Sunday, August 03, 2014

Кой е образът на банкнотата или принадлежиш ли на Бога?

След деноминацията на Българския лев през 1999 г. (1000 лв. = 1 лв.) в един вестник се появи заглавие: „1 лв = 1 голям праз”. Левът стана по себестойност колкото германската марка и почти веднага след това се появиха първите подправени банкноти. Днес фалшификаторите са се усъвършенствали многократно и въпреки добрата защита на родните пари, често в банките откриват фалшификати на 10, 20 и 50 левови банкноти.

Но най-фалшифицирани са американските пари. Един от най-известните фалшификатори в историята е българинът Тодор Кривналиев от русенското село Ряхово, който от 1913 до 1933 г. прави луда американската полиция. Накрая го хващат и го екстрадират в България, където е под наблюдение на полицията. През 1939 г. е вкаран в затвора за 12 г., но в смутните времена на 1944 е пуснат заедно с политическите затворници и други престъпници.

Тъй като в Америка 5 и 100 доларовите банкноти са едноформатни, за да не се фалшифицират 5-доларовите в 100 доларови Американската хазна решава да промени дизайна им. Те правят това, като променят образа на банкнотата. Наред с други промени, те уголемяват образа на Линкълн. Образът на банкнотите е онова, което гарантира, че парите ви са оригинални.

След малко ще стане дума за това, но нека разгледаме нашия текст за днес. /Между другото, днес исках да почерпя семейството ми послучай новата квартира, но съм си забравил парите. Някой да има да ми услужи с 50 лв?/

Нека прочетем Матей 22:15-22.

Исус вече поучава, проповядва и изцелява и върши чудеса 3 години. Големи тълпи се събират да го слушат и хората започват да го гласят за новия цар на Израел.

И как не. Нали Той вдъхновяваше огромни тълпи с думите си. Нали Той можеше да нахрани хиляди с много малко храна. Той можеше да изцелява болни, сакати и психически неуравновесени. Той можеше дори да възкресява мъртъвци.

Ако Исус станеше техен цар, на земята нямаше друга сила, която да се изправи против Израел. Дори омразните римляни нямаше да могат да му се противопоставят. Израел отново можеше да стане велика нация.

Но имаше един малък проблем: позицията „цар” вече беше заета. Галилея си имаше цар и неговото име беше Ирод (този Ирод (Ирод Антипа), който беше екзекутирал Йоан Кръстител). Неговите последователи се наричаха „Иродиани” и те искаха Ирод, не Исус да е техен цар.     

Затова тези Иродиани направиха заговор с фарисеите, за да дискредитират Исус в очите на хората. Те отидоха при Исус и попитаха: „Право ли е да даваме данък на кесаря/царя, или не?” (Мат. 22:17)

Странното в този въпрос е, че той беше зададен от група фарисеи и иродиани. Фарисеите мразеха Рим и твърдяха, че е ерес да се плаща данък на Римската империя. Иродианите пък искаха по-тесни контакти с Рим и одобряваха данъците на империята.

Единствената причина, поради която се бяха съюзили беше, че и двете групи мразеха Исус и искаха да го унищожат. Тази безумна коалиция почиваше на омразата. Ако Исус кажеше, че хората трябва да плащат данъците си, фарисеите можеха да го обвинят пред тълпите, че е приятел на омразните римляни. НО ако Исус отговореше, че хората не трябва да плащат данъци, иродианите щяха да го нарочат за враг на Рим и да го арестуват.

Това беше съвършеният капан.

Те знаеха, че Исус е равин. А равините винаги отговаряха на въпросите, които хората им задаваха, така че за него трябваше да е детска играчка да отговори и на този. Но за да заложат капана още по-добре, те прибавиха ласкателство, за да погъделичкат честолюбието му.

„Учителю, знаем, че си искрен и истински учиш в Божия път, и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците. Кажи ни, Ти как мислиш?...” Мат. 22:16,17.

(пауза) И те се подсмихнаха един на друг. И по-велики учители от Исус бяха падали в капана на собственото си честолюбие. Те се усмихваха при мисълта, че този Исус ще стане послушно кученце в ръцете им.

Е, Той щеше да е послушен, ако беше обикновен еврейски равин. Но ... не беше. Ако не беше просто равин, какъв беше Той?

Той беше Бог.

На няколко места в евангелията се казва, че Той „разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си.” (Марк 2:8). Той знаеше какво си мислеха тези мъже много преди те да се появят. Те бяха майстори на заблудата и манипулирането.

(П) Мога да видя как Исус се усмихва. На него ще му хареса това.

Първо Той ги укорява малко. „Защо Ме изпитвате, лицемери? (Мат. 22:18)? Все едно им каза: „Наистина ли мислехте, че можете да ме хванете с този въпрос? Само толкова ли можете?”

След това Исус обръща нещата и на свой ред поставя своя малък капан пред тях. Иска монета и след това им казва: „Чий образ е това? Чий надпис е това?” (Мат. 22:20)?

Това е прост въпрос. И те дават също толкова прост отговор: „Кесарев”. Тогава им казва: „Като е тъй, отдавайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога.” С този прост отговор Исус разрушава капана им.

Иродианите не можеха да обвинят Исус, че вдига хората на бунт, защото той току-що е потвърдил, че плащането на данък е нещо добро. Фарисеите също използваха тези монети. Те даже ги използваха, за да плащат вход за храма, защото тези монети бяха обезпечени от римската власт. И като използваха тези монети, фарисеите се съгласяваха, че те са притежание на Рим и че Рим има правото да ги облага с данък. Парите, които носеха в кесиите си не бяха тяхно притежание – те се притежаваха от Рим.

Нали разбирате, че парите които носите в портфейлите си не са ваше притежание. Те принадлежат на Българското правителство. Подправянето или унищожаването на пари се преследва от закона.

Наказателен кодекс: Чл. 243, ал.1. „Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.”

Ако парите в портфейла ви бяха ваши, можеше да правите каквото си искате с тях. Можехте да ги изгорите, да ги нарежете на малки парченца, да ги наранявате както си искате... стига да са ваши. Ето така (демонстрирам с румънските пари и след като не мога да ги скъсам, казвам: Опа, взел съм румънски пари).

Но парите не са ваши. Ако се забъркате в нещо такова, ще ви глобят или ще влезете в затвора.

Сигурно сте се учудили, че някой стана, за да ми даде 50 лв. Той ми ги даде, защото преди това му ги дадох.

Образът (и надписът) върху банкнотата показва на КОГО принадлежи тя. Погледнете някоя банкнота и ще видите следните думи: Българска народна банка.

И Исус им казваше: образът върху монетата показва на кого принадлежи тя. Той каза: „Отдавайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога.” (Мат. 22:21). Така че, как разбирам какво да давам на правителството? По образите на банкнотите и монетите.

Тогава, какво да давам на Бог? Къде откривам Неговия образ?

Битие 1:26: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.” Ние сме направени по Божий образ и подобие.

Ти и аз трябва да Му дадем това, което Му принадлежи. Аз трябва да Му дам себе си. Но как става това? Как давам себе си на Бога?

Първо, аз принадлежа на Него, като правя това, което ми повелява вярата в Него:

Ефес. 1:13: „...като повярвахте в Него, бяхте запечатани с обещания Святи Дух.”. Бог ни казва, че когато повярваме в Исус, Бог ни белязва или запечатва със Своя Дух. Той влага Своя образ вътре в мен, за да ми покаже, че Му принадлежа.

Какво трябва да направя, за да получа Святия Дух?

В Деян. 2 хората от тълпата повярваха, че Исус е Божият Син и че е умрял за тях. Но въпреки това пак попитаха: „Какво да сторим, братя? А Петър им каза: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.” (Деян. 2:27б-28)

Така че, когато вярата ни в Исус ни доведе до момент, в който изявяваме желание да Му принадлежим, Бог очаква да се покаем (да променим живота си, да се обърнем от греха) и да бъдем кръстени (да се оставим да бъдем потопени във водата на кръщение и да възкръснем като ново създание в Христос). Когато направим това Бог ни обещава, че ще ни даде Святия Дух.

Но това всичко ли е? Това ли е всичко, което трябва да направя? И да, и не.

Има хора, които повярват, покайват се и се кръщават така, все едно се застраховат срещу наводнение или пожар (нали адът за тях е вид огън, пожар). Те плащат дължимото веднъж годишно и вярват, че са се отървали от огъня.

Преди 3 седмици направих гражданска отговорност на колата. Направих я онлайн. Но в миналото съм я правил във фирма. Отивам там, подписвам документите, плащам си и си тръгвам.

Колко често ще ми се налага да отивам там? Може би за Рождество и Възкресение (извинявайте, това се отнася за църквата). Не, ще се отбия ако катастрофирам или претърпя злополука. А ако имам пълно каско, ще отида и в случай че градушката нарани колата. Иначе изобщо няма да ме видят там. Те и без друго не очакват да ме видят.

Някои хора се отнасят към спасението по същия начин. Те се „записват”, плащат си дължимото и след това се появяват в църква или домашна група само от дъжд на вятър, ако изобщо се вяснат.

Но Исус каза: „Отдавайте Божието на Бога”. Искам да те попитам: ако си се „записал” да Му принадлежиш, наистина ли Му принадлежиш?” Принадлежиш ли на Исус? Или само се преструваш, че си Негов?

Когато Иродианите се опитаха да вкарат в капана Исус, Той каза: „Защо ме изпитвате, лицемери?”

Знаете ли какво означава ‘лицемер’?

Думата лицемер (хипокритес, гр.) означава буквално сценичен актьор, човек който се преструва. Още означава човек, който си слага маска. В древна Гърция актьорите носели маска за да изобразят героя, чиято роля играят. Понякога по време на едно и също представление слагали повече от една маска. Зад маската актьорът се преструвал да е някой, който не е.          

Лицемер е някой, който се преструва да е нещо, което не е. Лицемерът се опитва да изглежда като истинското нещо, но няма намерение всъщност да Е това нещо. Как тогава мога да разбера дали съм това, за което се представям?

Ако се върнем на темата ни за парите, Бог тук ни говори чрез нашия портфейл. На друго място Исус каза: „Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.” (Матей 6:21).

Основателят на Краун министрис, Хауърд Дейтън Джуниър отбелязва, че 16 от 38-те притчи на Исус се отнасят до това как да се отнасяме към парите и притежанията. В евангелията един на всеки 10 стиха се отнася до темата пари. В Библията има 500 стиха за молитвата, по-малко от 500 стиха за вярата, но повече от 2000 стиха за парите и притежанията. Учудва ли ви това?

Някои хора казват, че имат лични взаимоотношения с Бога, но не допускат Бог до своите финанси. Не са искрени с Бога в областта на парите. И като дойдат на църква, ако изобщо пуснат някакво дарение, то ще е някакъв остатък.

Те дават остатък, защото сърцето им не е с Бога, а сърцето им не е с Бога, защото Бог не е тяхното съкровище. Тяхно съкровище е нещо друго. Затова те не дават на Бог от първите плодове, а дават от остатъка.

Притчи 3:5-10: „Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти... Почитай Господа с имота си и с първите плодове от всичките си печалби. Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от нова вино.”

Когато ти направи Исус свой Господ и Спасител, ти умря за старото си естество и сега живееш за Исус. Всичко, което притежаваш принадлежи на Исус. Включително съдържанието на твоя портфейл.

Ние даваме на Исус от притежанията си, за да
1)       за да признаем пред него Неговата собственост над нашите притежания (сътворение)
2)       за да разрушим материализма в живота си. (грехопадение)
3)       следвайки примера на Христос. (изкупление)

На много места Библията съветва да даваме поне 10 процента от притежанията си (Мат. 23:23, Лука 11:42). Когато даваме първо на Бога, ние показваме, че сме Негови, че Той е нашето съкровище. И щом сме негови, няма ли Той да се погрижи останалите 90% да са предостатъчни за нас?

Малахия 3:10: „Донесете всички десятъци в хранилището, за да има храна в дома Ми. И опитайте Ме сега в това – казва Господ на силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, за да излея благословение върху вас, тъй че да не стигне място за него.”

Призивът за даване на десетата част от доходите ни в Писанието идва заедно с обещанието, че Бог ще се намеси свърестествено във финансовите отношения на тези, които го дават редовно.

Това разбира се, не означава, че всеки който дарява десятък ще забогатее. Проповедниците на просперитета, които проповядват това, са повлияни по-скоро от хедонизма на днешното общество, отколкото от Библията. Даването трябва да е израз на поклонение и покорство. И второ, Бог ни благославя по много различни начини, не само финансово, за да почете материалната ни жертва.

Един християнин притежавал ресторант. Той бил известен с това, че всеки християнски работник се хранел безплатно при него. Веднъж, секретарят на Лондонското мисионерско общество бил при него и докато изваждал рестото за клиент, гостът му удивен видял сред банкнотите и монетите един голям гвоздей. „За какво е този гвоздей?”, попитал той. Собственикът казал: „Държа този гвоздей с парите си, за да ми напомня за цената, която Христос плати за моето спасение и за това какво му дължа в замяна.”

Принадлежиш ли на Бога? Носиш ли Неговия образ?

Нека се молим.

  

3.08.2014

БПЦ „Нов живот” – Варна