/проповед/
Защо сме тук на тази
планета? Какъв е смисълът на нашия живот?
2 Царе 6-7 – Самария е
обсадена от царя на Сирия, настъпил е глад по цялата земя, хората започват да
ядат собствените си деца... Четирима прокажени се решават в отчаянието си да се
предадат на сирийците. „Ако ни пощадят, ще живеем; ако ни убият, ще умрем”
(7:4).
За тяхна изненада, намират
лагера изоставен. Бог е накарал сирийската армия „да чуят тропот от колесници и
тропот на коне, тропот от голямяа войска” (7:6) Сирийците решават, че царят на
Израел е наел хитити и египтяни, за да ги атакува. Ужасени, те бягат за живота
си, изоставяйки целия лагер. Прокажените са извън себе си от радост. Влизат от
шатра в шатра, ядейки и грабейки каквото намерят. Вземат съкровища от сребро и
злато, дрехи, крият ги и се връщат за още.
Но тогава изведнъж се усещат
и казват: „Ние не правим добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим;
ако чакаме, докато съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека отидем да съобщим
това на царския дом” (ст.9) Те го правят и целият град се радва на изобилието
от сирийския лагер.
„Този ден е ден на добри
вести, а ние мълчим.”
Един християнин беше
определил така смисълът на своя живот: „да позная Бог и да помагам на другите
да го познаят”. Днес и следващият път ще говорим за това как да бъдем
автентични в нашето свидетелство.
Наистина - фактът, че Исус
Христос отиде на кръста, за да може да плати цената за нашите грехове, е добра
новина (блага вест)! Фактът, че Исус Христос бе погребан в гроб и възкръсна
след три дни е невероятна новина! Поради това, което Исус Христос направи,
всички хора от всички народи, всяка раса и от всички обществени прослойки има
възможността да бъде простен, спасен и доведен до правилни взаимоотношения с
Исус Христос, с надеждата да има вечен живот на небето. Това е новината. И
именно нея Библията нарича блага вест, добра новина.
Важното е какво ще направим
ние с благата вест.
Рик Уорън: „Силните църкви
се изграждат с цел! Всяка църква още в началото трябва да си отговори на
въпроса „Защо съществуваме?” След като знаем и разбираме какво е благата вест,
какво ще направим? Каква е целта на Божията църква? Каква промяна искаме да
внесем?
Ние сме определили нашата
цел така: „БПЦ „Нов живот” съществува, за да създава ученици на Исус Христос,
които споделят неговата любов и истина и основават мултиплициращи се църкви във
Варна, България и по целия свят.”
През 1985 г. на градския
басеин в Ню Орлианс се провело празненство. Купонът край басеина бил вдигнат,
за да отбележат първото лято без удавил се човек в басеина на града. По този
случай на партито се събрали 200 човека, 100 от които спасители. Когато дошло
време хората да се разотиват и спасителите на смяна започнали да почистват
басеина, те открили тяло с дрехите в дълбокия край на басеина. Опитали се да
съживят Джером Муди, на 31 г., но вече било твърде късно. Той се бил удавил,
заобиколен от спасители, празнуващи успешния си сезон.
Каква трагедия! Но не
по-малка трагедия е, когато хора са заобградени с християни и пак умират и
отиват в ада, защото не познават Исус. Ранната църква беше посветена да достига
с Христос до изгубените. Ние трябва да вдигнем летвата на посвещението ни да
достигаме до другите.
Прочетете Деян. 4:31,32
- Посланието,
което трябва да споделяме (33).
Христос е единственият път.
Само чрез Исус ние можем да бъдем простени, да бъдем спасени по благодат и да
получим обещанието за вечен живот. Само чрез Исус. Един от проблемите, които
срещаме като църква днес е, че не всички вярват в това.
Някои казват: аз вярвам в
Исус, но вярвам и в зодиите. Но виж какво казва Второзаконие 18:10-12 за
астрологията (заедно с много други практики): „Да не се намира сред тебе някой,
който да прекарва сина си през огън, никой чародей, астролог, гадател или
омайник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите;
защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа и заради тези
мерзости Господ, твоят Бог, ще прогонва тези народи пред тебе.”
В България повечето хора
смятат, че да си християнин и комунист едновременно няма проблеми. Някои дори
се наричат „православни атеисти”, което е типичен оксиморон от рода „мокър
огън” или „права крива”. Други вярват, че християнство и дъновизъм е едно и
също.
Други казват, че коранът,
упанишадите, Библията, книгата на Мормоните са различни проявления на едни и
същи духовни истини. Източните религии водят до просветление на душата и до
себепознание. Бог е всичко и всичко е Бог. Няма значение как го наричаме,
всички вярваме в едно и също божество.
С други думи, за много хора
няма значение в какво вярваш, важното е да вярваш в нещо (даже в себе си!).
Затова някои казват, че християните са твърде тесногръди като мислят, че само
те ще отидат на небето.
Но
дали е така? Не е важно да вярваш в нещо, а да вярваш в истината. Мога да
вярвам, че старият ми Нисан е Мерцедес, но моето убеждение няма да промени
колата, която карам.
Хората казват: „Какво искаш
да кажеш, че тези които следват исляма няма да отидат на небето? Тези, които
следват Буда, Дънов, Джоузеф Смит няма да отидат на небето? Че хората няма да
открият вечен живот, ако практикуват спиритизъм, вярват в зодии и се стремят да
открият вътрешната светлина?”
Хубавото тук е, че не е
нужно да ви давам моя отговор, защото Библията вече е отговорила на този
въпрос. Деяния 4:12 казва: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под
небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.”
Това не го казвам аз. Това
не е просто нещо, в което вярва църква „Нов живот”. Това изказване е на Яхве,
на самия Бог! В Йоан 14:6 се казва: „Исус им отговори: Аз съм Пътя, Истината и
Живота. Никой не идва при Отца освен чрез Мене.”
Това е посланието, което
трябва да споделяме с хората. Рим. 10:9-10 казва: „Защото, ако изповядаш с
устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил
от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се оправдава, и с
уста прави изповед и се спасява.”
В първия ден на църквата, на
Петдесятница, Петър каза на събралата се тълпа, че те трябва да се покаят и да
се кръстят и повече от 3000 човека го направиха! В Деян. 16 гл. когато
тъмничарят попита Павел и Сила „Какво трябва да сторя, за да се спася?” те
отговориха: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш, ти и домът ти.”
(ст.31)
Те го направиха и Библията
казва, че той и целият му дом бяха кръстени в същия час. Toва стана възможно поради жертвата на Исус на Голгота.
Той победи смъртта, греха и ада и възкръсна от гроба. Никой друг не е правил
това за нас.
Представете си, че сме
голяма група и отиваме на екскурзия в много гъста гора. Когато сме навлезли
вече дълбоко в нея, разбираме че сме се изгубили. И тъй като разбираме
великолепно, че ако тръгнем в неправилна посока ще загубим живота си, започваме
да се страхуваме.
Не след дълго забелязваме,
че пътят пред нас се разклонява и различаваме две човешки фигури. Бързо се
втурваме към тях и тогава виждаме, че едната от тях е облечена като горски,
жива е и изглежда много добре, докато другата лежи мъртва. Кого от двамата ще
питаме за пътя? Разбира се, този, който е жив.
Когато става въпрос за
вечността, за пътя по който ще стигнем до нея, ще питаме този, който живее.
Това не е Мохамед, нито Буда, нито Конфуций, нито Дънов, а само Исус Христос.
Ако отидете до гроба на
Конфуций, ще видите че той е все още там. Ако отидете на гроба на Буда, ще
видите че той е все още там. Ако отидете на гроба на Мохамед в Мека – познайте
какво? Той е все още там. Но ако отидете на гроба на Христос, той е празен!! В
това е разликата! Затова спасение имаме само в Исус Христос. (всяка религия
дава различен отговор на фундаменталните въпроси на живота).
Това е посланието, което
трябва да споделяме.
- Как
достигаме до другите за Христос?
И така, кой е отговорен за
достигане до хората за Христос? Библията казва, че има хора, които притежават
дарбата благовестие. Но аз искам да ви напомня за две думи: ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ.
Кой е отговорен за достигането до другите? Ти и аз.
Един християнин всяка сутрин
се молил със следната молитва: „Господи, ако искаш да свидетелствам на някого
днес, моля те дай ми знак и ми покажи на кого.” Един ден се качил на автобус.
На следващата спирка се качил един едър и здрав мъж и седнал точно до него.
Автобусът бил почти празен, но този човек седнал до него. Плахият християнин с
нетърпение очаквал спирката си, за да може да слезе на нея. Но по едно време
мъжагата до него избухнал в плач и хлипове. След това извикал силно: „Нуждая се
от това да бъда спасен. Аз съм изгубен грешник и се нуждая от Господа. Няма ли
някой да ми каже как мога да се спася?”
Той се обърнал към
християнина и го помолил: „Можете ли да ми покажете как мога да се спася?”
Вярващият веднага навел глава и се помолил: „Господи, това ли е знакът?”
Търсиш ли „знак”, за да
започнеш да свидетелстваш? Ето ти два знака. Първият се намира в Матей
28:19,20: „И тъй, идете, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на
Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал;
и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.”
Вторият е в Деян. 1:8: „Но
ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за
Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” (Или
да използвам Йоан 20:21).
Да евангелизираш не означава
да отидеш при някого и да му кажеш: „Ако умреш сега готов ли си да отидеш в
ада?” Някои хора могат да направят това, но това са тези с дарбата
евангелизатор. Ние трябва да казваме на хората какво трябва да направят, но
първо трябва да им покажем с примера си как да живеят и какво Христос е
направил в личния ни живот.
Според Рик Уорън, основател
на една от най-големите църкви в САЩ, има две основни причини, поради които
хората не познават Исус като свой Господ и Спасител: 1) никога не са срещали християнин;
и 2) срещали са християнин. Примерът ни като християни има огромно значение.
Понякога показваш на хората
какво означава да си християнин, когато им се притичваш на помощ в нужда. Друг
път – по начина по който се справяш в трудни ситуации. Чрез личното ти
посвещение на Христос и Неговата Църква. А понякога – като направиш сладки за
някого, когото най-вероятно повече няма да видиш.
Деян. 5:42: „И нито един ден
не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е
Помазаникът.”
Бог иска да вдигнем летвата
на нашето посвещение на благата вест.
Гледали ли сте филма „Бен
Хур”? По време на снимките едно от най-трудните неща за главния герой, Чарлстън
Хъстън е да се научи да кара каляска. След дълги упражнения и много работа,
Хъстън овладял изкуството да кара каляска, но се почуствал длъжен да отиде при
режисьора Сесил де Мил и казал: „Мисля, че мога да карам каляска, но не съм
сигурен дали ще успея да победя в състезанието.” Казват, че Де Мил отговорил:
„Ти само гледай да останеш в състезанието, а аз ще се погрижа да победиш.”
- Мотивацията
да споделяме посланието.
Апостолите горяха от желание
да споделят това, което Бог е направил за тях. Когато от синедриона ги нахокаха
и им заповядаха да не проповядват за Христос, те казаха: (Деян. 4:20) „Защото
ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.”
Докато евангелизаторът Дуайт
Муди изнасял евангелизационни проиповеди в Лондон, един англичанин дошъл при
него и го попитал каква е тайната, как успява да води толкова много хора към
Христос. Муди посочил прозореца на хотелската си стая и попитал: „Какво виждаш?
Човекът погледнал през
прозореца към площада долу и казал: „Улици, пълни с народ.” Муди му казал да
погледне отново. Този път човекът казал: „Виждам хора – мъже, жени, деца.
Тогава Муди му казал да погледне за трети път и човекът започнал да губи
търпение и да се чуди какво още има, което не може да види, а Муди вижда.
Великият евангелизатор дошъл до прозореца с навлажнени очи и казал: „Аз виждам
хора, които вървят към ада без Исус. Докато не виждаш хората така, няма да ги
водиш при Христос.”
2 Кор. 5:14-15 казва:
„Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един
е умрял за всички, то всички са умрели; Той умря за всички, за да не живеят вече
живите за себе си, а за Този, Който е умрял и възкръснал за тях.”
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Исус разбираше целта на
своето служение. В Лука 19:10 Исус каза: „Човешкият Син дойде да потърси и да
спаси погиналото.” Днес Той ни предизвиква да правим същото. Ние обаче сме
изправени пред две големи препятствия – страх и апатия.
Ако вярваш, че Исус е
единственият път, чрез който можем да избегнем вечно осъждение, ако вярваш, че
Исус наистина е пътя, истината и живота и че никой не може да види Отца освен
чрез Него – няма ли тогава да правиш всичко, което можеш, за да спасиш възможно
най-много хора? Ние трябва да спасим хората от потъващия кораб на този свят и
да ги качим на Божията яхта на спасение.
„И ако не изпитваш това
горещо желание хората да бъдат спасени, то и ти не си спасен, бъди сигурен в
това.” Чарлз Спърджън
Един ден в най-голямата жега
един стар господин вървял по брега на океана. Докато вървял той обилно се потял
и очевидно много бързал. На всеки две-три крачки той се навеждал, вдигал морска
звезда от горещия пясък и я хвърлял обратно в хладната вода. Една след друга,
една след друга той вдигал морските звезди и ги хвърлял във водата. Някои
отново били изхвърляни на парещия пясък от вълните, но повечето били отнасяни
навътре в океана и се спасявали.
Един млад мъж се приближил и
след като известно време наблюдавал възрастния човек, му казал: „Губите си
времето и енергията. На пясъка има хиляди морски звезди. Не можете да промените
нищо.
Възрастният човек обаче
сякаш не чувал младежа. Навел се, взел друга морска звезда и я хвърлил във
водата. Докато бързо отивал към следващата, старият човек се обърнал към младия
и казал: „Е, със сигурност промених нещо за тази тук, нали?”
Нека се помолим.
10.08.2014 г.,
БПЦ "Нов живот"
Варна
