Monday, December 12, 2016

Градът на греха (Битие 19)

/проповед/


Прочит Битие 19:1-14;24-26

1Привечер двамата ангели дойдоха в Содом, когато Лот седеше при градските порти. Като ги видя, той стана да ги посрещне. Поклони се с лице до земята 2и каза: „Господари мои! Отбийте се в дома на вашия роб, пренощувайте и си умийте нозете. Като станете утре сутринта, ще продължите пътя си.“ Но те отговориха: „Не, на улицата ще пренощуваме.“ 3Но Лот така настояваше, че те тръгнаха след него и влязоха в къщата му. Той ги нагости, изпече безквасни пити и те ядоха.

4Още не бяха легнали да спят и ето градските жители, мъжете от Содом – млади и стари, всички жители на града, обкръжиха къщата. 5Те викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да се позабавляваме с тях.“

6Лот излезе при тях до прага, заключи вратата след себе си 7и каза: „Братя мои, не правете това зло. 8Вижте, имам две дъщери, още девойки. По-добре тях да изведа при вас и правете с тях каквото искате, само на тези хора не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.“ 9Но те закрещяха: „Махни се оттука.“ И викаха: „Той е чужденец, а иска тук да се разпорежда. С тебе сега ще постъпим още по-лошо, отколкото с тях.“ Те връхлетяха върху Лот и се опитаха да разбият вратата. 10Но гостите протегнаха ръка, издърпаха Лот при себе си вкъщи и заключиха вратата. 11Те поразиха със слепота струпалите се при прага на къщата – от малък до голям, така че те напразно търсеха да улучат вратата. 

12Тогава гостите казаха на Лот: „Какви други близки имаш в града? Зет, синове, дъщери и каквито още имаш в града – отведи ги от това място, 13защото ние ще унищожим този град. Голямо оплакване има против жителите му пред Господ и Господ ни прати да го унищожим.“ 14Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува.
.....
24Тогава Господ изля върху Содом и Гомора от небето като дъжд огън и жупел 25и унищожи тези два града, цялата долина, всички жители на тези градове и цялата растителност по тази земя. 26А жената на Лот погледна назад и се превърна в солен стълб.

***
Колко от вас мислят, че е хубаво да получиш слънчев загар през лятото? У нас се смята, че дълбокият слънчев загар прави хората по-привлекателни. Но ето каква е тъжната истина. Известният дерматолог Майкъл Калман предупреждава, че днешните хубавици със слънчев загар са утрешни сбръчкани сушени сливи.

Грехът е като да добиеш загарДнес може да изглежда страхотно, но утре може да има последствия. В Битие 19 виждаме последствията от греха и Божието осъждение за хората.

Дотук в предишните проповеди говорихме много за Авраам, но споменахме малко за неговия племенник ЛотЛот беше започнал добреСледваше чичо си Авраам навсякъде и сигурно споделяше вярата му във Всемогъщия Бог. Но Битие 13 разказва как след излизането от Египет Аврамовите и Лотовите овчари се спречкват, защото имат много животни, а пашата не достига.

Тогава Авраам даде на Лот възможност да избере къде да отиде и Лот избра плодородната напоявана от реките долина. Той първо видя отдалече Содом и беше привлечен от стандарта на живот в него. Малко по малко преместваше шатрите си, докато дойде до покрайнините на града. Накрая се нанесе да живее в самия Содом, без да подозира какво го очаква.

Ако вземеш жаба и я пуснеш в гореща вода, тя ще скочи навън. Но ако я сложиш в студена вода и я затопляш бавно, докато кипне, тя няма да усети опасността и ще се свари.

Когато чуем имената Содом и Гоморведнага се сещаме за грях. Toва бяха градове на греха. Но какъв беше грехът на Содом и Гомор? В Битие 18:20-21 се казва: „И каза Господ: „Понеже викът на Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е твърде тежък, ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене.“

Ние свързваме тези градове най-вече със сексуални грехове. Но думата „вик“ в горните стихове се използва в Библията, за да опише виковете на потискани и онеправдани хора – вдовици и сираци (Изход 22:22-23), слуги (Втор. 24:15) и на народа на Израел в Египет (Изход 2:23).

Езекиил 16:49-50 казва: „Ето това е вината на твоята сестра Содом и на дъщерите ѝ: високомерие, преяждане и нехайно безгрижие. Но тя и нейните дъщери не подкрепяха ръката на бедния и на нуждаещия се. 50Те се възгордяха и вършеха мерзости пред Мене, и когато видях това, ги унищожих.“

Оттук можем да съставим едно математическо уравнение:
Високомерие + преяждане + нехайно безгрижие = липса на загриженост за бедния и нуждаещия се

Това доведе и до сексуални извращения. Но те бяха, така да се каже, страничния продукт. Големият проблем в Содом беше, че не се спазваха никакви човешки права. Особено трагично е било положението на бедните и онеправданите

Това беше градът на греха.

Това беше коренът на проблема. Излиза, че преяждането води до гордост и незаинтересованост. Май много от нас трябва да минат на диета!

Защото нашето тяло, дух и поведение са взаимно свързани. Когато станем арогантни и самодоволни, молитвата ни отслабва и забравяме за нуждите на другите. Не случайно постът заостря нашия духовен слух и ние ставаме по-чувствителни за Божията воля за нашия живот.

Проявяваш ли състрадание към бедните в града ни? Даряваш ли за хора в нужда?

Лот се беше заселил в Содом. Но въпреки това, все още грехът на неговите съграждани не беше притъпил духовните му сетива и не беше го направил безчувствен относно страданието на ближния.

Когато двамата ангела пристигнаха привечер в Содом, авторът на Битие Мойсей ни казва, че „като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: „Господари мои, свърнете, моля, в дома на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете, та си идете по пътя.“ (19:1,2)

В предходната глава трима ангели посетиха Авраам и той ги нагости с теле. Това за нас е проява на екстравагантно гостоприемство. Тук Лот също показа гостоприемство, от което можем да се поучим!

Каниш ли хора у вас? Може би се притесняваш, че обстановката не е толкова приятна или че нямаш какво да сложиш на масата. За твое успокоение, ще ти кажа, че не е нужно да колиш теле като Авраам, за да практикуваш дарбата гостоприемство. Достатъчен е един чай и отношение на любов

Лот настоя гостите да останат у тях, защото знаеше че Содом не е особено приятно място за новодошли. Той прояви гостоприемство. Но заедно с това, той трябваше да направи много морални компромиси.

В същите стихове четем, че когато ангелите идват, „Лот седеше при Содомската порта“ (ст.1). В древността това е мястото, където най-влиятелните и богати хора в града сключват сделки. Фактът, че Лот се беше изкачил по стълбата на успеха означаваше, че жителите на Содом не гледаха на него като на заплаха за неморалния си начин на живот. Той не смееше да говори за вярата си. Беше станал част от статуквото. Беше се вписал добре в града на греха.

Така Лот беше принуден да прави много компромиси с вярата си. Накрая дори най-близките му хора не бяха сигурни той вярва ли наистина в своя Бог.

Когато ангелите го предупредиха да извика всички свои близки и да напусне града, зетьовете му не му повярваха, помислиха че той се шегува.

Второ, компромисите с вярата бяха провалили възпитанието на неговите деца в страх от Господа. Фактът, че той предлага дъщерите си на разюзданите мъже отвън вместо гостите си говори на каква почит е бил гостът и колко безправна е била жената в онази епоха. Но също така от тази постъпка на Лот разбираме що за баща е бил той. Като баща на две дъщери мисля, че неговото предложение е ужасяващо!

Затова не е случайно, че след тяхното спасяване от унищожението на Содом, дъщерите на Лот го опиха с вино и легнаха с него, за да си осигурят потомство. В резултат се родиха две от най-извратените религиозно нации, Моав и Амон, които се превърнаха във врагове за Израел (19:30-38).

Тук всеки родител е редно да се запита: полагам ли достатъчно грижи, за да възпитам моите деца да ходят в Божиите пътища? Прекарвам ли време с тях, за да четем заедно Библията, да отговарям на техните въпроси и да се молим? Виждат ли те у мен пример за баща/майка, съпруг/а?

Исус каза: „който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него и било по-добре да окачат на врата му голям воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.“ (Матей 18:6)

Днес опасностите за нашите деца са не по-малки, отколкото в древен Содом. Варна по всеобщо мнение съперничи на София по нивата на престъпносткорупция, алкохолизъм, наркомания и проституция. Някой беше казал (перифразирам): „Ако Бог не осъди Варна, ще трябва да се извини на Содом и Гомор.“

Често казвам на невярващи родители, че в този деструктивен свят, този съвременен Содом, в който живеем, най-доброто място за техните деца е нашето прекрасно неделно училище. Да знаеш, че то съществува и да не водиш детето си в него означава да не обичаш своето дете.

В Содом очевидно нямаше църква и неделно училище. Но бедата е, че Лот не беше организирал църква и неделно училище у дома! И това се отрази не само на децата.

Лот се беше оженил за невярваща жена. Неин бог бяха нейните притежания. Вместо Лот да повлияе на нея, тя бе повлияла на Лот. И тя не можеше да прежали имота си. Четем в Битие 19:24-25:

„Тогава Господ изля над Содом и Гомор дъжд от сяра и огън от Господа от небето. Той разруши тези градове и цялата околност, и всичките жители на градовете, и растителността по тази земя. Но Лотовата жена, която вървеше накрая, погледна назад и стана стълб от сол.“

Тя вървеше накрая, защото беше тръгнала последна. Нейното съкровище беше останало в нейния дом и натам я теглеше нейното сърце. „Където е съкровището ти, там е и сърцето ти.“ (Maтей 6:21) Вероятно си е казала, по-добре да умра, но да не бъда разделена от моите притежанияМебелна къща „Лазур“ и „Икеа“ бяха нейната страст.

След голямото наводнение в Аспарухово, когато много хора загубиха покъщината си, една жена каза: „Тази къща беше целият ми живот“. Цялото й съкровище е било в тази къща и сега тя не виждаше смисъл да живее.

Къде е твоето сърце относно твоите притежания? Трудно ли ти е да се разделиш с тях? Ако е така, помни че всичко, което Лот и жена му спечелиха, докато живееха в Содом, изгоря като факла.

Лот се беше заиграл с греха и си мислеше, че може да има и двете – и Бог, и греха; и спасението, и покварата. И Бог наистина го спаси, но не заради него:

Битие 19:26: „И тъй, когато погубваше градовете на тази долина, Бог си спомни за Авраам и изпрати Лот извън погублението, когато разрушаваше градовете, където бе живял Лот.“ Лот не беше спасен заради негови заслуги, а заради застъпването на Авраам, който помоли Бог да не унищожава града, ако в него се намерят 10 праведници (Битие 18:32).

Какво правим ние като вярващи, за да спасим от сярата и огъня на унищожението нашите невярващи близки, познати, нашите съграждани? Бог е дълготърпелив и много милостив, но и мъздовъздател. Ето каква ще бъде вечната съдба на всеки, който отхвърли благовестието на Исус Христос: той "ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето. 11И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове." (Откровение 14:10б,11) 

Благодарение на молитвите на Авраам, Лот избегна тази съдба. Авраам се застъпи за Лот няколко пъти, започвайки от условието да има 50 праведници и стигайки до 10. Това беше вторият път, когато Авраам спасяваше своя племенник.

Загрижен ли си за съдбата на тези хораМолиш ли се за тях? Авраам се помоли и се довери на Господа за резултата. Бог чува и отговаря на молитвите.

Или може би приемаш греха за даденост, за нещо нормално и дори за привлекателен, като Лот. След като ангелите го изведоха и му казаха да бяга за живота си, четем че Лот им каза: „Ето, по-близо е да избягам в този град, той е малък. Нека избягам там...“ (19:20). Лот искаше да отиде в Сихар, не в планината. Беше така свикнал с покварата, че животът начисто с Бога го плашеше.

Увлечени от модата или натиска на културата, в която живеем, ние често забравяме, че Бог мрази греха във всичките му измерения. Често чувам хора, които се наричат християни, да говорят за зодии, за късмет, ходят на врачки, следват езически традиции, чувам да правят намеци за красиви жени, някои живеят в грях с хора без брак... 

Ако четяха Божието слово със същия хъс, с който гледат съмнителни тв предавания и уебсайтове, щяха да знаят, че Бог отхвърля тези практики и ги нарича мерзости:

Второзаконие 18: „Нека няма сред вас такъвкойто да предава сина си или дъщеря си на огъня (езическа практика), който да предсказва, да гадае, да врачува или да прави магии, 11да омайва, да вика духове, да върши вълшебства или да говори с мъртви. 12Защото всеки, който прави това, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, ги прогонва пред тебе.

Матей 5:28: „всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“

Ето такава беше съдбата на Лот. Когато четем за него виждаме колко различен беше той от Исус!

Лот дойде в плодородната долина, която приличаше на райска градина, но животът му се превърна в пустиня. Исус напусна своя небесен дом, за да ни пресели от нашата пустиня в райска градина. Лот беше готов да пожертва своите деца, за да спаси ангелитеИсус пожертва Себе Си, за да спаси своите децаЖената на Лот погледна към своето земно съкровище и стана на солИсус ни призовава да гледаме към небесните съкровища, за да бъдем сол.

Лот беше спасен от сярата и огъня в Содом чрез молитвите на свой роднина. Нашите роднини и приятели могат да бъдат спасени от огненото езеро чрез нашите молитви.

Дейвид Ливингстън е един от най-известните мисионери и изследователи в историята. Той пръв прекосил Африка от изток на запад и описал на карта един милион кв. мили. Когато започнал служението си, някои местни племена заплашили, че ще убият него и всички негови спътници. Един следобед той научил, че войни от племе го следят цял ден и че ще атакуват лагера през нощта. Тогава написал в дневника си:

„Нощ е. Чувствам силно неспокойство и страх пред перспективата всичките ми планове да се провалят от туземци, които са до лагера. Но Исус каза, „Даде ми се всяка власт на небето и земята... И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Матей 28:18,20).

Не го нападнали в онази нощ. По-късно племето повярвало в Христос. Няколко години по-късно Дейвид Ливингстън попитал вожда „Помниш ли нощта, когато следяхте моята група?“ Той отговорил „Да“. „Чухме слухове, че ще ни нападнете.“ Вождът казал: „Точно така, бяхме готови да нападнем лагера онази нощ и да ви избием.“

Дейвид Ливингстън попитал: „Защо не ни нападнахте?“ Вождът отговорил: „Когато се приближихме до лагера погледнахме и видяхме 47 войни, които бяха обградили вашия лагер с мечове в ръцете си.“ Дейвид Ливингстън бил озадачен. Те нямали никаква охрана или войни.

По-късно, когато си бил в отпуск в Шотландиясподелил историята в църквата, която го подкрепяла. Накрая на богослужението един мъж дошъл при него с молитвения си дневник. Казал: „Вижте, написал съм, 14 януари, 1856, това ли беше нощта?“ Дейвид Ливингстън казал „Да“. Човекът продължил, „Тази вечер група мъже дойдоха да се молят за вас. Молихме се за вашата защита. Записал съм си. Били сме 47 човека, които сме се молили онази нощ за теб.“

Нека се молим.