Добри и лоши новини

/проповед/

Днес започваме да разглеждаме посланието на Павел към Галатяните. Тази и още 7 недели ще разглеждаме тази велика книга в Библията.

Шотландският свещеник П. Форсайт е казал: „Тайната на Господа е с онези, които са били съкрушени от Неговия кръст и изцелени от Неговия Дух.” Галатяни издига тези две неща: кръстът на Христос е единственият начин да се примирим с Бога, а Духът на Христос е единственият начин да се покоряваме на Бога.

Джон Пайпър: „Всичко, което отнема от красотата и вседостатъчността на случилото се на кръста е анатема за Павел. Всичко, което замества Святия Дух с нашите желания и копнежи е изкривено благовестие. В цялото послание усещаме неговия гняв към онези, които са пленили умовете на църквата в Галатия и които заместват вярата в кръста с делата на закона.”

Писмото e написано около 50 гл.сл.Хр. и е адресирано до църквите в южната област на Римската провинция Галатия (Антиохия, Икония, Листра и Дервия), основани от Павел при първото му мисионерско пътуване (1:2).

То е красноречива и могъща защита на новозаветната истина, че ние сме оправдани чрез вяра в Исус Христос и се освещаваме в покорство на Божиите заповеди чрез благодатта и силата на Святия Дух. Някои наричат това послание „Магна Харта” на християнската свобода. Извън свободата в Христос има само смърт.

Нашият народ знае какво означава да се бориш за свобода. Много български герои са умирали за свободата, за да може техните наследници да живеят свободни. Днес ние имаме своята политическа свобода. Но все още много наши сънародници са духовно поробени, а някои са духовно мъртви.

Те и всички ние имаме избор – свобода в Христос или смърт. „Свобода или смърт” е и заглавието, което избрах за поредицата проповеди върху Галатяни в нашата църква във Варна.

Днес ще разгледаме уводните думи на Павел към посланието. Нека прочетем Галатяни 1:1-10.

Доктор казва на пациент: Имам една лоша и една много лоша новина. Пациентът: Ами, давайте първо лошата новина. Докторът: От лабораторията се обадиха с вашите резултати. Казват, че ви остават 24 часа живот. Пациентът: 24 часа! Това е ужасно! Какво може да е по-лошо от това? Коя е много лошата новина? Доктор: „Опитвам се да се свържа с вас от вчера.”

Понякога в живота няма добри новини. Като в „По света и у нас.” Но обикновено в живота на всеки от нас добри и лоши новини се редуват. Ап. Павел също започва писмото си с добри и лоши новини.

Затова нарекох тази проповед „Добри и лоши новини.”

Павел започва по традиционния за времето начин, като се представя. Той нарича себе си апостол, чийто апостолски авторитет произтича „не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исус Христос и Бог Отец, Който Го е възкресил от мъртвите.” (ст.1)

Павел имаше право да носи званието „апостол”. Макар и да не беше един от дванадесетте ученици, той беше видял възкръсналия Господ на пътя към Дамаск (1 Кор. 9:1). Той беше призован от Христос да работи сред езичниците.

Потвърждение на този призив бе духовният плод, принесен в служението му (1 Кор. 9:12). С това той дава отговор на обвинението, че служи на човеци в края на нашия пасаж: „Ако угаждах още на човеци, нямаше да съм Христов слуга (ст.10).

Ако Павел угаждаше на човеци, нямаше да го бият с камъни почти до смърт, за което четем в Деян. 14:1-20. Такива неща не се случват на хора, които се опитват да угодят на други хора.

Павел страда много заради това, че се покорява на Бога, не на човеци. Плаща висока цена за това. Много от нас се съобразяват с хората, а не с Бога. Ние искаме да угодим на роднини, учители, шефове, приятели. Притесняваме се да им свидетелстваме, за да не ги обидим.

Някои от нас се страхуват даже във фейсбук да декларират вярата си в Христос. Истинските ученици на Христос угаждат на Бога, не на хората. Християните не плащат данък обществено мнение.

Веднага, след като се представя, Павел започва с добрата новина. „Благодат и мир на вас да бъде от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос, Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечестив свят, според волята на нашия Бог и Отец, на Когото да бъде славата до вечни векове. Амин” (1:3-5).

„Благодат и мир...” Павел започва посланието с думата благодат и завършва с нея (6:18). Тя преминава като златна нишка през цялото писмо. Защо е толкова важна благодатта за Павел? Защото той е прозрял една истина, че спасението е по благодат чрез вяра, не чрез дела!

Известният евангелизатор Били Грейъм карал колата си в малко градче и бил спрян от полицай, който му издал глоба за превишена скорост. Грейъм признал вината си, но полицаят му казал, че ще трябва да се яви в съда. Там съдията го попитал: „Признавате ли се за виновен?” „Да”, отговорил проповедникът. „Глобата ще е 10 долара – по един долар за всяка превишена миля/час.”

И тогава съдията познал известния евангелизатор и казал: „Вие сте нарушил закона. Глобата трябва да се плати, но аз ще я платя вместо вас.” Извадил десетдоларова банкнота от портфейла си, прикрепил я към фиша, след това извел Грейъм и го завел на ресторант. Били Грейъм казал: „Така Бог се отнася към каещите се грешници.”

Благодат е незаслужена милост. Милост е да не получиш нещо, което заслужаваш (наказание). Благодат е да получиш нещо, което не заслужаваш (подарък).

„Благодат и мир...” Благодатта е източникът, мирът е резултатът на нашето спасение. Благодатта е коренът на евангелието, мирът е плодът. Имате ли мир в живота си? По това познаваме кой е религиозен и кой е християнин.

Там, където се появява тревога, свършва вярата. Там, където има истинска вяра, свършват тревогите. Тревогата е вяра в негативното, доверие в неприятното, увереност в бедствието и вяра в поражението... Да се тревожиш означава да прахосваш днешното си време, за да затрупаш утрешните възможности с вчерашните беди.

Вярваш ли в смъртта и възкресението на Исус Христос? Някои се съмняват, подобно на Тома, когото днес Църквата чества. Но когато сложи ръка на раните на Исус и Той беше принуден да признае: „Господ мой и Бог мой” (Йоан 20:28).

Ние вярваме в историческата достоверност на смъртта и възкресението на Исус Христос. Ако и ти вярваш, ти си спасен по благодат. Той те е избавил от наказанието, предназначено за този нечестив свят. Можеш да живееш в мир с Бога. Всичко това стана според Божията съвършена воля, затова като Павел ние трябва да отдаваме славата само и единствено на Него.

Дотук свършват добрите новини. Обикновено след поздрава в писмата си Павел пише благодарности. Но тук те липсват.

В ст. 6 Павел продължава: „Чудя се как вие така скоро преминавате от Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, към друго благовестие; което не е друго благовестие, а е дело на неколцина, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.”

Какво кара Павел да е толкова рязък? Някои юдейски християни били против лесния достъп на езичниците до Христос. Те започнали да убеждават повярвалите езичници, че за да са християни, те първо трябва да станат юдеи. За целта, казвали те, първо трябва да се обрежете и да спазвате съботата.

„Чудя се как вие...” Думата „чудя се” е превод от гръцката дума „таумазу”, която означава „озадачен, удивен”. Павел е озадачен и шокиран не толкова от присъствието на тези юдаизатори, колкото от постъпката на галатяните, които са ги последвали толкова скоро след неговото заминаване.

Всъщност, това е конкретният повод Павел да напише цялото писмо. И това е лошата новина. Те са забравили Онзи, Който ги е призовал чрез Христовата благодат.

Някой може да си каже: как е възможно изведнъж да забравят Христос и да тръгнат след друго учение?! Работата е там, че „благовестието” на тези лъжеапостоли е подмолно. Те не отричат открито посланието на благата вест. Те искат „само да подобрят” посланието, като прибавят към него нови изисквания, церемонии и стандарти.

С други думи, това не е достатъчно за вашето спасение. Трябва ви още нещо. Това правят и много лъжеучители днес.

Христос не е достатъчен, нужна ви е и Богородица. За всеки случай прибавете и преданията и светиите. Ще ви трябват и икони, подавки, курбани, свещи, лазарки, коледари, обредни хлябове. Ето, сега вече сте истински православни християни.

Какво ли щеше да каже Павел, ако можеше да посети православната църква Св. Троица в Свищов днес, на Томина неделя? Дали отново от гърдите му нямаше да се изтръгне едно „Чудя се как може да преминете от благовестието на Христа към друго благовестие...?”

Защото благовестието не е Исус Христос + Богородица; не е Исус Христос + преданието; не е Исус Христос + светиите; не е Исус Христос + икони + подавки + курбани + свещи + лазарки + коледари + обредни хлябове...

Не, че всички тези неща са лоши сами по себе си. Някои от тях, като иконите и свещите, са прекрасни символи. Преданието или житията на светиите са полезно четиво. Мария е била жена, достойна за уважение. Ритуалите сами по себе си не са грешни – Исус ни заповяда да спазваме две тайнства, които сами по себе си са ритуали: кръщение и Господна трапеза. Но външните обряди не бива да изместват вътрешното поклонение.

В статията си „Галатяните и другото благовестие”, Виктор Костов пише: „Православието настоява, че е „правата вяра” и възприема себе си като национална религия. Тази институция прокарва в обществото неправилното схващане, че всеки, който е роден в България поради етноса си и гражданството си е „православен”. Хората бяха подведени да  мислят, че всеки, който вярва по-различно е „сектант” и е нелоялен към „вярата на народа си”. ... Истината е, че източно-православната вяра се гради на канони и традиции, а не изцяло на благовестието на Новия Завет. Тази религия, която заимства от оригиналното християнство, всъщност е пълна с човешки правила, суеверия и изкривени вярвания. Тя е смесица от християнство, езичество и старозаветни обрeди.”

„Чудя се как вие така скоро преминавате от Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, към друго благовестие...”

Павел казва в ст. 7, че това изобщо не е благовестие, а е изопачаване на благата вест. Това послание е подвеждащо и измамно. Това се потвърждава и от факта, че думата за „друго” е „хетерос” (друг от различен вид), а не „алос” (друг от същия вид).

Изопаченото послание е ерес, заблуда. Това наистина е лоша новина. Но лошите новини не свършват дотука. 

Това изопачаване ще има сериозни последствия. В ст. 8 Павел казва: „Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.” И той повтаря това в ст. 9.

Проблемът с това „друго благовестие” е не само в това, че то е фалшиво благовестие и като такова не работи, но и в това, че то е опасно. Според някои преводи ст. 9 казва: „Ако вярвате в това благовестие, вие също сте проклети!”

С други думи, Павел предупреждава, че тези хора ще бъдат отделени от Бога и ще бъдат осъдени за вечността. Те с лека ръка са заменили свободата си с път, който води към духовна смърт.

Изборът и днес е същият: свобода или смърт.

Страхувам се, че днес много българи избират смъртта. „Широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел и мнозина са онези, които минават през тях.” (Мат. 7:13) Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Предупреждението на Павел е не само за тези, които считат себе си за православни и останалите за сектанти. Неотдавна срещнах един човек, който от 55 г. е последовател на Дънов. Според него Христос бил добър учител, но Дънов е изпратен от Бога, за да допълни учението на Христос!

Преди известно време в „История.бг” гледах интересна дискусия за богомилите, християнството и Дънов. След като един от участниците смело нарече богомилството и дъновизма християнски ереси, друга гостенка, последователка на Дънов, каза: „С днешна дата ми се струва малко нелогично да слагаме с такава лекота етикети... всички знаем колко нормално и естествено е да вярваме по този начин в Христос, по който сметнем за нормално...”

Какво би казал Павел днес на последователите на Дънов, на мормоните, свидетели на Йехова и всички останали култове и лъжеучения? Сигурно това: „Да, вие можете да вярвате в каквото си искате, но така сами слагате етикет „еретик” на себе си. Даже самият ангел от небето да ви проповядва друго благовестие, той е проклет!

Да следваш ереси и лъжеучения и да се надяваш да се спасиш е като да ядеш чипс, дюнери и бонбони всеки ден и да смяташ, че живееш здравословно. Нездравословната храна се услажда, но няма хранителна стойност и е много богата на калории и мазнини. Нездравословното учение се услажда, но няма спасителна стойност и е много богато на дела на плътта и щеславието на живота.

Въпросът е на живот и смърт. Изборът е между свобода и смърт.

Галатяните започнаха добре, но завършиха зле. Започнаха с благовестието на благодатта, но преминаха към изопаченото благовестие на делата на плътта.

Днес има много проповедници, които проповядват „други евангелия”. Обикновено те се представят за християни. Това се отнася за дъновистите, мормоните и свидетелите на Йехова.

„Най-големите беди в църквата идват не от тези отвън, които й се противопоставят, които я осмиват или преследват, а от хора в нея, които се опитват да променят Евангелието.” Джон Стот

Въпросът е как да различаваме посланията на лъжеучителите от библейските послания?  

Една възрастна жена получила телефонно обаждане. Гласът отсреща й казал, че се обажда от болницата, че синът й е катастрофирал и трябва да преведе на сметката, която й посочи, 5000 лв. за животоспасяваща операция. След това й казал: „Сега ще дам телефона на сина ви да ви каже две думи.” След малко тя чула друг мъжки глас, който плачел по телефона: „Мамо, аз съм. Много ме боли, мамо. Намирай парите и ги пращай, че умирам.”

Жената казала: „Мошеници с мошеници, спрете да грабите народа с фалшиви обаждания!” И сигнализирала в полицията.

Защо реагирала така? Много просто. Защото познавала гласа на сина си. Гласът в телефона не бил на нейния син.

Днес до нас достигат много ереси и заблуди, които се представят за християнски послания. Но ако познаваме гласа на Сина, няма да се хванем на тяхната въдица.

„Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача отдругаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, овчар е на овцете... и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име, и ги извежда... и овцете го следват, защото познават гласа му.” (Йоан 10:1-4).

Как можем да познаваме гласа на Сина? Като познаваме Неговото слово.

Четеш ли Словото Му? Изучаваш ли заповедите Му? Размишляваш ли върху благовестието на Христовата благодат?

Всичко, което отнема от красотата и вседостатъчността на случилото се на кръста е анатема за Павел. Има ли неща, които прибавяш към благовестието и които отнемат от неговата вседостатъчност? 

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Свищов

08.05.2016 г.

Как да разпознаваме култовете - проповед в "Нов живот"

/Проповед/

1. Увод. 2 Петър ни напомня колко важно е да затвърждаваме своето призвание и избиране, като изявяваме добродетелите на християнския живот и непрекъснато си припомняме пророческото и апостолското слово, внимаваме за лъжеучители и живеем с очакване на Господния ден.

Посланието на Юда също е адресирано до пръснатите църкви в Римската империя и предупреждава за опасностите, свързани с разрастването на ересите и изопаченията на вярата.

Днес, също както и по времето на Петър и Юда (брат на Исус), не е много популярно да говорим за ереси и лъжеучения. В нашия мултикултурален век властват релативизма и политическата коректност – всички и всеки има право на мнение и избор и никой няма право да упреква или критикува другите. Но нашата отговорност като християни е да бъдем пророци в едно развратно и заслепено поколение и да просвещаваме умовете и сърцата, за да познаят хората истината и да се върнат при своя Създател.

В 3 ст. на своето послание Юда казва: „Любезни, макар и да имах голямо желание да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да пиша и да ви увещая да се борите за вярата, която веднъж завинаги бе предадена на светиите.”

Юда насърчава вярващите в Христос да се борят за вярата, която веднъж за винаги е предадена на светиите. Как можем да правим това? Ние се борим за вярата, когато израстваме в познанието на Бога и когато спасяваме хората от заблудите на Сатана.

Но за да го правим, ние трябва да познаваме стратегиите на врага. Затова е важно да сме запознати с култовете. Когато познаваме техните похвати и характеристики, можем да предпазим себе си и своите братя и сестри от заблуда.

2. Що е култ? Култ в традиционния смисъл е съвкупността от външни религиозни практики и ритуали, чието неспазване означава липса на набожност. Но когато говорим за ‘култ’ обикновено имаме предвид група, която се отклонява от вярата и учението на по-голяма група и призовава към посвещение на човек, обект или нови идеи. Тук влизат широк спектър групи - от последователи на кое да е божество, които не приемат Библията до такива, които са обединени около някой харизматичен лидер, който използва Библията, за да ги контролира.

Нека видим какви видове култове съществуват.

3. Видове култове

А. Псевдо християнски култове – такива са Дъновизъм, Мормони, свидетелите на Йехова, мунистите и др.

Б. Източните култове – индуизъм, будизъм, Трансцедентна медитация, Харе Кришна, Зен, йога и др.)

В. Култове на човешкия потенциал (Нова епоха, сциентология)

Г. Окултни течения – спиритизъм, астрология, магьосничество, сатанизъм, шаманизъм и др.

4. Характеристики на култовете. (един водач-гуру; строга йерархична структура; използват методи за промиване на мозъка; представляват схема за печелене на пари и власт).

Относно тяхното учение:

А. Те претендират, че притежават специално откровение.

Б. Тези, които използват Библията я тълкуват в разрез с исторически наложилите се библейски доктрини, особено тези отнасящи се до нашето спасение.

В. Нехристиянските култове могат да съдържат частици истина, но не са боговдъхновени.

Г. Някои култове добавят други свещени книги към Библията.

- мормонизма – книга на Мормон, Доктрина и завети, Перлата с голяма стойност.

- Свидетели на Йехова – Новият световен превод на Библията.

Но Откровение 22:18 казва: „Аз заявявам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, написани в тази книга....”

Д. Всички култове прибавят към завършеното дело на Исус на кръста. В края на своя земен живот, Исус извика от кръста: „Свърши се”. Следователно, неговото дело беше успешно завършено.

От човешка гледна точка неговото служение в този момент би било оценено като провал. Но нека прочетем и Евреи 12:2: „като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.”

Исус е не само начинател, но и завършител и усъвършител на вярата ни. И сега Той седи отдясно на Бога, но ще се върне, за да съди света.

Какво добавят култовете към завършеното дело на кръста на Исус Христос?

• Култовете добавят дела на праведност към завършеното дело на спасение, извършено от Исус на кръста. Напр., Свидетели на Йехова казват, че човек може да се спаси, ако е активен в ‘благовестието’. Затова толкова активно раздават брошурки и книжки от врата на врата.

Наистина, Яков 2:17 казва: „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.” Но делата са критерий за автентично спасение, не изискване за него. Ефес. 2:8,9 казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра; не чрез самите вас, това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.”

• Култовете изкривяват Писанията.

- изваждат стихове от контекста

Мормоните вярват, че Бог е бил човек като нас, от плът и кости, защото е ‘създал човека по свой образ и подобие’ (Бит. 1:26). Това противоречи на цялостното свидетелство на Библията, че Бог е Дух, нематериален, извън времето и пространството, и че е непроменим и не подлежи на някакви закони на еволюцията, за които те говорят.

Проповедниците на просперитетното учение вземат 3 Йоан 2, „Преди всичко желая да благоуспяваш и да си здрав, както благоуспява душата ти” и го тълкуват в смисъл, че Божията върховна воля е ние да сме богати и здрави. Тук обаче Йоан пише до Гай и се моли той да благоуспява в ходенето си в истината (ст.3), любовта към братята (ст. 6) и вършенето на добри дела (ст.11). Текстът изобщо не говори за материален просперитет.

- привнасят в текста информация, която не е там – дъновизъм

"Какво трябва да се разбира под Отец? - Учението за Божествената мъдрост. Под Син? - Учението за Божествената любов. Под Дух - Учението за въздигането, еволюцията на човека...”

Това учение е чисто атеистично – Бог не е личност, а просто ‘безлична мъдрост’. Тук намирисва и на пантеизъм – Бог е в природата и природата е Бог, докато Бог в християнството е Творецът, а всичко около нас е творението. Дънов не говори за три Лица на Бога, които са единосъщни и неразделни.

Бени Хин пък казва, че и трите личности на Триединния Бог имат свои независими тела, души и духове, както и воля. По този начин, тези три тела, три души и три духа съставляват девет отделни части.

Павел обаче се моли във 2 Кор. 13:14 така: „Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас.” От това разбираме, че става въпрос за 3 (а не повече) различни личности.

На друго място Исус казва: „А Застъпникът, Святият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко...” (Йоан 14:26). Трите лица на Троицата действат в синрон, за да подготвят християните да устояват в изпитанията и да продължат мисията на Исус след като Той се възнесе.

-          подхождат избирателно към текста (цитират само тези стихове, които ‘доказват’ предварително избрана теза).

Свидетелите на Йехова критикуват доктрината за Троицата без да вземат предвид всички стихове, отнасящи се до нея.

Молитвите към светии в православието се обясняват с напътствието в Яков 5:16: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника.” Но избягват да цитират предходното изречение: „Изповядвайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете.” От него и от цялостния контекст става ясно, че Яков говори за молитвена подкрепа, която трябва да си оказваме в църква, а не да очакваме такава от вече починали вярващи.

Това е избирателно цитиране. В Библията никъде не виждаме светии да се молят на небето за вярващите. Само Христос и Св. Дух се застъпват за нас на небето (Кол. 4:2-3, 1 Сол. 5:25, 2 Сол. 3:1)

- пренебрегват пълното послание на Писанието

Пс. 82:6 казва: „Аз казах: Богове сте вие, синове на Всевишния сте всички.” Тук „богове” е със значение на ‘могъщи съдии и управители’, но Джойс Майер изважда от контекста тези думи без да се съобразява с цялостното послание на Словото и заявява: „ние сме богове!”

Кенет Копланд е вероятно най-добре известният поддръжник на учението за „малките богове”. Той твърди, че Исус му е казал: „Не се притеснявай, когато хората те обвиняват за това, че мислиш че си Бог... Те ме разпънаха за това, че съм Бог. Аз не съм твърдял, че съм Бог, а само че съм ходил с Него и че той е в мен. Алилуя! Това правиш и ти!...”

- дават неправилни определения на ключови думи.

Едгар Кейс, „бащата на холистичната медицина” например, бърка новораждане с прераждане.

- неправилно превеждат текста – Свидетели на Йехова превеждат „кръст” като „кол за мъчение”, защото не вярват, че Исус е разпнат на кръст. Пропускат да преведат думите за ‘ад’ (шеол, хадес, геена, тартар), защото не вярват в ада. Превеждат „Словото беше Бог” като „словото беше един бог”. Това няма нищо общо с правилното предаване на текста.

5. Как да свидетелстваме на култовете (1 Петър 3:15)

А. Първо, ако искаш да свидетелстваш на човек, който е попаднал в подобна група, трябва да познаваш не само Библията, но и техните доктрини. Трябва да знаеш какво ти самият вярваш относно Библията, Бог, Исус Христос (Всички култове отричат божествеността на Исус Христос.), Святия Дух, спасението, църквата, греховната човешка природа и Второто идване на Христос. Всеки християнин трябва да познава тези основни доктрини, за да може да разпознае какво е истинно и какво е лъжа в дадена религиозна система.

1 Петър 3:15: „Но почитайте в сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.

2 Тим. 2:15: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.”

Б. Важно е да владеем изкуството да задаваме въпроси. Да ги питаме: Какво вярваш относно Бога? Защо смяташ, че Исус не е Бог? (Ако не е, защо тогава в Библията има молитви в името на Исус и защо Той приема поклонение от хората?)

Мормоните казват: “Какъвто е човек сега, Бог е бил. И какъвто е Бог, човек ще бъде”. Цитирай това в разговор с мормон. Той ще се изненада, че знаеш това и ще ти позволи да вземеш инициативата. Питай го дали вярва, че Бог има тяло, пръсти, ръце и т.н. Дали е женен, дали има родители, дали се променя, дали има и други богове, дали преди да е възвишен не е имало време, когато не е бил бог? След това му кажи: “Какво ще кажеш, ако ти покажа, че Книгата на Мормон не поучава тези неща. Ще се съгласиш ли, че нещо не е наред? Ще приемеш ли това, ако ти го докажа?

А. “Само един Бог”

·         “Зеезром каза: Има ли повече от един Бог? И той отговори, не.”Aлма 11:28-29

Б. Бог не се променя

·         “Не четем ли, че Бог е същият вчера, днес и завинаги, и в него няма променливост, нито сянка на промяна?...” Mормон 9:9

Познаването на нашата и еретичните доктрини и изкуството да задаваме въпроси не са достатъчни. Нужно е още нещо.

В. Да имаме любов. Без любов към погиващите нашето свидетелство няма да е ефективно.

Когато на пътя стане катастрофа и има ранени, обикновено там се събират три групи хора, всяка с различно отношение към пострадалите. Първата група са сиирджиите. Те са любопитни да видят какво е станало, но не участват в събитието. Втората са катаджиите, чиято задача е да разследват случая, да видят кой е виновен за транспортното произшествие и да го накажат. Третата група са лекарите. Ако има пострадали, те чакат с нетърпение да дойде линейката. Медиците не се интересуват чия е била вината за катастрофата и не държат лекция за лошите навици на шофиране. Те отиват там, за да помогнат на ранените. Те превързват рани, освобождават заклещени хора и насърчават. Три групи хора – първата е безучастна, втората определя вината и третата помага на ранените. В коя група си ти?

Когато става въпрос за достигане до изгубените и наранените, ние сме в една от тези три групи. Или сме безучастни и оставяме другите да вършат работата. Или виним хората за тяхното глупаво поведение и им казваме: „Ти си си виновен, че си в тази ситуация. Ако беше ходил на църква и ако правеше това, което е редно, това нямаше да ти се случи!” Или, ще се съсредоточим върху това да помагаме на тези, които са изгубени и наранени. Надявам се, че ще сме сред тези, които показват любов и състрадание подобно на хората в последната група.

10.05.2015, 

БПЦ "Нов живот" Варна

Пази се от ментета (2 Петър 2) - БПЦ "Нов живот" - Варна

/проповед/

Ние продължаваме с нашата поредица „Автентично християнство” върху 2 Петър. В гл. 1 Петър ни призова да затвърждаваме нашето призвание и избиране, като изявяваме добродетелите на христоподобния живот, като помним предаденото ни поучение на пророците и апостолите. Тук Петър продължава, следвайки целта си да ни укрепи в нашата вяра, но променя подхода си.

Гл. 1 е основно насърчение да се обърнем към Божията сила, за да водим живот на благочестие и любов. Глава 2 е главно предупреждение към онези, които отхвърлят Бога и Неговата сила в своя живот. Можем да опишем гл. 1 като морков, а гл. 2 като камшик, който плющи над главите ни. Тук няма да намерим заповеди и напътствия, единствено ужасяващо описание на това какво ще стане с тези, които следват лъжеучители в църквата. Лъжеучител (гр. псеудодидаскалос) означава „пропагандатор на погрешна християнска доктрина.

Някой ще каже: „Защо въпросът за лъжеучителите е важен?”

Ако ти беше човек с голямо влияние и те помолеха да кажеш коя е най-голямата опастност за света, какво би посочил? Световният тероризъм? Православният фашизъм на Путин? Опасността от трета световна война? Гладът в Африка?

Ако аз трябваше да предупредя хората за нещо, щях да ги предупредя за лъже учителите. Защо ли? Защото лъжеучителите водят човек до смърт по-бързо от всяко друго нещо. Това са най-смъртоносните ментета. Затова този въпрос е толкова важен!

Нека прочетем 2 Пет. 2:1-3.

1. Внимавайте за лъжеучители – пазете се от ментета (2:1-3а).

Ментета е имало винаги. Тук Петър ни казва, че лъжеучители също е имало винаги. Преди имаше лъжепророци, а сега, казва Петър – лъжеучители. Има ги във всяко поколение, на всеки континент, във всяка страна. (2:1). Но това не бива да води до униние. Вместо това трябва да предприемем радикални действия да избегнем последствията от лъжеучението.

Второ, макар и понякога да са лесно разпознаваеми (като онзи проповедник, който твърдял че хората могат да станат безгрешни), повечето от тях действат скрито и подмолно. Хората обикновено не разбират, че са станали жертва на заблуда. Това е така даже посланието им да съдържа само 1% лъжа и 99% истина. Малко квас заквасва тестото.

Нека ви задам още един въпрос: бихте ли отхапали от сладкиш, ако знаете че някой е добавил мъничко кравешка тор в тестото, от което е направен?

Лъжеучителите са трудно разпознаваеми, защото са дегизирани вълци в овча кожа. Трудно е да ги различиш от истинската овца, както е трудно да различиш добре фалшифицирани банкноти от оригинала. Днес се говори за висококачествени доларови банкноти, при които приликата с оригинала е поразителна. Минава и на най-добрия детектор за фалшиви долари. овите 50 долара менте са от категорията на т. нар. суперфалшификати. Те са отпечатани на хартия, близка по състав до истинската, на дълбокопечатна техника, на каквато се печатат истинските пари. Висококачествените фалшификати преодоляват всички защитни елементи на банкнотата - водни знаци, нишки, флуоресценция на ултравиолетова лампа и др. Качеството им е такова, че заблуждават и професионални валутни касиери, които работят в банки. Те проникват на пазара и чак тогава започва тяхното изучаване, разпознаване и изтегляне. Докато това стане, понякога минава повече от година. Така беше и със суперфалшификата на новите 100 долара, който се появи у нас в края на 1999 г. В следващите 2 години излязоха още няколко негови варианта с различна хартия и мастила. Този фалшификат, въпреки че вече е известен на банките, още заблуждава някои касиери.

По най-груби сметки сега в България вероятно са вкарани за разпространение между 1 и 2 милиона висококачествени фалшиви долари в банкноти по 50. Поне такъв извод може да се направи от количеството заловени фалшиви банкноти по банките.

Подобно на фалшивите пари, днес в църквите циркулират много лъжеучители. За да ги разпознаеш, е нужно много добро познаване на Словото и критично наблюдение на всичко, което се говори от амвона. Защото не всяко послание, което използва християнски жаргон е Христово по характер.

През тази седмица ми се наложи да отида в болницата. С един лекар се заговорихме за животоспасяващите операции и той със съжаление каза, че някои хора се отказват от кръвопреливане под влиянието на „протестанти и евангелисти, които чукат на вратите”. Попитах дали не става въпрос за „Свидетели на Йехова” и той кимна. Обясних му, че това е култ, който няма нищо общо с евангелските църкви. Негов основател е Чарлс Ръсел, който е излязал от църква и е основал ново еретично учение. То е доста подмолно, защото като нас използва Библията и говори за спасение. Но подмяната е в това, че не вярва в Божествената природа на Исус Христос и в спасението по благодат чрез вяра. Тази ерес е „тайно въведена”, но същевременно гибелна, защото не води до спасение.

И така, лъжеучители ще има винаги. Второ, те действат подмолно и скрито. И трето, Петър казва, че „мнозина ще последват техните гибелни дела” (2:2).

Мнозина ги следват и това не бива да ни изненадва. Това е характерно за много еретични учения в древността и днес. „Ересите се характеризират с голяма популярност, защото всяка заблуда е приятел на някоя похот” (Александър Нисбет). Това, разбира се, не означава, че всяка голяма църква проповядва еретични учения, а всяка малка е бастион на истината.

Днес има църкви, които проповядват, че няма значение как живееш, Бог ще ти прости. Познавам пастор, който прелюбодействаше с жена от църква, след което се разведе с жена си, но не се покая. След време стана пастор на друга църква. Абсурдно е човек, който трябва да дава пример за смирение и святост да е олицетворение на арогантността и похотта.

Други проповядват, че ако си новороден християнин и си в изправни взаимоотношения с Исус, ти трябва да си здрав и богат. Така нареченото просперитетно учение е изключително опасно, защото при първия проблем много заблудени новоповярвали се разочароват от Бог и напускат църква. Но никъде в Библията не ни е обещан безоблачен живот и щастие. Исус ни предупреди, че в „света ще имаме много страдания, но дерзайте, Аз победих света” (Йоан 16:33).

Трети настояват, че всяко споменаване на проблем е негативна изповед, която след това се реализира в живота. Те казват: „Има сила и живот в изповедите, които правим. Чрез изповедите си ние реализираме това, което желаем.” Чуйте едно такова изказване: „От какво се нуждаеш? Започни да го създаваш. Започни да говориш за него. Говори на портфейла си. Кажи: „Ти, голям, дебел портфейл с пари!”

Това е манипулиране, което няма нищо общо с Божието слово. Само Бог е творец и само Той може да извиква в съществувание неща. Освен това, като забраняват на вярващите да говорят за проблемите си, те не могат да кажат истината. В резултат много християни са насърчавани да се правят, че всичко върви по мед и масло. Вместо ученици църквата произвежда лицемери.

Но нека видим с какви лъжеучения си имаше работа ап. Петър.

2. Характеристики на лъжеучителите (2:10-22).

Петър говори за лъжеучители, които са представители на ранната форма на гностицизъм (една от по-късните форми е богомилството). Лъжеучението е дуалистичен гностицизъм. Според гностиците материята е зла (от дявола), а духът – добър (създаден от Бога). Следователно, това което правим с телата си не е важно. Като вярващи ние сме свободни да правим всичко, което си поискаме. Няма да загубим спасението си. Даже е добре да опитаме от греха, за да го опознаем. Също, те подлагат на съмнение спасителното дело на Христос, като се присмиват на факта, че Той не извършва обещания в СЗ страшен съд. Те поставят акцент върху свободата на християнина, но пренебрегват моралните стандарти на Писанието. Според тях спасението не е чрез вяра, по благодат, а чрез иницииране в езотерично (гр., вътрешно) знание, искрицата гносис, която е достъпна само за малцина.

Следващите белези са общи и характерни за най-различни еретични учения в историята на църквата до наши дни. Ето най-важните:

А. Отхвърлят властта на Бога и на апостолите – „...даже се отричат от Господаря, Който ги е изкупил” (2:1). Сами са си господари.

Б. Презират ангелите (2:10,11)

В. Хулят за неща, които не знаят (Петър използва ирония – те претендират, че притежават специално езотерично познание) (2:12)

Г. Прогласяват впечатляващи нови идеи (2:3)

Д. Следват плътските страсти (2:2,13б -16) – проповядват сексуална неморалност. „Техните похотливи дела” (ст.2) означава „крещяща сексуална неморалност.” Блудството, за което говори Павел в 1 Кор. 5:1 – слушаме, че един от вас има бащината си жена” вероятно е било срещано и при тях. От 2:18 разбираме, че аморалността и арогантността вървят ръка за ръка – „следват плътските страсти и презират властта”.

Е. Те са алчни (2:14). Те се възползват от своите жертви с ‘престорени думи’ (гр. пластос, ‘не напълно автентичен’, откъдето идва нашето ‘пластмасов’).

Ж. Предстои им съд и присъда (като животни без разум, родени да бъдат ловени; като добиче, отглеждано за да бъде заколено... 2:12)

З. Обичат заплатата на неправдата като Валаам (но могат да бъдат спрени от някой, който се опитва да възпре безумието на тяхното беззаконие. – 2:15)

И. Те са пресъхнали (безводни кладенци) и нямат какво ценно да кажат (2:17)

Нашият комшия по вила има кладенец. През лятото, когато не вали много, той пресъхва. Кладенецът стои там, но няма никаква полза от него. Той е безводен. Затова на съседа ни му се налага да взема вода от нашия кладенец, който е дълбок и има достатъчно вода дори в най-голяма суша.

Й. Те са безсилни (мъгли, тласкани от буря) и безпомощни пред греха (ст.17)

3. Божията справедлива присъда (3б – 9). Как ще отговори Бог на всичко това?

А. Божията присъда за тях е вече приготвена. Бог не дреме, Той вижда всичко, но дълготърпи в своята милост и любов към нас. Никой не е освободен от отговорност пред Бога. Съдът може и да се отлага, но е действителен. Щом Бог „не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове” (2:4), щом „не пощади стария свят” (2:5), колко повече ще нанесе унищожение върху нечестивите в края на времената?

Б. Господ е справедлив, но милостив Съдия (4-9). Той има благодат към каещите се грешници. Както Бог показа милост към праведния Ной и Лот, така той ще избере свой остатък, който ще бъде спасен от надвисващото наказание. Следователно, Божият неминуем съд може да бъде избегнат. Ние трябва да оповестяваме това предложение на другите, дори да се присмиват.

В. Плевели и зърно ще има във всяка нива (спасени и непокаяни). Във всяка църква ще има спасени и неспасени. Не е наша работа да се занимаваме с това кой крив и кой прав. Важно е ние да внимаваме на себе си и самите ние да сеем истината.

4. Каква е поуката за нас?

А. Да внимаваме да не станем жертва на ереси.

Б. Ние самите да не разпространяваме такива – да изучаваме Словото.

В. Да се молим за нашите братя и сестри.

Г. По плодовете им ще ги познаете.

Накрая, представете си, че сме във война и някой генерал от Българската армия хвърля в битка срещу врага български войници така, все едно играе компютърна игра и дори не се замисля, че в нея ще умрат или ще бъдат осакатени български синове, съпрузи, бащи... Какво ще си помислите за него? Сигурно ще го наречем безсърдечен. Колко повече трябва да считаме за безсърдечен пастор, свещеник или лидер, който не се замисля, че когато проповядва лъжливи доктрини поставя на карта тяхното спасение?

Така че, една от целите на 2 Петър 2 е да ми напомня да не съм безсърдечен пастор и да не си играя с думите, които изричам от амвона.

Лъжеучители е имало и ще има винаги. Те действат подмолно и са следвани от тълпите. Но те са вече осъдени от Бог, защото са пластмасови, не автентични християни – те са алчни, неморални, отхвърлят Божия авторитет и са като пресъхнали кладенци. Бог ни призовава да внимаваме да не паднем в техния капан, да останем автентични християни и да предпазваме другите.

Нека се помолим.