Един английски вестник
обявил конкурс за най-добро определение за приятел. Наградата спечелило
следното определение: „Приятел е този, който идва при теб когато всички
останали те изоставят.”
В живота има много случаи,
когато оставаме сами и всички са срещу нас. Моите деца са ми разказвали за деца
от техните класове, които всички избягват, защото имат физически недъг. Децата
ми обаче са възпитани да не се притесняват от това и са ставали едни от първите
им приятели. Представяте ли си каква утеха е било за тези деца да видят, че
някой ги разбира и че не са сами!
Никой не може да живее без
приятели. В Южна Америка даже са обявили Международен ден на приятелството – 30
юли. В нашия текст днес ще говорим за приятелството. Исус е казал на учениците,
че ще трябва временно да се разделят, но след това Той ще се върне, за да ги
вземе. Той ги е утешил, като им е заръчал да вярват в Неговото присъствие сред
тях, в Неговите обещания, че ще им даде Святия Дух и ще приготви за тях стаи в
небето и накрая, да вярват в това, че Той е единственият път към небето.
Но учениците все още бяха
уплашени и разтревожени. Те се нуждаеха от приятел и Исус им казва, че Той
наистина е техен приятел. Но дали те искат да бъдат негови приятели? Въпросът
е, готови ли са те да бъдат Негови приятели? Тази сутрин е добре да се запитаме
и ние – какво означава да сме приятели с Него и готови ли сме да бъдем Негови
приятели?
1. Да сме приятели с Него означава да
прекарваме време с Него, да сме свързани с Него.
Случвало ли ви се е да
искате да сте непрекъснато с някого? Когато имаме приятел, искаме да сме
постоянно с него. Да вършим неща с него. Така е и с Исус. Той иска да сме
свързани с Него. Да пребъдваме в Него. На старогр. ‘пребъдвам’ (мено) означава
‘стоя в дадено място, взаимоотношение или очакване; оставам, постоянен съм’.
Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас (ст.4). По какъв начин стоим в Исус? Как сме
свързани с Исус?
А. Ние сме свързани с Него,
когато четем и изучаваме Словото. Един млад пастор поканил известния богослов
д-р Камбъл Моргън да проповядва в неговата църква. След проповедта, впечатлен
от нея, той го попитал: „Как успявате да вникнете толкова добре в текста?” „И
да ти кажа, едва ли ще го направиш.” Пасторът казал: „Опитай.” „Преди да изуча
книга от Библията, я прочитам 50 пъти.”
Какво означава да изучаваме
Словото? Това означава след като сме прочели пасажа поне 3 пъти, да се опитаме
да отговорим на въпросите: какво научавам за Бога/ човек/ греха/ Сатана/
спасението. Или да си отговорим на въпросите: какво става / означава / означава
за мене (наблюдение, тълкуване, приложение).
Мартин Лутър казва:
„Изучавам Библията така, все едно събирам ябълки. Първо разтърсвам цялото
дърво, Библията, за да паднат най-зрелите ябълки. След това разклащам всеки
клон, отделните книги, след това всяко по-малко клонче – отделните глави. След
това поглеждам по най-малките клончета и под всеки лист – внимателно изследвам
параграфите, изреченията и думите за тяхното значение.”
Когато изучаваме Неговото
слово, ние ще Го познаваме интимно и Неговите мисли ще са наши мисли, Неговата
болка ще е наша болка и Неговите радости, наши радости.
Майка изпратила момчето си
да купи хляб, но то се забавило повече, отколкото било нужно. Когато накрая се
върнало, майка му го попитала: „Къде беше? Ужасно се изплаших за тебе!” „Ами,
видях едно момченце да плаче, защото колелото му се счупило. Затова се спрях да
му помогна.” „Не знаех, че знаеш как да поправяш колелета.” „Не зная как,
просто стоях там и плачех с него.” Ако изучаваме Словото, ще плачем за греха в
нас и в другите...
Б. Освен като изучаваме
Библията, на второ място, ние сме свързани с Исус, когато се молим. Писанието
ни насърчава да се молим непрестанно (1 Солунци 5:17). Добър пример за нас е
Даниил, който се молеше 3 пъти дневно дори с риск за живота си. И тук виждаме,
че когато се молим, Бог ще отговаря на молитвите ни. „Ако пребъдвате в Мене и
думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде (ст.7).
Понякога отговорът е ‘не’ или ‘не още’. Кога Бог не отговаря на молитвите с да?
Когато не се молим изобщо, когато се молим за нещо, което той не е обещавал,
или с егоистични подбуди, или когато живеем в грях.
2. Да сме приятели с Него означава да
принасяме плод (внасяме промяна)
„Опусът на Г-н Холанд” е филм
за един разочарован композитор от Портланд, Орегон, който става учител по
музика през 1960-те. Той мечтае да стане известен като класически музикант и
смята, че преподавателската работа е само временна. Той иска да напише опус или
концерт, затова след работа композира на пианото си. Но с нарастването на
семейните и работните ангажименти (откриват, че малкият му син е глух), г-н
Холанд разбира че мечтата му да остави музикално наследство ще си остане
химера. В края на филма борда на училището решава да ореже разходите за часове
по музика. Той вече е повярвал в това, което прави, затова започва борба за
запазването на учителското си място, но всичко е напразно. Нещо, което започва
като отклонение от неговата кариера, се е превърнало в 35-годишна мисия, през
която той се раздава за своите ученици. Няколко дни след разпускането на децата
за лятна ваканция, -н Холанд се връща в класната стая, за да си вземе нещата.
Той е изкарал последния си час. Със съжаление и мъка той събира нещата, които
му навяват спомени за часовете, прекарани с учениците му. Жена му и синът му
идват, за да му помогнат. Когато те излизат от стаята и тръгват по коридора,
г-н Холанд чува някакъв шум идващ от актовата зала. Тъй като знае, че училището
е затворено, той отваря вратата, за да види какво става. За свое голямо
удивление, той вижда залата пълна с предишни негови ученици и колеги, и голям
плакат на който е написано: „Довиждане, г-н Холанд.”
Всички се изправят на крака
и с бурно аплодират, докато оркестърът, съставен от минали и настоящи членове,
свири песни, учени под негово ръководство.
Жена му, която е знаела за
изненадата отива на сцената, за да запълни времето, докато дойде водещата -
самата губернаторка на Орегон. Тя е същата ученичка, на която преди време г-н
Холанд е помогнал да повярва в себе си в първата година от обучението й. Тя
идва, обръща се към всички с думите: „Г-н Холанд имаше огромно влияние в моя
живот и в живота на много други и въпреки това ми се струва, че той смята, че е
живял голяма част от живота си напразно. Носеха се слухове, че той през цялото
време работеше върху тази негова симфония, която трябваше да го направи
известен и богат. Но г-н Холанд не е богат и не е известен извън нашия малък
град. Затова сигурно лесно би сметнал, че се е провалил, но ще сгреши. Защото
мисля, че той постигна много по-голям успех от славата и богатството. Огледайте
се наоколо. В тази зала няма човек, когото да не сте докоснали и всеки от нас е
по-добър човек поради вас. Ние сме вашата симфония, г-н Холанд. Ние сме
медодията и нотите на вашия опус. Ние сме музиката на вашия живот.
„Аз съм лозата, вие сте
пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод” (ст. 5).
Когато сме свързани с истинската лоза, нашият живот принася плодове и внася
промяна в живота на тези около нас. Как става това?
А.Това става естествено,
няма нужда да се напъваме. Ние просто трябва да стоим свързани с лозата. Тогава
нейните сокове ще текат в нашия живот и ние ще раждаме плодове.
Б. Трябва да знаем, че даже
да принасяме плод, Той ще ни подрязва. Защо? За да принасяме повече плодове;
„Всяка пръчка, която дава плод, очиства я, за да дава повече плод” (ст. 2). Той
отрязва не само това, което е лошо в нас и което може да ни навлече
неприятности (идолопоклонство, лоши навици, суеверие, окултизъм, грехове), но
подрязва и добрите неща, за да се наслаждаваме на най-доброто.
Кои са тези добри неща,
които пречат на най-доброто? Желанието ни да сме информирани за всичко (тв,
фейсбук, др.) по всяко време, хоби което отнема времето и средствата ни,
желание да осигурим комфорт на семейството си и т.н. Някой беше казал: „Много
добри неща ни пречат да вършим най-доброто.”
В. Не можем да принасяме
плод без него (ст.5,16). „Отделени от Мене, не можете да сторите нищо”. Много
хора мислят, че могат да направят нещо без да са свързани с Исус. Въпросът е
дали можем да сме успешни от гледна точка на вечността без Него!
Г. Исус казва, че
принасянето на плод е същностна черта на ученичеството (ст.8)
Д. Принасянето на плод носи
радост. „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да
зстане пълна” (ст. 11). Удовлетворението от плодовете, които даваме за Исус е
невероятно. Но има и още нещо – Той ни дава увереност, че сме не слуги, а
негови приятели (15,16) Царят на вселената те нарича ‘приятел’!
3. Да сме
приятели на Исус означава не само да сме свързани с Него, не само да принасяме
плод, но и да показваме истинска
жертвоготовна (агапе) любов
Исус казва в ст. 13: „Никой
няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си.” С това той
отново говори на учениците си за предстоящата си смърт. Какво означава това за
нас?
А. Истинската любов изисква
покорство – „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми” (ст.10)
Б. Истинската любов е да
споделяш любовта на Исус с другите; да бъдеш приятел с другите; това е
споделено приятелство.
В. Прочетох история за двама
войника по времето на Първата световна война, които били неразделни. Заедно се
записали в армията, заедно били обучавани, заедно отишли на фронта и се били
рамо до рамо в окопите. По време на атака единият от тях бил критично ранен в
поле с бодлива тел и не успял да се върне в окопите. Наоколо всичко било под
обхвата на вражеския огън и било равносилно на самоубийство някой да се опита
да го спаси. Но неговият приятел решил да направи точно това. Сержантът му
казал: „твърде късно е, не можеш да го спасиш, най-много и ти да умреш”. Но
мъжът отишъл. След няколко минути се върнал, носейки приятеля си, но самият той
бил смъртоносно ранен. Сержантът бил ядосан, но и дълбоко развълнуван. Само
измърморил: „Язък! Той е мъртъв и ти си пътник. Не си струваше усилията.” С
последен дъх умиращият войник казал: „Напротив, струваше си, сержант. Когато се
добрах до него, единственото което той каза беше: Знаех, че ще дойдеш”.
Заключение. Днес научихме
две важни истини. Първо, че Исус ни нарича приятели. Второ, научихме че за да
сме приятели на Исус, ние трябва да пребъдваме в Словото му и молитва, да
принасяме плодове и да имаме жертвоготовна любов към другите.
Тази сутрин искам да те
попитам: приятел ли си с Исус? Нека се помолим.
2.03.2014,
БПЦ „Нов живот” Варна
