/проповед/
Днес е последната ни тема от
поредицата „Вървете след Мене“ върху евангелието от Марк – Миналият път
казахме, че в тази най-ранна биография на Исус 60 процента от текста е посветен
на времето от влизането на Исус в Ерусалим до Неговото възнесение.
Преди това видяхме как след
кръщението си Исус започна своето служение, като проповядваше благовестието и
изцеляваше болни, прощаваше грехове, гонеше демони, демонстрира власт над природните
стихии, доказвайки Своя божествен произход. И навсякъде Той призоваваше всички
с думите, „Вървете след Мене“. Той търсеше хора, които да откликнат на Неговия
призив.
На Великден чухме добрата
новина от Ерусалимските гробища – Исус възкръсна! Днес обаче ще се върнем, за
да си припомним какво се случи на Разпети петък преди Възкресение.
Рано сутринта в петък свещениците и книжниците заведоха Исус и Го предадоха на Пилат, като го
обвиниха в държавна измяна и предизвикване на безредици срещу Римската власт.
Макар и да знаеше, че главните свещеници Го предават поради завист, Пилат
постанови Исус да бъде разпнат. Дори когато знаят истината, някои хора правят погрешния
избор.
В евангелието на Матей, 22
глава, се разказва притчата за сватбеното тържество. В нея един цар кани
различни хора на сватбата на сина си, но те отклоняват поканата. Едни отиват да
работят на нивата си, други се занимават с бизнеса си, а някои хващат царските
слуги и ги убиват. Царят се разгневява и погубва убийците и изпраща слуги да
поканят когото намерят по кръстопътищата. Накрая притчата завършва така:
„Защото мнозина са призвани, а малцина са избрани.“ (Матей 22:14)
И днес, както и преди 2000
години, хората реагират различно на вестта за смъртта и възкресението на Исус
Христос. Днес с помощта на Марк ще отидем в Ерусалим, на Голгота, за да видим
кои бяха различните групи хора, свидетели на Неговото разпятие. Ще разгледаме
как се отнесоха те към Исус, за да разберем дали и ние не принадлежим към някоя
от тези категории хора. Защото
всички те бяха призовани, но малцина се оказаха избрани.
Първата група е представлявана
от Пилат. Това е групата на...
1. Моралните
страхливци.
Пилат беше управител на
римската провинция Юдея. Той беше жесток и упорит, но същевременно морално нерешителен
човек. Беше духовна мижитурка.
Той беше убеден в невинността на
Исус, затова заповяда да Го бичуват (Лука 23:16), надявайки се с това да задоволи
жаждата за кръв на тълпата и после да го пусне. След това опита да даде
амнистия на Исус за празника, но тълпата избра да бъде освободен Варава, а не
Исус.
Изборът, пред който беше
изправен Пилат беше между честта и амбицията, между принципността и
целесъобразността. В крайна сметка Пилат капитулира пред техните настоявания.
Той направи компромис, защото беше морален страхливец.
И днес има много хора, които се
страхуват, че близостта или следването на Исус може да се отрази на реномето,
благосъстоянието или положението им в обществото. Не е задължително да са
известни, влиятелни и богати. Когато чуват благата вест, те са убедени, че Той
е Божият Син. Някои даже се осмеляват да тръгнат на църква.
Но веднага щом някой ги обвини,
че „секта им е промила мозъка“ или усетят, че приятелите им започват да странят
от тях, те са склонни да жертват християнското общение и да го заменят с
компромиса на битовата религиозност.
Когато Исус изцели човека,
обладан от бесове в Гадаринската земя, местните хора дойдоха при Исус и го
помолиха да си отиде оттам. Каква беше причината? Изцелението на мъжа беше
съпроводено с голяма загуба за техния бизнес. Неговото оставане там не беше
икономически целесъобразно.
И днес има много морални
страхливци. Много често такива хора не смеят дори да стъпят на наше
богослужение.
Веднъж поканих един мой
познат, който е известен във Варна човек, заедно със съпругата си да посетят
нашата църква. Те дойдоха в делничен ден, останаха впечатлени от подредбата,
неделното училище и нещата, които им казах, че правим.
Но когато ги поканих на
службата в неделя, жената ми каза: „Виж, ние много харесваме всичко, което
правите. Възхищаваме се на сърцето, което влагате в служението си. Но не можем
да дойдем на църква - ние сме православни християни.“
Бих казал, че страхът от
човешкото мнение е основната причина много хора да не откликват и днес на
благата вест.
Втората група хора са ...
2. Себеправедните
присмивачи.
Марк 15:16-20 „Войниците Го
заведоха вътре в двора, т. е. в преторията, и свикаха цялата дружина. 17 И Му
облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и Го положиха на главата
Му. 18 И започнаха да Го поздравяват: Здравей, Царю Юдейски! 19 И Го удряха по
главата с тръстикова пръчка, заплюваха Го и като коленичеха, кланяха Му се. 20
След като Му се подиграха, съблякоха Му пурпурната мантия, облякоха Го в
Неговите дрехи и Го изведоха навън да Го разпънат.
Втората група са на
себеправедните присмивачи. След като Исус е осъден, войниците му обличат
пурпурна мантия, слагат венец от тръни на главата му и започват да Му се
подиграват и да Го унижават.
Когато Исус вече е разпнат на
кръста, минувачите, свещениците и разбойниците, разпнати до него също Му се присмиват
и унижават:
Марк 15:29-32 И които минаваха
оттам, Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Ха сега! Ти, Който разрушаваш
храма и за три дни пак го съграждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31
Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха
помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! 32 Нека Христос,
Израилевият Цар, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И
разпънатите с него Го ругаеха.
Фарисеите вече си мислеха, че
са се справили с Исус. В своята себеправедност те бяха толкова заслепени, че
похулиха Святия Дух. Този демоничен хор бе подет от минувачите и зарази дори
тези, които би трябвало да са най-смирени – разбойниците на кръста.
Когато видяха Исус, минувачите
си спомниха Неговите твърдения и сега му казваха: „А-а, хванаха ли тe най-после! Ти хубаво поучаваше хората, но
какво ти трябваше да казваш, че можеш да разрушиш храма и за три дни пак да го
изградиш! Сега си получаваш заслуженото!
А бандитите? Те или са
принадлежали към банда жестоки разбойници, или са били обвинени в убийство
бунтари. И сега те бяха гневни, че Исус не може да им помогне. Затова го хулеха
и обиждаха.
И днес има много хора, които в
своята себеправедност отхвърлят, хулят и се присмиват на Христос и на неговите
последователи. Някои приемат християнството като морално учение, но не и
твърдението на Исус, че е Божият Син. Нямат нищо против християнството, но не
им трябва Христос!
По времето на комунизма се
организираха международни пионерски лагери – за отличен успех или други заслуги
деца от България прекарваха седмица заедно с деца от други комунистически
страни. Бях шести клас, когато отидох на лагер в Чехословакия.
Там се запознах с едно момче
от Полша. Видях, че на врата му виси кръстче. Тъй като дотогава в България не
бях виждал дете с кръстче на врата, го попитах защо му е това. Той каза, „Аз
вярвам в Бог“. Видях, че не се шегува и едва не прихнах да се смея. От
себеправедността на комунистическото си индоктриниране не можех да разбера как
е възможно интелигентен човек да вярва в Бога!
Тъжното е, че някои хора се
подиграват и са гневни на Бога дори на прага на смъртта си. Дъщерята на Сталин,
Светлана, казва в книгата си „Хитлер и Сталин“, че малко преди да умре баща ѝ
не можел да си поеме дъх. След това, в последния си миг отворил очи, огледал
всички в стаята с поглед на луд, гневен и уплашен до смърт човек. След това се
случило нещо ужасно, което тя никога не могла да забрави. Той рязко вдигнал
лявата си ръка, като че ли сочел нагоре към Бога и проклинал него и всички в
стаята...
Третата група хора са...
3. Неохотните
участници.
Марк 15:21 „И накараха да носи
кръста Му някой си Симон Киринееца, баща на Александър и Руф, който минаваше на
връщане от нива.“
Кой беше този Симон? Той беше
дошъл в Ерусалим от Киринея, град в Либия, специално за празника Пасха. В
българския текст се казва, че идва от нивата или от полето, но думата по-скоро означава
„провинцията“. Той тъкмо идваше в града от мястото, където бе отседнал и изобщо
нямаше представа какво става.
Той вижда събралия се на
улицата народ и отдолу да се задава група римски войници, ескортиращи измъчен
човек, който едва върви под товара на кръста. И докато се пита кой е този
човек, изведнъж двама войници го издърпват напред и му заповядват да вземе
кръста.
Мисля си, че вътрешно в себе
си Симон с огромно нежелание е поел напречната греда. Той беше тръгнал към
храма, а сега щеше да се забави. Беше дошъл на поклонение, а сега трябваше да
носи кръста на някакъв осъден на смърт разбойник. Но, смее ли да противоречи на
римляните!
Днес има много хора, които не
желаят Бог да променя плановете им. Ние не обичаме да ни изненадват и нещо да
нарушава нашите планове. Мразим, когато нещо извън нашия контрол променя плана
ни, особено ако е съпроводено от болка и страдание.
Колата прегрява на пътя, когато
бързаш за ангажимент, а си далеч от дома.
Приятел ти звъни да се видите,
спешно е, а ти си уморен и не ти се ходи никъде.
Баща ти и майка ти те карат да
се обличаш за църква, а ти не можеш да отделиш поглед от компютърната игра.
Четвъртата група хора,
свидетели на Голгота са...
4. Равнодушните
материалисти.
В подножието на кръста стояха
войниците, които разпнаха Исус. Тези груби римски воини бяха разпъвали много
хора. Очевидно бяха свикнали с гледката и тя не им правеше впечатление, защото
те извадиха два зара и започнаха да разиграват дрехите на Исус.
Може да ни побиват тръпки от
тази проява на кощунствен материализъм. Но това бяха мъже, за които по-важно
беше да спечелят нещо, което да продадат, отколкото да се заинтересуват от
Спасителя, когото убиват.
Днес също има много хора,
които не се интересуват от смъртта на Исус. Единственото, което има значение за
тях е как да ударят кьоравото. Бързо да забогатеят. Те равнодушно повдигат
рамене, когато някой се опита да ги заговори за смисъла на Христовата смърт и
възкресение.
Матей 6:24 „Никой не може да
служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или
към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и
на мамона.“
Както казва едно четиристишие,
„От деца ни още учат,/ че
единствено парите / могат
бързо да отключат / и на
пъкъла вратите.“
Парите не са зло сами по себе
си. Зло е любовта към парите, сребролюбието. И ако то отключва някакви врати,
то това са само вратите на ада. Войниците пренебрегнаха истината заради тях, но
Марк разказва това, за да ни предупреди за опасността от материализма.
Предупреждение получаваме и от
известния философ на 21 век Ваня Тодорова Калудова, по-известна като фолкпевицата
Ивана (цитатът е взет от песента „Ах, тези пари!“):
„За какво са ни всичките тези
пари, щом приятели нямаме вече? За какво са ни всичките тези пари, щом сънят
подминава ни вечер? Погубваме вярност, любов дори, а самотни през сълзи се
смеем. За какво са ни всичките тези пари, от бедняци по тъжно живеем.“
Следващата група е групата
на...
5. Хедонистичните
сеирджии.
Край кръста имаше още един
човек, който не беше равнодушен. Това, което се случваше, му беше безкрайно интересно.
Не знаем неговото име. Той беше просто един от сеирджиите. За него научаваме,
когато Исус извиква към Бог Отец в
Марк 15:34: „Елои, Елои, Лама
Савахтани?“, което значи: Боже мой, защо си Ме оставил?““
На пръв поглед, изглежда че
той е загрижен за Исус. Той се завтича, за да вземе оцет, за да притъпи болката
от страданието. Натапя гъба в оцета и я допира до устните на Исус. Сякаш иска
да помогне на Исус, но ако внимателно четем написаното, ще видим че не това е
целта му.
Той иска да види дали ще се
случи нещо свръхестествено. Движен е не от състрадание, а от любопитство.
Чувал съм, че когато в някой
голям град човек се изкачва на перваз на прозорец на висока сграда и отдолу се
събира народ, сред тълпата понякога се дочуват подвиквания, като „Хайде,
скачай, какво още чакаш?!“
Хората търсят силни усещания.
Виждал съм хора да идват в църква, които не търсят Исус, а търсят тръпката. И
ако не намерят тръпка, не идват повече. Ако
чувстваш в себе си импулс да следваш удоволствието вместо Бога, помисли върху
следните думи от Писанието:
2 Тимотей 3:1-4 „А това да
знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. 2 Защото човеците ще
бъдат (тук Павел изрежда много човешки пороци и накрая казва) ... повече обзети от сладострастие, отколкото от
страст към Бога.“
Рави Закарайъс добавя,
„Удоволствие без Бог, без свещените граници, ще те остави по-празен от преди
това. Това е библейска истина, проверена в практиката. Най-самотните хора в
света са сред най-богатите и известни хора, които не си поставят граници.
Виждал съм този факт многократно потвърден.“
В този момент Исус издъхва.
Тогава Марк описва последната група хора. Това са...
6. Верните
последователи.
В ст. 39 виждаме стотника,
който ръководи екзекуцията. Този стотник беше езичник. Вероятно е вярвал в
много богове. Но кръстът му показа, че това което става, е ужасна грешка.
Той вижда, че Исус е наистина
Божият Син. И той възкликва:
Марк 15:39: „Наистина Тоя
Човек беше Син на Бога.“
Дали това не беше онзи стотник,
чийто слуга Исус изцели? Дори да беше друг човек, знаем че в Ерусалим тогава е
имало 5000 войника, което означава че са ги командвали 50 стотника. Те са се
познавали помежду си. Били са като едно голямо семейство.
Сигурно този стотник е чувал
за изцелението. Бог вече е започнал да работил в сърцето му. И той откликва на
призива „Върви след Мене“.
Веднага след това Марк насочва
погледа ни към жените. Тези жени се бяха събрали край кръста не с надежда, а за
да изпратят за последно сина на Мария. Те го следваха неотлъчно до последния му
час. Но това не е всичко.
Те щяха да последват тялото на
Исус до гроба. А на третия ден щяха да отидат да помажат с аромати тялото, но
вместо разлагащ се труп щяха да срещнат ангела, който им каза да не търсят
Живия сред мъртвите. Те щяха да съобщят и на учениците. И след това щяха да видят
възкръсналия Христос. Тяхната безнадеждност щеше да се обърне на радостна надежда.
И всички те щяха да станат Негови верни последователи.
И фактът, че именно те
съобщиха на света за възкресението, е може би най-голямото доказателство, че
това не е скалъпена история, а историческата истина. Защото никой автор не би избрал
жена за свидетел, ако сам беше измислил историята. Защо? Просто защото
свидетелството на жените не се е вземало за меродавно!
Слава на Бога, и днес има
такива хора! Има хора, които не вярват, но са чували за Бога. И искат сами да
разберат истината. Те отиват там, при кръста. Разтварят Словото и търсят
истината за Господ Исус в Него. Виждат с очите на стотника и жените умрелия си
Господ, а след три дни и възкръсналия Божи Син. И стават Негови верни
последователи.
7. Заключение.
Ние разгледахме шест отклика
на Христовия призив. Повечето от нас спадат в една от тези шест категории хора,
за които говорихме: тези, които се страхуват да повярват, които се присмиват на
вярващите, които не желаят Бог да ги отклонява от плановете им, които са равнодушни
поради материализма си, сеирджиите и любителите на силни преживявания и верните
последователи, които откликват на призива.
От коя група си ти?
Много хора идват при кръста с неправилно
отношение. Те са
като човек, който идва при кладенец, за да пие вода, но не открива почерпало, с
което да загребе водата. Може би защото не гледа както трябва.
Един човек разглеждал една чудесна
картинна галерия, разглеждайки с презрение картините на стената. Подигравателно
казал, „И това ми било шедьоври! Изобщо не мисля така.“ Уредникът на музея,
който стоял наблизо, отговорил: „Тези картини не са на съд. Тяхната стойност е
потвърдена отдавна от много поколения ценители. Приятелю, ти си този, който е
на съд тук!“
Как откликваш ти на кръста? Нека
се помолим.
