/проповед/
И така, днес е последното
послание върху Откровение и поредицата ни „Той царува“. Още в началото казахме,
че самата дума Откровение (apocalypsis) означава „разбулвам,
разкривам“. Божията цел не е да скрие, но да открие. И Той изпрати ангела си до
Йоан на о-в Патмос, за да му разкрие и да напише това, което е видял, и това,
което е, и това, което има да стане после.
В това космическо откровение
Исус ни разкрива много неща - разкрива ни небето, ада, ангелите, демоните и бъдещето
– голямата скръб, битката при Армагедон, Антихрист, но в центъра на вниманието
на Откровение не е Антихрист, а Исус Христос.
Той е главното действащо лице
и основна тема от началото на книгата докрая. В гл. 1 Той е верният свидетел, първородният
от мъртвите, Алфа и Омега. Той е Първият и Последният и Всемогъщият.
После, във 2 и 3 гл., Исус
даде на Йоан послание до седем реално съществуващи църкви в Мала Азия. От тях
научихме 7 важни истини – че Исус обича, насърчава и поправлява местната църква.
Той не прави грешки с Църквата и образова небето и променя земята чрез
Църквата. Затова тя е най-важната организация на земята.
След което в гл. 4 и 5 с
помощта на надникнахме в невероятната небесна картина на святото Божие
обиталище, за да видим Бог като свят, мощен и справедлив Творец и Исус Христос
като Лъвът-Агнец, който е Изкупител за човечеството. Свитъкът в ръката на
Твореца можеше да бъде отворен само от Изкупителя, защото беше заклан, но три
дни по-късно възкръсна.
И когато Агнецът Исус разчупи
печатите на свитъка, пред нас се изобрази една страховита картина на
предстоящите Божии осъждения за света по време на Голямата скръб. Разгледахме и
космическите катаклизми при затръбяването на седемте тръби. Видяхме, че дори
тогава невярващите няма да се покаят. Както и в миналото, и в последното време
само жертвоготовната любов на Църквата ще накара хората да дойдат при Исус (гл. 6-11,16).
Разгледахме 12 глава и
видяхме, че тя е централна за разбирането на Откровение и на цялата Библията.
Говорихме за невидимата война, която се води на небето за душите на хората. Бяхме
предупредени за Антихрист – фалшивият Месия, който ще заблуди целия свят и след
това ще обяви война на Израел и християните. Но въпреки всички тези ужасни
събития, в 17 и 18 глави видяхме как Бог ще се намеси и как ще бъде срината блудницата
Вавилон, която е символ на човечеството без Бога. Затова книгата Откровение е и
послание на надежда и радост.
Накрая разгледахме най-великото
събитие, което предстои да се случи в историята – Второто идване на Христос,
което беше пророкувано в миналото, ще разтърси настоящето и ще въведе период на
мир в бъдещето. Говорихме за хилядагодишното царство, което Исус Христос ще
основе и за последния съд, когато грехът и смъртта ще бъдат завинаги наказани.
Всеки ще бъде съден и ако не е записан в книгата на живота, ще бъде хвърлен в
огненото езеро.
Така достигнахме до хепиенда в
човешката история. Направихме и мислена разходка из новото небе и новата земя –
новия Ерусалим. Наистина е вярно това, което се казва в приказките, че накрая
всички ще заживеят щастливо за вечни времена.
Нека да прочетем Откровение 22,
последната глава в книгата и в Библията и последна в нашата поредица. Ще видим
кои са последните думи, с които Исус ни насърчава в Библията. Ще прочетем само отделни
пасажи от главата, 6-7, 11-12, 17-21.
Молитва за Словото.
В ст. 6 Исус казва, „тези думи
са верни и истинни“... В несигурни времена като тези истината е подложена на
изпитание. На почит днес е моралният релативизъм.
Преди 100 години нашите баби и
дядовци са вярвали, че Библията е Божието слово. Не казвам, че всички те са
били вярващи, но дори и тези които са били само номинални християни са имали някакъв
страх от Бога и респект от Библията. Много повече хора са ходели на църква, в
училищата е имало предмет вероучение и всички деца са знаели поне Десетте Божи
заповеди. Те са били възприемани като абсолютни истини.
Но след 1944 г. нещата се
променят. Днес българите толкова са се отдалечили от вярата в Бога, че много
поставят под съмнение съществуването на абсолютната истина.
Казват, моята версия на
истината е толкова валидна, колкото и твоята. Как смееш да ми налагаш твоята?
Но Исус каза, моите думи, „тези думи са верни и истинни“. Можете да се доверите
на тях.
Отвръщането от истината ще
бъде знак за края на времената.
2 Тимотей 4:3-4 „Защото ще
дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите,
ще си натрупат учители по своите страсти и като отвърнат ушите си от истината,
ще се обърнат към басните.“
И това време настъпи. Не само
в света, но и в някои църкви хората търсят учители, които проповядват това, което
им харесва. „Понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти.“
Хората искат да слушат това,
което ги кара да се чувстват добре, но не и това, което ги предизвиква. Но
нашата задача е да проповядваме Словото без да правим компромиси с истината и
без да се съобразяваме с политическата коректност.
1. Ние трябва
да пазим думите на тази книга.
„И ето, ида скоро. Блажен,
който пази думите на пророчеството на тази книга.“ (ст.7) Не, че няма да бъдеш
благословен ако четеш цялата Библия, но в Откровение 1:3 Бог казва, „Блажен,
който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят
написаното в него; защото времето е близо.“
Затова искам да ви попитам,
след 10 послания върху Откровение, ти чувстваш ли се блажен или благословен,
както казваме днес? Надявам се, че си бил. Аз бях благословен да подготвям тези
проповеди. И за нас е благословение да разбираме Словото.
Първо, благословен е „който
прочита“ (1:3). Трябва да четем Писанията. Но това не е достатъчно. Блажен е и който слуша думите на това
пророчество. „Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Матей 11:15)
Ако наистина слушаш тези думи,
ще разбираш всичко, което става в този луд свят сега. И ако слушаш и разбираш
Откровение, тогава ще си даваш сметка, че всичко се развива според Божия план.
Ще разбираш, че най-тъмна нощта е точно преди разсъмване.
Ще разбираш, че Бог е в
контрол, Той царува и накрая Той и ние побеждаваме. Затова слушай внимателно
думите на това пророчество.
Когато летя със самолет – сега
не го правя, но имаше време, когато все още можехме да летим J... но когато летя със самолет
не винаги слушам, когато стюардесата казва инструкцията за безопасност. Нали
знаете, всеки път казват едно и също. Как при промяна на въздушното налягане от
тавана пред вас ще падне кислородна маска, как първо трябва да я сложиш на
детето, ако има такова до вас, после да сложиш спасителната жилетка и при нужда
от евакуация да следваш обозначителните линии до най-близкия изход.
Но веднъж летях и навън имаше
буря, самолетът доста се тресеше. Подейства добре на молитвения ми живот! Като
слязох и се прехвърлих на следващия полет, познайте какво правех по време на
инструкциите. Гледах внимателно и се стремях да запомня всичко! Защо? Защото си давах сметка, че животът
ми зависи от това.
Нашият живот зависи от това,
което чуваме в тази книга и в цялата Библия.
Трето, благословението е
обещано за този, „който пази думите на пророчеството на тази книга“ (ст.7).
Не е достатъчно само да я четем,
не е достатъчно само да я слушаме, но трябва и да я спазваме.
Всеки път, когато Библията
говори за бъдещето, тя ни назидава да водим благочестив живот. Бог не ни дава
пророчества, за да ни дразни с нещо неосъществимо или да ни развлича. Той ни
дава библейски пророчества, за да ни събуди, да ни накара да внимаваме и да
живеем благочестиво, защото Исус Христос идва!
2 Петър 3:11,12 „И така,
понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в
благочестие, като очаквате и копнеете за идването на Божия ден.“
Неговите думи са верни и
истинни, затова трябва да ги пазя. И защото идването му е скоро.
Откровение 22:7 „И ето, ида
скоро.“
Някой ще каже, чакай малко,
тази книга не е ли написана преди 2000 години? Може би Божията дефиниция за
„скоро“ не е като твоята.
Когато излизаме някъде и жена
ми каже, „Готова съм“ и аз казвам „Готов съм“. Когато аз казвам „готов съм“,
това означава, че съм готов да изляза, да отида до колата и да я подкарам.
Когато жена ми казва, че е готова, това е относително понятие.
Това означава, че тя трябва да
подготви да вземе още 2-3 неща, да си оправи набързо прическата, да облече
якето, да каже на децата, че тръгваме и да даде наставления, и ако през това
време не ѝ се обади никой по телефона, да тръгне. Имаме различна представа за
думата „готов съм“.
Когато говорим за това, че
Исус казва, че идва скоро, ние си казваме, Той разбира ли какво означава скоро?
Да, разбира. Гръцката дума, която е преведена „скоро“ означава не толкова хронологията,
колкото начина на идването Му. Той ще дойде внезапно, изневиделица.
Йоан има предвид, че Исус ще
дойде по време на последователност от събития, които ще се случат много бързо
едно след друго, след като започнат, подобно на домино ефект.
И тези думи се повтарят три
пъти в главата: идвам скоро! В ст. 12 се казва:
Откровение 22:12 „Ето, ида
скоро; и с Мене е Моята награда, за да отплатя на всеки според делата му.“
Което ни навежда на следващата
точка,
2. Ние
трябва да вършим делото Му.
Има жертви, които правим като
последователи на Христос. Неща, които губим, подложени сме на различни форми на
преследване и изпитания. Но Бог си отбелязва всичко и ни обещава, че ще ни се
отплати за нашата вярност.
„Блажени гонените заради
правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви
гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене.“ (Матей 5:10)
Тук думата „блажени“ е
използвана два пъти, за да се наблегне на щедрото благословение от Бог на
преследваните. С други думи, те са двойно благословени. Те са двойно щастливи.
Галатяни 6:9 „Да не ни дотяга
да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.“
Да не ти дотяга да четеш
Библията и да се стремиш да вършиш това, което тя поучава. Да не ти дотяга да
се молиш за семейството си, за приятелите, за църквата и страната си. Да не ти
дотяга да споделяш вярата си с другите. Да не ти дотяга да служиш на Господа с
дарбите, които Бог ти е дал.
Да не ти дотяга! Защото
своевременно ще пожънеш.
Понякога ни дотяга. Уморяваме
се и се предаваме. Когато се умориш, почини си, презареди батериите и се върни
на работа. Дори Исус периодично вземаше почивка, но ние никога не трябва да се
уморяваме от това, което правим.
Голяма привилегия е, че сме
призовани да го правим.
В предходните два стиха в
Галатяни Павел казва:
Галатяни 6:7 „Недейте се лъга;
Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото
който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от
Духа ще пожъне вечен живот.“
Ако ти сееш за плътта си, ако
не се покоряваш на Бога, ще жънеш последствията. Но ако сееш за Духа, ще
пожънеш вечен живот.
Това, което си днес, ще
определи това, което ще бъдеш утре и за вечността. Решенията ни са важни.
Откровение 22:11 „Който върши
неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред
нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и
занапред свят.“
Очевидно Бог не насърчава
нечестивите хора да вършат нечестиви дела. Това е по-скоро предупреждение. Чък Суиндол
перифразира този стих така: „Вие, злосторници, правете зло и вижте какво ще се
случи. И всички нечисти грешници, продължавайте да се въргаляте в калта.
Пренебрегвайте Божието предложение за очистване. Ще видите какво се пази за
вас. Колкото до вас, праведни и святи светии, продължавайте да практикувате
праведност, да сте святи и той своевременно ще ви възнагради.“
Ако искаш да вървиш по този
път, давай и ще видиш дали ще ти хареса. А вие, благочестиви хора,
продължавайте да вършите това, което вършите и ще бъдете възнаградени.
3. Последни
думи на Исус.
И накрая Исус отправя конкретно
предупреждение към всеки, който би променил думите на книгата Откровение:
Откровение 22:18 „Аз
свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако
някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази
книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме
дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга.“
С други думи, не си играйте с
книгата Откровение. Някой си казва, „Аз съм писал в полетата на моята книга, да
не би това да се отнася до мен?“ Не! Пишете в Библиите си, използвайте ги.
Библия, която се разпада е доказателство за живот, който не се разпада. Обичам
да виждам използвани и разпадащи се Библии. Хора да подчертават в Библиите си,
да пишат в полетата.
Тук не става въпрос за това.
Тук се говори за човек, който съзнателно не се покорява, пренебрегва, изкривява
или разводнява Писанието. Кои сме ние, че да редактираме думите на самия Бог!
Хората казват, Библията е архаична,
обществото се е променило, затова тя трябва да бъде осъвременена и приведена в крак
с времето. Например, трябва да приемем, че днес не можем да изискваме от хората
сексуална чистота. Трябва също да помислим за промяна на дефиницията на брака, семейството
и на пола. Няма да четем тези части в Библията, които не ни харесват и вместо
тях ще допишем други, които съответстват на начина, по който се чувстваме.
Така се е появил демоничния
ислям, а в по-ново време мормонизмът, Свидетелите на Йехова, Дъновизмът и много
други опасни култове и учения.
Но Бог е непроменим, и такова
е Неговото слово. То е абсолютна истина и когато се отдалечаваме от нея, ние се
самоунищожаваме. Не трябва да приспособяваме Библията към културата. Нужно е да
приспособяваме културата към Библията.
И след като отправя това
предупреждение, Исус Христос повтаря своето обещание:
Откровение 22:20 „Онзи, Който
свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе!
Благодатта на Господ Исус Христос да бъде със светиите.“
Това са последните записани
думи на Исус в Библията. „Наистина идвам скоро“. Последните думи са важни. Ако
знаете, че ще умрете и ще напуснете тази земя, какви ще са последните ви думи?
Понякога смъртта идва
изневиделица. Но понякога хората знаят, че умират и че това ще са последните им
думи. Какво би казал на семейството си, което се е събрало край тебе, ако знаеш
че това ще са последните ти думи?
На 14 март, 1883 г. умрял Карл
Маркс. Икономът му влязал и казал, какви са последните ти думи, за да ги
запиша? Карл Маркс отговорил, „Махай се. Последните думи са за глупаците, които
не са казали достатъчно.“
Последните думи на
предсказателя Нострадамус били: „Утре няма да съм тука.“
Последните думи на Пабло
Пикасо били: „Пийте за мене, пийте за мое здраве. Аз не мога да пия повече.“
Римският император Юлиян се
опитал да отмени официалното приемане на християнството от Римската империя. Неговите последни думи били, „Ти победи,
галилеецо!“
Последните думи на вярващите
са различни от последните думи на невярващите.
Стефан, първият християнски
мъченик, малко преди да издъхне, казва... Ето, виждам небесата отворени и
Човешкият Син стоящ отдясно на Бога. И след това добавя, Господи, не им считай
този грях. – подобно на думите на Исус на кръста „Отче, прости им, защото не
знаят какво правят.“
Преди смъртта си християнският
просветител, авторът на глаголицата и борецът срещу триезичната ерес Константин-Кирил
Философ целува присъстващите със свята целувка и казва: "Благословен е
Бог, който не ни предаде за плячка в зъбите на нашите невидими врагове, но
разкъса техните примки и ни избави от тяхната гибел."
Последните думи на Йоан
Златоуст били „Слава на Бога за всичко!“
Евангелизаторът
Муди казва: „Земята се отдалечава, небесата се отварят пред мен. Бог ме вика и
трябва да вървя.“
Oснователят
на Китайската мисия, Хъдсън Тейлър, казва: „Толкова съм слаб. Не мога да чета
Библията. Не мога дори да се моля. Мога само да лежа тихо в Божиите ръце като
малко дете и да се доверя на Него.“
Джон Бейкън,
известен скулптор от 18 век, казал на смъртния си одър: „Това, което бях като
скулптор изглеждаше важно докато живеех, но това което наистина съм като вярващ
в Господ Исус Христос е единственото нещо, което е важно за мен сега.“
Шотландският
реформатор Джон Нокс казал: „Живейте в Христа, живейте в Христа и плътта няма
защо да се страхува от смъртта.“
Джон Уесли, „Най-хубавото е, че Бог е с нас. Сбогом! Сбогом!“
Брат му Чарлз Уесли: „Ще съм удовлетворен в Твоето присъствие –
удовлетворен, удовлетворен.“
А ето и последните думи на
Исус: „Ето, идвам скоро.“ (ст. 12) И Йоан
възкликва с молитва, „Амин! Ела, Господи Исусе!“
Думата „Амин“ означава „да
бъде!“ И Библията завършва с покана:
Откровение 22:17 „И Духът и
невестата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела. И който е жаден, нека
дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.“
Думата „ела“ е любима на
Господа. Преди осъждението на земята Бог заповяда на Ной да построи ковчег и
когато той беше построен, Бог каза, „Елате в ковчега на спасението.“
Когато Мойсей застана посред
хората, които се бяха поклонили на златното теле, каза: „Който е откъм Господа,
нека дойде при мене!“ (Изход 32:26)
Бог каза в Исая 1:18, „Елате
сега, за да разискваме, казва Господ; ако греховете ви са като мораво, ще
станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла
въ̀лна..“
В Исая 55:1 Бог казва, „О,
вие, които сте жадни, елате всички при водите...“
Исус каза на двамата ученици,
които искаха да знаят къде живее, „Елате и ще видите.“ (Йоан 1:39)
Исус каза, „Елате при Мене всички,
които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“ (Матей 11:28)
Това е сърцето на Бога. Той
вика към хората и казва, елате при Мен. Какво ще стане, ако отида при Него?
Духовният ми глад ще бъде задоволен, духовната ми жажда ще бъде удовлетворена.
Който иска, нека вземе даром водата
на живота. Това е покана, не принуда. Бог казва, който иска, нека вземе даром водата
на живота. Ако искаш, ела и я вземи. Ако не искаш, не го прави.
Дълбоко в нас всички ние сме жадни
и гладни. И този свят не може да задоволи нашия глад и тази жажда. Не може да
го направи чрез взаимоотношения, не може да го направи чрез притежания, не може
да го направи чрез постижения, не може да го направи чрез преживявания.
Дори да имаме всичко това, пак
ще останем гладни и жажди за Бога.
В книгата си „Гладен: истината
за това как да си сит“ доктор Робин Смит пише за хора, които се чувстват празни
след големи успехи и нарича това „глад за върховно преживяване.“ Тя пише, че
Майкъл Джаксън и Уитни Хюстън, които и двамата умират доста млади, не са били
убити просто от наркотици. Тя пише: „Хората мислят, че са ги убили наркотици,
но не е така. Това, което ги уби, беше че те гладуваха за върховно преживяване.
Интересно! Малко преди смъртта
си в разговор с доктора Уитни Хюстън казала, Отново ще преживея върховния
момент. Макар и тези хора да са постигнали нечуван успех, след като постигнeш този връх в кариерата си, ти не можеш да
си непрекъснато толкова успешен. Затова толкова много от тези успешни хора се
чувстват неудовлетворени и
посягат към наркотиците или алкохола. Празнотата ги кара да правят това.
Исус казва, „Аз ще задоволя
този духовен глад. Ще удовлетворя тази духовна жажда, ако дойдеш при Мен.“
И накрая аз бих искал да
отправя тази покана към вас. Ти имаш нужда да отидеш при Исус. Имаш ли
увереност, че ако умреш днес, ще отидеш на небето?
Може би си казваш, Триф, аз
съм още млад, няма да умра скоро. Може би няма, а може би ще. Не можеш да знаеш.
Аз не знам. Никой от нас не знае. Затова трябва да живеем всеки ден с готовност
Той да се върне всеки ден, защото това може да стане.
Или си казваш, първо трябва да
сложа в ред живота си. Не, първо ела при Него и Той ще почисти живота ти. Ела с
твоите проблеми, въпроси, пристрастявания, с твоя грях и кажи, Господи,
съжалявам, прости ми, промени ме.
Ето, Аз идвам скоро. Няма да
имаш време да се покаеш, когато Той дойде. Ще дойде в миг на око и ако си готов,
ще отидеш да бъдеш с Господа. Ако не си, ще бъдеш възкресен за Съдния ден, за
да бъдеш хвърлен в огненото езеро.
Решенията, които вземаме на
земята, предопределят вечността. Решаваме тук къде ще прекараме цялата вечност.
Ако не си казал „да“ на Исус
Христос, те насърчавам да го направиш сега. Нека се помолим.
