Яхве Шалом

/проповед/

Чели ли сте приказката за триглавата ламя? В нея злата магьосница искала да се омъжи за красивия принц, но той отказал и тя го превърнала в триглава ламя. Но принцът се явил насън на сестрата на трима смели братя. После я отвлякъл, братята тръгнали по следите на ламята и обезглавили трите ѝ глави. За радост, така принцът бил свободен от магията и двамата с тяхната красива сестра се оженили.

Ако може да използвам тази асоциация, днес ние също живеем близо до една триглава ламя. Трите ѝ глави са светът, дяволът и плътта. Светът е около нас, дяволът дебне към нас, а плътта е в нас.

Ефесяни 2:1-3 „грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, в съгласие с княза на въздушното владение, на духа, който сега действа в рода на непокорните; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти.“

Още от Адам и Ева ние чувстваме непрекъснат натиск, живеем в стрес, чувстваме страх, вина и срам. Понякога позволяваме на света да влезе в църквата, понякога се предаваме на дявола, а друг път просто се поддаваме на склонността си да грешим.

Книгата Съдии описва подобни тежки времена от историята на Израел.

Съдии 2:18-19 „И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше поради въздишките им… А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си…“

И книгата завършва с думите, „всеки правеше каквото му се виждаше угодно“ (Съдии 21:25). Те се движеха в затворения кръг на бунт срещу Бога, наказание от Него, покаяние и освобождение, и отново бунт и т.н.

Днес ще видим кои са начините да излезем от този порочен кръг, като разгледаме Съдии 6.

В един от тези епизоди Бог призова Гидеон на сцената. След време на благоденствие, Израел отново е обърнал гръб на Бога. Това става и с нас, нали? Бог ни благославя и ние започваме да се отдалечаваме от Него. Разреждаме ходенето на църква, забравяме служението, на което сме се посветили и започваме да трупаме земни съкровища.

Съдии 6:1 „И израелтяните сториха зло пред Господ; и Господ ги предаде в ръката на Мидиам…“

Бог изпраща ламя под формата на мидиамците. Те са силни и тероризират безмилостно израелтяните. Нещата са толкова зле, че Божият народ са изоставили домовете си и живеят в землянки поради страх за живота си. Нямат мир, всичко се разпада. Мидиамците са номади, идват по време на жътва, „многобройни като скакалци“ и опустошават земята (ст. 5).

След 7 години най-накрая се казва, че

Съдии 6:6 „Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова израиляните извикаха към Господа“.

Търпели са доста дълго, но накрая, когато положението става нетърпимо, викат за помощ към Господа. Понякога Бог се опитва да ни обърне внимание на нещо, но ние търпим и мислим, че можем сами да се справим. Дори когато се случват лоши неща, отказваме да се покаем и да се върнем при Него. Но братя и сестри, Бог иска да използва бедите в живота ни, за да привлече нашето внимание.

Кога за последен път извика към Господа? Време е да се обърнеш към Този, който единствен може да ти помогне.

Израилтяните извикват, Бог им изпраща пророк, чието име не знаем, за да им напомни как ги е извел от робство, след което им казва:

Съдии 6:10 „Аз съм Господ, вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.“

Бог иска да ни помогне, но от нас се иска да приемем Неговото слово, колкото и болезнено да е това.

Бог използва този пророк, за да им покаже колко ниско са паднали в греха. Те трябваше да осъзнаят това.

След това авторът на Съдии (вероятно Самуил) ни пренася в лина, където Гидеон чука жито, за да го скрие от мадиамците (ст. 11). Този лин представлява каменна преса. Обикновено чукали жито на открито, на гумното, за да може вятърът да отвее плявата. Но понеже се страхува от мидиамците, Гидеон удря с пръчка житото в своя бункер, скрит като плъх под земята.

И тогава се явява Ангелът Господен и му казва:

Съдии 6:12 „Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.“

След което Гидеон пита Бог защо на неговия народ са се случили толкова големи злини. И в ст. 14 се казва…

Съдии 6:14 „И Господ погледна към него и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израил от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?“

Гидеон в отговор казва, че неговата автобиография далеч не е толкова претенциозна – той произлиза от най-малкото племе и той самият е най-малкият в неговото семейство.

Бог отново му казва, „Аз ще бъда с тебе“ (ст. 16). С други думи, Емануил ще е с тебе.

Забелязвате ли, че Бог не отговаря на въпросите на Гидеон. Бог просто очаква от него покорство.

По същия начин Бог очаква от нас покорство дори и да не разбираме защо Той допуска някои неща в живота ни!

И тогава Гидеон има дързостта да поиска знамение, за да е сигурен. Иска Бог да го изчака, докато изпече хляб и приготви яре на скарата. Когато храната е готова, той я слага на камък като принос и Бог прави така, че огън излиза от камъка и пояжда месото и питите.

И Гидеон откликва с поклонение:

Съдии 6:22 “И като видя Гидеон, че това беше Ангел Господен, Гидеон каза: Горко ми, Господи Еова (Адонай Яхве)! Защото видях Ангела Господен лице в лице.“

Тук Гидеон използва имената Адонай и Яхве. Най-накрая той се покорява на суверенния Господ. Но същевременно Гидеон осъзнава, че е бил в присъствието на самия Бог и се страхува Бог да не го порази. Може би той си е спомнил думите от Изход 33:20, които Бог каза на Мойсей, „Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.“

И тогава в

Съдии 6:23 „А Господ му каза: Мир тебе, не бой се; няма да умреш.“

Не знам дали можем да осъзнаем какво са означавали тези думи за Гидеон. Може би нашите приятели от Украйна биха разбрали най-добре тези думи. Гидеон и израелтяните не са имали мир 7 години. Всеки ден те са се страхували за живота си. И сега Гидеон си говори с Адонай Яхве и дори се осмелява да Му се оплаква. Бог би могъл да го изпепели, както направи с месото и питите в ст. 21.

Но вместо това Бог носи мир. Мир с Бога, мир в него и мир с другите.

Гидеон е извън себе си от радост и за да не забрави какво се случва, издига олтар:

Съдии 6:24 „И Гидеон издигна там олтар на Господа и го нарече Еова-Шалом.“ Това е първото място, и може би единственото, където виждаме тази комбинация от имена: Яхве Шалом.

Бог е Яхве, Този Който Съм. Бог е Aдонай, Господар над всички. Бог е Елохим, Творецът на всичко. Бог е Ел Рои – Бог, който вижда. И Той е Яхве Шалом, Бог на мира.

Шалом

Вместо да го постави на мястото, Бог каза шалом на Гидеон и Гидеон издигна олтар на Яхве Шалом. Обикновено превеждаме шалом с „мир“, но тази дума означава много повече от липса на конфликт. Думата означава завършеност, здраве, благоденствие, мир, покой, успех … Идеята е за чувство на цялостност и хармония във взаимоотношенията, особено с Бога. Шалом се използва и като поздрав подобно на нашето „здравей“ (което идва от здраве – бъди здрав в дух, душа и тяло!)

Думата шалом се използва и в Аароновото благословение, с което ние завършваме нашите богослужения: „Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!“ (Числа 6:26)

Яхве Шалом убива триглавата ламя

В най-висша степен шалом, мирът на Бога, е персонифициран от Христос, който дойде, за да въдвори шалом между Бога и човеците.

Йоан 14:27 „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“

Шалом, който Князът на мира ни дава е много различен от всичко, което ни дава светът. На друго място Исус каза, „Това ви казах, за да имате в Мене мир.“ (Йоан 16:33).

Mирът, който Исус дава не е липса на беди, а е увереност, че Той е с тебе винаги.

Истинският мир можем да намерим само в Исус. Само Той може да убие триглавата ламя.

В началото казах, че светът, дяволът и плътта са трите глави на триглавата ламя, която се опитва да ни погълне. Сега искам да разгледаме набързо три други глави на триглавата ламя, които бълват огън срещу нас, а именно: непокорство, тревоги и раздори.

Ламята на непокорството

Поради първородния грях, Павел казва, че ние сме „изложени на гнева“ (Ефесяни 2:3). Ние бяхме в състояние на война с Бог, докато Исус не дойде да донесе мир.

Исая 53:5 „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир…“

Той беше наказан, за да ни примири с Яхве Шалом.

Ако още не си повярвал в спасителното дело на Исус на кръста, имам лоша новина: ти няма да можеш да намериш мир.

Исая 57:20-21 „А нечестивите са като развълнувано море, което не може да утихне, и чиито вълни изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите – казва моят Бог.“

Няма да имаш мир, докато не приемеш Изкупителя. Ще бъдеш подхвърлян от вълните, докато не затънеш в тинята на греха.

Но има и добра новина. Когато Исус се роди в плът, ангелският хор прогласи, че Той ще донесе „мир между човеците, в които е Неговото благоволение!“ (Лука 2:14)

Когато ние повярваме в Христос, ние сме оправдани и имаме мир с Бога (Римляни 5:1). Гръцката дума за мир означава „да съединя и превържа счупеното“. Исус може да превърже твоето счупено сърце.

Имаш ли мир с Бога?

Преди 2-3 седмици в квалификации за Световното Румъния отбеляза гол в последната минута и победи Австрия. Настъпи луда радост по трибуните. Австрийците сигурно вече са гледали към съблекалните и са си казвали, успяхме с хикса. А зрителите може да са си тръгвали вече от стадиона.

Но докато не прозвучи последния сигнал на съдията, все още има надежда. Същото е и със спасението. Докато си жив, има надежда. Не чакай последния сигнал, покани Яхве Шалом в живота ти, и Той ще ти каже, както каза на Гидеон, „Давам ти мир, няма да умреш!“

Гидеон издигна олтар, за да не забрави за срещата си с Яхве Шалом. Ако си решил да приемеш Господ и Неговия мир, направи нещо, което ще ти помогне да не забравиш за своето решение. Може да дадеш свидетелство в събранието, да кажеш на някого или да го запишеш в дневника си.

Ламята на тревогите

Ако първата ламя е обезглавена в живота ти и ти си новороден, все още е възможно да проявяваш остатъци от непокорство в живота си и това да води до тревоги. Ако подобно на израелтяните си в порочния кръг на повтарящ се грях, направи като Гидеон – извикай към Господа, приеми Словото Му и откликни с поклонение.

Или, може да не живееш в повтарящ се грях, но да се тревожиш за нещо. Може би се страхуваш от бъдещето. Знаете ли, че само 8% от нещата, за които хората се тревожат, са основателни? Останалите 92% са или въображаеми и никога не се случват, или са свързани с неща, върху които нямаме контрол.

Страхът може да ни парализира. Гръцката дума за тревоги означава „да съм разкъсван в различни посоки“.

Как можем да се освободим от страховете и тревогите си?

Първо, идентифицирай кое ограбва твоя мир и се помоли на Яхве Шалом да убие тази ламя.

Филипяни 4:6-7 „Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“

Когато те обхванат тревоги, отиди при Бога в молитва и Му се поклони за това, което е. Удивително е как размишлението върху величието на Бога ще направи проблемите ти да изглеждат нищожно малки!

И когато изкажем исканията си на Бога с благодарение, ще преживеем този вътрешен мир, за който копнеем.

Второ, когато ни обземат страхове, можем да разтворим Божието слово и да размишляваме над пасажи като Исая 26:3 например: „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе се уповава.“

Словосъчетанието „съвършен мир“ в оригиналния текст е всъщност „шалом шалом“. Бог ще ни опази в шалом шалом, когато позволим на Словото Му да работи в нас.“

Ламята на раздорите

Може би имаш мир с Бога и като цяло имаш вътрешен мир, но си във война с някой близък, с някой колега на работа, с някой съсед или приятел. Исус благослови миротворците така:

Матей 5:9 „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.“

Искам да те попитам, направил ли си всичко, което можеш, за да си в мир с другите? Както казва апостола, „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“

В петък отбелязахме Деня на Реформацията. Един от английските реформатори, Николас Ридли, е изгорен на клада през 1555 година за свидетелството си за Христос. В нощта преди екзекуцията брат му му предложил да остане с него в килията, за да му дава утеха. Николас отказал предложението и отговорил, че смята да си легне и да спи тъй дълбоко, както никога преди. Тъй като познавал Божия мир и Яхве Шалом, той можел да почива в силата на Своя Господ и способността Му да посрещне наговата нужда. Същото можем и ние!

Нека завърша с

2 Солунци 3:16 „А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да бъде с всички ви.“

Амин!

____________________

02.11.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Когато си отседнал в хотел "Голо бърдо" (Битие 28)

/проповед/

Прочит: Битие 28:10-16.

Един от най-големите бичове на нашето време е самотата. Много хора са самотни. Някои убиват самотата с алкохол, други с гледане на тв и интернет, а трети - с телефонни разговори. Един тийнейджър говорил по телефона половин час, преди да свърши разговора. Баща му му казал: "А, свърши много бързо. Обикновено говориш цял час. Какво се е случило? Синът му отговорил: "Беше грешен номер."

Случвало ли ти се е да се чувстваш самотен? Да си казваш, че нищо няма смисъл? Да не ти се живее?

В подобна ситуация заварваме Яков в Битие 28 гл. Както видяхме миналия път, след като той и майка му Ревека извършиха заговор и излъгаха баща си, за да запазят купеното с леща първородство за Яков, Исав намрази брат си и реши да го убие. Ако беше останал още няколко дни, Яков рискуваше да е мъртъв. Затова Ревека го изпрати при брат си Лаван.  Тя не подозираше, че няма да го види никога повече.

По време на комунистическия режим много българи са били депортирани. Били изтръгвани от своите семейства, от земята, захвърляни като дърво без корен и интернирани в далечни села, за да се сломи съпротивата им. Вината им? Че са свободни, мислещи и работливи. Че са обичали Бога, семейството си и земята си.

Яков беше като дърво без корен. Но той бягаше за живота си поради съучастничество в заговор. Крепеше го това, че имаше цел и имаше насърчение за постигането й.

Целта беше да изпълни една заповед, която беше и негово желание. Малко преди да тръгне, Исаак му заръча: „Не вземай жена от ханаанските дъщери. Стани, иди в Падан-Арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и оттам вземи жена...“ (ст.2) Също като Елиезер за Исаак, той трябваше да търси жена от техния род и дом в Падан-Арам. Но това нямаше да е лесно.

Затова веднага след това Исаак го насърчи, като го благослови (ст.3-4):

„И всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и умножи, и да произлязат от тебе множество народи; и даденото на Авраам благословение да го даде на тебе и на потомството ти след тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам.“

Както видяхме, Яков е човек с много кусури. Това е вярно за всеки от нас, в една или друга степен. Но Бог започва процес на изглаждане на неговия характер, за да започне той да отразява Неговите цели и да се превърне в благословение за семейството си и за целия свят. От неговата история можем да научим нещо за шкурките, които Бог използва, за да ни излъска до блясък. 

Яков излиза от Вирсавее и тръгва по пътя за Харан. Току-що си е навлякал омразата на брат си. Баща му го благославя, но дали му е простил? Дали ще види пак майка си? Вместо да се радва на домашния уют (домошарят Яков), трябва да скита по прашните пътища! Та той никога не е излизал далеч от дома  – дали няма да умре от глад?

Той върви цял ден, но вече се спуска нощта. Oглежда се наоколо, в далечината вижда светлинките на град Луз, но наоколо е само пустош. Аха, ясно, казва си, дошъл съм в хотел „Голо бърдо“, минус три звезди. Вижда един камък, слага го за възглавница. Полага глава на една канара!

Това е една обикновена канара, но в Стария завет тя е преобраз на Вечната канара Исус. Защо ли? Павел казва, че канарата, от която Израелтяните пиха вода в пустинята, беше Христос (1 Коринтяни 10:4). Сега канарата Исус беше това, на което Яков положи своята глава.

Ако преминаваш през буря; ако не можеш да мигнеш от тревоги и страхове, тогава има ли по-добро място, на което да положиш всички тях от канарата Исус?

В такъв момент можеш като Давид да извикаш в молитва:

Пс. 61:1 Послушай вика ми, Боже, внимавай в молбата ми. От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; заведи ме на канарата, която е много висока за мене.

Канарата, която е много висока за мен е мястото на утеха, закрила и мир. Да легнеш на тази канара означава да положиш своите тревоги върху Него. И тогава ще можеш да видиш ново откровение на стълба, която стига до небето.

Яков взе един камък. Какво друго можеше да вземе? Та той беше в пустинята! Там нямаше дървета, трева и цветя. Имаше камъни. Това беше безлюдно място. Място на разбити надежди и мечти. Малко преди това той беше богат син на завета и обещанието. Сега беше сам, далеч от семейството си, мразен от брат си, бягащ за живота си. Бил ли си на това място?

Четох за едно руско семейство старообрядци. Бягат през 1937 г. от гоненията на Сталин и отиват далеч на изток в тайгата. През 1981 г. руски геолози случайно ги откриват при проучване на район, за който са смятали, че е необитаем. Мъж, жена и четирите им вече пораснали деца, са оцелели в Сибир!

Построили си къща с дървения материал, който имали в изобилие. Направили си галоши от дървесна кора и клони. След като дрехите им се разпаднали, ги заменили със зебло. Яли картофи с ръж и конопено семе. Вода имали в изобилие – до колибата имало чист, студен поток. Яли боровинки и малини. Синът им се научил да ловува бос през зимата – гонел животните, докато се изтощят и припаднат. Дърва за огрев също имали колкото щеш.

Какво поддържало надеждата и на тези хора? Те били вярващи. Библията била единствената книга, която имали със себе си. Те виждали смисъл и надежда въпреки страданията си. Живели в ужасна мизерия, но използвали „камъните“, които Бог им давал и били благодарни!

Яков взе камък и го сложи за възглавница. Използваш ли възможностите и ресурсите, които Бог ти дава? Или се оплакваш от безпаричие, болести и самота? Не използвай камъните като тежести, с които да се удавиш в морето от самосъжаление. Използвай ги като основа на ново здание!

Да, камъните не са удобни за възглавница. Животът не е лесен. Но камъните могат да се превърнат във възглавница, ако го вярваш!

Да загубиш всичко и да ти останат само камъни не е лесно. Цял живот си градил и изведнъж си сам сред голия камънак. Как реагираш, като загубиш нещо ценно? Случвало ли ти се е да изгубиш файл в компютъра, който си пишел дълго? Как реагираш?

Известният историк Томас Карлайл прекарал 2 години в писане на книга за френската революция. Когато я написал, дал единствения екземпляр на колегата си Джон Мил за рецензия. Но след това се случило немислимото. Слугата на Мил използвал ръкописа като подпалки за огнището. Когато Мил му съобщил новината, лицето на Карлайл помръкнало. Две години от живота му били изгубени. Стотици нощи къртовски труд отишли на вятъра. Той не си и помислял да напише книгата отново. Изпаднал в дълбока депресия.

Един ден, докато вървял по улицата, Карлайл забелязал да строят каменна стена. Той бил поразен – тя порасвала бавно, камък по камък! Това било откровение за него. Ако пишел страница по страница, би могъл да напише книгата отново. И точно това направил.

Ние имаме свобода, дадена ни от Бога, да избираме как да гледаме на трудностите в живота си.

В една болнична стая лежали двама пациенти. На единия било позволено да сяда за един час на ден, докато другият трябвало постоянно да лежи. Те говорили с часове – за семействата си, работата, казармата, за всичко.

Мъжът, на когото било позволено да сяда, очаквал с нетърпение времето, което ще може да се изправи и да погледа през прозореца. Всеки следобед той описвал какво виждал през пророреца на другия – казвал как прозорецът гледа към красив парк с прекрасно езеро, с лебеди в него и малки деца, които играели край водата.

Мъжът в другата част на стаята затварял очи и си представял картината. Но след няколко дни си казал: „Защо той може да вижда тази красота, а аз не мога да видя нищо! Не е честно!“

Една нощ мъжът до прозореца се задавил и се закашлял, опитвайки се да намери бутона, с който викали сестрата. Другият гледал как се мъчи, но нарочно не натиснал своя бутон. След по-малко от 5 мин. човекът починал. На следващата сутрин сестрите открили мъртвото тяло на мъжа до прозореца и го изнесли.

Другият помолил да го преместят до прозореца. Сестрата нямала нищо против и го поставили в другото легло. Бавно и мъчително той се повдигнал на един лакът, за да види гледката. Накрая щял да може сам да се наслаждава на нея. С последни усилия се надигнал, за да погледне през прозореца. Когато го направил, там видял само една тухлена стена.

Какво виждаш, когато погледнеш от прозореца на твоя хотел „Голо бърдо“?

В интернет видях снимка, под която пишеше: „Какво виждат хората от еди кой си хотел“. На нея имаше един висок хотел и една малка къща-съборетина. Идеята беше, че гледката от прозореца разваля цялото впечатление от пребиваването в хотела.

Яков се огледа от своята стая под звездите в хотел „Голо бърдо“. После взе камък и легна на него. Сигурно доста му е убивало, докато заспи. Ние не бихме избрали такава възглавница. Но нашият мъдър небесен Баща понякога ни поставя да спим на неудобни места, за да ни се открие по нов начин.

Яков заспива сам в пустинята. Почти 2000 години по-късно Исус щеше да заспи в люшканата от буря лодка пред невярващите погледи на учениците. Петър щеше да заспи, окован между двама войници, в нощта преди екзекуцията си (Деяния 12:1-6).

Как свършват тези истории? Исус беше събуден от учениците и укроти бурята. Петър беше изведен от затвора от ангел. Какво би направил ти? Имаш ли вяра? Или имаш страх?

Вярата убива страха. Страхът убива вярата.

Един човек обичал да ходи на лов и си купил два първокласни сетера. Държал ги в задния двор и там ги обучавал. Една сутрин по пътя минал дребен злобен булдог. Вмъкнал се под оградата и започнал да се бие със зъби и нокти с двата сетера. В началото човекът решил да затвори сетерите в мазето, за да ги предпази от булдога, но след това решил да даде урок на малкия булдог. След няколко минути на свада, булдогът се оттеглил да си лиже раните. Същото се случило на следващата сутрин, после на следващата и на следващата. 

Всяка сутрин булдогът се появявал, пропълзявал под оградата, получавал доза бой и се оттеглял. След това човекът трябвало да отиде в командировка за няколко седмици. Когато се върнал, попитал жена си какво става с булдога и сетерите. Тя отговорила: „Няма да повярваш какво стана. Всеки ден малкият булдог идваше и се биеше със сетерите. Не пропускаше ден. Сега вече сетерите го избягват. Когато чуят, че идва по пътя и се промъква под оградата, започват да скимтят и се скриват в мазето. Булдогът идва в задния двор и се разхожда наперено в него, сякаш той е собственикът.

Може би се чувстваш така, сякаш си се промъквал под оградата много пъти. Нямаш сили да продължаваш. Може би се чувстваш така, сякаш си се бил дълго и след това трябва да лижеш раните си. Вярваш ли, че можеш да победиш в тази борба?

Яков имаше вяра. Затова легна да спи на това място (ст.11) И тогава Господ му се яви.

Битие 28:12: И сънува: ето стълба изправена на земята, а върхът й стигаше до небето; и ето, Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.“

В съня Бог му показа, че комуникацията между земята и небето е възможна. Вярата не е следване на правила, а взаимоотношения с нашия Господ и Спасител Исус. Той се грижи за нас и неговите ангели-хранители непрекъснато сноват нагоре-надолу по тази стълба към небето. Те отнасят нашите молитви до Него и донасят Неговите отговори и откровение до нас. 

И ангелите вървят по стълбата, Исус Христос. Самият Исус каза на Натанаил "И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син" (Йоан 1:51). Благодарение на смъртта и възкресението на Христос ние имаме връзка с Отца! На Голгота Синът хвърли мост към вечността! И това не е всичко!

Битие 28:13-15: И ето, Господ стоеше над нея, и говореше: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам, и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти. Твоето потомство ще бъде колкото земния прах; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и в тебе и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята. Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя навсякъде, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не изпълня това, което ти казах.“

Господ стоеше най-отгоре. Той е над нашите проблеми, обстоятелства и тревоги. Над нашите „възглавници от камък“. Той е Господар над всичко. Той ще ни пази, няма да ни остави и ще изпълни обещанието си.

Битие 28:16 „Когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.“ Ако ти е трудно да видиш нещо добро в твоята ситуация в хотел „Голо бърдо“, то чуй какво казва Павел: „Събуди се, ти, който спиш! Стани от мъртвите и Христос ще те осветли.“ (Ефесяни 5:14)

Яков се събуди и каза: Я-а, Бог бил тук в хотел „Голо бърдо“, а аз не съм знаел!

Тези стихове идват, за да ни разтърсят! Сякаш Бог ни казва: Събуди се и престани да  се оплакваш! Събуди се и престани да хленчиш! Събуди се и престани да се самосъжаляваш! Събуди се и престани да се извиняваш! Да хвърляш вината върху другите!

Събуди се и осъзнай, че Бог е промислил за това, което ти е обещал!

Когато бях в казармата, се чувствах като в хотел "Голо бърдо". Живеехме при доста спартански условия. Трябваше да метем плаца, но нямаше метли. Огледахме се, наоколо имаше дървета. Скъсахме клони и метяхме с клоните. Трябваше да мием коридора и стълбището на базата, но нямаше вода. Огледахме се, до нас беше морето. Изпрахме стирките в морето и измихме стълбището. През нощта дежуряхме в студено караулно помещение. Огледахме се, имаше само един котлон и до него стол. Включвахме котлона и се топлихме, седнали до него.

Как реагираш, когато си в хотел "Голо бърдо"?

Моята молитва за всички вас е, че ако се окажете на място, където възглавницата ви е от камък като тази на Яков, да имате очи да видите стълбата, която стига до небето. Вярвайте, че Бог е над вашите обстоятелства. Той е Господ, всесилният Бог, Ел Шадай и Той ще бъде винаги с вас, няма да ви изостави и ще изпълни това, което ви е обещал! 

Нека се помолим.

---

БПЦ "Нов живот" Варна

12.02.2017 г.