Апостолът на свободата

Да помним Левски, да вярваме в Исус 

/проповед/

1. Увод.

Една мисионерка, която работела с деца в Близкия изток, карала джипа си по пътя и неочаквано бензинът й свършил. Нямала никакъв съд в колата си освен едно детско гърне. Извървяла един километър до най-близката бензиностанция и го напълнила с бензин. После се върнала и започнала да налива бензина в резервоара.

Точно тогава на пътя спрял огромен кадилак с няколко петролни магнати. Те били поразени, като я видели да излива съдържанието на гърнето в джипа. Един от тях отворил прозореца и рекъл: „Госпожо, с приятеля ми не изповядваме вашата религия, но искаме да ви кажем, че дълбоко се възхищаваме от вярата ви!“

Бог изпраща свои мисионери по целия свят, за да показват превъзходствата на Христос над останалите религиозни учители и да привеждат души в Царството. Първите мисионери бяха апостолите на Исус Христос. Всъщност, гръцката дума „apostolos“ означава „някой, който е изпратен“.

Дванадесетте апостоли бяха изпратени от Исус до Юдея, Самария и целия свят да проповядват евангелието (Деян. 1:8). Самият апостол Павел е работил недалеч от нашите граници и негови ученици са ръководили местни църкви по нашите земи.

Но това е било отдавна. Днес, когато хората чуят думата апостол, първата асоциация е Апостолът на свободата, Левски. Наричаме го така, защото той се е борил и е умрял, за да бъдем ние свободни. Тези дни честваме 144 години от обесването му. Затова е редно да си припомним неговото дело.

От живота на Левски – този „пратеник за свободата,“ можем да научим, че като християни можем да се борим за свободата, към която Исус иска да се стремим.

Харесва ми едно определение за свободата: "Свободата е отворен прозорец, през който влиза светлината на човешкия дух и човешкото достойнство." Без свобода няма човешко достойнство!

Има много свободи. Големият проповедник Спърджън казва: „Политическата свобода е ценна. Религиозната свобода е скъпоценна. Духовната свобода е безценна.“

Левски се бори за премахване на чуждото робство и за извоюване на политическа свобода. За много българи той е най-великият българин. През 2007 г. го избрахме на първо място в списъка на най-великите българи на всички времена. Но как малкият Васил се превръща в Апостола на свободата?

Роден е в Карлово, второто от пет деца. Учи във взаимното училище, а след смъртта на баща си става послушник при вуйчо си, който служи в Хилендарския манастир. Учи църковно пеене, а после и за свещеник. Разочарован от алчния си вуйчо, взема решение да се посвети на революционна дейност. Иеродякон Игнатий прави лъвски скок и се превръща в Левски. Но никога не спира да вярва в Бога.

Левски се посвещава на борба за национално освобождение. Става идеолог и основател на Вътрешната революционна организация и разработва мрежа от местни комитети. Но като вярващ човек съзнава, че в основата на всички свободи е духовната свобода. Но какво означава „духовна свобода“?

Исус Христос каза: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." (Йоан 8:31).

Исус каза, че истински свободен може да е само човек, който познава учението Му и вярва и живее според него. Той е Апостолът на истинската, безценната, духовната свобода.

Левски вярваше в Бога. Той беше чел Свещеното Писание и знаеше, че всеки човек е създаден по Божи образ и като такъв притежава право на живот, свобода и достойнство. Затова жадуваше да види сънародниците си свободни от политически гнет. Той беше уверен, че „близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен. 

Нещо повече, в проекта за програма и устав на БРЦК той копнее за "братството и съвършеното равенство между всички народности..., било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото да било, всички щат спадат под един общ закон..."

2. Слободията е робство.

Но той знаеше, че не всички разбират какво означава свобода. Защото както тогава, така и днес много хора говорят за „свобода“, но имат предвид „слободия“.

Мисля си, че няма начин докато е учил за свещеник Левски да не е чел притчата за блудния син. В нея по-малкият син не е доволен от благоприличните нрави в дома на заможния си баща. Иска му се да живее за мига, да опита от всичко, да опита свободата на отдаване на най-ниските страсти. Напуща дома си, но скоро прахосва всичко и е принуден да стане свинар и да се храни с рошкови. Тогава идва на себе си и разбира колко извратена представа е имал за свободата. Желаел е не свобода, а слободия.

Апостол Павел казва: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.“ (1 Коринтяни 10:23)

И още:

„Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“ (Галатяни 5:1).

Всички ние сме заченати в грях. Склонни сме да извращаваме и опошляваме всичко. Но веднъж освободени от Христос, казва Павел на галатяните, защо отново се връщате в робството на греха!?

Левски съзнава много добре, че не само делото на освобождение, но и животът в свободна България се нуждае от хора с християнски морал и принципи. Той копнее за времето, когато „всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта“ вече няма да разделят българите.

Апостол Павел също копнееше за една църква, в която цари любовта. Възможно е Левски да е имал предвид известните Павлови думи за делата на плътта, когато е говорил за разделението сред българите:

Галатяни 5:19-21: „А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

Сатана идва,  за да краде, убива и разрушава (Йоан 10:10). Той представя слободията за свобода. И тези, които го следват, вършейки делата на плътта, няма да наследят Божието царство. Те остават поробени от греха. Такива хора са отхвърлили закона на любовта и вървят неминуемо към гибел. Те са като кораб без кормило и като кола без спирачки.

Когато говоря с хората, ми прави впечатление, повечето от тях се смятат за свободни, а са роби. Материалистът си мисли, че е господар на притежанията си, а всъщност е техен роб. Алкохоликът си мисли, че пие защото е свободен да прави каквото иска, но е окаян роб на цар алкохол. Развратникът си въобразява, че в плътските си похождения намира себе си, но всъщност остава роб на страстите си.

Всъщност, всеки човек, който не следва Исус, живее в робска зависимост от греха. Слободията води до робство. Затова в своята първа реч в началото на своето земно служение, Исус каза: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година" (Лука 4:18,19).

3. Свободата иска жертви.

Апостолът на истинската свобода, Исус Христос, дойде за да плати цената за греха и да счупи оковите на Сатана. А апостолът на българската свобода, Васил Левски дойде, за да счупи петвековните окови на чуждия поробител. И двамата увиснаха на дърво.

Мисиите им бяха различни, но изискваха пълно посвещение. Свободата не е безплатна, тя иска жертви.

Прасе и кокошка се разхождали по пътя. Докато минавали покрай църквата, видели че се организира благотворителна вечеря. Прасето казало на кокошката: „Хайде да участваме с нещо.“ Кокошката отговорила: „Чудесна идея! Можем да им дадем бекон“. Прасето казало: „А, по-полека. За теб това е принос, а за мен – пълно посвещение.“

Свободата изисква пълно посвещение. Тя има висока цена. Някой беше казал: "Ако не си готов да умреш за свободата, изключи тази дума от речника си." Левски беше готов да умре за свободата на ближния си. 

Той и много други умряха, за да живеем днес в свободна страна. Много са тези, които без да им мигне окото биха жертвали други, защото предпочитат да живеят в робство. Но малцина са, които са готови да дадат живота си за свободата на отечеството си.

Мисля си, че като всеки човек и Левски е изпитвал на моменти страх. Но той силно е обичал ближния. Имал е една мечта - да види една демократична и благоденстваща България. В мигове на отчаяние кураж са му давали думите на ап. Йоан: " В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха." (1 Йоан 4:18)

Затова Левски беше готов като Исаак да легне на олтара, но този път това беше олтарът на българската свобода. Иронията е, че бе убит за друго.

Левски е екзекутиран след един режисиран процес с измислено обвинение. На 18 февруари 1873 г. той е обесен, но не заради революционните си идеи. За тях наказанието щеше да бъде само заточение в Диарбекир.

Левски беше ликвидиран, защото отказваше подкупите да стане чужд агент. Империята отвърна на удара. Затова делото не се гледа в съда, както повелява закона. Създава се специална комисия, която трябва да осъди Левски като криминален престъпник. Заговорът успява.

Исус също бе убит след един режисиран процес с измислено обвинение. Тъй като фарисеите нямаха власт да го осъдят за богохулство, те го предадоха на Пилат с фалшивото обвинение, че иска да отхвърли политическата власт на Рим и да се възцари на трона.

Лука 23:1,2: „Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Исус при Пилат. И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“

Исус беше предаден на властите. Пилат не намери вина у него, но късащите се от завист и злоба фарисеи подбудиха тълпата да крещи „Разпни го“ и Той беше разпънат на кръста. Заговорът отново успя. Дяволът тържествуваше, но беше твърде рано да се радва.

Защото той не знаеше, че това беше часът, за който Исус беше дошъл на земята. Исус умря, но три дни по-късно възкръсна в тяло, за да ни освободи от робството на греха и да имаме мир с Бога чрез вяра в Него.

Римляни 5:1: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“

Ако вярваш в Исус Христос, то ти имаш мир с Бога. Богочовекът Исус умря безгрешен за моя и твоя грях. Но три дни по-късно Лъвът от Юда възкръсна и победи смъртта, за да може ние да живеем във вечността.

Левски е просто един грешен човек като нас. Но той беше човек с кауза. Лъвът от Карлово умря за свободата, но остана да живее с подвига си в сърцата на българите.

4. Помни и бъди благодарен.

Може би никога няма да можем да платим цената, която Левски и другите паднали за свобода са платили. И не е нужно, те вече са го направили. Ако обаче някой се опита да ни я отнеме, е нужно да я отстояваме.

По същия начин, ние не можем да платим за свободата от греха и за спасението ни за вечността, и не е нужно. Тя вече е платена. Но е нужно да я отстояваме всеки ден, като следваме Исус.

По време на комунизма хиляди вярващи в България са се молили да дойде края на насилствено наложения атеизъм. И Бог отговори на тяхната молитва! Днес ние сме свободни да вярваме и да се покланяме на Бога! Но свободата ни отново е застрашена. Общинският съвет в града ни готви наредба, с която иска да отнеме правото ни да споделяме публично вярата си. Какво би казал Левски за това? Какво бихме направили ние, за да отстояваме конституционно дадените ни права?

Преди около 2 седмици ми се обади една учителка. Видяла обявата ми за преводи на английски. Каза, че се нуждае от малко по-специфична помощ и се оказа, че кара преквалификация за учител по английски и им искат да напишат реферат. И какво се искаше от мене? Да й напиша реферата. Отговорих й, че ако тя го напише, аз мога да й помогна с редакция. Но аз съм християнин и това, което иска противоречи на моите принципи. Защото да напиша аз реферата, под който да пише нейното име означава да участвам в лъжа. Това е грях.

Светът е голям и компромиси дебнат християните навсякъде.

Да следваш Исус означава да си принципен. Свободата се отстоява като се отделяш от злото и следваш доброто. За това умря и Левски.

Но не можеш да отстояваш свободата, без да помниш какво Исус е направил за теб. За Бог е важно да не забравяме цената, която Той плати за нашата свобода. Затова ни заповяда да възпоменаваме смъртта и страданията му като участваме в Господната вечеря.

Вярваш ли в смъртта и възкресението? Благодариш ли на Бога за тях? Блудницата дойде в дома на фарисея, изтри със сълзи нозете на Исус и ги помаза със скъпоценно миро. Така тя показа благодарността си към Него. И Исус й каза: „Прощават ти се греховете... Твоята вяра те спаси.“ (Лука 7:36-50). Нашето спасение зависи от способността ни да помним и да сме благодарни.

Нека Бог ни помогне да не забравяме никога това, което Исус направи за нас на кръста. По същия начин не бива да забравяме факта, че Левски и хиляди именни и безименни герои са дали живота си, за да можем днес ние да сме свободни.

Един подпоручик едва не загубил живота си през Първата Световна война, докато спасявал своя майор. За щастие, и двамата оцелели. От този ден нататък, докато умрял 25 години по-късно, всяка година майорът изпращал благодарствено писмо на подпоручика.

Последното било много кратко: „Скъпи Борисе, отново искам да изразя благодарността си за това, че благодарение на теб можах да се порадвам на още една година живот. Това нямаше да е възможно без цената, която ти беше готов да платиш, за да спасиш живота ми. Искам да знаеш, че съм благодарен.“

Благодарен ли си за свободата? А ако се наложи, готов ли си да я отстояваш?

„Ако пребъдвате в моето учение, наистина сте мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

Нека никога не забравяме Апостола на българската свобода, но да вярваме в Апостола на истинската свобода. Да помним Левски, но да вярваме в Исус.

Нека се помолим.