Скръбта ви ще се
обърне на радост
През изминалата седмица в Украйна
без малко да започне война. Много хора се страхуват, че сме пред прага на трета
световна. Или поне на студента война. Но има една още по-страшна война,
духовната.
В пасажа, който ще
разгледаме, се води такава война. В края на разговора си с учениците и малко
преди да е арестуван от първосвещениците, Исус подготвя учениците за идните
дни, когато ще умре, а те ще скърбят. Но той ги подготвя и за идните месеци и
години на служение. Това ще са месеци на трудности, лишения и страдания, месеци
на живот в полеви, военни условия. Защото дори когато не се избиват хора, в
света се води духовна война. Днес и ние участваме в нея.
Исус е дошъл от Отца в света
и ще се върне от света при Отца. Но Той ще изпрати Святият Дух и с негова помощ
учениците ще познаят Отца и ще бъдат изпратени от Отца обратно в света, за да
свидетелстват и да завземат духовна територия за Него - във Варна, България, по
целия свят. Това е духовна битка.
Исус изпрати и учениците да
участват в тази война. Затова тук ги подготвя за престоящата задача. Той им
каза три неща: те ще трябва да преминат през скърби и мъки; мъките им ще се
обърнат в радост; и накрая, никой няма да отнеме радостта им. Нека прочетем Йоан
16:17-33.
1. Ще преминете през скърби и мъки (ст.17-20а)
Първо, Той им казва, че ще
плачат и скърбят. Той сравнява предстоящите пред тях изпитания с родилни мъки.
Когато жената ражда, тя изпитва невероятна болка. Често болките траят дълго. И
после казват, че мъжете били силния пол. Мъжете си мислят, че са силни, защото
могат да изядат 10 сърми!
В България майката ражда в
мъки, а бащата обикновено стои отвън и се моли и състрадава заедно с жена си и
се моли всичко да мине благополучно.
Сега, представете си, че
мъжът вместо да й съчувства и да плаче с нея, се радва че тя страда. „Ха-ха,
нека сега да се помъчи малко.” Това би било ужасно. Или, жената да се радва по
време на раждане! Да сте виждали жена, която да се смее и да ражда?!
Когато Исус казва това на
учениците, Той знаеше, че скоро ще бъде предаден от Юда и съден от фарисеите и
книжниците. Те щяха да се радват, а учениците – да скърбят.
Всеки път, когато мислим за
смъртта на Исус, ние също трябва скърбим. Защото Той умря заради нашия грях.
Ако сложим ръка на сърцето си, трябва да признаем – ние също бихме го разпнали,
ако бяхме негови съвременници. Ние сме лоши хора, защото сме грешни, дори не
знаем колко лоши сме! Това ни казва ап. Павел – всички съгрешиха. Ние сме
напълно покварени.
Исус каза на учениците, че
след няколко часа ще умре и те ще скърбят, а светът ще се радва. Но след това
същият сценарий щеше да се повтори и в живота на учениците. Те също щяха да
преминат през своите скърби и мъки за благовестието. Също щяха да понесат своя
кръст.
Всички щяха да умрат с мъченическа
смърт освен Йоан. Яков щеше да стане първия мъченик – Ирод Агрипа щеше да го
умъртви малко след раждането на ранната църква. Андрей най-вероятно е бил
разпнат в Ахая (зап. Гърция) 60 гл.сл.Хр. Вартоломей е бичуван и обезглавен.
Яков Алфеев е бит с камъни и с тояги и хвърлен от покрива на храма на земята.
Петър е разпънат с главата
надолу в Рим. Тялото на Тома е пробито със стрели, след това обгорено с
нажежени плочи и накрая е изгорен жив. Филип е измъчван и накрая разпнат с
главата надолу във Фригия. Матей е заклан с пика в Етиопия през 60 г.сл.Хр.
Симон е разпънат на кръст от губернатора на Сирия. Юда Тадеев е бит до смърт с
пръчки в Месопотамия. Матия (заменил Юда) е убит с камъни в Етиопия или
Ерусалим. Павел е освободен от затвора, но след това арестуван отново и
екзекутиран през 68 г.сл.Хр.
„Истина, истина ви казвам,
че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва.” (ст.20а)
Ако ние живеем за Христос,
ние също би трябвало да страдаме заради вярата си. Ако не страдаме, значи нещо не
е наред с вярата ни, значи никой около нас не знае и не разбира, че сме
вярващи. Но ако сме автентични християни, ние ще преминаваме през отхвърляне.
Може би приятелите ще ни изоставят. Може би дори семейството ни ще се откаже от
нас.
2. Мъките ще се обърнат в радост (ст.20б-22а)
Но страданията няма да са
напразни. Исус каза на учениците и второ нещо: даже да скърбите и другите да
злорадстват, вашата скръб ще бъде за малко; тя скоро ще премине; скръбта ви се обърне в радост, когато пак ви видя.
Исус говори тук
Всеки от нас е преживявал
тази истина. Когато преминаваме през скръб и болка, ни се струва че сме се
мъчили цяла вечност. Но когато всичко премине, радостта е голяма и не усещаме
как преминават дните. Първото „още малко” ни изглежда като вечност, а второто
„още малко” отлита като миг. “Вечер може да
влезе плач да пренощува, а на сутринта идва радост.” Пс.30:5
Понякога страданията са
толкова големи, че ни се струва, че все едно преминаваме през ада. Някой беше
казал: „Този свят е единственият рай за невярващите и единственият ад за
вярващите.” Но един ден мъките ще свършат и ще се обърнат в радост!
И днес Исус идва и казва и
на нас:
§
даже да си
отруден и обременен, предай живота си на Мене и ще имаш радост
§
даже и да
преминаваш през скърби и тревоги, довери ми се и ще имаш радост
§
даже и да си
болен от неизлечима болест и да ти се струва, че това е краят; да си останал
без работа и да не знаеш оттук накъде; да си самотен и отхвърлен от всички
заради благовестието, даже и твоите деца или родители да не искат да говорят с
теб – Той ти казва, че на мястото на скръбта ще дойде радост, ако се научиш да
гледаш на невидимите неща, не на видимите.
Скръбта ви се обърне в
радост!
Забележете – Исус не каза,
че радост ще дойде, когато се обърнете към гледачки, или като повярвате в
късмета или извънземните. Той не каза и че радостта и мирът ще дойдат, когато
ни направят водосвет или целунем икона. Кога каза Исус, че ще дойде тази радост
и този мир?
Радостта и мирът ще дойдат,
когато повярваме, че Исус Христос е излязал от Отца. С други думи, че Той е
самият Бог е дошъл в Негово лице, за да ни спаси и ще отиде обратно при Отца.
„Бог стана човек, за да може човекът да стане като Бог” (Атанасий).
Дядото на едно детенце го
намерил задавено от плач в кошарата, където майка му го била наказала за
някакво провинение. Детето протягало ръчичка към него и викало: „Вън, дядо,
вън” и това разкъсвало сърцето му, защото той знаел, че няма да е добре да
пренебрегне наказанието на майката. Бил изправен пред дилема – да приложи любов
или да остави закона да действа. И любовта намерила изход. Дядото се вмъкнал в
кошарата.
По същия начин Бог не спести
страданието и затворничеството на Павел и Сила, но дойде в затвора при тях. Бог
не предпази тримата еврейски младежи от огнената пещ, но влезе в нея с тях. Бог
няма винаги да предпазва и нас от беди и главоболия, но е обещал своята радост
и мир, дори във време на война.
И когато повярваме, вече
няма да имаме нужда да питаме за нищо (ст. 23). Няма да проявяваме
нездравословен интерес към бъдещето, като запитваме екстрасенси и гледачи,
защото ще имаме увереност и мир, че Бог е с нас. И няма да си навличаме Божия
гняв и осъждение за това, че сме загърбили мира, който той предлага и сме го заменили
за евтините сензации на дявола.
3. Радостта ви никой няма да отнеме (ст.22б).
Исус каза на учениците, че
ще преминат през скръб, но след това ще дойде радост. Но това не беше всичко.
На трето място, Той им каза, че тази радост ще бъде постоянна. Няма да се
притесняваме, че след голямата радост на сутринта ще ‘изтрезнеем’ и ще изпаднем
в духовен махмурлук. „Сърцето ви ще се зарадва и радостта ви никой няма да ви
отнеме.” (ст.22) Мир ви оставям, моят мир ви давам. Аз не ви давам, както
светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.” (Йоан 14:27)
Радостта и мирът, за които
Исус говори тук са много различни от щастието. Библията не говори за щастие
никъде. Щастието е мимолетно чувство. Тя говори за блаженство, за мир (шалом =
пълнота, цялост, здраве, мир и благоденствие).
А. Нашата увереност, че
скръбта ни ще се превърне в радост се основава на едно историческо събитие. Тя
идва от факта, че Исус победи света. Исус победи греха, Сатана, демоните и
смъртта. Той възкръсна, възнесе се при Отца и ни изпрати Святия Дух, за да
можем и ние да сме победители.
Б. Второ, нашата увереност в
трайния мир и радост ще се основава на реални преживявания и на отговорени
молитви от Исус. Защото „каквото и да поискате от Отца в Мое име, Той ще ви го
даде.” (ст.23). Исус каза на учениците, че след като умре и възкръсне, Той ще
се върне при Отца и ние ще имаме директен достъп до него чрез нашите молитви.
Беше март 1992 г. Бях в
стаята си в студентското общежитие в Търново и се приготях да излизам, когато
забелязах, че последните 20 лв. липсват от портфейла ми. Потърсих ги в стаята,
но нямаше и следа от тях. Може би някой ги беше откраднал и ли ги бях изпуснал.
Но не се притесних. Няколко дни преди това бях се запознал със
студенти-християни от общжитието и те се молиха за мен; като се върнах,
коленичих в стаята си и приех Исус за мой Господ и Спасител. Усетих в мен да се
разлива някаква топлина, мир и радост – чувства, каквито не бях изпитвал преди.
Затова когато установих, че
парите липсват, не загубих мира си. Помолих се Бог да се погрижи, за да имам
какво да ям до края на месеца, когато очаквах да получа отново пари от нашите.
След малко чух някой да чука на вратата. Отворих, но нямаше никой. Реших, че
някой си прави майтап и понечих да вляза отново, и тогава видях нещо на земята
... Пред вратата ми имаше оставени 20 лв. Попитах хората от етажа, никой не
беше губил пари.
„Каквото и да поискате от
Отца в Мое име, Той ще ви го даде.”
Защо обаче да се молим в
Негово име? Защо не в името на Буда, Кришна или Мохамед? Защо не в името на
Путин?
Защото няма друг, който да е
Бог. Защото няма друг, който да е умрял и възкръснал. Защото няма друг, който
да е платил цената за нашия бунт! И няма друг, който да може да даде истинска
радост и мир.
Също, да се молим в името на
Исус означава да се молим според волята на Исус. Мога да се моля за шестица от
тотото или за последен модел ягуар, но това едва ли е добре за мене.
В. Но има и предупреждение.
Исус предупреди учениците, че въпреки тяхната вяра, те ще се разпръснат и ще го
изоставят. Какво ще направим ние, ако ни заплашват с арести, ако говорим
истината? Ако в страната се установят северокорейски порядки? Ще побегнем? Или
с радост ще преминем и през тази скръб, защото след нея отново ще изгрее
радост. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.
Хората, които живеят без Бог, не познават този мир.
Ако Христос е източник на насърчение и мир в живота ни, дяволът е източник на
обезсърчение. Сатана работи в извънработно време, за да ни обезсърчава. Той
хвърля всички сили, за да ни накара да загубим сън, търпение, надежда, радост.
И дори когато нямат никакъв повод да се притесняват,
той им подхвърля такъв. Преди 2-3 седмици се срещнах с един 78 г. мъж, който е
побъркан на тема глобалното затопляне и кемтрейлс (заговор за избиване на хора
чрез разпръскване на алуминий от самолетите). Даже когато живеем в мир ние
търсим тревогите, търсим войната.
Колко
различен е този начин на живот от живота на вярващия в Исус човек. Вярващи хора
преминават през невероятни неволи и пак имат мир. В книгата си „Не бой се, само
вярвай”, пастор Божидар Игов разказва през какви мъчения преминава баща му, п-р
Иван Игов. След като е арестуван от ДС във Варна, го държат без сън, без хляб и
вода цяла седмица. После го карали да яде хляб, намазан със собствените му
изпражнения. Няколко пъти го извеждали на ‘разстрел’ и стреляли в него с празен
автомат. Но в такива момент смъртта била желаното избавление и п-р Игов с
радостна молитва се оставял в Божиите ръце.
Малко
преди да умре и възкръсне, Исус каза на учениците си, че ще минат през много
скърби и мъки, но мъките им ще се обърнат на радост, и те могат да имат винаги
тази радост, ако вярват че Исус е дошъл от Бога, ако се молят в Неговото име и
ако дерзаят дори след провал.
Молитва...
