Monday, November 05, 2018

Божиите графити (Даниил 5)


/проповед/
Eдна жена казала на мъжа си: „Скъпи, имам една добра и една лоша новина.“ Той казал, „Каква е добрата?“ „Въздушните възглавници на колата работят.“
Как реагирате на лоши новини като тази? Никой не обича да чува лоши новини. Подобна бе ситуацията и в Даниил 5 глава, която ще разгледаме днес. Това е една от най-интересните истории в Стария завет. Владетелят на най-великата империя в света дава голям пир, който е прекъснат от пръстите на ръка, пишеща графити на стената. Никой в залата не може да преведе написаното, но всички знаеха, че това бяха лоши новини.
Но какво доведе до тези събития? Първите 4 глави на Даниил описват събития, случили се по време на управлението на Навуходоносор във Вавилон. Дълги години Даниил служи като главен придворен съветник – позиция, разполагаща с много власт и подчинена единствено на царя. Но до началото на 5 глава много неща се бяха променили.
Годината е 539 пр.Хр. Даниил вероятно е вече на 80 и няколко години. Цар Навуходоносор умира около 562 г. и е наследен от Евил-Меродах, който след 2 г. е убит от зет си Нериглисар, но той умира след 4 години и оставя на трона си сина си Лаборосоарход. Накрая Навонид завзема трона и поставя сина си като регент във Вавилон.
През това време, докато синът му Валтасар възстановява поклонението на Мардук във Вавилон, медите и персите заплашват да нападнат великия град. Навонид смята, че боговете са оттеглили покровителството си над Вавилон, затова се захваща да възстановява храмовете на езическите богове в империята.
Докато баща му пътува, Валтасар решава да вдигне голям купон в чест на езическите богове. Вавилон е обсаден от цар Кир на Медо-Персия и вероятно по този начин Валтасар се стреми да покаже увереността си, че Вавилон няма да падне. Надява се чрез парти да вдигне бойния дух на жителите на града.
Неговата постъпка може да се обясни и с факта, че по това време се е смятало, че Вавилон е непревземаем. Със стени високи 106 м и дебели 26 м, обградени от дълбок ров, с 250 кули и със запаси от вода и храна за много години, Валтасар е смятал, че няма от какво да се страхува. И за да покаже, че изобщо не го е грижа, той вдига парти!
И това си е доста голям купон. Археолозите са открили банкетна зала, която можела да побере 10 000 души. Вероятно всеки важен човек във Вавилон е бил поканен тази вечер.
Тогава цар Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които бяха откраднати от храма в Ерусалим преди много години. Преди години цар Навуходоносор беше обявил Яхве за най-могъщия Бог, пред когото всички земни жители се считат за нищо. Но следващите царе се бяха върнали към идолопоклонството. С този акт Валтасар искаше да покаже превъзходството на идолите над Бога на Израил.
Мога да си представя как цар Валтасар се изправя и вдига тост за вавилонските богове, когато изведнъж спира насред изречението, краката му омекват и сяда обратно на мястото си, втренчен в стената, където една ръка пише злокобните графити: Мене, мене, текел перес (упарсин). Никой в залата не може да преведе думите, но всички знаят, че това не е на добро.
Валтасар извиква всички магьосници и мъдреци, но никой не може да ги преведе. Накрая царицата му казва, че има човек в царството, който може да открие значението на написаното. Това вероянто е царица Нитокрис – вдовицата на Навуходоносор и баба на Валтасар. Тя помни добре Даниил, но Валтасар най-вероятно не е чувал за него.
Ето какво е значението думите на стената, което Даниил открива на царя:
Мене, мене, текел, перес (упарсин). Преброен, преброен, претеглен, разделен.
Даниил 5:26 Ето значението на това нещо: мене – Бог е преброил дните на твоето царство и му е сложил край.
Думата „мене“ е повторена два пъти с цел да се подчертае посланието. Бог е преброил и преброил дните ти. Може Валтасар да е игнорирал Бога, но Бог не е игнорирал Валтасар.
През цялото това време Божиите люде сигурно са си казвали, че Бог ги е забравил. До този момент те бяха живели в езическа страна повече от 60 г. По всичко личеше, че злото побеждава, а Бог е далече и не вижда тяхното нещастие. Може би много евреи се бяха отказали от Бога. Но Даниил продължи да уповава в Него.
Царят беше обещал на Даниил:
5:16б „ако можеш да прочетеш написаното и да ми откриеш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.“
Но Даниил не се интересуваше от наградите, които царят мислеше, че може да даде. Той просто каза: „Задръж наградите си за себе си или ги дай на някой друг. Но ще открия значението на Божиите графитиа.“
Даниил е вече на повече от 80 г. Но той е все така твърд във вярата си, както беше като тийнейджър. Тогава той отказа да направи компромис и да яде от царските отбрани ястия. По-късно, като младеж, не се поколеба да разтълкува съня на царя с образа от злато, сребро, мед, желязо и глина. Тогава Даниил беше назначен за пръв съветник на царя.
След това, когато беше на около 60 г., Даниил отново остана твърд и разкри значението на съня на царя, в който той видя огромно дърво. Това бяха лоши новини за цар Навуходоносор, но накрая той обяви, че Богът на Даниил е единственият истинен и всемогъщ Бог.
И сега, на стари години, Даниил още веднъж е повикан да застане пред един езически цар. Вярата му отново е непоклатима. Дори на 80 той притежава цялата мъдрост и смелост, които имаше като момче. И беше благословен, защото,
Псалм 1:1-3 „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; 2 а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. 3 Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.“
Останалата част от псалма описва Валтасар:
Псалм 1:4-6 „Не е така с нечестивите; а те са като плявата, която вятърът отвява. 5 Затова нечестивите няма да устоят в съда, нито грешните – в събора на праведните; 6 защото Господ наблюдава пътя на праведните; а пътят на нечестивите ще бъде погибел.“
И така, първата част от Божиите графити беше „мене, мене“ – Бог е преброил дните ти.
Даниил 5:27 „текел – претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен“
Валтасар си мислеше, че е постигнал всичко. Баща му беше спечелил трона и го беше поставил да царува с него. Той вярваше, че Вавилон е непобедим. Според историка Херодот площта на Вавилон е 20 кв.км. Като прибавим високите крепостни стени, нищо чудно, че вавилонците гуляеха, докато персийската армия беше обсадила града. Те смятаха града за непревземаем.
Онова, което Валтасар не знаеше, беше че докато Даниил му превежда Божиите графити на стената, медо-персийската армия тихо завладяваше града. Река Ефрат преминаваше под тези високи стени и бронзови порти. Според историческите свидетелства, персийската армия тайно изкопала канал, за да отклони водите на реката.
В онази нощ те сложили диги пред коритото на реката и отклонили реката в новия канал. След това войниците преминали под крепостната стена, по калното пресушено корито. Отворили портите и завладяли града. Валтасар бил заловен и екзекутиран същата нощ.
Валтасар беше претеглил шансовете си да оцелее, но везните му не бяха точни. Валтасар беше претеглен на Божиите везни и се оказа лек. Оказа се текел - беше намерен недостатъчен.
С последната дума Бог произнесе финалната присъда.
Даниил 5:28 „перес – раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите.“
Допреди малко Валтасар изглеждаше като най-великия владетел. Той управляваше най-мощната империя на света. Той можеше да има всичко, което пожелаеше. Той беше организирал най-големия купон, известен дотогава.
От друга страна, Даниил беше изпаднал в забвение. Вече нямаше властта и влиянието, с които го беше удостоил Навуходоносор. Валтасар дори не знаеше за неговото съществуване! Даниил беше просто един старец, който изживяваше дните си.
Така хората гледат на живота. Много хора мислят, че да си християнин означава да следваш много правила и да преминаваш през много изпитания, докато наградите са малко. А животът на човека без Бога им изглежда лесен, пълен със свобода, удоволствия и купони.
Но рано или късно Божиите графити на стената се появяват. Както казва християнският автор Дейвид Тимс, „Скептиците, атеистите, циниците и невярващите често отхвърлят християнството като легалистичен товар, като живот на робство или патерица, на която слабите да се облегнат.
Е, може би е време за същите тези гласове да се огледат и да видят плода на това безразсъдство. Настояването ни за автономия и независимост успя да пожъне буря. Ние сеем алчност и жънем корупция. Ние сеем незаконен секс и жънем семеен хаос. Ние сеем насилие и жънем престъпност и отчуждение.
Истината е, че тези които отхвърлят Христос са по-самотни от всеки друг на планетата. Грехът има незадоволим апетит и носи само болка, която ни обезобразява, навици които ни поробват и проблеми които ни карат да се затваряме в себе си.
От друга страна, тези които следват Христос са познали благословението на Сина, който ни спасява, Святия Дух който обитава в нас и Божиите ангели, които ни защитават.
Не бъди подлъгван от илюзиите на този свят, който ни казва: „Грехът е забавен, живей докато можеш!“ Това всъщност е покана да пиеш отрова.“
Когато Валтасар вдигна свещената златна чаша и произнесе тост за езическия бог, той всъщност изпи отрова. Бог изпрати послание за него чрез Божиите графити на стената.
Но Божиите графити на стената носят послание за всеки от нас. И то е, че
-        Бог ни наблюдава. Една секунда от живота ни не убягва от Неговото внимание. Доброто, лошото, нищо не остава непреброено от Бога.
-        Ние сме претеглени на везните и се оказахме недостатъчни. Никой от нас не може да постигне стандарта за съвършенство на Бога.
-        И тогава четем финалната присъда, която е написана в Римляни 6:23 „Заплатата на греха е смърт...
Но слава на Бога, Божиите графити на нашата стена на свършват дотук. Нека дочетем стиха докрай: „Заплатата на греха е смърт, ... а Божият дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ.
Бог е променил последната присъда. Перес е заменен с името на Исус. Ние бяхме претеглени и намерени недостатъчни, но Исус взе наказанието за греховете ни. Поради Него ние можем да сме свободни.
Ние знаем какво Бог каза на Валтасар. Какво казва на теб Бог?
Валтасар може би си мислеше, „веднага щом свърши това парти, ще направя нещо относно тези Божии графити.“ Но когато купонът свърши беше твърде късно.
Бог говори на теб днес. Не отлагай да откликнеш на Божиите графити на твоята стена.
Край
____________
БПЦ "Нов живот" Варна
04.11.2018 г.