Friday, June 14, 2013

Какво истинският Месия би казал на 'месията' на ЦСКА

Какво би казал Исус на Христо Стоичков

Айнс, цу цвай, цу дрън” – кой българин не е чувал тази култова фраза! Едва ли и самият Христо Стоичков е очаквал, че с тази закачка на развален немски ще се превърне в пророк, предричайки изхода от четвъртфинала България – Германия (2:1) на Световното в Америка.

Победата на българите обаче беше повече от категорична. Tя дойде след прекрасна игра и ги катапултира на полуфинал – нещо, което малцина българи преди това дори са мечтали!

Христо Стоичков Стоичков е роден на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Това е годината, в която Роналд Рейгън влиза в политиката и става губернатор на Калифорния, когато на запад става модерен минижупа и навлиза цветния телевизор, а световното по футбол се провежда в Англия и домакините печелят своята единствена засега титла.

Камата, Модерния ляв, Матадора, Булгаро Феномено, футболния Христо(с) ... - това са само част от прозвищата на Ицо. Започва кариерата си в Марица (Пловдив), след това отива в Хеброс Харманли.


Не след дълго е забелязан и привлечен от ЦСКА. Буйният му нрав обаче скоро му създава проблеми – заедно с няколко играча на Левски е наказан да не играе завинаги (!?) след мач с вечния съперник.

След намаляване на наказанието Ицо се завръща на терена и се превръща в основна заплаха за вратарите. През сезон 1989/90 печели Златната обувка за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. Достига до полуфинал за КНК[i].

През следващия сезон вече е играч на Барселона и скоро спечелва сърцата на каталунската публика. През 1994 г. става четвърти в света с България и голмайстор на Световното първенство в САЩ, а малко по-късно печели и „Златната топка”[ii].

След това играе за кратко в ЦСКА, Ал-Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и ДС Юнайтед и печели още няколко трофеи. Има отбелязани 37 гола за националния отбор. След успехите като футболист се пробва и като треньор – първо с българския национален отбор, после на Селта Виго и на Мамелъди Съндаунс, но не особено успешно.

Канен е да поеме и националната гарнитура на Виетнам, както и руския „Ростов”, но отказва. През 2007 г. печели наградата „Златен крак” и е обявен за най-великия български футболист. Следващата година открива детска футболна школа в Етрополе, защото по думите му, „не може да забрави колко много е получил той самия във футбола като дете”.

Несъмнено Ицо е дал много на българския футбол и е доставял много радост на своите сънародници. Днес мнозина го сравняват с Георги Аспарухов и спорят кой е по-добър. Разбира се, Модерния ляв има много повече международни успехи и известност.


Но и двамата играят при много различни условия. Дали Гунди нямаше да има още по-големи успехи, ако му бяха разрешили да играе в Интер? Вместо това той остана да играе в България и днес почти никой извън страната не знае за него.

Точно обратното се случи със Стоичков. Привличането му в Барселона го катапултира до върха на световната слава. Днес звездата има всичко – слава, пари, семейство и приятели. Това е рядко явление, защото обикновено хората, постигнали огромен успех в една област, заплащат за него в друга. Сигурно всеки от прочитащите тези редове се сеща за много такива примери.

Но при Ицо не е така. Въпреки световната му слава, за него семейството е най-важното. Макар и често да отсъства от къщи, неговата дума все още тежи на мястото си. Злите езици твърдят, че напоследък между него и Мариана има проблеми. Но вие да сте чували Камата да се бои от проблеми?

Ицо се радва не само на добро семейство. Въпреки натовареното си ежедневие и многото си пътувания, Ицо сякаш все още продължава да се наслаждава на живота. Макар и видимо напълнял след края на активната си състезателна кариера, той се радва на цветущо здраве. И за капак – има добри приятели, които сам подбира, по неговите думи.

Затова срещата между Христо и Христос би била много интригуваща. Какво ли би казал Исус на Ицо? Той е неимоверно богат и сравнително млад. Може да се каже, че има всичко, което си пожелае. Какво може да му предложи Исус?

Мисля, че Исус ще започне, като го попита: „Ицо, смяташ ли се за успял човек?” Сигурно Модерния ляв би се изненадал от този въпрос и с присъщото му самочувствие би отговорил: „Какво искаш да кажеш? Ако аз не съм успял човек, тогава кой в България е?!”

За Исус този отговор на известния българин не би бил изненада. Затова без много завъртулки би се позаинтересувал: „А какво е за тебе успехът?” И този въпрос едва ли би затруднил футболния феномен. „Виж, аз съм постигнал много”, би казал без колебание той. „На терена имам много успехи. Но за мен семейството ми винаги е на първо място. Смятам, че то е най-важното, което имам.”


В интервю по Ринг ТВ той добавя: „Със съпругата ми и децата ми, в най-хубавите и най-тежките моменти сме били заедно.” И гордо би подал на Исус да види снимка на жена си и двете си дъщери от неотдавнашна публикация в пресата.

„Радвам се, че поставяш семейството си преди успехите си на футболния терен”, би казал Исус, разглеждайки с интерес снимката. „Още повече, знам колко много обичаш „цар Футбол”, както го наричате. Да ти призная, и аз с удоволствие бих изгледал някой добър мач. Още помня бомбата ти срещу Мексико през 1994-та, само дето не скъса мрежата...” И в отговор на учудения поглед на Ицо, би продължил:

„Не забравяй, че аз съм този, който е създал човешкото тяло и е заложил в него способност да спортува и твори красота, включително на терена. Футболът е прекрасна игра, но не харесвам грубостите и комерсиализацията покрай него. Освен това, заради футбола мнозина пренебрегват най-близките си хора. Затова оценявам факта, че ти се отнасяш отговорно към задълженията си на съпруг и баща.”

И Исус би бил напълно прав. Днес в България всеки втори брак завършва с развод.[iii] Според Националния статистически институт, основна причина е несходството в характерите, следвана от алкохолизма, наркоманията, пристрастеността към хазарта, физически или психически тормоз, изневярата...

Струва ми се, обаче, че Исус би посочил една единствена причина – нашето его. Без значение дали сме прекалено заети с професията или бизнеса си, дали сме пристрастени към нещо или сме заменили партньора си с друг, всъщност ние сме били движени от желанието да угодим на себе си.

Разбира се, в съвременния живот не е лесно да балансираш между работа, семейство и приятели. Понякога сме принудени да работим до късно и да пътуваме дълго до работното място. Имаме нужда от време за сън и почивка, за да съхраним здравето си. Мнозина биха попитали: как тогава да обръщам внимание на другите? Но въпросът, би казал Исус е, кое ти е приоритет и дали искаш да посветиш време на важните неща в живота.

Стоичков твърди, че семейството е най-важно за него. Импровизирана анкета в интернет показва, че повечето хора са съгласни с това. На въпроса кое е най-важното в живота най-често срещаните отговори са децата, семейството, родителите, приятелите, здравето, уважението, толерантността, любовта... Разбира се, не липсват и отговори като „парите”, „футболният ми отбор” (отново футбол!) и дори „лосион!”[iv]

За Исус повечето от тези неща са важни. Но често важните неща са тези, заради които пропускаме най-важните! Кои са най-важните за Исус? Тези, които имат вечна стойност – взаимоотношенията с тези около нас и с нашия Създател. „Това са двете страни на успеха за мен”, би добавил Месия.

Взаимоотношенията с хората са важни, защото не знаем колко дълго ще ги имаме до себе си. Ап. Яков казва: „Вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява за малко и после изчезва.”[v] Колко често оценяваме някого едва когато сме го загубили!

За разлика от други известни личности, Христо Стоичков съзнава колко важно е да поддържаш добри отношения с близките и приятелите. Славата не му пречи да се държи естествено и да запази човешкото у себе си. Исус би поздравил Ицо за посвещението му на семейството и приятелите и би го насърчил да продължава в този дух. „Нали знаеш – би му смигнал той – мачът се играе 90 мин. Не допускай да загубиш с гол в последната минута.”

И след известно мълчание би попитал: „Какво мислиш за вертикалния аспект на взаимоотношенията, човек - Бог? Вярваш ли в Бога?”

Не знам дали някой журналист се е престрашавал да зададе този въпрос на феномена на цар Футбол. Повечето вероятно не намират връзка между футбола и религията. Но футболът Е религия сам по себе си, на него се кланят милиарди по света!

Затова ми се струва, че за Исус е важно да разбере какво е отношението на Стоичков към Създателя. В едно интервю Модерния ляв споделя, че когато някой се опита да го очерни, той не отвръща, а оставя ‘‘ръководството там горе’‘ да затвори устата и да накаже ‘‘душманите му’‘.[vi] Очевидно Христо, подобно на повечето българи вярва, че „там горе има някой”, който въздава справедливост. Обаче кой точно е този, който е ‘‘там горе’‘ не става ясно, и явно не интересува толкова звездата на Барселона.

От друга страна, тази лична незаинтересованост и отдалеченост от темата за духовното контрастира ярко на фамилиарното отношение на звездата към божественото в други случаи. Например, в интервю за ТВ Ринг повтаря фразата на Николай Колев – Мичмана „Господ е българин”, защото му помага, когато се отнасят некоректно с него.

Същото отношение демонстрира и на среща с папата. На въпроса на последния дали иска да благослови левия му крак, най-популярният българин ‘‘скромно’‘ отговаря: "Твоят началник вече го е направил!” [vii]

„Не ти липсва самочувствие, Ицо!”, би възкликнал Исус. „Аз обичам България и българите. Но истината е, че на земята се родих като евреин, не българин. Това обаче няма значение. Обичам всички нации и хора, защото аз съм техният създател”. И след кратка пауза би добавил: „Христо, ти носиш моето име[viii], но не ме познаваш!”

Не знам дали Ицо би се засегнал от този упрек. Той е доста честолюбив и трудно приема критика. Когато в последния момент разбира, че са го излъгали и за най-добър футболист на Световното през 1994 г. са избрали Ромарио вместо него, Стоичков напуска залата.

Или пък, може би респектиран от своя събеседник, просто  би смутолевил: „Нали знаеш в какво време съм израстнал, тогава беше забранено да говорим за Бога и да ходим на църква.” Кой знае, сигурно и аз бих се оправдал, ако бях на неговото място.

Спомням си, че веднъж във влака до мен бяха седнали възрастен мъж и възрастна жена. Предстоеше ми доста път и за да убия времето, подхванах разговор. От тема на тема стана ясно, че вярват, че „там горе има нещо”. Когато ги помолих да обяснат как си представят Бога, казаха че никога не са мислили за това.

Напоследък станаха полулярни и източните религии. Мнозина вярват, че са прашинка в безкрая и че след много прераждания ще се слеят с т.н. абсолют... На честване на футболния клуб „Ботев”, след като изразява съжалението си, че не е успял да играе за него, Стоичков също заявява: Другият път, когато се преродя, ще имам възможност да играя с Nо. 8 за Ботев.”

След преброяването през 2011 г. като атеисти или непринадлежащи на вероизповедание общо се идентифицират около 12% от българите. Излиза, че останалите 88 % са вярващи! Всъщност, след 45 г. насила насаждан атеизъм голяма част от тези, които се самоопределят като православни (76%) и мюсюлмани (10%), са всъщност агностици.

Думата „агностик” идва от гр. дума agnostos, непознат или непознаваем. Агностикът твърди, че висшата реалност (или Бог) е непознаваема. За много от българите Бог, ако изобщо съществува, е просто безличностна сила, от която ние сме напълно зависими.

Несъмнено Исус би се съгласил, че Бог не може да бъде познат напълно. В края на краищата, безкрайният Бог не може да бъде обхванат от ограничения човешки ум. Но същевременно той би провокирал скептицизма у Стоичков и всеки друг, който се съмнява, че Бог е познаваем.


Според богословите, за съществуването на Бога можем да съдим по три неща – творението (природата), откровението (Библията) и въплъщението (Исус Христос). Неземната красота на природата, поразителното равновесие във вселената и невероятно сложното устройство на организмите сочат към съществуването на мъдър и любящ Творец.

Всичките 66 книги на Библията, написани от 40 автора на три езика в продължение на 1 500 г. притежават удивително единство, което може да се обясни само със съавторството на Святия Дух. Намесата на Исус в човешката история и фактът за неговата смърт и възкресение разкриват желанието на Бог да се върнем при него.

«Ето защо - би се обърнал Исус към Ицо - ти можеш не само да знаеш, че съществувам, но и да ме познаваш като личност. Това е и моето най-голямо желание.»

Питам се как ли футболният гений би отговорил на това предизвикателство. Може би би продължил в характерния за него самоуверен стил: «А защо мислиш, че за мен това е толкова важно? Смятам, че доста добре се оправям и без тебе!»

Бидейки добър психолог, Исус знае как да отговори на това предизвикателство. Като всеки баща, Христо обича децата си. Исус би попитал: «Представяш ли си как би се почувствал, ако Михаела и Кристина[ix] отказваха да идват при тебе и да общуват с тебе? Или ако те търсеха само когато са изпаднали в нужда. Или ... още по-лошо, ако дори не се интересуваха дали ти съществуваш или не?»

Ицо кима разбиращо. Сега вече всичко става ясно. Според Библията, Бог е нашият създател, а ние сме неговите деца. Но в даден момент от човешката история ние сме се разбунтували срещу авторитета на своя Баща и сме решили да живеем далеч от него. Сами да управляваме живота си.

Този бунт се нарича грях и се предава от поколение на поколение. Ние също волно или неволно сме съучастници в това съзаклятие срещу Бога. Резултатът? Огледайте се наоколо – войни, тероризъм, катаклизми, икономическа криза, глад, СПИН, промяна в климата, болести, смърт... Стореното зло е огромно и изисква най-строгото наказание!

Но ако всеки родител обича детето си, колко повече Бог! И все пак, освен любов, Бог е и справедлив Съдия. Любящ, но принципен баща. Ако има нещо, което той не може да направи, то е да действа против своята същност. Какво да стори?

Какво би направил ти, ако беше на мястото на Бога? Как би удовлетворил едновременно своята любов и правосъдие? Ако махнеш с ръка и кажеш «От мен да мине, друг път не правете така!», това ще е в разрез с твоето чувство за справедливост. Ако пък решиш да си принципен, трябва да изтребиш от лицето на земята всички хора... Бог обаче избра трети – малко очакван, но най-добрият спасителен план. Следната история илюстрира това.

Съдия се славел като най-справедливия и принципен служител на Темида. Винаги отсъждал справеливо – престъпленията били разкривани, престъпниците наказвани, а жертвите компенсирани. Но един ден пред него довели собствения му син, обвинен в ужасно престъпление, което изисквало смъртна присъда. Съдията бил съкрушен, защото бил изправен пред непосилна дилема. Освен справедлив арбитър, той бил и силно любящ баща. Какво да направи?

Магистратът станал, съблякал своята мантия и мълчаливо застанал на подсъдимата скамейка. С това той взел на себе си наказанието, принадлежащо на неговия син. Така справедливостта била удовлетворена, а синът получил втори живот.

Нещо подобно прави и Бог. Той идва на земята като човешки ембрион, ражда се като бебе, живее като един от нас и умира безгрешен със смъртта, която ние заслушаваме за нашия бунт и злото, което сме сторили. Няма кой друг да го направи, само той.

Ако някой човек ми предложи да умре и чрез смъртта си да заплати за всички мои прегрешения, това би било проява на лудост. Но ако самият Автор на вселената ми казва, че го е направил за мен, това е незаслужена милост.

Това иска Бог от нас – да се върнем обратно при него, да го познаем и да получим удовлетворение тук и спасение за вечността. По думите на ап. Йоан, «Това е вечен живот – да познаят Теб, единственият истинен Бог и Исус Христос, когото си изпратил»[x].

Тук Исус би завършил срещата с Ицо: «Човек се спасява единствено чрез вяра в Мене, изповядана приживе. И ... съжалявам – няма как да играеш за Ботев, защото прераждане няма. Но от теб зависи дали ще имаш новорождение!»

Със сигурност Христо Стоичков би запомнил за цял живот срещата си с Исус Христос. И вероятно като много от нас би се замислил над неговата оферта – да стане негов най-добър приятел и да поддържа взаимоотношения с него.

Купите, медалите, победите, славата и парите са преходни. Както казват, не можем да отнесем нищо със себе си в гроба. Онова, което остава, са взаимоотношенията с нашия Създател.

Те ще определят дали сме спечелили най-важния мач – този с втората, духовната смърт. След нея баражи няма да има!




[i] Купата на носителите на купи (бел. на авт.)
[ii] Златната топка на списание „Франс Футбол“ е бивша футболна награда, присъждана на най-добрия футболист, играещ в европейски отбор, за годината. От сезон 2010 наградата се обединява с наградата за Футболист на годината на ФИФА под името Златна топка на ФИФА.
[iii] News.bg, «България сред лидерите по разводи в ЕС”,
http://news.ibox.bg/news/id_6070848
[iv]Survey: What’‘s the most important thing in life, to you?”,
[v] Яков 4 гл., 14 ст.
[vi] Труд, „Не съм кандидат за президент”
[viii] ‘‘Christos’‘ на гръцки означава ‘‘помазаник’‘ и е превод на еврейската дума ‘‘Mashiach,’‘ или ‘‘месия’‘.
[ix] Децата на Стоичков.
[x] Евангелие на Йоан, 17 гл., 3 ст.