Monday, January 18, 2016

Камбаните побеждават

/проповед/
Как да се доверяваме на Бога?


Увод: На кого да се уповаваме?

Обичате ли да слушате поп музика? Навремето песента на Роксет „Слушай сърцето си“ стана хит в световните класации. Популярността на шлагера беше съзвучна с популярността на мнението, че човек трябва да слуша сърцето си при вземане на важни решения в живота.

Но Еклесиаст казва точно обратното. Нека прочетем Притчи 3:5-6:

„Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“

Не се облягай на своя разум (сърце). Защо? Защото то е грешно, „измамливо и страшно болно“ (Ерем. 17:9). Неговите решения са често емоционални, прибързани и неправилни.

Но на кого да се уповаваме тогава? На хороскопа си? На баба Ванга? На „успешните“ хора в света? На политиците? На тези, които се представят за наши приятели?

През нощта на 10 срещу 11 септември около 2:50 ч. неизвестен извършител е въвел в заблуждение чрез обаждане на стационарния й телефон 78-годишна жена от Търговище. Казал й, че са необходими пари за заплащане на обезщетение на близките на загинал в пътно-транспортно произшествие, което е причинено от дъщеря й. С тази лъжа той отнел от възрастната жена сумата от 1190 лв. Измамникът се представил за полицейски служител.

Има ли изобщо човек, на когото можем да вярваме?

Известният проповедник Дуайт Муди е казал: „Уповавай се на себе си и със сигурност ще се разочароваш. Уповавай на приятелите си и те ще умрат и ще те напуснат. Уповавай се на парите и някой може да ти ги открадне. Уповавай на репутацията си и някой клеветнически език може да я накърни. Но уповавай на Бога и никога няма да съжаляваш – тук или във вечността.

„Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум...“

Знаете ли, че Псалм 118 е точно по средата на Библията? Псалм 117 е най-кратката глава в Библията. Псалм 119 е най-дългата глава в Библията. Библията има 594 глави преди Псалм 118 и 594 глави след Псалм 118. Ако добавите всички глави без Псалм 118, се получава сбор от 1188 глави. 1188 или Псалм 118, ст. 8 е централният стих в Библията. Не би ли трябвало той да носи важно послание? Той казва:

„По-добре да се надява някой на Господа, а не да се уповава на човека.“

Ричард Филингам от Aнглия е един от хората, оставили траен отпечатък върху моя християнски живот. Ричард основа и води служението на Българския християнски студентски съюз в България. Като новоповярвал имах благословението да го срещна и да работим заедно за благовестието в университетите. Той ме е научил на много неща за лидерството и бащинството. Никога не съм го виждал да се проваля като водач или християнин. Дори сега, когато се бори с тумор в мозъка, той води църква в Англия и стои твърдо във вярата. Пример е за много хора за ученик на Христос. Винаги съм смятал, че мога да му имам доверие. Но колкото и да го уважавам като човек и лидер, той не може да спасява хора. Само може да им казва как да се спасят.

Друг път съм се доверявал на хора, които съм считал за искрени последователи на Христос. Но съм бъркал. Някои не само са се проваляли, но и са ме предавали, както Юда предаде Христос с целувка.

Има само един, на когото можем да се доверим – това е Господ Исус Христос. ВтороТим. 2:13 казва: „ако сме неверни, Той верен остава; защото не може да се отрече от Себе Си.“

Въпросът е, за какво можем да се доверим на Бог? И какво е нужно да направим, за да можем да уповаваме на Бога?

Ние можем да му се доверим за нашето спасение.

Чували ли сте израза, че „Бог помага на тези, които помагат на себе си?“ Много хора смятат, че първо ние трябва да си помогнем, пък тогава Бог ни помага.

Но къде се среща този израз в Библията? Никъде! Това не е библейска истина. Библейската истина е: „Бог помага на тези, които не могат сами да си помогнат.“

Това се отнася с пълна сила за нашето спасение. Колкото и да се опитваме, ние не можем да се спасим със собствени усилия. Компютърът не може сам да неутрализира вируса, трябва да се намеси програмистът. Автомобилът не може сам да се ремонтира, нужен е автомонтьор.

Заблудата, че можем сами да се спасим се корени в отдалечаването от евангелските истини, дългите години войнствен атеизъм и отприщения интерес към духовността и навлизането на източните религии след 1989 г.

Самозвани гурута обикалят големите градове и поучават, че човек не е грешен, а е неосъзнат и нереализирал се Бог, че Исус е един от многото богове, че Бог не е личност, а безличностен абсолют.

Тeзи учения не са христоцентрични, а човекоцентрични – целта е НАШИЯТ мир, НАШЕТО здраве, НАШЕТО щастие - не да служим на Бог или другите. Toва уж се постигало чрез медитиране и холистична медицина. Истината е, че много от тези практики се превръщат в отворена врата за действието на демонични сили.

Себеправедността е обръщане към себе си и обръщане на гръб към другите и към Бога. Тези религии и практики насърчават хората да търсят отговори на въпросите на живота в своето съзнание, вместо в Божието Слово.

Христос е нашата праведност. Защото Бог „направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“ (2 Кор. 5:21).

Второ, освен за своето спасение, ние можем да Му се доверим, когато ни е връхлетяло зло. Много пъти Бог ни предпазва, защитава и освобождава от зло без дори да си даваме сметка за това.

Преди 13 години пътувахме за Бургас, за да проведем летен евангелизационен проект със студенти. С нас бяха двете ни (тогава) деца и цялото оборудване на проекта. Малко преди да слезем от планинския склон на равното, решихме да спрем в банкета, за да си починем. Но точно тогава предните гуми увиснаха в една дупка, която не се виждаше поради високата трева. Излязохме от колата и тъкмо се чудех какво да правя, когато до нас спря кола. От нея излязоха 3 здрави момчета и попитаха „Какъв е проблемът?“ Още не бях им обяснил и те вече бяха около колата. Кратък напън и тя бе повдигната и поставена обратно на асфалта. Запалих двигателя, всичко работеше нормално. Пристигнахме навреме и проектът се проведе успешно.

Бог ни обещава, че във всяко изпитание той ще работи с Духа си в нас, за да ни приближава към Себе Си. „Всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога и са призвани според Неговото намерение!” ( Римляни 8:28).

Според този стих има две условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да е в сила това обещание в живота ни. Първо, ние трябва да обичаме Бога. Да обичаш Бога означава да Му се покоряваш. Ако Бог е премъдър и любящ Баща, тогава би трябвало смирено да приемаме всичко, което Той ни изпраща.

Покоряваш ли се на Бога? Доверяваш ли се, че Божията благодат ще извлече най-доброто за теб от всяка ситуация? Или воюваш срещу нея?

Второ, за да съдейства Бог във всичко за наше добро, ние трябва да сме „призовани според Неговото намерение“. Какво означава да си призован? Това означава да си повикан, да чуеш, но и да откликнеш на Исусовото „Следвай Ме“. Да се покорим на учението на Исус и да се преобразяваме по Неговия образ.

Докато само си играем на християнство, не можем да очакваме всичко да съдейства за добро в живота ни.

Но дори когато се покоряваме на Бога и сме призовани от Него, в живота ни се случват беди.

Джак служи като пастор повече от 30 години. Той е любящ баща, добър съпруг и посветен на делото на мисията ни в България и на своята църква. Преди няколко месеца почина от рак 16 годишната му дъщеря Ким. Последното Рождество беше най-тъжното в живота му.

И не само на него. Сто милиона християни са преследвани в света. От тях 7100 са убити заради вярата им само за една година. Християните не са имунизирани против страдание и болка.

Тогава какво иска да каже Павел с това обещание, че във всичко Бог съдейства за добро?

Библията не казва, че на вярващите ще им се случва само добро. Този стих казва, че всичко, даже злото, съдейства за наше добрo! Както казва един коментатор, „Бог включва нашите отклонения от пътя в своята пътна карта. Нашите задънени улици стават Неговите открити магистрали.“
Ние не знаем защо Той допуска да страдаме. Пастор Джак не знае защо Бог е допуснал дъщеря му да умре само на 16. Християните от Сирия и Ирак не разбират как може един любящ Бог да допусне да убиват децата им, да изнасилват жените им.

Трагедията обаче е по-поносима, когато знаем каква е голямата цел, към която пътуваме. Тя личи от следващите два стиха, Рим. 8:29,30: „Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син... а които предопредели, тях и призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.

Бог ни предузна. Той ни познава и ни е възлюбил преди да сме се родили. Които предузна, тях и предопредели. Той постанови като наша цел да бъдем съобразни с образа на Сина Му. Онези, които предопредели, Той призова. Ние сме поканени да се откажем от нашето аз и да станем Христови.

Които призова, тях и оправда. Да си оправдан означава, че всички изисквания на закона са изпълени, ако вярваме за спасение единствено в Исус.

И които оправда, тях и прослави. Бог ще доведе своя народ до финала, до новото небе и новата земя!

Доверяваш ли се на Бог във всичко? Вярваш ли, че Той ще ти помогне да пресечеш финалната линия?

Да, ще има трудности. В Библията виждаме много примери за хора, които са устояли на изпитания.

Авраам трябваше да жертва единородния си Син и неговата готовност да го направиму се вмени за правда. Мойсей трябваше да живее 40 години в пустинята, далеч от своите братя в Египет, но Бог използва това време, за да го подготви за водач на своя народ.

Йосиф трябваше да понесе присмех, плен, фалшиво обвинение и затворничество, за да съдейства за изпълнението на целите на богоизбрания народ.

Исус трябваше да умре с най-мъчителната смърт, кръстната смърт. Защо беше нужен този акт на неоправдано насилие? Защо трябваше да умира?

Кръстът беше намислен за зло, но беше според плана и предузнанието на Бог. Той есредството за изкупление на изгубеното човечество. Ако Бог може да извлече добро от разпятието на Сина Си, значи Той може да извлече добро от всеки ужас, който сполети Неговите деца.

Затова можем да се доверим на Бог и да се радваме в Духа. Истинската радост идва от победата на кръста, от присъствието на Бог и начина, по който Той работи в живота ни.

Псалм 28:7: „Господ е сила моя и щит мой; на Него се е уповало сърцето ми и Той ми помогна; затова се развесели сърцето ми, и с песните си ще Го възхваля.“

„Затова се развесели сърцето ми...“ Къде освен на кръста можеш да намериш тази радост?

Не можеш да я намериш в неверието – На заклетия атеист Волтер принадлежат думите: „Иска ми се да не се бях раждал.“
Не можеш да я намериш в удоволствието. Ако някой някога е живял за удоволствието, това е Байрон. Той пише: „Червеят, афтата и мъката са само мои.”
Не можеш да я намериш в парите. Един от най-богатите българи преди съветската окупация е банкерът Буров. Той е казал: „Парите носят само злини.“
Не можеш да я намериш в позицията и славата. Лорд Бийкънфийлд, който е вкусил от двете, е казал: „Младостта е грешка; зрялата възраст е борба; старостта е съжаление.“
Не можеш да я намериш във военните победи. Александър Велики е завладял целият известен свят по неговото време. След като го направил, плакал в палатката си и казал: „Вече не останаха светове за завладяване.“
Къде можеш да намериш истинска радост? Отговорът е прост – само в Христос.
Много често ние страдаме. Но ако любим Бога, истинската радост в Господа няма да ни напусне. Убеждението, че дори в най-мрачните дни Исус е с нас трябва да ни накара да бием радостно камбаните за предстоящата победа.
В началото на 19 в. един от генералите на Наполеон, Масена, внезапно се появил с 18 хилядна армия пред австрийски град, който нямал никакви средства за защита. Градският съвет почти бил решил да се предадат, когато старият свещеник в църквата им напомнил, че е Великден и ги помолил да проведат службата както обикновено и да оставят бедата в Божиите ръце. Те го направили. Като чули радостния камбанен звън, французите помислили, че австрийската армия идва на помощ и бързо се изтеглили. Още преди камбаните да спрат да бият, всички французи се били изпарили.
Когато бием радостно камбаните в лицето на болка, болест, бедност, страх и самота,камбаните побеждават. Врагът бързо се измъква от полесражението. Тези, които бият камбаните влизат в притежание на бойното поле. Защото никой враг не е толкова силен, колкото вяра, придружена от радостни възгласи.
На кого се доверяваш в живота си? Обичаш ли Бога? Призован ли си от Него да станеш съобразен Неговия образ? Вярваш ли, че си оправдан и прославен? Имаш ли радостта на спасението в живота си?
И помни, камбаните побеждават!
Молитва.
17.01.2016 г.
БПЦ "Нов живот"