/проповед/
Един християнин бил доста
ревностен за Бога, но бил твърде ексцентричен, което се дължало на умствена
изостаналост. Затова често скандализирал хората. Докато работел като бръснар,
веднъж насапунисал един клиент, за да го обръсне. Взел бръснача, насочил го към
него и попитал, „Готов ли си да срещнеш Бога?“ Изплашеният човек побягнал с
пяната на лицето си.
Мислиш ли за срещата с Господ?
Някой беше казал: „Както
вярваме, така мислим. Както мислим, така живеем. Както живеем, така пътуваме
към вечността. Както пътуваме, така ще срещнем Господ.“
Днес е последната
служба за годината и предпоследния ден на 2018-та. Този месец празнувахме 4-те
адвента в очакване на Рождество. Рождество Христово, раждането на Месията Йешуа
сочи не само назад към историята към първото идване на Бог на земята.
Този велик празник насочва
погледа ни и напред към Неговото второ идване. Защото Господ иде.
Човечеството винаги е
вярвало, че Бог по някакъв начин посещава земята. Още Адам знаеше, че ще дойде Потомъкът
на жената. Енох, седмият след Адам, пророкува че „Господ идва с десетки хиляди Свои
светии.“ Той вярваше, че Бог ще се яви в славата си на земята.
В Словото явно се посочват два
начина за идването на Божия пратеник: веднъж Той трябваше да дойде като унизен,
и веднъж като прославен.
Евреите отхвърлиха
първия начин и очакваха Месия в слава. Когато Исус се яви като Агнец, слуга,
смирен служител, те Го отхвърлиха. Заклеймиха нечуваната Му претенция да бъде
Божият Син. Осъдиха Го на смърт заради богохулство. Не е лесно да се открие в
пръстен съд златното съкровище.
При един възрастен съдия-следовател
довели стар просяк, който извършил някакво дребно престъпление, за да прекара
зимните месеци в затвора. Съдията познал в него свой стар приятел: „Ти ли си,
Николай?“, попитал той. „Да“ – отговорил доведеният. „Аз съм Кирил. Помниш ли
как преди 30 години заедно пътувахме от България за Англия?
Аз ти споделих, че нямам къде
да преспя и ти ме взе в своя дом. Грижеше се за мен като роден баща. Сега аз ще
те взема у дома. Ще платя гаранцията за теб.“ Благородният съдия открил в
просяка своя добър приятел. Могат ли човеците да открият в презрения и разпнат
Исус своя личен Спасител?
Господ ще дойде отново в слава.
Но ние няма нужда да чакаме второто му идване, за да Го срещнем. Неговата
покана е отправена постоянно към нас. Исус каза: „Елате при
Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ (Матей
11:28)
Аз ще ви дам почивка.
Още от зората на човечеството
нашето безоблачно щастие в Едем се превърна в пустиня на раздора. Когато
сме лишени от мира, който идва от Бога чрез спасителната благодат на Христос,
ние ставаме като риба на сухо. Разводите, алкохолизмът, наркоманията и
неморалността са директен резултат от безпокойството на греха.
Това безпокойство е видимо
навсякъде. Психолозите признават, че психологията е безпомощна да разреши
менталните и нервни разройства на хората днес. Социолозите се съгласяват, че
социологията не може да се справи с огромните проблеми в човешките
взаимоотношения. Политическите лидери говорят за нравствената деградация в
обществото, но нямат отговор кой или какво може да възвърне на нацията ни
нравствените устои и да я насърчи да изгради морална почтеност.
Единствено Христос може не
само да разреши проблемите на обществото и на всеки един от нас. „Елате при Мен
всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“
Защо да умираш от жажда,
когато си застанал на брега на реката с живата вода? Защо да умираш от глад,
когато Хлябът на живота е на една ръка разстояние? Защо да живееш в бараката на
духовната мизерия, когато Христос ти подарява имение на Божествения мир?
Защо Бог отправя своята
покана към нас и винаги е готов да ни посети със своя мир, покой и радост? Той
ни оказва тази голяма чест, защото ни обича. Той ни обича и търси така, както
добрият пастир търси и намира загубената овца.
Още в Едем Бог посещаваше
човека и разговаряше с него. Това бяха щастливи мигове за Бог и човека. Но един
ден Адам не се яви на уговорената среща. Престъпи Божията заповед и се скри. Но
Бог продължи да го търси и продължава да търси всеки блуден син, който страда в
безпокойство далеч от Бога.
Мнозина откликват и
идват на среща с него. Бог ни среща навсякъде. На улицата, в училище и
университета, на работното място, в автобуса, във влака.
Веднъж пътувахме с
група студенти да празнуваме 8 декември в Шумен. Момчето, до което бях седнал,
все още не беше повярвало в Бога. Имах възможност да му обясня благата вест.
По-късно отново говорихме по време на партито и аз директно го попитах дали
иска да приеме Исус за Свой Господ. Той отговори утвърдително и аз го водих в
молитва на покаяние.
Бог ни среща и в молитвения
дом. Словото, проповедта, песните, Господната трапеза и общението са Божиите
пръсти, които карат клавишите на нашата душа да засвирят в хармония с Неговата
съвършена мелодия.
Той ни среща и когато четем
Библията. Мнозина я четат без да я разбират. Затова винаги трябва да се молим
Святият Дух да ни открива значението на пасажа. Той е онзи Небесен Рудар, който
ни помага да изкопаем чудни съкровища от Божията нива.
Бог ни среща и в изпитания,
болести, нещастия и злополуки. Чрез тях Той събаря всички фалшиви опори в
живота ни. Посочва ни заблужденията, в които сме попаднали и пътя, за да
излезем от тях. Когато повярвах в Бога, за баща ми беше трудно да се примири с
избора ми. Но когато по-късно здравето му се разклати, той се смири пред Бога и
Го прие в сърцето си. Благодарен съм на Бог, че Той прояви милост към него.
Бог ни среща в болестите. Бог ни
среща и в смъртта. Момчето, което прие Христос на студентския празник, за което
ви разказах преди малко, скоро след това почина при нещастен инцидент на кораб.
Когато изпратили вещите му до родителите му, майка му отворила куфарчето и
видяла до сгънатите дрехи Библия.
Дотогава не се интересувала от
християнството, но в този момент с разтреперани пръсти взела Библията и решила,
че иска да прочете Книгата, която толкова много ценил приживе нейният син. В
резултат тя и нейният съпруг се обърнали към Господа и днес са посветени
християни, части от тялото Христово в града ни.
Смъртта ни поставя пред нова
действителност, където нашите материални ценности изглеждат като гнили плодове.
Тя ни хваща за яката и ни довежда до Великия Съдия на всички човеци, пред
Когото трябва да застанем открити, без маска и грим, и да дадем отчет за земния
си живот.
Пастор Симеон Попов
разказва как в селото, където живеели с неговото семейство, имало един човек,
който наглед бил много прост и незначителен. Но всички се бояли от него. Защо
ли? Защото в дома си имал стар сандък, в който пазел скъсани картончета от
цигарени кутии. По тях пишел сведения за съселяните си – кой какво е казал или
направил, на коя дата, на кое място. Затова всички се страхували от него.
Какво ли ще бъде, когато се отворят
небесните книги и там открием нашата пълна картина? Добре е да се замислим
отсега и да се подготвим за тази среща!
Срещата с Бога ще е ужасно
преживяване за непокаяните хора. Преди много години дадохме 100 лв. назаем на
една позната. После дълго тя избягваше да ни срещне. Употребяваше всякакви трикове,
за да ни избегне.
Така са много хора с Бога. Чувстват се
длъжници и не искат да Го срещнат. Натоварени са с грехове, затова Го избягват.
Някои намират извинение в атеизма: няма Бог! Бертранд Ръсел казва: „Ако имаше
Бог, щеше да много малко вероятно Той да e толкова притеснително
суетен, че да се обижда от тези, които се съмняват в Неговото съществуване.“
Други се утешават с фалшивото
успокоение, че Бог е някаква безличностна сила, пред която ние не отговаряме за
делата си. Moже би
с това се успокояват и вносителите на станалия вече нов закон за
вероизповеданията.
Има и такива, които хем
не вярват в Бога, хем Го обвиняват за всички несполуки и нещастия в живота си. Поставят
Съдията на вселената на подсъдимата скаймейка и Го съдят.
Затова за тези хора смъртта е
тема табу. Френският крал-слънце Людовик XIV забранил
да се споменава думата „смърт“ в присъствието му. Веднъж придворният
проповедник казал в проповедта си, „Всички човеци са смъртни.“ Тогава кралят
се обадил, „Почти всички.“
Много българи отбягват да
ходят на свиждане на болни и на погребения. Повечето не вземат децата си със
себе си. Самите те не са чели Библията и не могат да предадат вярата си на
децата си. И когато тези деца отраснат се държат така, сякаш едва ли не ще
живеят вечно.
Според футуролога Хосе Луис
Кордейро в следващите 20-30 години ще се появят такива технологии, които ще
дадат възможност да се подмладяват хората и дори да бъде избегната смъртта. Според
него отсъства биологичен предел за човешкия живот.
И наистина, учените не знаят защо хората
остаряват и умират. Но Библията казва, че хората умират поради първородния грях.
„Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по
този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни
5:12)
Но с греха в света навлезе не
само физическата, но и духовната смърт. Общението ни с Бог беше прекъснато.
Затова много хора днес бягат от Бога както Йон бягаше, когато Бог го призова да
проповядва покаяние на Ниневия. Подобно на Адам те се крият от лицето на Бога.
Подобно на Петър те се отричат от Него.
Но рано или късно смъртта ще
ни доведе право пред Божия престол.
Имаш ли причина да бягаш от
Бога? Сега е времето да изчистиш досието си. Но как можем да направим това? Как
можем да се подготвим за срещата с Бога?
Когато с Ваня очакваме гости, ние почистваме
дома си. Пускаме прахосмукачката, измиваме пода и обърсваме праха. По същия
начин, когато се готвим за посещението на Бог, ние трябва да почистим сърцето
си. Това става, като го отворим за Божията истина, колкото и неприятна да е за
нас. “Сърце
чисто сътвори в мен, Господи“ (Пс. 51:10).
Когато в покаяние Той ни даде
ново сърце, Бог ще започне да обновява ума ни и да ни преобразява, така че да
познаем Неговата воля и да предоставим телата си в служение на Него (Римляни
12:1,2).
Приготвил ли си сърцето си за
Неговото идване?
В дните, когато още нямало
телефон и имейл, едно даровито момиче останало внезапно сираче. Добър роднина
се заел да го издържа, за да учи в Софийския университет. Един ден той писал на
студентката, че иска да я посети и да види как живее. Когато дошъл в квартирата
ѝ, хазяйката му подала бележка.
В нея момичето му съобщавало,
че е на Витоша с приятели и затова не може да го чака. Благодетелят оставил
следната бележка: „Скърбя, че не си готова да жертваш няколко часа за мен. След
това, което правя за теб, мисля, че имам право да видя как живееш и употребяваш
моите средства. Спирам издръжката.“
Готов ли си да посрещнеш своя
Вечен Благодетел? Този, който ти е дал живот, снабдява те с всичко необходимо и
самият Той жертва живота си, за да можеш ти да прекараш вечността в Неговото
присъствие?
Изпитвай сърцето си. Като Йов ние трябва да извикаме
към Бога: „Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и
греха ми.“ (Йов 13:23)
Павел каза: „Изпитвайте себе
си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че
Христос е във вас, освен ако сте порицани?“ (2 Кор. 13:5)
Който безпощадно изпитва себе
си, ще бъде пощаден по време на Божия изпит при Второто Му завръщане.
Срещата с Бога е най-великото
преживяване, на което е способно човешкото сърце. След бомбардировките в
Германия стотици хиляди семейства били пръснати и дълго след това се издирвали.
Много се отказвали, смятайки своите роднини за загинали.
Един 17-годишен младеж получил писмо с
непознат женски почерк. Когато го отворил, извикал от изненада. Обаждала му се родната
му сестра, която не бил виждал от 4 годишна възраст. Мислел, че е загинала.
Съобщавала му деня и часа, когато ще пристигне, за да се видят. Той подредил
стаята си, купил цветя и с разтуптяно сърце зачакал на гарата.
Влакът пристигнал. Слезли
много пътници, мъже и жени. Но коя е сестра му? Когато всички се разотишли, към
него се приближила една красива млада жена и го попитала как се казва. Той отговорил.
Разплакана, тя извикала, „Братко мили!“ – бурно го прегърнала. Този момент
младият ученик никога не забравил.
Ако срещата с близки е така
трогателна, каква ли ще бъде нашата среща с Господ – Този, Който пръв ни
възлюби и предаде живота Си за нас?
Най-голямата трагедия е някой да се намира пред
прага на рая и да си остане вън, неспасен! Млада жена сънувала кошмар и се
събудила силно разтревожена за спасението на душата си. Знаела, че трябва да предаде
сърцето си на Бога, но все се колебаела. Запалила нощната си лампа и написала в
бележника си: След една година ще се предам на Бога.
Размислила малко, зачеркнала датата
и написала: След 6 месеца. Пак ѝ се видяло много и написала: Един месец.
Най-после решила: След една седмица аз непременно ще се предам на Бога.
На другата нощ отишла на едно
парти и танцувала цяла нощ. На връщане към дома се простудила и само след една
седмица починала. Последните ѝ думи били: „Късно, твърде късно...“
Колко трагично! Но каква радост е, когато човек откликне на
Божията покана! Един млад работник отишъл на църква. Там приел поканата да се
предаде на Бога и веднага получил ново сърце.
На другия ден в завода, където
работел станала експлозия. Няколко работници били убити, а други в безсъзнание
били откарани в болница. Между тях бил и покаяният християнин. След малко той
починал. Преди края си отворил за малко очи, видял своите домашни и пастора.
Погледнал ги и прошепнал: „Добре, че не отложих!“
Нека благодарим на Бога, че ни
дава възможност да се приготвим за Неговото идване. Той идва! Ще вземе църквата
при Себе Си. Готов ли си за тази важна среща?
