Monday, November 09, 2015

Що е човек?

/проповед/

1. Увод. Германският философ Емануел Кант обичал да прави дълги разходки през летните вечери, за да размишлява. Веднъж, докато си седял в един парк, полицай забелязал, че той седи там от няколко часа. Полицаят се приближил до него и попитал: "Какво правите?" Кант отговорил: "Размишлявам". Полицаят попитал: "А вие кой сте?" Той отговорил, "Точно това е въпросът, върху който разсъждавам." 

Същият интригуващ въпрос: „Какво е човекът?“ задава и Пс. 8:4. „Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?“

На този въпрос различните хора отговарят по различни начини. Според източните религии, ние сме прашинка в безкрая, атман, който ще се слее с брахман след много прераждания.  

Една верига магазини пък е избрала за свое мото многозначителното изречение „Тук съм човек, тук пазарувам“. Внушението е, че ние сме хора само когато пазаруваме при тях.

Според еволюционистите, човек е сбор от хаотично движещи се атоми. Планктон, станал човек.

Група учени решили, че човекът вече е напреднал много в науката и не се нуждае от Бог. Избрали един от тях да отиде и да каже на Бога, че са свършили с Него. Ученият отишъл при Бога и казал: „Боже, ние решихме, че повече не се нуждаем от теб. Вече сме на етап, когато можем да клонираме хора и да вършим невероятни неща, така че защо просто не си гледаш работата и ни оставиш на мира?

Бог го изслушал внимателно и след като човекът свършил, му казал: „Много добре! Какво ще кажеш да направим следното: хайде да организираме състезание по създаването на човек.” Човекът отговорил: „Добре, чудесно!” Но Бог добавил: „Ще го направим точно както го направих в доброто старо време с Адам.”

Ученият казал: „Няма проблем” и се навел да вземе шепа пръст. Бог го погледнал и казал: „Не, не. Ти ще ползваш своя собствена пръст”.

Днес дори еволюционистите започват да се съмняват в eволюционната теория, която не може да бъде доказана вече 150 г. Неотдавна в статия в списание "Нейчър" се съобщава, че теорията за оцеляване на най-приспособимите е подложена на съмнение. Учените доказват, че биоразнообразието може да„еволюира“ там, където не се е смятало за възможно досега.Заглавието на статията е „Дарвин може и да е сбъркал“.

Научните възражения срещу еволюционизма са многобройни и твърде сериозни, за да бъдат подминати с лека ръка. Но това не е всичко.

Много хора не се замислят защо ценим човешкия живот повече от този на животните и растенията? Понякога питам еволюционисти колко според тях струва човешкия живот. И ако ми кажат, че е безценен, ги питам защо? Ако всички произлизаме, ако от амебата, тогава защо животът на човек е по-ценен от живота на една муха например?

Що е човек? И колко струва един човешки живот?

Ако някой бъде отвлечен, го оценяват на 1 млн. лева. Но ако човешкото тяло бъде разградено, то не струва повече от една поничка – 2-3 лв. Защо тогава човешкият живот е неприкосновен? Защо често хора се жертват, за да спасят живота на другите?

2. Човекът като Божи образ в Библията

Проблемът на тези хора е, че не са чели Библията. Защото още преди 3500 г. Святият Дух говори чрез Moйсей, автора на Петокнижието и показа, че човек е сътворен от Бога, а не е продукт на еволюция.

Битие 1:26,27: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Бог създава цялото творение за човека и накрая създава него. Забележете, че думата „създаде“ е използвана 3 пъти при сътворението на хората – сякаш, за да подчертае уникалността на човека като венец на творението. На третия ден Бог започва да изрича благословение в края на всеки ден от завършеното си дело. Ст. 10,12,18,21 и 25 завършват по един и същ начин: „И Бог видя, че беше добро“. Но, когато стига до кулминационната точка в сътворението, човека, благословът се изменя леко, но много съществено.

В ст. 31 се казва: „Бог „видя всичко, което създаде. И ето, беше ТВЪРДЕ добро. (курсивът мой)

Не само моделът на благословение на човека е различен. Формулата на сътворение също се променя – от безличната формулировка („Да бъде светлина“, Да бъде твърд“, „Да се съберат на едно място водите...“ до личното „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“ (ст. 26).

Човешките същества са израз на личностната природа на Твореца, затова са качествено различни от животинския свят и останалата част от творението.

Както в Троицата имаше единство и разнообразие (три единосъщни Лица - Отец, Син и Дух), така и човек бе създаден като единство на мъжки и женски пол.

И накрая, забележете, че Бог създаде всичко от нищото, със слово (еx nihilo). Но с човека беше различно. Бог взе кал, изцапа си ръцете, както бихме казали ние, за да го направи. Това отне най-много време.

Ти си създаден по Божи образ и подобие. Ти не си грешка на природата, нито си оцелял като най-приспособимия. Поне аз не се смятам за такъв!

Пс. 8 се съгласява с тази констатация. Той не само задава въпроса: „Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш? – Но и отговаря на този въпрос: „А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под нозете му, всичките овце и говеда, още и животните на полето, въздушните птици, морските риби и всичко, което минава през морските пътища.“ (ст.4-8)

По този повод някой беше казал: „Еволюцията вижда човек на едно стъпало над маймуните. Писанието вижда човека като на едно стъпало под ангелите.“

Толкова важен си ти! Създаден по Божи образ и подобие. Способен да общуваш, да твориш, да обичаш, да благославяш другите и същевременно нуждаещ се от взаимоотношения на любов с ближните си (хоризонтално) и с твоя Творец (вертикално).

Някой ще попита: „Ако всички сме създадени по Божи образ, тогава защо светът е пълен със страдание, несправедливост и болка? Проблемът се нарича „първороден грях“. Историята на човечеството е изпълнена с много войни, конфликти, противоречия, предателства, изневери, поради греха, който всички ние наследяваме от нашите пра-пра дядо и пра-пра баба.

Защото в зората на историята хората се разбунтуваха срещу своя Създател и поискаха сами да определят правилата на играта. В резултат в света влезе греха. Той остави вратата широко отворена след себе си и заедно с него влезе смъртта – физическата и духовна смърт.

Но Бог, поради своята любов към човека, намисли план за спасение. Бог изпрати един човек, от който да произлезе народ, чрез който да даде своя закон на целия свят и да научи всички хора как да му се покланят. Но този народ се провали в тази мисия. Затова Бог изпрати Собствения си Син да умре, за да плати цената, да бъде осъден вместо нас на смърт. Да победи смъртта и да възстанови пътя на човек обратно към Неговия Създател.

Ние сме създадени по Божи образ, но сме забъркали голяма каша. Божият образ в нас не е заличен, но е нарушен. Кой може да ни помогне да възстановим Божия образ у себе си?

Второ Коринтяни 4:4 казва, че славният Христос е образ на Бога. А в Кол. 1:15 се казва, че Христос е образ на невидимия Бог. Следователно, ако намерим начин да наметнем или облечем този образ върху себе си, тогава ще възстановим своя Божи образ. 

Точно това е направил Бог чрез Христос за нас. В Галатяни 3:26,27 се казва: „Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исус Христос. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.“
Не е ли прекрасно това! Когато повярвахме в Христос, ние станахме нови създания: „Ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.“ (2 Кор. 5:17)

Как става това? „Покайте се и се кръстете в името на Исус Христос за прощение на греховете ви и ще получите дара на Святия Дух.“ (Деян. 2:38)

И след като сме се покаяли и сме повярвали, ние правим публична изповед с водно кръщение. Ние влизаме във водата с изкривения Божи образ и излизаме облечени в Исус – в образа на Бога. Обличаме Христос и затова когато погледне към нас, Бог вижда Своя съвършен образ върху нас.
Така разбираме кои сме и за какво сме създадени. Ставаме отново Божи образ и подобие.

3. Съвременно приложение на доктрината за човека създаден по Божи образ.

Що е човек? Създаден е по Божи образ. Какво означава за нас това днес?

Няколко неща. Първо, всеки човек е ценен, хората са равни и човешкият живот е неприкосновен, без значение цвета на кожата,националността, вярата, материалното състояние, възрастта издравния си статус. Без значение дали е беден или богат, дали е чистоплътен или мирише, дали е бежанец или българин, престъпник или порядъчен гражданин. Расизмът и етническата омраза не са библейска, а еволюционистка теория. Ние трябва дамразим греха, но да обичаме хората. Отнемането на човешки живот е атака срещу самия Бог, дори когато се прави с привидно благородни мотиви (евтаназия). Като църква и отделни вярващи трябва да се изправяме срещу всяка неправда, на която сме свидетели.

Второ, поради Божия образ в себе си човек притежава лично достойнство. Най-човеконенавистничестките режими са тези, които са отхвърляли Библейската доктрина за човека като създаден по Божи образ. Затова църквата трябва да заклейми всяко посегателство срещу личността – отнемането на свободата на словото, религиозната свобода, правото на частна собственост.

Днес към това трябва да прибавим трафика на хора, сексуалното робство, порнографията и др.

Трето, Божият образ в нас не ни прави богове. Човечеството не бива да навлиза в области като клониране, създаване на трети пол и сурогатно майчинство, защото това заличава, а не отразява Божия образ в нас.
Божият образ в нас трябва да ни напомня, че нашето поклонение трябва да бъде насочено само към Него. „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3). Нищо друго не би трябвало да измества Бог от първото място в живота ни, защото това би означавало да станем идолопоклонници.

Ние трябва да се изправяме и срещу псевдо научни теории като еволюционизма и да настояваме в учебната програма в училищата да се включи преподаване на креационизма на равна нога с еволюционизма. Секуларната държава означава равнопоставеност на всички религии и светогледи, не безрезервно прегръщане на една от тях (атеистизма).

В отношението към другите народи – ние трябва да мразим престъпленията на политическите клики и тоталитарните режими, а не народите, които са най-потърпевши от тях. По отношение на нашите съседи ние трябва да проявяваме смирение, търпение, любов и доколкото е възможно (на подходящото време и място) да търсим и да защитаваме историческата истина, без това да накърнява свидетелството ни.

И накрая, като създадени по Божи образ и подобие, ние трябва да изследваме Писанията, за да израстваме в познанието на Бога и да изработваме все повече христоподобен характер в нас чрез плода на Духа (Гал. 5:22-23).

Във всяка една област – личен живот, семейство, работа, приятели, свободно време, бизнес, църква - да показваме, че сме Божи образ и подобие.

Нека се помолим. 

.....
БПЦ "Нов живот" Варна
8.11.2015 г.