/проповед/
Продължаваме
да разглеждаме посланието на ап. Павел към колосяните! Миналият път казахме, че
в Христос са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието. Ние можем да
имаме укрепени сърца, братска любов и духовно проумяване, ако черпим от
съкровищата на знанието за Христос.
Но много
християни изобщо не разбират какво съкровище е Христос за тях и не се ползват
от тези ресурси. Затова и християнството им се струва безкрайно отегчително.
Много от тези християни сигурно биха се съгласили с това, което Робърт Луис
Стивънсън написал в дневника си, сякаш отбелязва най-невероятен феномен:
"Днес бях на църква и не съм депресиран!"
Взаимоотношенията
ни с Христос често приличат на кратко влюбване. В началото сме въодушевени,
иска ни се да бъдем постоянно с Него и да кажем на целия свят за нашата любов
към Бога. Но постепенно нашата любов изстива и ние сякаш започваме да правим
нещата машинално - молим се от време на време, ходим на църква, четем Библията
- колкото да се каже, че поддържаме някаква връзка с Бога. Но липсва
първоначалната ревност и ентусиазъм. Какво се е променило? Къде сгрешихме?
Можем ли да съживим любовта си към Исус?
Всичко това е
възможно, ако разберем, че взаимоотношенията ни с най-голямото съкровище на
живота – Христос, са процес, а той изисква време.
Един фермер
отишъл в града да купи семена. На връщане едно тиквено семе паднало от
джоба му на земята. Случило се така, че до него паднало друго семе. Мястото
било доста плодородно и като по чудо и двете семенца пуснали корен. След около
седмица тиквеното семе показало признаци на растеж. Другото семе не се показвало.
След две седмици тиквеното семе пуснало листенца. Второто семе не давало
признаци на растеж. След седем седмици тиквата показала плода си. Второто семе
все още не показвало прогрес. Минали още 4 седмици. Тиквата достигнала края на
живота си, принасяйки много голям плод, а другото семе най-накрая започнало да
расте. Много години по-късно тиквата била забравена, но другото малко семенце,
жълъд, се превърнало в голям дъб.
Вярата на
много хора е като тиква. Искат да я преживеят веднага, вместо да бъдат
вкоренени за живот. Но духовното израстване изисква време. Изисква здрави
корени.
Ние ставаме
християни в един миг, когато примем Исус Христос като Господ, но е нужен цял живот,
за да израстваме във вярата си. Познаването на Христос е с цел да го прославяме,
а това става, като израстваме в Него.
Библията ни е
дадена не за информация, а за трансформация. Нужно е да продължим това, което
сме започнали в момента на новорождението ни. Вярата трябва да води до действия,
защото вяра без дела е мъртва (Яков 2:17).
За да опише
този процес на растеж в християнския ни живот, в днешния пасаж Павел използва няколко
метафори. Чрез тях той насърчава колосяните да растат в четири посоки - надолу,
нагоре, навътре и навън. Нека прочетем текста в
Колосяни 2:6,7
„6 И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и живейте в Него, 7
вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени,
и изобилстващи в нея с благодарност.“
Много коментатори
смятат, че това са двата централни стиха в цялото послание. В тях можем да научим
как да разпалим първоначалната си любов към Христос и Той отново да се превърне
за нас в безценно съкровище.
Това беше
особено важно послание за колосяните, защото лъжеучителите се опитваха да
омаловажат ролята на Исус Христос с хитрите си философии. Те им казваха, че за
да бъдат удовлетворени, колосяните трябваше да научат тяхното тайно познание,
да следват измислени от човеци правила, да се покланят на ангели и да разбират
значението на виденията, които получават.
И днес много
хора, които се наричат християни, са учени че Христос не е достатъчен, но освен
него, трябва да се молят на светии и на майката на Христос. Библията обаче
казва:
1 Тимотей 2:5
„Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците - Човекът
Христос Исус.“
Евреи 7:25 „Затова
и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него...“ Щом Исус е
единственият посредник между Бога и нас, и може съвършено да ни спасява, защо е
необходимо да се молим на хора, които макар и водили праведен живот, са били
грешни като нас?
Добрите дела
също се разглеждат като необходимо условие за спасение. Но това отново
противоречи на Библейската истина:
Ефесяни 2:8,9
„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от
Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.“
Добрите дела
са нужни, но те са следствието на промяната, настъпила при новорождението ни,
не условие за спасение.
В 1 век в Колос
лъжеучителите също добавяха много други необходими условия за спасение, освен
Христос.
Затова, както
в първа глава, тук Павел отново насочва вниманието на колосяните към Христос.
Той е вседостатъчен и превъзвишен Господ, в когото имаме изкупление и опрощение
на греховете ни (1:14). Исус Христос е „образ на невидимия Бог, първороден
преди всяко създание (1:15), глава на Неговото тяло - църквата, в когото Отец
благоволи да всели съвършената пълнота (1:16-19).
И забележете,
колосяните не бяха приели просто доктрината на Христос, те бяха приели самия
Христос. Титлата Христос Исус, Господ (ст.6), се среща само тук в Павловите
писма. Христос означава Месия или Помазаника, обещан на Адам, Авраам и Мойсей и
пророкуван от Исая, Еремия, Даниил и Михей.
Исус или
Йешуа означава „Бог спасява“. А Господ
означава, че Той е върховен и суверен.
Този Христос
е Онзи, в когото колосяните бяха повярвали чрез Епафрас и който обитава в тях.
И сега, ако искаха да избегнат грешките на лъжеучителите, колосяните трябваше
да продължат да живеят в Него, да бъдат вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани
във вярата и да изобилстват с благодарност.
За да опише
този духовен растеж, Павел използва 5 метафори.
Първата
метафора личи по-ясно в някои преводи на ст. 6 на английски език, където се
казва: „Затова, както сте приели Христос Исус, Господа, ходете в Него.“ Тук и на други места в Библията думата ходя е синоним на „живея“. Затова според
някои коментатори тук Павел използва метафората на човек, който ходи.
С други думи,
както колосяните са приели Христос Исус, Господа, с вяра, така трябва да ходят
с вяра в Неговата сила. Това е единственият начин да отбележим духовен прогрес.
Глаголът е в несвършен вид. Значението е – „както сте приели ... така и продължавайте да ходите.“ Миналото
събитие на приемане на Христос трябва да е настояща реалност в живота ни. Ходете
с Исус.
Ходенето е
едно от най-полезните физически упражнения. То стимулира сърцето и белите дробове,
укрепва костите и мускулите, увеличава притока на кръв в тялото и допринася за отслабване.
По същия
начин, когато ходим с Исус, ние упражняваме нашата вяра и покорство, укрепваме
духовните си кости и мускули. Така постепенно се учим да вървим по неговите
стъпки.
Преди много
години в Скалистите планини в Америка открили индианска пътека. Пътеката
пресичала цялата планина. На нея имало следи само от един човек, сякаш само
един индианец е вървял по нея. Но тези, които познават индианците, знаят
обяснението. Причината е, че вождът на племето вървял отпред, а всички останали
го следвали, като стъпвали в неговите стъпки.
Това иска от
нас нашия Вожд, Исус Христос. Нашите постъпки трябва да са в синхрон с Нашия
Господар. Нашето поклонение трябва да влияе върху нашето ходене. Нашето
поведение трябва да е съобразено с нашите принципи.
Втората
метафора в текста ни е взета от селското стопанство. „...така и живейте в Него, вкоренени...“ Както едно дърво е
вкоренено, така и ние трябва да бъдем вкоренени в почвата на Божието слово.
Глаголът на гръцки е от свършен вид – errizomenoi, „вкоренени“.
Когато
приехме Христос, ние се вкоренихме в Него. Но ние трябва да продължаваме да
пускаме по-дълбоки корени в Него. Това е невидимата част от ходенето ти с
Христос, която другите не виждат. Тук става въпрос за това какво правиш, когато
никой не те вижда. Имаш ли време с Бога?
Някои ходят
на църква, държат се като християни и изглеждат като християни. Но не са се доверили
на Христос като техен Спасител и Господ. Не прекарват време с Бога в Словото и
в молитва. И когато дойде буря в живота им, те се сгромолясват. Защо? Защото не
са вкоренени в Христос.
Чували ли сте
за дърво, което не иска да пуска корени? Всъщност, има такова дърво, което японците
са измислили. Нарича се бонзай. Тези дървета се измерват в сантиметри, не в
метри. Причината тези дървета да не могат да пораснат много и да останат
джуджета е, че когато покажат филиз над почвата, собственикът ги изважда, вързва
главния корен и няколко от по-малките коренчета и пак го засажда. Така растежът
му е нарочно забавен, защото корените не могат да се разпрострат и да порастнат
в дълбочина, за да приемат достатъчно хранителни вещества от почвата за нормален
растеж.
Това цели
Сатана да направи с всеки вярващ. Той ще се опита да върже корена на молитвата.
Ще се опита да ограничи Божиите вещества, необходими за нашия духовен растеж,
които приемаме с молитва и четене на Словото. Ще му позволиш ли?
Едно нормално
дърво пуска корени, за да намери хранителни вещества и да бъде стабилно. Така и
ние трябва да имаме дълбоки взаимоотношения с Христос, за да се храним духовно
и да издържаме на житейските бури.
Прекрасна
картина на плодосния християнин виждаме в описанието на блажения човек в Псалм
1. „Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на
времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.“
(Псалм 1:3).
Когато сме вкоренени
в Христос, когато имаме близки взаимоотношения с Него, ние ще имаме всичко, от
което се нуждаем в живота си. И тогава нищо няма да може да ни отдели от нашия
Господ.
Миналото лято
реших да почистя мястото пред нашето лозе от плевелите. Работата вървеше леко,
плевелите излизаха лесно, докато не се захванах с един голям бурен. Доста се
мъчих, целият се изпотих, но накрая го изкорених. Оказа се, че корените му са
почти толкова големи, колкото самия плевел. Ако и ние сме толкова дълбоко
вкоренени, нищо няма да може да ни изкорени от нашия Господ. Както се казва в
Притчи 12:3, „Коренът на праведните не ще се поклати!“
Често изпитанията
са тези, които ни помагат да сме дълбоко вкоренени в Христос.
Един
бизнесмен посетил плантация с портокалови дръвчета. Точно тогава помпата за
капково напояване се била развалила. Поради сушата някои от дръвчетата
започвали да умират. След това човекът, който развеждал бизнесмена, го завел в собствената
си градина, където водата се използвала много пестеливо.
Той казал:
„Тези дървета могат да преживеят без дъжд още две седмици. Работата е там, че
когато бяха млади, често ги оставях без вода. Това изпитание ги е накарало да
пускат корените си по-дълбоко в почвата в търсене на влага. Сега моите дръвчета
са с най-дълбоки корени в областта. Докато другите ще изсъхнат на слънцето,
тези намират влага на по-голяма дълбочина.
Изпитанията
ни помагат да сме вкоренени в Христос.
По-нататък
Павел се насочва към една метафора от строителството. Когато сме вкоренени в
Христос, нашите основи са здрави.
Ефесяни 2:20
ни казва, че ние сме съградени върху основата на апостолите и пророците, като
крайъгълен камък е самият Христос Исус. Крайъгълният камък се поставял там,
където се пресичат двете стени. Той осигурявал стабилността на зданието. По
същия начин Исус осигурява стабилност в нашия живот.
И когато основите
ни да са здрави, ние трябва да продължим да се изграждаме. В българския превод
е използвано минало причастие, „назидавани“, но в оригинал на старогръцки
думата е сегашно причастие – epoikodomoumenoi.
Тоест, има се предвид непрекъснат прогрес до завършване на сградата.
Ако гледаш
как строят дадена сграда, понякога прогресът е очевиден – виждаш, че за седмица
са построили нов етаж, или покрива. Друг път се питаш, какво са направили тази
седмица? На пръв поглед не се вижда прогрес, но те са работели вътре върху
важни неща като ел. снабдяването или водопроводната система.
Когато ходиш
с Господа, понякога у теб има очевидни промени, които другите лесно забелязват.
Но по-често Бог работи в области, в които промяната не е толкова очевидна, но е
важна. Учим се да Му се доверяваме в малките неща като например да не се
оплакваме за щяло и нещяло, да показваме любов на тези, които ни нагрубяват или
да умъртвим похотта си. Постепенно се назидаваме в Него, като надграждаме над
основата.
Дотук
говорихме за метафорите на ходещ човек, дърво с дълбоки корени и сграда в
процес на строеж. Но в този кратък текст има още две метафори! Предпоследната е
метафората на ученика. Виждаме я в израза „утвърждавани във вярата си, както
бяхте научени.“
Ние трябва да
сме ученици в Божието училище, за да може вярата ни да се утвърждава. Всеки
ученик трябва да се учи на Божието Слово.
Исус Навиев
1:8 „Тази Книга на закона да не се отдалечава от устата ти; но да размишляваш
върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е
написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър
успех.“
Затова в
нашата църква поставяме такъв акцент върху личното четене и изучаване на
Словото и върху проповедта в неделя. Също толкова важно е всеки от вас да е
част от група за изучаване на Библията. Аз мечтая да можем да основем толкова
групи, че да можем да обхванем цялата църква! Един ученик никога не трябва да
престава да учи.
Когато се поучаваме
в Словото, ние се утвърждаваме във вярата. Когато разбираме все повече Божиите
истини, ние получаваме по-голяма увереност във вярата си. А тази увереност ни
защитава от лъжеучения.
Уилям Макферсън
е шотландец, който имигрирал с жена си в Америка през 1883 г. Работил в
каменоломна в Колорадо, когато след експлозия с динамит остава без зрение и без
ръце. Но толкова много искал да прочете Библията, че се научил да чете с езика
си. Притискал език към изпъкнали точки, представляващи букви (предвестник на
Брайловата азбука за слепи), а учителят му рисувал съответната буква върху кожата
на гърба му между раменните лопатки. Така той се научил да чете и да обръща страниците
толкова бързо, колкото всеки друг. По този начин той е прочел Библията четири
пъти.
Павел знаеше,
че колосяни могат да бъдат защитени от лъжеучения само ако се утвърждават във
вярата чрез изучаване на Словото. Защото то ни дава сила да побеждаваме всяко
лъжеучение.
И последната
метафора, която Павел използва в нашия текст е река, която прелива над
коритото. Това виждаме в израза „изобилстващи в нея с благодарност“ (ст. 7). На друго място Павел казва:
1 Солунци
5:18 „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“
Когато получаваме
напътствие в Библейската истина, тя би трябвало да ражда в нас радост. Колкото
повече разбираме какво е Божията благодат, толкова повече трябва да изобилства
благодарността ни. Както е казал някой, „неблагодарният дух показва живот,
който вече не се фокусира върху величието на Христос.“
Ако не се
чувстваш много благодарен днес, то е защото може би си отместил погледа си от
Исус и гледаш твоите проблеми. Вместо това, помисли за какво да благодариш на
Бога. Направи списък с всички неща, които ти е дал в живота ти. Свидетелствай в
църква за Божията благодат.
Група мисионери
посетили колония от прокажени в карибския остров Тобаго. Те срещнали и
послужили на много хора, болни от тази коварна болест. Но най-запомнящото се
преживяване имали по време на неделната служба.
Всички прокажени
заели местата си и мисионерите водели всички в хваление. Всички гледали напред
с изключение на една жена, седнала на последния ред, която се била обърнала
назад. Пасторът казал, „Имаме време за още една песен. Някой има ли любима?“
Тогава жената
от последния ред се обърнала напред. По-късно пасторът казал, че това билo най-грозното
човешко лице, което е виждал. Тя нямала нос и устни. Главата ѝ била почти като череп.
Когато вдигнала ръка, нямала китка, само чуканче. Тя казала, „Можем ли да
изпеем „Преброй многото си благословения?“
Когато хвалителите
я запяли, тя добила ново съдържание за тях. В нея се казва: „Когато в
премеждията на живота бурята те подхвърля, когато си обезсърчен и мислиш, че
всичко е загубено, преброй многото си благословения, назови ги едно по едно, и
ще се изненадаш какво Господ е направил.“
Ако любимата
песен на една прокажена жена от Тобаго е „Преброй многото си благословения“, колко
повече ние трябва не просто да пеем тази песен, но и да направим това, което се
казва в нея?
Накрая, нека
обобщим. Тези стихове ни предизвикват да растем в Исус постоянно и цял живот. Тогава
нашата вяра ще прилича не на тиква, а на голям дъб. Любовта ни към Исус отново
ще ни завладее! Бог иска всеки ден да ходим в стъпките на Исус, като упражняваме
нашата вяра и покорство в изборите, които правим.
Павел ни
предизвиква да растем едновременно във всички посоки. Да растем надолу, като пускаме
дълбоки корени в молитвата и Словото. Да растем нагоре, като се назидаваме и Му
се доверяваме в малките неща. Да растем навътре, като се укрепваме във вярата,
изучавайки Словото. Да растем навън, като изобилстваме с благодарност за
хилядите благословения в живота ни. Тогава ще сме вкоренени в Исус и никоя
житейска буря няма да може да ни поклати. Нека се помолим.
