Империята отвръща на удара (1 Царе 24)

 /проповед/

Случвало ли ти се е да те наранят и да искаш да си го върнеш?

Телефонът на един преподавател в университета звъннал в 3 ч. през нощта. Той вдигнал и оттатък някой казал, „Аз съм вашия съсед, г-н Андреев. Вашето куче не спира да лае и не мога да спя от него.“ Преподавателят благодарил за обаждането и затворил телефона.

Следващата нощ телефонът на Андреев иззвънял точно в 3. Отсреща гласът казал, „Обажда се преподавателят в университета. Исках да ви кажа, че аз нямам куче.“ Империята отвръща на удара!

Да се ядосаш и да искаш да си го върнеш е естествено като дишането за повечето хора. Голямо е изкушението да го направиш! Естествената ни реакция е да си отмъстим, ако са ни направили мръсно. „Вече сме квит!“

Може би работодател ти е обещал една заплата, а ти е дал много по-малко. Може твой съученик или колега да те е разочаровал. Може дори някой в църква да те е наранил или да не е оценил усилията ти. И ти чакаш за възможност да му го върнеш.

В нашата природа е като ни обидят да бързаме да обидим. Ако ни зашлевят шамар, да си го върнем. И така влизаме в непрекъснат цикъл на мъст.

Понякога ние се извиняваме за отмъстителността си, като я представяме като право на справедливост. Казваме, „Имам право на възмездие“. „Нека види той какво  ми е причинил.“

Чувствал ли си се някога така? Ако да, то ти разбираш как се е чувствал Давид малко преди да стане цар. Ако някога някой може да спори, че има право на възмездие, това е описано в пасажа, който ще разгледаме сега. Моля отворете на 1 Царе 24 гл.

Ние изучаваме вече няколко седмици живота на Давид в Първо Царе. Дотук видяхме, че Саул завидя на военните успехи на Давид и се опита да го убие. След като тези намерения бяха потвърдени от Йонатан, Давид избяга.

И в 22 глава виждаме Давид, преследван от параноичния и отмъстителен Саул, да отива в пещерата Адулам. Той е обезсърчен и вика към Бога и излива душата си в песен, която е останала в нашите Библии като Псалм 57 и Псалм 142.    

Давид е загубил всичко и вика към Бога в молитва. И скоро Бог му изпраща помощ.

1 Царе 22:1 „и братята му, и целят му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.“

Скоро и други ги последват.

1 Царе 22:2 „И всички, които бяха притеснени, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.“

Давид успява да дисциплинира тези хванати „от кол и въже“ мъже в малка боеспособна армия, която става известна като „силните мъже на Давид“.

Давид отива при моавския цар, но когато научава от пророк Гад, че там няма да е в безопасност, отива в гората Арет в Юда.

1 Царе 23:14 „И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.“

Давид непрекъснато сменяше местонахождението си и Саул беше по петите му.

При това, Давид не беше направил нищо да заслужи това отношение от страна на Саул, който беше заслепен от ревност и омраза. И ако Давид искаше да си го върне, скоро щеше да му се удаде случай.

1 Царе 24:1-4 „След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади. Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.“

Очевидно той е влязал сам, без своята охрана.

Дали беше случайно, че Саул трябваше да влезе по нуждата си точно когато минаваше покрай същата пещера, където се криеше Давид? Мисля, че това не беше случайно, а беше оркестрирано от Бог, за да изпита Давид, да го обучи и да покаже неговото сърце.

1 Царе 24:4 „И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре.“

Сигурно мъжете с Давид бяха въодушевени и си представяха как животът им на беглеци най-накрая ще свърши и те ще станат част от свитата на бъдещия цар.

И кой щеше да обвинява Давид, ако бе извадил меча си и го бе забил в гърба на Саул заради цялото зло, което Саул му бе сторил и бе разрушил живота му поради своята ревност.

Но Давид направи нещо различно.

„…Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.“ (ст. 4)

Давид изтегли меча си, но не го заби в гърба на Саул.

Той отряза парче от мантията на Саул и след това се скри отново навътре в пещерата. Саул изобщо не усети нищо! (Имал е друга работа в момента 😊 )

Но след това Давид се почувства гузен. Имаше угризения на съвестта.

Четох за убийството на едно 15 годишно момче е убито. 41 години родителите търсят убийците. Накрая един от тях сам се предава на полицията. Защо го е направил толкова години след извършеното престъпление? Защото повече не е можел да се бори с угризенията на съвестта си.

Давид се почувства гузен за нещо много по-малко. Но той не можеше да повярва, че си е позволил да направи това.

1 Царе 24:6,7 „И рече на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник. С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да се вдигнат против Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и отиде по пътя си.“

Нима, Давид!? Това е човекът, който месеци наред се опитваше да те убие! И ти се чувстваш виновен, че си отрязал парче от мантията му?!

Но Давид се отнасяше с огромно уважение към царската институция. Макар и да изглеждаше дреболия, отрязването на парче от мантията на Саул беше безчестие към помазания от Бога цар.

Редно е и ние да се запитаме, не отрязваме ли понякога и ние част от характера, влиянието или позицията на човек с необмислени критики? Не би ли трябвало да скърбим също за нашето безразсъдно поведение, да се изповядаме и поправим?

Той разбра, че бе направил това поради натрупани гняв и горчивина, но след това се смути за това, че е позволил се води от чувствата си. Той до такава степен искаше да почита Бога в живота си, че почувства угризения, защото бе позволил грешното желание да надделее в него.

В случая важно е какво можем ние да научим от този разказ в Словото, когато сме толкова гневни на някого, че искаме да си отмъстим. Искаме да отвърнем на удара.

Как да се отнасяме към колегата на работа, който манипулира другите, за да те злепоставя и да изтъква себе си пред тях? Как да се отнасяме към близък човек, който ни е наранил, като е казал някои неверни неща по наш адрес?

Как да се отнасяме към „приятел“, който е взел назаем пари от теб и е обещал да ти ги върне, но не си видял и пукнат цент от тях? Или човек, който в гнева си те е ударил и те е наранил?

Как да се отнасяш към съпруг или съпруга, които са те изоставили и са те оставили сам да се грижиш за децата? Или към родител, който те е наранявал емоционално, физически или дори е злоупотребявал с теб сексуално?

Днес говорим за отмъщението.

Хората сме измислили различни начини, по които да си го връщаме на хора, които са ни засегнали.

Много хора прибягват до физическа саморазправа. Ако гледаш новините всяка вечер може да си помислиш, че това е нормалният начин хората да се справят със споровете си. Насилието е навсякъде – вижте войните около нас, домашното насилие, тормозът на деца от деца в училище, гневните шофьори, готови да се бият с някой, отрязал им пътя, дори саморазправите в парламента.

Други прибягват към словесни нападки.

Яков 3:5-8 „А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството, но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.“

Всички ние знаем колко опасен е езикът, но все пак го използваме. И веднъж изречеш ли водопада от думи, те не могат да бъдат върнати обратно.

Освен физическо или словесно нараняване, има още един вид отмъщение, да се държиш хладно с някого. Или го игнорираш и му даваш да разбере, че не искаш да имаш нищо общо с него.

Като в онази история, в която на един баскетболен мач влязъл нов играч като резерва и започнал да пази баскетболния съдия. Винаги където и да се движел по полето, този играч му правел заслон. Съдията не можел да се откъсне от него. Дори когато отборът му тръгвал в атака, играчът пак пазел съдията.

В почивката съдията отишъл при треньора на отбора и казал, „Може ли да те видя за малко, не знам как да ти го кажа, но един от твоите играчи непрекъснато ме пази.“ С лукава усмивка на лице, треньорът му казал, „Ами, аз винаги казвам на момчетата да пазят този, който най-много вреди на отбора.“

Ние също гледаме кой най-много ни е навредил и се държим хладно с него.

Но как според Библията трябва да се отнасяме към човека, който ни е наранил?

Първо, очаквай с теб да се отнасят зле. Същото измамливо и страшно болно сърце, което носеше Саул, носи всеки човек, включително ти. Ще се случва хората да се отнасят зле с нас, да ни нараняват, да ни причиняват огромна болка, да ни карат да се гневим и да предизвикват у нас емоции, на които никога не сме мислили, че сме способни. Конфликтите са неизбежни.

Но, както казва

Римляни 12:18, „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.“

Трябва да приемем истината, че няма как да се разбираме добре с всички. Има християни, които страдат от това, че не всички ги харесват. И те са готови да се огънат и да правят компромиси с принципите си, дори да загубят самоуважението си, само и само да са харесвани.

Но ако сме реалисти ще знаем, че някои конфликти са неизбежни и не трябва да се страхуваме от тях. Дори Исус не беше обичан от всички. Той имаше много врагове и те Го разпънаха на кръста. Но Бог Го възкреси и сега дава живот на всички, които повярват в Неговото име.

Важно е да внимаваш не ти да си причината за конфликта. Не търси за какво да се заядеш с хората. Ако ти се иска да кажеш нещо остро, задръж езика зад зъбите си. Смири се и търси мира.

Правилната, богоугодна реакция на грубо отношение не идва естествено. Затова Исус каза,

Матей 7:12 „И тъй, правете на другите това, което искате те да ви правят.“

Тази заповед е революционна. Рядкост са хората, които дори няма да имат желание да отвърнат на удара. Когато си наранен искаш да си го върнеш. Нашата човешка природа вика за възмездие.

Някой е казал: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ. А аз искам само да върша Божието дело.“

Най-вероятно, когато си наранен, и теб ще те споходи желание да вършиш Божието дело. Но един зрял, воден от Духа християнин, не се осланя на чувства. Той се ръководи от принципи.

Затова не уповавай на плътта. Мъжете на Давид му казаха,

1 Царе 24:4 „Ето деня, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще му сториш както ти се вижда за добро.“

Благодарение на своята почтеност и духовна зрялост, Давид не заби меча си в Саул. Давид не се поддаде на силното желание за отмъщение. Той бе воден от Духа, затова отказа да върне на Саул за злото, което му беше причинил.

Матей 5:44 „Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят“.

Инстинктът ни казва, „мрази врага“, но Бог ни казва, „обичай неприятелите си“. Не е лесно, но е възможно. Исус също се моли за неприятелите си на кръста с думите, „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“

Днес искам да ви предизвикам да си помислите за човек, който ви е много трудно да обичате, и да започнете да се молите за него. И ще се убедите, че е много трудно да мразиш някого, за когото се молиш.

По-нататък Саул излиза от пещерата и тръгва по пътя си. След него излиза Давид и се провиква:

1 Царе 24:7-8 „Господарю мой, царю! И когато Саул погледна назад, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони. И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти? Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата, и едни рекоха да те убия, но аз те пожалих, защото си казах: Няма да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.“

Давид конфронтира параноичния Саул и поиска да „заровят томаховките“. Беше му омръзнало да живее като беглец и реши да говори на Саул. И ако Саул кажеше да го убият, така да бъде. Но той щеше да прекрати това веднъж завинаги.

Понякога ние трябва да направим това. Това не е лесно. Както казва Клайв Стейпълс Луис, „Всеки мисли, че прошката е чудесна идея, докато не му се наложи на него самия да прощава.“

Не е лесно, но е необходимо. Един от най-добрите начини да се справим с хора, които са ни наранили е да отидем и да говорим с тях.

Може и да не ги убедим, че грешат, но поне ще им кажем какви са фактите.

Вместо това ние сме склонни да оставим нещата както са, сякаш те сами ще се оправят. Но това няма да стане.

Давид каза, „Царю, нека ти кажа как стоят нещата. Аз не се опитвам да те убия, нито пък искам да ти отнема престола. Това са лъжи, които хората разпространяват за мене. Защо ги слушаш? Сега ще ти докажа. Ако исках да те убия, щях да го направя в пещерата. Но не го направих.“

Исус каза,

Матей 18:15 „И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината му между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си.“​

Но много често ние правим точно обратното – вместо да отидем при човека, който е съгрешил срещу нас, ние отиваме при други хора, за да им се оплачем. Нужно е да говорим с този човек, не с другите.

Заключение

Давид е пример за човек, който остави възмездието там, където трябва - в ръцете на Бога. Освен него, още един направи това. Това беше Исус.

1 Петър 2:21-23 „понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.“

Исус беше без грях, беше напълно невинен. Въпреки това, Той беше обиждан, бит, наранен и умъртвен с най-мъчителната смърт. И въпреки това, Той остави отмъщението и възмездието в Божиите ръце.

Защо могъщият Божи Син позволи да бъде малтретиран по толкова ужасен начин, без да си отмъсти?

1 Петър 2:24 „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.“

Исус позволи да бъде малтретиран без да си отмъсти заради теб и мен.

Той не си отмъсти, защото знаеше, че трябва да умре. В смъртта си Той пое наказанието за нашите грехове от Бога. Той не извърши грях, но бе наказан заради греховете на човечеството. Той умря, за да може ние да живеем чрез вяра в Него. Поради това можем да имаме спасение.

1 Йоан 2:2 „Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“

Чудното послание на благата вест е, че тъй като Исус доброволно отиде на кръста, без да си отмъщава за несправедливостта, нашите грехове са платени и ние можем да се изправим пред Бога чисти като сняг. Бог ни предлага вечност на небето. Но всеки човек трябва да вземе решение дали да приеме този дар или не. Той се приема чрез вяра и покаяние.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.02.2026 г. 

Религиозен човек или посветен последовател? (Яков 1:19-27)

/проповед/

Как можем да разберем дали сме религиозен човек или посветен последовател на Исус Христос?

В една голяма църква пасторът тъкмо щял да започва проповедта си, когато двама мъже с черни шлифери и черни шапки влезли, единият застанал в средата, а другият отзад. И двамата извадилиоръжия изпод шлиферите си. Този в средата извикал, „Който е готов да получи куршум за Исус, нека остане на мястото си.“

Естествено, столовете се изпразнили, хората от хвалението също излезли, както и помощник пасторът. След няколко секунди в залата останали само 20-тина човека. Пaсторът останал намястото си на амвона.

Двамата мъже хвърлили оръжията си и казали внимателно на пастора: „Добре, пасторе, лицемерите излязоха. Сега можеш да започваш службата.“

Това е един начин да разбереш кой в църквата имитира набожност и кой е истински вярващ. Ноима и други начини да определиш кой е само религиозен човек и кой е посветен последовател на Христос.

Например, ако един християнин не се сеща да чете Словото и не общува с Исус в молитва всеки ден, или ако го прави, но без желание, тогава се разбира дали един човек обича Бога или го прави по задължение.

Друг начин да разберем дали един човек е посветен християнин или имитира посвещение е да видим какво прави с парите си, когато си получи заплатата или пенсията? Плаща си сметките и купува с тях нещо за себе си и за семейството си или първо заделя десятък за Господа?

Ходенето на църква, макар и важно за всеки християнин, също не е критерий за посветеност само по себе си. Изследване на "Тренд" за религиозността на българите показва, че 62% вярват в Бога, но само 4 % ходят на църква или друг храм всяка седмица. 

Доколко посветен си на Христос? Хората се посвещават на много неща – някои са запалени планинари, други ходят на фитнес, трети се събуждат и нямат търпение да пуснат фейсбук, четвърти са работохолици...

Ако искаме обаче да сме благочестиви и посветени християни, ние трябва да развивамевзаимоотношения с Исус. В своето послание Яков посочва няколко важни неща, характерни за благочестивите християни. Нека прочетем Яков 1:19-27.

Прочит на пасажа.

В този пасаж Яков посочва четири важни неща, които благочестивите християни правят. Те слушат и изпълняват Словото, обуздават езика си, служат на хора в нужда и се пазят морално чисти.

Първо, благочестивите хора слушат и вършат Божието слово.

Един човек се разхождал по междуселски път с кучето и магарето си. Внезапно един камион се показал зад ъгъла, поваляйки човека, магарето и кучето му в канавката.

Човекът решил да съди шофьора за понесените щети. В съда адвокатът на ответника го попитал: „Искам да ми отговорите с да или не на въпроса, не казахте ли веднага след инцидента, че се чувствате много добре?

Мъжът отговорил: „Ами, аз, кучето и магарето си ходехме по пътя...“ Адвокатът го прекъснал: „Момент, момент, аз ви помолих да ми отговорите с да или не на въпроса дали сте казал, че се чувствате много добре след инцидента.“

„Ами, аз, кучето и магарето си ходехме по пътя...“ Адвокатът се обърнал към съдията. „Ваша чест, мъжът не отговаря на въпроса. Можете ли да му кажете да отговори конкретно на въпроса?“Съдията отговорил, „Очевидно той иска да ни каже нещо. Нека го изслушаме докрай“.

Мъжът казал: „Ами, аз, кучето и магарето си ходехме по пътя и този камион дойде иззад ъгъла твърде бързо и ни бутна в канавката. Шофьорът спря, излезе от камиона, видя че кучето е лошо ранено, върна се в камиона, взе една пушка и го застреля. След това видя, че магарето си есчупило крака и го застреля. След това каза: „Ти как си?“ И аз казах, „Чувствам се много добре.“

Добър слушател ли си? Изслушваш ли другите, когато ти говорят? Наистина ли ги слушаш или само даваш вид, че го правиш? 

Ето една формула за благочестиво отношение към хората: 1) Изслушвай това, което твоят събеседник ти казва. 2) Изслушвай всичко, което твоят събеседник ти казва. 3) Преди всичко,изслушвай всичко, което твоят събеседник ти казва.

Добър слушател ли си? Или предварително си съставяш мнение за говорещия?

Това се отнася за слушането по принцип. А ето как можеш да разбереш дали си добър слушател на Словото: Добър слушател на Словото е този, който го изпълнява.

Всеки може да дойде на църква и да чуе една проповед. Всеки може да чете Библията. Но само този, който я изпълнява е благочестив християнин.

За да демонстрира това, Яков използва илюстрацията с огледалото. Когато се погледнеш в огледалото на Божието слово и се видиш такъв, какъвто си, как няма да искаш да направиш някои промени в живота си?

Големият проповедник Чарлз Спърджън веднъж седял в хубав ресторант. Докато се хранел, забелязал че отсреща го гледа ядосано един мъж. Всеки път, когато поглеждал към него, онзи мъж хвърлял намръщен поглед. Накрая Спърджън решил да отиде при него и да го попита какъв е проблемът. Но когато се изправил осъзнал, че онова, което вижда е собственото му отражение в огледалата, окачени открай докрай на стените на ресторанта. Може не винаги да харесваме това, което виждаме в огледалото на Божието слово. Но това, което виждаме там е винаги истината!

И когато се огледаме в огледалото, Яков ни обръща внимание на няколко неща, които може би трябва да променим, за да бъдем благочестиви християни.

Ако искаш да си благочестив християнин, обуздавай езика си.

Яков 1:19: „Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори...“

Яков 1:26: „Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.“

Една жена в голям хранителен магазин попитала момче от персонала дали може да си купи половин маруля. Той казал, „Половин маруля?! Бог е направил марулята да пониква на цели глави и ние така я продаваме!“

Но тя продължила, „Искате да кажете, че след като съм била толкова години ваш лоялен клиент, не можете да ми продадете половин маруля?“ Той отговорил, „Ще попитам мениджъра.“ Тя се съгласила и той бързо закрачил към предната част на магазина. Като стигнал до мениджъра, високо казал, „Няма да повярваш, но там отзад има една смахната идиотка, която иска да знае дали може да си купи половин маруля.“

Той забелязал, че мениджъра му прави знаци, обърнал се и какво да види – жената стояла зад него. Очевидно го била последвала до тук. Тогава момчето добавило, „А тази мила госпожа иска да знае дали може да вземе другата половина.“

Яков 1:26: „Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.“

Наистина, може би едно от най-трудните неща за нас като християни е да си държим езика зад зъбите. Както беше казал някой, докато се научиш да си държиш езика зад зъбите — те опадали. Но това е също така едно от най-важните неща, които благочестивият християнин трябва да научи.

Как можем да го постигнем? Както с всичко останало – предай го на Господа в молитва. Ние се нуждаем от неговата мъдрост в областта на говоренето.

Какво още е нужно според Яков, за да сме благочестиви християни? Ако искаме да бъдем посветени последователи на Христос, ние трябва да служим на хората в нужда.

Яков 1:27: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им.“

Знаете ли, че през 2001 г. децата в социални домове са били 35 хиляди, през 2013 са около 4300, а сега са по-малко от 3000 и се настаняват в защитени жилища. Но всяка година се изоставят 900 новоредени.

През миналата седмица Бог ни срещна с едно такова вече пораснало дете, осиновено от американско семейство. Тя бе дошла в България да си търси родната майка. С Божията помощ успяхме да й помогнем. Беше голяма радост, когато двете се срещнаха! „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата...“

А вдовиците? В църквата ни има хора, които имат сърце за възрастните вдовици. Аз също се опитвам да помагам на възрастни хора, които идват в църквата. Но докато се подготвях за тази проповед Бог ми припомни, че моята майка също е вдовица и се нуждае от моята помощ. Макар и да се стремя да й помагам, когато има нужда от мене, запитах се дали това е достатъчно за нея? С напредването на годините тя ще се нуждае да бъда все по-близо до нея. (oтивам при нея и я прегръщам)

Мисля, че всеки от нас трябва да си зададе този въпрос. Грижим ли се достатъчно за хората в нужда около нас? Какво можем да правим като отделни християни и като църква за сираците, вдовиците, инвалидите, безработните, хората в неравностойно положение...?

Ако искаш да си благочестив християнин, ако имаш взаимоотношения с Исус Христос, трябва даслужиш на хората в нужда. Това е заповед, не предложение. Изпълняваш ли Божието слово?

Яков 1:27: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им.“

Дотук казахме, че посветен последовател на Исус е този, който слуша и изпълнява Словото, обуздава езика си, грижи се за нуждаещите се. И накрая, ако искаш да си благочестив християнин, а не религиозен човек, пази себе си чист.

Яков 1:27: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е ... да пази себе си неопетнен от света.“

Какво означава да пазиш себе си неопетнен от света? Това означава да не следваш света, неговите ценности и приоритети. Да не си правиш идоли. Да не търсиш сигурност и израстване в неща, които се ценят от света. Да не се вкопчаваш в притежанията и парите.

Да не разчиташ на късмета. Да не имитираш пороците и разврата на този свят. Да не се смееш нациничните шеги на поп звездите. Да не ахкаш на романтичните, но с откровено анти библейски внушения холивудски комедии. Когато имаш това отношение, можеш да проявяваш щедрост към бедните и онеправданите.

Уорън Уиърсби пише: „Нашите ценности определят нашите оценки. Ако ценим комфорта повече от характера, тогава изпитанията ще ни притесняват. Ако ценим материалното и физическото повече от духовното, няма да можем да считаме всичко за радост! Ако живеем само за настоящето и забравяме бъдещето, изпитанията ще ни oзлобяват, вместо да ни обогатяват.“

1 Петър 1:16: „защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят.““ Това е истинско благочестие.

Святост означава да обичаме това, което Бог обича и да мразим онова, което Бог мрази. Някои хора са като човека, който казал на пастора: „Аз съм религиозен.“ Пасторът отговорил: „Така ли, това е чудесно! Ще отхвърлиш ли всичкия си грях?“ „Да, разбира се!“ „Ще ходиш ли на църква?“ „Да, разбира се!“ „Ще помагаш ли на бедните? „Да, разбира се!“ „Ще си платиш ли всички дългове?“ „А, чакай малко, пасторе. Това не е религия, това е бизнес.“

1 Йоан 2:15-17: „Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието в живота, не е от Отца, но от света; и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века.“

Яков 1:27: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.“

Какъв си ти - религиозен човек или посветен последовател на Исус Христос?

Moже би тук има някои хора, които трябва да се покаят от греха си и да положат вярата си в Господ Исус Христос. Може би тук има също хора, които слагат маската на религиозност, но вътре в себе си знаят, че живеят живот, опетнен от света. Ако ти спадаш към тази група, ако си само слушател, но не и изпълнител на Словото, ако се оглеждаш в огледалото, но не правиш нищо да се очистиш от греха, то знай че маската на религиозност скоро ще падне и грехът ти ще излезе наяве.

Разрешението е да се обърнеш към Бога и да поискаш от Него да те очисти от всеки грях заради кръвта на Исус, пролята за теб. Да бъдеш покорен на Словото, да обуздаваш езика си, да сегрижиш за хората в нужда и да се пазиш неопетнен от света.

Евреи 12:4 „Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.“

Един човек работил на полето и заради това вземал кучето си със себе си. Една сутрин той оставил кучето на една поляна и му заповядал да стои там и да пази чантата с храната, а той влязал в гората. Верният му приятел разбрал заповедта и направил точно това. След това в гората станал пожар и скоро пламъците обхванали мястото, където било оставено кучето. Но то не се помръднало. Останало точно там, където било, в съвършено покорство на заповедта на господаря си.

Покорен ли си на своя Господар? Изпълняваш ли Словото Му, обуздаваш ли езика си? Грижиш ли се за нуждаещите се? Пазиш ли себе си неопетнен от света? 

  

Нека се помолим.

-----

БПЦ "Нов живот" Варна

19.11.2017 г.