/проповед/
Попадал ли си в ситуация, от която не виждаш никакъв изход?
Може би днес се намираш в безизходица? Нали знаете онзи виц за песимиста и
оптимиста. Песимистът казал, „По-лошо от това не може да стане.“ Оптимистът
казал, „А-a-a,
може, може.“ Или някой ти казва, „Спокойно, можеше и да е по-лошо.“ И то става по-лошо!
Когато сме в безизходица ни се струва, че това е краят. Но
аз имам добра новина за теб! Няма нужда да се паникьосваш! Няма нужда да се предаваш!
Няма нужда да затваряш очи и да се преструваш, че проблемът не съществува!
Ние продължаваме с разглеждането на Изход 1-19 и поредицата
„Божието изкупление“. Мойсей беше обучен за 40 години в пустинята (получи
магистратура по пустинология от Дезърт юнивърсити) и Бог го изпрати да изведе
народа си от Египетско робство. След десетте напасти на войната по вода, суша и
въздух, фараонът капитулира и 3 милиона евреи тръгват към Обещаната земя.
След 400 години те отново са свободни и напускат континента
Африка. Този епичен изход, тази безпрецедентна бежанска „вълна“ е Божието
изкупление и избавяне на цял един народ.
Народът върви и ликува, едва вкусил свободата, когато
внезапно те се ... озовават в капан. Изправят се срещу огромен проблем.
Ако си християнин поне от 2-3 години, вече знаеш, че
християните не са имунизирани от проблеми в този изобилстващ на грехове свят.
Ако настояваш, че спасението е краят на проблемите, мога да приема това, но с
едно уточнение – то е началото на края на проблемите! J
Борбите и проблемите не само продължават и често дори се засилват,
когато повярваш. Защо? Защото сега ти вече имаш нов враг, който те преследва. Фараонът
тук е символ на Сатана, който преследва тези, които са избягали от неговия
затвор.
Християнският живот не е движение в права линия. Бог ни отклонява
по пътя и това е за наше добро. Същото се отнася и за похода на евреите към
Обещаната земя. По права линия в посока североизток от Египет до Ханаан са 240
км. Биха могли да преминат този път за по-малко от 2 седмици. Но Бог ги насочва
на ... югоизток... по обходния маршрут.
Изход 13:21 „И Господ вървеше пред тях, денем в облачен
стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да
вървят денем и нощем.“
Но защо Бог ги води в погрешната посока? Понякога и ние си
мислим това, нали?
Ние сме си наумили нещо, искаме да постигнем някаква цел,
да пристигнем на някое място. Понякога дори имаме потвърждение от Бога, че
трябва да отидем там, но не можем да разберем защо отнема толкова дълго време.
Имали ли сте такива моменти?
Ние почти 5 месеца чакахме една фирма да сложи един прост
измервателен уред за църквата. Молихме се усърдно и работехме по въпроса, но
все възникваше някаква пречка. Аха-аха да стане, и пак нищо. И така няколко
месеца. Накрая, когато това стана, разбрахме защо Бог ни е „забавил“. Той го
направи на точното време, когато имахме майстори в църква, за да замажем
стената и да довършим целия ремонт.
В отговор на нашите молитви Бог понякога казва „да“,
понякога „не“, а понякога „не още“. Последното е забавяне, не отмяна. Не се
обезсърчавай, ако Бог отклони движението и се наложи да минаваш по обходен
маршрут. Той знае какво прави. Той знае пътя, от нас се иска само да Го
следваме.
Също така, Бог знае колко можем да носим. Ако Той ги беше
повел по права линия към Ханаан, те щяха да преминат точно през земята на
филистимците. Филистимците бяха жестоки и кръвожадни воини. Божият народ не
беше готов за война. Те не бяха опитни воини, те бяха роби и бяха невъоръжени.
Аз завърших университета през 90-те. Още преди да завършим
с Ваня ни предложиха да станем регионални координатори на БХСС за източна
България. Приехме и служихме още 17 години в БХСС (освен трите години като
студентски лидери).
Последните 5 години служихме като младежки ръководители в
една от големите църкви във Варна. Преди това ми предложиха да стана пастор на
друга църква, но не бях готов и отказах. Но през тези 20 години Бог ме учеше
какво означава да си лидер-слуга.
След 20 години обучение на нивата, дойде отново покана за
пастирско служение. През годините Бог на няколко пъти ми беше говорил, че ще
започнем това служение. Макар и да имах още въпроси, Бог отговори на тях и ни даде
потвърждение, че вече е дошло времето за това. Бог знае кога колко можем да
носим и ни подготвя малко по малко за служението, което иска да ни възложи.
Израел не беше готов за челен сблъсък с филистимците, затова
Бог ги отклони да минат по обходен маршрут. На всичко отгоре Той ги отвежда до бреговете
на Червено море точно когато египетската армия е изпратена да ги преследва.
Сега те са обградени от всички страни. Влезли са в капан! От двете им страни се
издигат скалисти планини, пред тях е морето, а зад тях приближават пълчищата на
фараона. Това е безизходна ситуация.
Случвало ли ти се е да си в такава ситуация? Евреите
започват да се паникьосват.
Изход 14:11-12 „Те казаха на Моисей: Понеже нямаше гробища
в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, че ни
изведе от Египет? 12 Не ти ли казвахме същото в Египет: Остави ни; нека работим
на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните,
отколкото да измрем в пустинята.“
С други думи, те казаха, „Мойсей, видя ли какво стана! Ние
ти казахме, ама кой да слуша! Настояваше да стане по твоята. Сега заради тебе ще
умрем!
Те поставят под въпрос неговото лидерство. Бог го използва,
за да ги изведе от робство към свобода, но сега те се съмняват, че Бог го е
водил досега. Но Бог е подготвил Мойсей за този момент. Той не се поддава на
техния страх и изговаря думи на вяра:
Изход 14:13 „А Моисей отвърна на народа: Не се бойте;
стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото
египтяните, които видяхте днес, ще изчезнат от погледа ви до века. 14 Господ ще
воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“
Не се бойте! Същото каза и ангел Гавриил, когато каза на
Мария, че ще зачене и роди дете. Същото каза Исус на учениците, когато ладията
им се люшкаше и подмяташе от бурята в езерото. Същото каза и ангелът на Мария
Магдалина, когато тя не откри тялото на Исус в гроба и не разбираше какво е
станало.
На всеки от тях Бог казваше, „Може и сега да не разбираш
какво става, но не се страхувай, Аз съм в контрол.“
Някой е изчислил, че в Библията 366 пъти се казва „Не се
бой“ – по един път за всеки ден от годината, включително за високосната година.
Но всъщност директно или индиректно ние сме наставлявани да не се страхуваме много
повече пъти в Библията. Това е
нужно, защото обикновено ние се страхуваме за неща, които никога няма да се
случат.
Един казал на приятеля си: Най-големият ми страх е, сериен
убиец да каже нещо смешно, докато се правя на умрял.
Когато се страхуваме, ние не можем да разпознаем къде е Бог
в нашата ситуация. Вяра е да гледаш на обстоятелствата през Божиите очи.
Ако имаме този поглед към нещата, ще можем да кажем заедно
с апостола, „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени!“ (2 Коринтяни 4:8).
Израелтяните погледнаха наляво, погледнаха надясно, погледнаха
напред и след това назад, и нямаше никаква възможност да избягат. Но имаше още
една посока, където да погледнат – нагоре! Понякога Бог ни поставя в невъзможна
ситуация, за да ни накара да погледнем към Него.
Защото Той напоява тези, които са жадни, не ситите. Той
изцелява болните, не тези, които са здрави.
„Не бойте се; стойте...“ Ние не обичаме да ни казват да
чакаме, нали? Искаме да направим нещо. Искаме да помогнем на Бог или да
помогнем на себе си. В нашето общество да стоиш и да не правиш нищо е направо
лудост. Дори в локдауните, когато насила ни накараха да си стоим вкъщи, ние пак
си намирахме какво да правим!
На мен ми е много трудно да чакам. В деня на изборите за
президент и парламент трябваше да проповядвам и в Шумен, след църква във Варна.
С Ваня и още няколко човека останахме да изчистим църквата, след това обядвахме
у нас и отидохме да гласуваме.
Но както често се случва, точно когато човек бърза, има
най-голяма опашка. Наредихме се на опашката, но аз реших, че не мога просто ей
така да чакам и ще отида напред да погледна списъците с партийните листи на
кандидат-депутатите. Тогава една жена ми се скара, че съм се доближавал много
до нея и не съм спазвал дистанция! И беше права – защото когато опашката
напреднеше, щях да имам възможност да видя списъците.
Ние не обичаме да чакаме, но Библията казва;
Псалм 27:14 „Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето
ти. Да! Чакай Господа.“
Да чакаш Господа означава да Му се довериш и да не правиш
нищо, преди Той да ти даде ясни напътствия какво да правиш. Това е точно
обратното на паниката. Да чакаш Господа не означава да се опитваш сам да
оправиш нещата.
Когато се молим, ние искаме да чуем отговор „да“, нали? Не
ни харесва отговорът „не“. И не обичаме, когато Бог казва „намали темпото.“ За
нас това е равносилно на „не“! Понякога Бог ни казва, че не сме готови за нещо
и се нуждаем да пораснем в зрялост. Но и този отговор не ни допада.
Искаме Божият светофар да ни даде зелена светлина, а Той
много често свети червено. Ние чакаме, а зеленото така и не идва и си мислим,
че Неговият светофар се е развалил.
В такъв момент, довери се на Бог и остави Той да поеме
юздите. Ако не го направиш, ще се убедиш колко напразни са усилията ти сам да
се справиш. И ще пропуснеш да видиш какво Бог би направил на Неговото време.
Ако Мойсей не беше завършил Божия университет и не беше
взел степента „пустинология“, най-вероятно също щеше да се паникьоса като
другите. Може би щеше да опита колко дълбоко е морето и дали ще могат да го
преплуват. Но те нямаха лодки, а и морето там е дълбоко!
Или щеше да подходи демократично и да каже: „Добре, нека
гласуваме. Който е за това да се върнем в робство, да си вдигне ръката.“
Стой и чакай Господа. Един християнин си купил нова кола.
Старата била в добро състояние, но той решил вместо да я продава, да я подари
на семейство от църквата, за което знаел, че се нуждае от кола. Но преди да им
каже, те взели голям заем, за да си купят кола. Ако бяха почакали малко и се
бяха молили, Бог щеше да снабди нуждата им.
„Не се бойте; стойте ... и гледайте избавлението, което
Господ ще извърши за вас днес.“ Често точно когато си мислим, че сме в
безизходица, Бог извършва Своето дело в нас. Както някой беше казал, „Бог
превръща екстремните ситуации във възможности.“
Защо Бог допуска да попаднем в безизходица? Защото точно
тогава Бог ни дава изход от ситуацията и ние разбираме, че на Него принадлежи
славата, а невярващите разбират, че Бог съществува! Това щеше да стане и с
египтяните:
Изход 14:18 „И когато се прославя над фараона, над
колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.“
Обърнете внимание, че това чудо стана на три части:
Първо, Бог постави облачния стълб между Израел и
египтяните.
Изход 14:19-20 „Тогава ангелът Божий, който вървеше пред
Израилевото множество, се вдигна и дойде зад тях; облачният стълб пред тях се
вдигна и застана зад тях, 20 и дойде между Египетското и Израилевото множество;
за едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не
се приближиха до другите през цялата нощ.“
Бог не даде на евреите компас или телефон с гугъл мапс, а облачен
стълб. Този облак имаше две предназначения – да ги води, но също така да ги предпазва.
Те се намираха в пустинно място, което ставаше много горещо през деня, но студено
през нощта. Този облак ги пазеше от изгаряващото слънце, а след това се
превръщаше в небесна печка през нощта (огнен стълб, 13:21). Всъщност, това беше
един свръхестествен климатик, който или ги охлаждаше, или ги сгряваше и
поддържаше постоянна температура.
И този облак се движеше зад тях като една стена между тях и
египтяните. Бог е не само наш Спасител, Той е и наш Защитник. Той е наша кула,
прибежище, щит и защита. Нито едно оръжие, скроено против тебе не ще успее.
(Исая 54:17).
Второ, Бог раздели водите на Червено море.
Изход 14:21-22 „И така, Моисей протегна ръката си над
морето; и Господ предизвика оттеглянето на морето цялата онази нощ от силен
източен вятър и в морето се яви суша, и водите се раздвоиха. 22 Така
израилтяните влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от
дясната и от лявата им страна.“
Деветгодишният Марти се върнал от неделно училище и майка
му го питала за какво са говорили. Той казал, „Ами, учителката ни каза, че Бог
изпратил Мойсей във вражеска територия с мисия да освободи израелтяните от
Египет.
Когато пристигнали до Червено море, той накарал инженерите
да построят понтонен мост и всички люде преминали на отсрещната страна. Тогава
се обадил по радиостанцията в щабквартирата да започне въздушният удар. Те
изпратили бомбардировачите да вдигнат във въздуха моста и всички израелтяни били
спасени.“
Майката на Марти попитала, „Наистина ли учителката ви каза
това?“ Марти отговорил, „Е, не, мамо, но ако ти кажа какво ни каза учителката, няма
да повярваш!“
За невярващия човек, който не познава Бога, може и да е
проблем да повярва, че Бог е разделил морето и евреите са преминали през него.
Но за мен няма проблем да повярвам!
Невярващите правят всичко възможно, за да дадат някакво „научно“
и натуралистично обяснение на разделянето на Червено море. Някои допускат, че
това е било плитко езеро в Египет със сходно име. Един филм, излъчен по канала
Дискавъри пък твърди, че водата на морето се изпарила и всички минали по сухо (интересно
как след това египтяните са се удавили).
Има и обратната версия, че водата била замръзнала и евреите
преминали по лед, а след гръмотевична буря ледът се разцепил и египтяните се
удавили в морето.
Но най-забавна е версията, че Мойсей е познавал добре приливите
и отливите, и въздействието на Луната. Тъй като преминаването станало по време
на пълнолуние (интересно откъде знаят това), тогава отливът бил най-силен. J Излиза, че освен овчар,
Мойсей е бил и добър синоптик!
Истината е, че Мойсей е бил просто обикновен човек, който в
ръката си е държал обикновен жезъл. Но когато той го вдигна в покорство и с
вяра в Бога, той стана Божият жезъл!
Някои пък разказват този виц:
Моисей завел
израилтяните до Червено море, но не знаел как да ги преведе през него. Извикал един
инженер. - Може да построим мост - предложил инженерът. - А ще стане ли бързо?
- попитал Мойсей. - Не - за това са необходими месеци. - отговорил му
инженерът. Моисей извикал своя специалист по PR. - На ваше място - казва
специалистът - аз бих вдигнал ръце към небето, бих се помолил на Господ и
тогава водата на морето ще се раздели на две. След това бих превел хората през образувалия
се проход. А после ще помоля Господ да затвори прохода пред египтяните. - Не
звучи лошо. - казал Моисей. - А ти как мислиш, дали ще стане? - Не съм уверен
особено - отвърнал PR-ът. - Обаче ако стане, ще ви организирам публикация в
Стария завет...
Може някои да се присмиват, но това чудо наистина се е
случило.
Облачен стълб, разделяне на морето и трето, удавянето на
египтяните.
В Изход 14:25,27 се казва, че Бог „извади колелата от
колесниците им и те се теглеха мъчно, така че египтяните казаха: Да бягаме от
Израил, защото Яхве воюва за тях... 27 И така, Моисей протегна ръката си над
морето и призори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред
него, Господ помете египтяните сред морето.“
Каквото посееш, това ще пожънеш. Какво беше направил фараон
на еврейските бебета от мъжки пол? Беше заповядал да ги давят в Нил! Сега
фараон и войската му се удавиха в морето. „Недейте се лъга; Бог не е за
подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. (Галатяни 6:7)
Може би и ти се намираш в безизходица. Бъди насърчен, не се
бой; стой и гледай какво ще направи Бог. Ако Бог избави Своя народ от робство,
нима щеше да го удави, когато той се изправи пред безизходна ситуация? Ако Бог
те е спасил, нима сега ще забрави за теб?
Може би сега си изправен пред море, което не можеш да
преплуваш. Или пред теб се издига планина, която не можеш да изкачиш. Бог специализира
в намирането на изход, когато сме в безизходица.
За това се пее в една християнска песен, която много
обичам: „Бог направи път, там където няма път. Работи тайно и вместо мен. Бог
направи път за мен.“
Когато евреите преминаха на отвъдната страна и видяха мъртвите
тела на египтяните да плават по водата, те „се убояха от Господа и повярваха“ в
Него. (14:30). Въодушевението беше невероятно. И единственият възможен отклик
беше да запеят песен на хваление:
Изход 15:1,11 „Ще пея на Господа, защото е величествен; коня
и ездача му хвърли в морето. Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете?...
Кой е подобен на Тебе, величествен в святост, страховит, за да Те прославят,
правещ чудеса?“
Израел премина от паника към поклонение. След повече от 400
години, те бяха спасени от робство и сега бяха свободни.
1500 години по-късно Исус Христос умря и възкръсна, за да изведе
от робството на греха всички, които вярват в Него. Вярваш ли в Исус? Или робуваш още на греха?
Изход 6:6 „Като знаем това, че нашето старо естество бе
разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на
греха.“
Ако си повярвал в Исус Христос, ти си вкусил най-сладката
свобода. Това е Божието изкупление. Но християнският живот също не е лишен от
проблеми. Той не е и движение в права линия. Не се обезсърчавай, ако Бог отклони
движението и се наложи да минаваш по обходен маршрут. Също, Бог няма да ти даде
по-голям товар, отколкото можеш да носиш, преди да те подготви за това.
И когато изпаднеш в на пръв поглед безизходна ситуация, не
се паникьосвай.
Това се случва преди няколко години. Тридесет и трима миньори
в Чили попадат в капан при взрив. Сред тях има един вярващ. Той ги води в
молитва. Всеки ден се молят наобяд, това започва да променя хората, отношенията
им един към друг и към ситуацията.
Гладуват нарочно, за да им стигне храната. На 17-тия ден става
чудо - сондата открива заровените миньори. Намират бележка и доказателство, че
са живи. 65 дни след срутването изваждат миньорите. 22 от тях приемат Христос в
сърцето си. Не си тръгнали преди да се помолят на Господа заедно. Всички 33-ма
са спасени.
Защо? Защото този християнин ги е насърчил да не се
паникьосват, но да чакат Господа. Погледни обстоятелствата през Божиите очи.
Ако Бог те е спасил, Той ще ти даде изходен път и сега. Довери се на Господа, чакай
Господа, стой и гледай Неговото избавление. И след като го извърши, отдай
цялата слава на Него. Амин!
