Днес започваме нова поредица
проповеди върху Апостолския символ на вярата. Защо е важно да изучаваме
Апостолския символ?
Първо, това е най-древната и
най-популярна изповедална формула. Символът е признат от православната,
католическата и протестантските църкви. Вече 2000 години той служи като най-краткото
изложение на основните християнски вярвания.
Второ, той предлага един широко
обхватен поглед към християнските доктрини. Започва със сътворението и завършва
с вечния живот. Той не включва всички доктрини – например, не говори за ангели
и демони, за водното кръщение, за духовните дарби и т.н. Той се спира само на
централните доктрини, от които зависи нашето спасение.
Представете си, че със семейството
си отивате на пътуване до балканските столици с кола. За целта си купувате
пътна карта на Балканския полуостров. На двете първи страници е карта на целия
Балкански полуостров, а вътре – по-малки карти на всички столици и малко
по-големи карти на всички балкански страни.
Ако като мен имате приятели-християни
в Скопие, можете да отидете първо в Евангелската църква. Ако искате от нея да
отидете до къщата-музей на майка Тереза, ще ви е нужна картата на Скопие. Когато
тръгнете от града към гръцката граница, най-добре да следите картата на
Македония. Но като наближите границата, най-добре да погледнете картата на
целия полуостров.
Апостолският символ е като тази голяма карта.
Тя дава голямата картина на християнската вяра.
Трето, Символът е предизвикателство за
скептицизма на съвременниците ни. Повечето хора не са сигурни в какво вярват.
Когато изричаме „Аз вярвам“, ние затвърждаваме важни истини в ума си. Това е
Божия благодат за душата ни.
Като църква ние практикуваме ответен прочит на
Библейски пасажи и веднъж сме казвали в хор и Апостолския символ.
В някои църкви той се повтаря всяка неделя.
Добре е да чуваме тази изповед често, особено последната ѝ част, която може би
е най-трудна за вярване: „вярвам във възкресението на мъртвите“. Реалността на
смъртта може да ерозира вярата ни. Затова е важно да изповядваме Символа, за да
си напомняме, че смъртта няма да има последна победа.
Нека го направим сега отново! (изповед на
Апостолския символ)
1. Вярвам
в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята,
2. и в
Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който
е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария,
4. Който
е пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който
е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите,
6. Който
се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия,
7. Който
отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам
в Светия Дух,
9. Вярвам
в светата католическа (вселенска) Църква, в общението на светиите,
10. в
опрощаването на греховете,
11. във
възкресението на мъртвите,
12. във
вечния живот. Амин.
Днес обаче хората вярват във всичко друго, само
не в Библията. Когато бях дете, единственият символ, за който знаех, беше
символ-веруюто на българската комуна („Вярвам в единната обща сила на
человеческий род на земното кълбо, за да твори добро...“)!
Не случайно комунизмът е известен
като „християнска ерес“. Лъжепророците на лъжебога на комунизма бяха измислили
и лъже-символ на вярата! На всичко отгоре, манипулативно учеха всички нас, че
автор на този символ е Христо Ботев.
Днес децата едва ли знаят за
тази шашма. Но за съжаление, повечето хора не са чували и за Апостолския и
другите символи на вярата, които представят в синтезиран вид Библейските
доктрини.
Веднъж говорих с един човек и
го попитах в какво вярва. Той каза: „Вярвам, че има някаква сила, ако искате я
наречете бог. Вярвам, че всички пътища водят към бога. Вярвам в прераждането и
че хората в същността си са добри...“
Чували ли сте подобни
изявления от вашите познати и близки? Този човек явно вярваше в бог, създаден
по човешки образ и подобие и имаше вяра, може би забъркана във фабриката за
илюзии Холивуд (а може би и внушена от теософските брътвежи на Дънов).
Ето защо се нуждаем от
Апостолското кредо. То е важен коректив на човекоцентричната религия на нашето
съвремие. Символът ни напомня, че Божията истина е абсолютна и не подлежи на
субективна преценка. Или вярваш в основните Библейски доктрини, или не си
християнин. Средно положение няма.
За да вярваш в Библейските
доктрини, трябва да ги знаеш. А за да ги знаеш, трябва да ги научиш! За да ги
научиш, трябва редовно да си четеш Библията. И това не е лесно. Затова в нашата
църква насърчаваме хората да прочетат Библията заедно за една година.
Ако не познаваш Библията, тази
поредица от шест проповеди ще ти помогне, но тя е само началото. Всеки
християнин е длъжен да чете Писанията.
2 Тимотей 3:16 „ Цялото
Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за
наставление в правдата, 17 за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено
подготвен за всяко добро дело.“
Гледах един клип, който
показва как раздават Библии на християни в Китай. В момента, в който отвориха
кашона, хората се струпаха, всеки взе Библия и започнаха да я целуват. Трудно е
да останеш равнодушен към тази гледка. И да не се запиташ, какво е нашето
отношение към Библията? Нима вече забравихме, че до неотдавна и християните в
България не са имали Библии?
Ранните християни не са
разполагали с копие от цялата Библия, но евангелията и посланията на апостолите
са започнали доста рано да циркулират в църквите. И хората са вярвали в тях.
Всъщност, думата „кредо“ идва
от латински и означава „Аз вярвам.“ В началото ранните християни изповядвали
тези истини, особено при вземане на водно кръщение.
Когато извършваме водно
кръщение в нашата църква, аз питам човека, който се кръщава: „Приел ли си Исус
Христос за свой Господ и Спасител?” Ако каже „да“, казвам „въз основа на твоята
изповед, кръщавам те в името на Отца, Сина и Святия Дух.”
В ранната църква задавали
повече въпроси. Пастирът ги питал, „Вярваш ли в Бога Отца Вседържителя, Твореца
на небето и земята? Вярваш ли в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия
Господ? Вярваш ли, че Исус Христос е бил разпнат на кръст и бил погребан? И
т.н. От тези въпроси през вековете се оформил и Символът на вярата.
Един автор посочва, че тези
изповеди се оформили като кредо на църквата поради 4 причини – за да помага на
църквата да различава истината от лъжата, за да даде основания за разобличаване
на ереси, да даде основа за християнско общение и да затвърди последователно
поучение във всички църкви.
Важно е да знаеш в какво
вярваш, защото от това зависи къде ще прекараш вечността!
Римляни 10:9,10 Защото ако
изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е
възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се
оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.
„Аз вярвам...“ не е същото
като да кажеш „Аз мисля...“, или „Аз знам, или „Аз чувствам...“ „Аз вярвам“
означава, че ти лично се посвещаваш на дадена истина. Евангелието е Божията
сила за спасение на всеки, който вярва (Римляни 1:16)
В края на краищата ти си това,
в което вярваш. Твоите постъпки се основават на твоите чувства. Твоите чувства
се определят от твоето отношение. Твоето отношение зависи от твоите ценности. А
твоите ценности се основават на твоите убеждения.
И както видяхме, твоята вяра
определя не само живота ти тук, но и съдбата ти за вечността.
„Аз вярвам“ в Библейския
смисъл на думата (пистео, гр.) означава да вярвам в някого или в нещо.
Но понякога днес употребяваме
„вярвам“ с различен смисъл. Екатерина Захариева понастоящем е министър на
външните работи. Преди две години, докато беше министър на правосъдието, тя бе запитана
от журналист дали прокуратурата може да се използва като инструмент за
репресия. В отговор Захариева каза: „Аз вярвам, че ние живеем в правова
държава.“
Според мен тя използва думата
„вярвам“ със значение на „надявам се“. Защото и децата вече знаят, че не живеем
в правова държава. Тоест, вярвам въпреки доказателствата за обратното. Някои
използват израза „иска ми се да вярвам...“
Но когато аз казвам, „Аз
вярвам в Исус“, това е различно твърдение.
Един човек не се чувствал
добре и си направил цялостни изследвания. Когато отишъл при лекаря, той му
казал: „Съжалявам, но вие имате рак. Предлагам да започнем веднага курс по
химиотерапия. Той може да ви излекува, но цялата процедура е много трудна и
през това време няма да се чувствате добре.
Ако този човек каже, „Аз
вярвам в моя лекар“, това означава нещо много конкретно. То не означава
„Вярвам, че той е лекар“, нито „Вярвам, че е прав, като казва, че имам рак.“
Това не означава също, че казва „вярвам, че химиотерапията може да ме излекува.“
Но да кажеш, че вярваш в
лекаря си означава напълно да му се довериш, да приемеш диагнозата, да оставиш
живота си в негови ръце и да позволиш да влеят това животоспасяващо лекарство
във вените ти. Всичко друго са само празни приказки.
Но това е истинска вяра. Да повярваш
в Исус означава да Му се довериш напълно за съдбата си за вечността.
Олимпийският шампион по
стрелба с лък Деръл Пейс правил показна стрелба и на събитието присъствали няколко
телевизии. Пейс изстрелял няколко стрели с метален връх в десетката на мишената.
След това се обърнал към публиката и поканил доброволец, който трябвало да
държи ябълка в ръка на височината на кръста си.
Кореспондентът на Ей Би Си,
Джош Хауъл направил смело крачка напред. Той застанал, държейки малка ябълка в
ръка, докато една по-голяма ябълка заседнала в гърлото му. Пейс се прицелил от 30 метра. Тогава
изведнъж се чуло „прас“ – ябълката се пръснала преди стрелата да се забие в
мишената отзад. Всички аплодирали щастливия Хауъл, който се бил ухилил до уши,
когато операторът му го приближил с гузен поглед и казал „Съжалявам, Джош, не
успях да снимам. Имах
проблем с визьора. Може ли да го направим отново?“
Дали кореспондентът от Ей Би
Си се е съгласил, не знам. Понякога в живота се налага да потвърдиш
неколкократно, че се доверяваш на някого. Във вярата също.
Един поет и един художник
разглеждали картина, представяща изцелението на двамата слепци от Ерихон (Матей
20:29-34). Художникът попитал, „Какво според теб е най-забележителното нещо в
тази картина?“ Поетът казал „Всичко е съвсем ясно – позиционирането на
образите, изражението на лицата и т.н.“
Художникът открил най-забележителното
в нещо друго. Той посочил към стълбите на една къща в ъгъла на картината.
„Виждаш ли този захвърлен бастун, който лежи там?“ „Да“, отговорил поетът, „но
какво означава той?“ „Слепецът, който изтичал при Исус е толкова сигурен, че ще
бъде изцелен“, казал художникът, „че оставил бастуна си. Той нямало да се
нуждае от него повече и сега бяга към Господа все едно вече може да вижда.“
Твърде често ние пазим нашите
бастуни и патерици за всеки случай, вместо да гледаме към Исус, начинателя и
завършителя на нашата вяра!
Доверил ли си се напълно за
съдбата си на Исус? Захвърлил ли си патериците? Тичаш ли към Него?
Не количеството вяра, а
обектът на вярата има значение. Вяра колкото синапово зърно може да премести
планини. Слаба вяра в силен обект е по-важна от силна вяра в слаб обект. Не е
важно „колко много“ вярваш, а е важно дали си се доверил на Господ Исус Христос
за спасението си.
Във 2 Тимотей 1:12 Павел казва
„Знам в кого съм повярвал“. Той не казва „Знам в какво съм повярвал“, не казва
„Знам колко много съм повярвал“, макар че и тези две щяха да са верни. Не казва
„знам кога съм повярвал“ и не казва „знам защо съм повярвал“. Според проповедника
Спърджън, Павел сякаш казва:
„Познавам личността, в чиито
ръце съм положил настоящото си състояние и съдбата си за вечността. Знам кой е Той
и затова без колебание оставям себе си в ръцете Му. Да повярваш в Исус Христос
е началото на духовния живот.“
Ако се опитваш да запазиш
душата си, ти си я загазил и един ден горчиво ще съжаляваш. Ти не можеш да се
опазиш сам. Единствената ти надежда е да довериш всичко, което си, на Исус.
Предай всичко Нему и ще бъдеш в безопасност.
И накрая, Апостолският символ
започва с думите „Аз вярвам“. Защо не казва „Ние вярваме“? Отговорът е прост. Истинската
вяра е винаги лична. Аз не мога да вярвам заради теб и ти не можеш да вярваш
заради мен. Никоя съпруга не може да вярва заради съпруга си и родителите не
могат да вярват заради децата си.
Трябва сам да решиш. Не можеш
да се осланяш на вярата на прадедите. Това, че си се родил в православна страна
не означава, че ти си православен вярващ. Не можеш да се осланяш и на вярата на
близките ти. Това, че си се родил в семейство на вярващи родители не гарантира
спасението ти. Не можеш да се осланяш
на традициите. Това, че някой те е натопил в купела като бебе не означава, че
си кръстен. Означава просто, че от сухо си станал мокро бебе.
Църквата е общност от отделни
вярващи, които са съединени чрез общата си вяра в Исус Христос. Затова вече
2000 години църквата потвърждава Апостолския символ. Той изразява нашата обща вяра
в Христос.
Истинската вяра е личностна
вяра. Символът започва с думите „Аз вярвам.“ А ти вярваш ли? Християнин е
човек, който истински вярва в Исус, напълно се доверява за съдбата си на Него,
лично той вярва в Исус. Имаш ли такава вяра? Можеш ли да кажеш, „Аз вярвам“? От
отговора ти зависи твоята съдба за вечността.
Нека се помолим.
