събота, май 17, 2014

Отворено писмо до Вицепрезидента

на Република България Маргарита Попова

„Злото побеждава тогава, когато добрите хора не правят нищо.” Едмънд Бърк


Г-жо Вицепрезидент,

С изявите си сте показала, че не случайно заемате поста вицепрезидент. Вашата обществена активност, патриотични изказвания и ангажираност с важни каузи печелят одобрението и симпатиите на много Българи. И тъкмо затова се обръщам към Вас. Пиша Ви относно позицията Ви във връзка с решенията и действията на президента на Републиката напоследък.

През последната година сме свидетели на едно от най-порочните и продажни управления на България за последните 25 години. Това личи от абсурдните назначения, ненужните и вредни за страната кредити, корупционния Южен поток, отхвърления референдум за гласуването, мълчаливото съгласие с агресията на Русия в Украйна, закона ограничаващ европейските инвестиции в Българското земеделие и др.

В ход е все по-дръзка реабилитация на комунизма, а управляващите вече дори няма как да скрият слугуването на руската олигархия. Едвам измъкнали се от пропастта, отново тичаме с пълни сили към нея.

Не може всичко това да не Ви е известно. То е видно поне за мислещата част от Българите. От всички държавни институции единствено президентът доблестно заяви истината и защити интересите на всички Българи, като се обяви против тези престъпни решения и действия. Очаквах да го подкрепите – не просто защото сте екип, а заради принципната позиция на президента.

За моя изненада не само че не изразихте подкрепа, но и го критикувате почти за всяка изразена от него позиция. Това е Ваше право. Но дали критиката Ви е градивна? Обвинявате го, че не е президент на всички Българи и че дели хората на „умни, красиви, добри и лоши”, че не излъчва „обединителни послания...”

Искам да Ви попитам: откога назоваването на нещата с истинските им имена е делене на хората? Откога идентифицирането на порочни практики стана разединително послание?

Като баща се стремя да насърчавам доброто у децата си и да санкционирам всяко провинение. Правя го за тяхно добро. И те го разбират. Никога не съм чувал от децата си да казват, че ако ги накажа, не съм техен баща. Тъкмо обратното – те очакват от мен активна намеса, за да възтържествуват истината и справедливостта.

По аналогия президентът би следвало да работи за тържеството на истината и справедливостта в обществото. Закономерно е ако го прави, неговите действия да влязат в конфликт с тези, които работят против обществения интерес.

А той, общественият интерес, изисква злотворците да бъдат разобличени и наказани, добротворците – насърчавани, а безразличните – мотивирани да участват в обществените процеси. Ако следва това просто правило, президентът е президент на всички Българи.

Това се опитва да прави президентът Плевнелиев. Очевидно се справя нелошо, след като Вашингтон, Берлин, Лондон, Париж и Рим недвусмислено изразяват подкрепата си за него. За разлика от бойкота, демонстриран от тях към настоящия премиер и предишния президент.

Освен Църквата, Президентът би трябвало да бъде следващият по значимост морален коректив на нацията. Според Вас как може той да бъде такъв, ако не „персонифицира” и не казва кой заслужава да управлява и кой би трябвало да си подаде оставката? Кой друг, ако не той, би трябвало пръв сред политиците да бие камбаната, ако вижда опасност за страната си?

Вие би трябвало да знаете, че един от най-обичаните американски президенти за всички времена, Роналд Рейгън, си позволи да персонифицира и нарече Съветския съюз „империя на злото”. Благодарение на това „разединително послание” и стратегията „мир чрез сила”, той спомогна за рухването на тази империя на злото. Благодарение на това днес в България може да се числи към свободния свят.

И накрая, нека не забравяме, че всяка власт е от Бога (Рим. 13:1). Като такава тя може да е обединител на нацията, но само когато стъпва на морални принципи и не прави компромис със злото. Трионът на политическата коректност, на която очевидно сте изразител и Вие, бавно но сигурно реже клона, на който сме седнали. Защото ни връща към времената на цензурата и размива границата между правилно и неправилно, добро и зло.

Затова силно се надявам, че ще преосмислите позицията си. Разединяващи обществото са силите, които си служат с лъжа, манипулации и клевети. Те са тези, срещу които бих искал да се изправите и Вие.

Трифон Трифонов