, яденето на сладко по време на шофиране те приспива. Това е така, защото захарта в кръвта потиска производството на хормона орексин в мозъка, който иначе те държи буден. Установено е, че недостигът на орексин произвеждащите неврони води до неврологичното заболяване нарколепсия, което се характеризира с прекомерна умора през деня и епизоди на силно желание на сън по всяко време.

Аналогично, не всичко, с което храним духовния си човек, е полезно за нас. Ако гледаме романтични програми и филми, те ни унасят и притъпяват съпротивителните ни сили. Правят ни лесна плячка за врага.

Неотдавна гледах предаване на „Вяра и общество” на тема богомилите. Научих нещо интересно – богомилството също е спомогнало за падането на България под турско робство. Как ли? Богомилството е дуалистична ерес. Богомилите вярват, че материята е от дявола, а духа – от Бога. Щом материята е дяволска, плътта или трябва да се унищожава (аскетизъм), или трябва да й се отдадем (разврат). Към края си богомилството се изражда във втората тенденция и това довежда до разпад в нравите и деморализиране на хората. Един деморализиран народ е лесна плячка за врага.

Но хората, които четат Библията, няма как да заспят. Те се хранят със солена и понякога трудно смилаема храна. Иска се време, молитва и размишление, за да разберем посланието. Освен това, много от пасажите далеч не са приятни за четене – когато ги четем, разбираме кои сме всъщност – грешни хора, които заслужават смърт. Това причинява прилив на духовни червени кръвни телца. Духовните ни очи се отварят на четири и вниманието ни на завоите се повишава.

Духовната храна на Библията ни помага и в трудните участъци на пътя. Помага ни по време на страдание. Петър казва: „А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа, ще ви усъвършенства, утвърди и укрепи (и направи непоколебими), след като пострадате малко.” (1 Пет. 5:10)

Когато четем Библията, ние получаваме съпротивителни сили – срещу греха, но и сили да надмогнем всяка трудност и изпитание: загуба на близък, финансови затруднения, безработица, раздяла, обтегнати взаимоотношения... 

Бог иска да сме будни, защото „противникът ни, дяволът, като ревящ лъв, обикаля, търсейки кого да погълне.” (1 Пет. 5:8). Това е сюжет като от филм на ужасите, но не въображаем, а напълно действителен. Но забележете, че докато Сатана реве, той не може да хапе! Петър не ни казва, че Сатана се разхожда и хапе наред, разкъсвайки жертвите си на парчета. Той няма нужда да го прави.

Той разчита на това, че ти ще слушаш неговия рев и ще бъдеш парализиран от страх. Той реве в ушите ти, когато до теб достига слух за уволнения във фирмата и ти вече си представяш как си на улицата и как децата ти ще гладуват. Ревът на дявола заглушава тихия глас на Бога в сърцето ти. Но ти рискуваш ако слушаш този рев, поради страх и съмнения да загубиш не само работата си, но и душата си.

Сатана реве и ти казва, че можеш да загубиш не само работата си, но и брака си, децата си, имуществото си... Той реве не само в личния ти живот, но и в икономиката (цените на петрола и ел. енергията падат и се вдигат, банки фалират), в здравеопазването (слухове, че здравната каса няма пари), в бизнеса (прогноза за 60% намаление на руските туристи по черноморието тази година), в медиите (слухове за нова война)... Даваш ли достъп на ревящия лъв в живота си? Трепериш ли при вида му?

Какви книги четеш? Какви филми, програми и сайтове гледаш?

Бог може да допусне да пострадаш. Но Божието слово ни обещава, че Бог ще ни дава сили и ще ни утвърди: „А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа, ще ви усъвършенства, утвърди и укрепи (и направи непоколебими), след като пострадате малко.” (1 Пет. 5:10)

2. Раздвижи се
Второто нещо, което можем да правим, за да не заспим в колата е да се раздвижим: да направим гимнастика с главата си, да си държим ръката вдигната, да се задържим над седалката известно време и да раздвижим ума си (напр., като събираме и изваждаме големи числа). Тогава сънят и умората бягат от очите.

Същото е и с духовната трезвеност и будност. Ние сме странници в този свят и се движим към небето. Но за да не заспим по пътя, трябва да се раздвижим, да вършим нещо. Бог ни е създал, за да работим и творим, да служим на другите.

Всеки трябва да върши това, към което е призован: Пасторите да се грижат не за печалба, а с усърдие да пасат стадото (5:2 – тук е използвана същата дума като в Йоан 21:16, когато Исус говори на Петър след възкресението); служителите – да „принасят духовни жертви” (2:5) с посвещение в служението си; всеки – да се покорява на властите и началниците; съпругът да се грижи за съпругата си (3:7) и за прехраната на цялото семейство; съпругата – да се грижи за дома и децата (Прит. 31:13-15).

Илюстрация
Една неделя пасторът на една църква забелязал как едно момченце гледа метална плоча във фоайето с имена на нея и националният флаг от двете страни. Той дошъл при момченцето и то го попитало: Пасторе, какво е това?” „Това е мемориална плоча с имената на всички хора, загинали по време на служба.” След няколко секунди на мълчание, момченцето попитало: „Коя служба, тази от 9 ч. или от 11 ч.?

Ние сме призовани да умрем служейки, не спейки!

Бог иска тялото Христово да е активно. Не чакай пасторът да дойде при тебе и да ти каже: „Имам нужда от човек за това служение”. Моли се и мисли с какво можеш да помагаш. Вместо да критикуваш, давай предложения. Вместо да наблюдаваш и регистрираш колко малко хора се молят по време на общата ни молитва, издигни глас в молитва! Организирай събитие, покани приятели, хвани се за работа. Размърдай се! Тази духовна гимнастика ще ти помогне да избегнеш духовното затлъстяване, леността и заспиването зад волана.

3. Промени обстановката
Освен като се храним и се раздвижим, ние се борим със съня и като променим обстановката. Край нас има много красота и ние трябва да благодарим на Бог за нея. Но в духовния свят ние, християните, виждаме как следствие на греха и неверието в обществото ни трайно са се настанили подозрителността, омраза, отчуждение и престъпността.

Когато навън се стъмни, можем лесно да променим обстановката в колата, като включим осветлението. Но как можем да го правим в реалния живот? Как можем да включим лампата и да огреем в тъмнината на душите на хората?

Хората живеят в тъмнина, но 1 Пет. 2:9 казва, че „Бог възвестява превъзходствата си, като ни изведе от тъмнината в своята славна светлина.” И Той иска да пръскаме светлината на благовестието, за да познаят и другите хора неговата слава и „да приемат за венец славата, която не повяхва и която е вечна (1 Пет. 5:3,10).

Но как на практика може да стане това? Ние можем да бъдем светлина, когато се покоряваме един на друг и се „облечем в смирение” (5:5). Но как можем „да облечем смирението като дреха”?

В Римската империя робите препасвали бял плат над дрехите в знак, че са роби. Това бил знак на покорство. Робът казвал на господаря с този жест: „Аз съм твой слуга и съм на твоите услуги и заповеди.” Виждаме, че смирението съвсем не е просто пасивно качество. То включва безкористно извършване на всяка задача, която Бог ни е поставил и принасянето на духовни плодове. Това означава да сме смирени. Да се предоставим на заповедите на Бога.

Днес не е модерно да си смирен. Това се смята за признак на слабост. Цени се силата, увереността, дори арогантността. Но Пътеводителят ни съветва да се отличаваме от другите хора със смирение, защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат (10:5).

Илюстрация
Един треньор по футбол на отбор от трета лига постигнал с отбора си 12 поредни победи и влязал във втора лига. Следващата година след серия от нови победи достигнал до плейофите. Малко преди най-важния за сезона мач, той отивал към тренировка с отбора си, когато секретарката се обадила да се върне, защото го търсят по телефона. Раздразнен, той й казал да говори вместо него, защото отива на тренировка. Тя извикала: „Но това е човек от в-к „7 дни спорт”. Треньорът казал: „Идвам веднага”.

Докато се връщал към сградата, започнал да си мисли за статията, която навярно искат да напишат за него. Това щяло да е голяма реклама за малък отбор като неговия, и то в „7 дни спорт”. Когато стигнал почти до офиса, си дал сметка, че 3 страници няма да му са достатъчни, за да разкаже всичко. „Дали да позирам или да ме снимат докато работя”, помислил си той. В главата му се въртели всички тези неща.

Когато вдигнал слушалката и казал „Ало, от другата страна попитали дали това е той. „Да, аз съм”, отговорил той уверено. „Обаждаме се от „7 дни спорт”, защото абонаментът ви свършва. Искаме да попитаме дали желаете да го подновите?” Понякога изглеждаме смешни в очите на Бог и на хората.

Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат (10:5). Когато се облечем в смирение, казва Петър, Неговата „мощна ръка” ще се намеси в човешките ни дела и ще ни благослови, дори да сме пострадали (10:6).

Често хората се стремят към власт и позиция в обществото. Те драпат с всички сили към върха. Бог казва: смирете се и не се грижете за своето възвисяване, то е моя грижа.

Един млад мъж бил поканен на вечеря, давана от южно африканския политик Джон Сесил Роудс. Той пристигнал с влака и трябвало да отиде направо в къщата на Роудс, облечен с омърсените си по време на пътуването дрехи. За ужас на младия гост, когато влязал всички хора били в официални костюми. Скоро се появил и самият Роудс, облечен в стар костюм. Той бил разбрал за проблема на младия човек и искал да му спести още неудобство.

Роудс буквално се облякал в смирение – един прекрасен пример за това, за което апостол Петър говори в днешния ни текст. Когато се облечем със смирение към другите, това ни поставя на тяхното ниво и ни помага да не се самозабравяме и да не злоупотребяваме с властта и позицията си.

Променяш ли обстановката? Създаваш ли атмосфера на приемане и любов чрез покорството си? Обличаш ли се в костюма на смирение? Светиш ли в мрака? Само така ще можеш да се съпротивляваш на опитите на врага да те приспи по време на пътуването. Защото ти не пътуваш сам. Бог е до теб на другата седалка. Той те е призовал на този път и Той е този, който ще те утвърди и укрепи, за да останеш непоколебим и буден (5:10).

Буден ли си по време на пътуването?

Често когато пътуваме с колата, се шегуваме че Ваня е моят навигатор. Тя наистина заслужава тази титла, защото през цялото време внимава по пътя толкова, колкото и аз. И ако се разсея или не внимавам за момент, чувам до мен „Триф!” Веднъж бях много уморен и по едно време съм отклонил към мантинелата вдясно. Тогава отново чух онова „Триф”, което ме събуди и моментално се коригирах и влязох в лентата.

Ако оставим Бог да седи до нас и да бъде наш навигатор, никога няма да заспим на пътя. За целта трябва да не забравяме тези три неща: да се храним духовно, да се раздвижваме и да променяме обстановката. Ако го правим, Той ще ни утвърди и укрепи, и направи непоколебими по пътя към небето.

Молитва.

Край


22.03.2015,
БПЦ "Нов живот" - Варна