Мисля си за първата Цветница.
Добре, че тогава не е имало извънредно положение заради някой вирус, иначе
нямаше да пуснат Исус да обикаля и пътува от село на село, от град на град, и
накрая да влезе в Ерусалим. Разбира се, Божието слово не се връзва, след като е
пророкувано, е щяло да стане!
Още на път за Ерусалим, Исус
напомни на учениците каква е целта на Неговото отиване там: „Ето, ние възлизаме
за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на
книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците; и ще
се поругаят над Него, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни
ще възкръсне.“ (Марк 10:33,34). Исус отиваше към своята Голгота в изпълнение на
Писанията. Праведният щеше да умре за неправедните, за да приведе при Бога и да
направи Свои деца тези, които повярват в Неговото име. (1 Петър 3:18, Йоан
1:12)
Исус влиза в Ерусалим яхнал
осле. Всичко това става съгласно пророчеството в Захария 9:9: „Радвай се много,
сионова дъще; възклицавай, йерусалимска дъще; ето, твоят цар иде при тебе; Той
е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел. Да! На осле, рожба на
ослица.. Царят е влизал с мир яхнал магаре. Исус дойде да ни даде съвършения Божи мир.“
Хората постилат дрехи по пътя
и викат „Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!“ (Марк 11:9) Осанна
означаваше „спаси“ и беше възглас, взет от Псалм 118.
Те приветстват този, който
беше възкресил Лазар и още двама души, който беше изцелявал от всякакви
болести, беше гонил зли духове. Популярността на Исус е бeше вече голяма. Но те
бяха дълбоко заблудени. Те мислеха, че Исус идва, за да стане техен политически
цар.
И днес вече говорят за едно
световно правителство, начело с някой политически месия, който да оправи света
след кризата с коронавируса.
Въпреки това, Исус приема
хваление, защото Той е достоен за хвала. На Исус е угодно да идваме при него с
хваление и поклонение. Правим ли го? Той иска да му се покланяме и да го хвалим
не само когато всичко ни е наред, но и сега, когато сме в изолация помежду си!
Но след това той погледна към
града и заплака. Защо заплака Исус?
Първо, Исус познаваше бъдещето.
Той знаеше, че Ерусалим ще бъде обсаден и разорен. Това става около 40 г.
по-късно, през 70 г.сл.Хр., когато римляните избиват населението и изравняват
Ерусалим със земята (Лука 19:43,44). Успяват да се спасят само тези, които
побягват към планините.
Защо щеше стане това? Защото
Ерусалим не знаеше „кое служи за мира му“. Това беше „скрито от очите му“
понастоящем (Лука 19:42). Ерусалим не гледаше към Господа за помощ, а се осланяше
на други неща за своето спасение. Уповаваше
на мъртвата религия и на политическото освобождение. Това беше корена на
проблема. Затова Исус плачеше. Сигурно учениците Му са се питали, как може сега
да плаче!? Сега е време на радост! Много скоро щяха да разберат защо Исус
заплака.
Още
на другия ден Исус прокълна смокинята. Прокълна я, защото имаше листа, но не и
плодове. С това приличаше на Израел. Смокинята
символизираше празнотата и фалша в религиозния живот на нацията. Когато я
прокълна, Исус показа, че отхвърля тази външна показност и фалшива
религиозност.
После,
за да докаже тази страшна диагноза, Исус влезе в храма и започна да изпъжда
търговците. Каза им, „Домът ми ще бъде молитвен дом, а вие го направихте
разбойнически вертеп.“
Исус
беше гневен. Защо? Защото видя показност без поклонение, претенция без покритие,
празник без Помазаник.
Той
беше дошъл в Ерусалим, за да умре за греховете на своите люде и да ги освободи
от робството на греха. Но те оставаха слепи за Него. И Исус заплака. Защото Ерусалим
„не позна времето, когато беше посетен“ (Лука 19:44).
Исус идва и днес при нас, за
да ни даде мир с Бога. Ще го разпознаем ли ние? Разпознаваме ли ние времената? Сред
всички месии в генералска униформа, сред вирусошума и вирусомъглата, ще видим
ли Него? Сред коронавируса, ще видим ли короната от тръни и короната на Царя на
царете?
Днес живеем в уникално време. Целият
свят живее в страх от един ... вирус. Дали Исус не ни посещава и сега чрез това
изпитание? Какво ни казва Бог с този коронавирус? Той ни казва няколко неща:
- Колко много всички ние
сме уязвими. Дори да имаш много пари, не можеш да си купиш лекарство,
защото такова няма. Сега разбираме колко сме зависими от Бога. „Бог се противи
на горделивите, но на смирените дава благодат“ (1 Петър 5:5).
- Показва ни колко несигурен
е животът. „Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва“ (Яков 4:14).
„Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе“ (Псалм
39:5). Утрешният ден не принадлежи на нас. Планирали сме много неща, но те няма
как да се случат.
- Достатъчността на
Исус. Исус е достатъчен. „Да не се смущава сърцето ви...“ (Йоан 14:1). В
Йоан 16:33 Исус каза, Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате
скръб; но дерзайте: Аз победих света. С други думи, той не каза, „Аз победих
скръбта“, а каза: „Аз победих света –
победих мястото, където имате скръб. В света ще имате коронавирус, но дерзайте.
Аз победих света. Победих света, в който вирусът се разпространява.“ Неговата
благодат е достатъчна за вас.
- Колко спешно е
спасението. Дори да се спасят физически хората, ако не се спасят духовно,
това е безсмислено. Божието слово казва, „Не се бойте от онези, които убиват
тялото, а душата не могат да убият; а по-скоро се бойте от онзи, който може и
душа, и тяло да погуби в пъкъла.“ (Матей 10:28).
Ако ти още не си повярвал в
Исус, защо не го направиш днес, на Цветница? Как можеш да се спасиш? Като
изоставиш мъртвата религия, като забравиш политическите месии и
лекарите-генерали и като се обърнеш към Лекаря на лекарите, истинския Месия - Йешуа
от Назарет. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за
да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Днес е денят за спасение. Исус
гледа към нас сега, както гледаше към Ерусалим преди 2000 години. Ще разпознаем
ли Царя на вселената? Ще потърсим ли лек за нашия грях от Лекаря на лекарите? Ще
се поклоним ли на Божия Син, Месията Йешуа?
