Monday, September 17, 2018

Ти си това, което вярваш (Даниил 1)


Днес започваме да разглеждаме книгата Даниил: смелостта да бъдеш различен. Книгата е завършена от Даниил около 530 г.пр.Хр., малко след завладяването на Вавилон от Кир през 539 г.
Защо е нужно да изследваме тази книга?
Даниил е една от най-известните старозаветни книги. В първите шест глави четем за събития от живота на Даниил. Даниил живееше в обстановка близка до тази, в която живеем ние в България в 21 в. Той беше част от юдейската диаспора, попаднала във Вавилонски плен. Беше част от малцинство вярващи в Бога на Израил, които живееха в преобладаващо езическа култура.
От тийнейджърските си години до смъртта си (а той е умира на около 90 г.) Даниил е служил на няколко езически царе. Издига се от пленник-имигрант до министър-председател на Вавилон и Медо-Персия. От неговия разказ можем да извлечем важни принципи за това как да живеем за Христос в свят пълен с хора, които не споделят нашата вяра.
Даниил е и пророческа книга. Глави 7-12 изобилстват със сънища, видения и пророчества за последните времена. Днес, когато отново сякаш живеем в ситуация на студена война, интересът към бъдещето е огромен. Много хора се питат, наистина ли живеем в края на историята, както предрече Франсиз Фукуяма. Затова посланието на Даниил звучи още по-актуално.
И накрая, Богът, в който вярваше Даниил е същият Бог, в който вярваме и ние. И Той все още царува! Това може би е най-важното послание на Даниил. Бог управлява отделните личности, семействата, общностите и нациите. Той владее над миналото, настоящето и бъдещето. Изучаването на книгата ще ни помогне да вникнем по-дълбоко в суверенната природа на Бога и ще обогати поклонението и посвещението ни на Исус. Нарекъл съм проповедта „Ти си това, което вярваш.“
Нека прочетем Данаил 1:1-8.
Молитва за Словото
Момче пита баща си, „Тате, буболечките стават ли за ядене?“ Бащата отговорил, „Това е отвратително. Не говори за такива неща на масата.“ След вечеря бащата попитал, „Сине, кажи сега какво искаше да ме питаш.“ „А, нищо“, отговорило момчето. „В супата ти имаше буболечка, но вече я няма.“
Трябва да внимаваме какво ядем, защото не всяко нещо е добро за ядене. В нашия пасаж днес се говори за четирима юдейски студенти, които знаеха кое става и кое не става за ядене. Техният пример ще ни помогне да размишляваме за това как можем да отстояваме нашата вяра в един враждебен на християнството свят. Как можем да останем верни на своята идентичност в Христос. Нарекъл съм проповедта „Ти си това, което вярваш.“
Тези студенти бяха Даниил, Анания, Михаил и Азария. Те бяха отведени в плен във Вавилон с първата група пленници през 605 г.пр.Хр. Вероятно техните родители бяха убити. Бяха далеч от дома, на 2400 км от Ерусалим и едва ли някога щяха да видят родината отново.
Но това не бяха обикновени пленници. Те бяха с благороднически произход. Бяха красиви, начетени и интелигентни. Те трябваше да учат във Вавилонския държавен университет и да бъдат обучени да служат в двореца на Навуходоносор.
И така, те са настанени в двореца и са им осигурени най-добрите условия за живот и учене. В студентския стол им сервират храна от царските изрядни ястия.
Но възниква проблем. Те отказват да ядат храната. Защо? Отказват да се хранят, защото са внимавали в неделното училище. Слушали са внимателно проповедника и са живеели според Словото. И те знаеха, че не всичко, което вавилонците им сервират, става за ядене.
Според някои те не са искали да ядат, защото са чели Левит 11 и са знаели, че това е нечиста храна. Но тук се казва, че те не са искали да ядат никакво месо, искали са само шопска салата. Би трябвало сред царските ястия да е имало месо, което е чиста храна.
Според повечето богослови, четиримата еврейски студенти не са приели да сложат в устата си нещо от царските ястия, защото месото за приготвянето ѝ вероятно е било жертвано на езически богове. Ако направеха този малък компромис, биха изпратили посланието до вавилонците, че те нямат нищо против и да се поклонят на тези богове! За нищо на света те не биха допуснали това! Не биха изменили на своята идентичност. Те бяха това, което вярваха.
Но имаше още нещо. В древността, когато отидеш на гости и седнеш на трапезата на домакините, ти показваш, че с храната приемаш и техните обичаи, традиции и религиозни убеждения. Вавилон беше средище на езическо поклонение и за младежите да ядат от трапезата на царя означаваше да се откажат от Бога на Израил!
Това беше достатъчно Даниил да каже, „Няма да ям това.“ И с основание. Вавилонската култура беше до такава степен проникната от поклонението на езически богове, че те даже кръщаваха децата си с имена, славещи тези богове.
Затова Даниил (което означава „Бог е моят Съдия“) е кръстен Валтасасар със значение „Бел, защити неговия живот!“. Бел беше най-главният бог във Вавилон. Анания е наречен Седрах, което означава „заповед на Аку“ (бога на луната). На Михаил дават името Мисах със значение „Кой е като Аку?“ А Азария е наречен Авденаго – „слуга на Него“.
Даниил и приятелите му бяха чужденци в чужда земя. Вече не бяха в Юдея и храмът не беше от другата страна на улицата. Това беше езическа страна, пълна с езичници, в чието ежедневие присъстваха много езически традиции и практики. Сякаш юдейските младежи нямаше как да избягнат всичко това.
Това е нещо като разликата между това да си на църква в неделя и да отидеш на работа в понеделник. В църква дори най-невъзпитаният човек внимава какво казва и прави. На работа колегите имат груби обноски, разказват цинични вицове, разпространяват клюки и укриват данъци.
И не само това. Еврейските момчета бяха учени образно казано, че от Хермон по-високо няма, от Йордан по-дълбоко няма и от Ерусалим по-хубаво няма. Но сега Ерусалим беше разрушен и беше жалка гледка в сравнение с високо развитата култура на Вавилон. Той беше най-големият град в древността, величествено прострял се на двата бряга на Ефрат, ограден от широка крепостна стена с осем укрепени порти, най-внушителната от които беше портата Иштар.
На основната улица се издигали императорския дворец, храмът на Бел и зигуратът Етеменаки - прочутата Вавилонска кула, наречена храм на небето и земята. Тя била едно от чудесата на света заедно с висящите градини на Вавилон, построени от Навуходоносор за жена му, която била от провинцията и не понасяла живота в града.
Вавилон се славел с инженери и технология, която била най-развита за времето си. Техните математици били ненадминати. Понеже изчислявали с основа числото 60, днес ние имаме 60 секунди в минута, 60 минути за час и 360 градуса в пълна окръжност. Техните астрономи описали много от звездите, макар че астрономията подхранвала астрологията, защото лидерите им се интересували от влиянието на звездите върху процесите на земята (като много лидери днес).   
И така, как тези младежи се справиха с живота във Вавилон? Как живяха в обкръжението на хора, които са груби, жестоки и дребнави? Ние също сме заобградени с такива хора на работа, в магазина, в градския транспорт... Когато в църква някой не се държи добре, пасторът или някой от по-зрелите християни го отвеждат настрана и му обясняват как трябва да се държи. Но в света това не винаги е възможно. Как тогава да реагираме?
Нека видим какво направи Даниил. Първо, той реши, че няма да приеме всичко, което се иска от него, дори така да си навлече гнева на халдейците.
Даниил 1:8 „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“
Живеем в свят, който е циничен. Това се отразява и на речта. Много хора имат вредния навик да ругаят и обиждат докато говорят. Правят го машинално, без да се замислят. Дори т.н. народни представители се обиждат в парламента!
Неотдавна избухна скандал, когато треньорът на националния отбор по волейбол, Пламен Константинов, изрекъл ругатня по адрес на един от състезателите, който отказал да влезе да играе. Впоследствие Константинов призна, че ругатните са като за „добър ден“ в националния отбор!
Може треньорът да е много добър волейболен специалист. Може много да е дал на България. Може да е бил ядосан. Но ние не можем да одобрим подобно поведение.
Като Христов последовател, ти трябва да обуздаваш своя език, защото езикът е буйно зло, пълен е със смъртоносна отрова (Яков 3:8). Не следвай културата. Не се осквернявай. Кажи не на сквернословието и неприемливото поведение.
Неотдавна на забележката ми относно циничен виц, разказан в тесен кръг, един вярващ ми каза: „Е, какво толкова. Имаме нужда да се посмеем.“ Отговорих, че Бог е създал чистия хумор, но след грехопадението и хуморът е покварен. Бог ни благославя, когато разказваме и се смеем на вицове без цинични намеци и обиди.
Псалм 1:1 „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи.“
Бог иска да сме като речните камъни. Те са били там десетки години, може би столетия. Не са имали избор. Но ако извадиш някой речен камък от реката и го строшиш, познай какво ще откриеш? Вътре той е абсолютно сух. Той е бил с години в реката, но водата изобщо не е проникнала вътре в камъка. По същия начин, ти не можеш да не живееш в света, но можеш да решиш светът да не живее в теб! Защото ти си това, което вярваш!
Първо, вземи решение да не се оскверняваш. И второ, не забравяй, че другите те наблюдават, за да видят какво да правят.
Даниил 1:8 „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“
Но нали казахме, че в двореца е имало четирима младежи от Юдея. Тук се казва, че Даниил е решил в сърцето си. Къде бяха останалите – Анания, Михаил и Азария?
Всъщност, ето какво се бе случило. Анания, Михаил и Азария бяха добри еврейски момчета. Но те все още не бяха готови да отстояват вярата си. Aко бяха оставени да се справят сами, те щяха да приемат нещата, за да не си навлекат неприятности.
Но Даниил отказа да яде от царските ястия. Отказа да се оскверни. И неговият пример беше заразителен. Тримата му приятели си казаха: „Той е прав!“ и се присъединиха.
В някои църкви пасторите не дисциплинират вярващи, които живеят в грях. И когато някой ги попита как е възможно такова нещо да става в църква, те подминават това с мълчание. И когато лидерът не се осмелява да каже „Не, това поведение е недопустимо за един християнин“, тогава никой друг няма да каже „Не, това е недопустимо.“
Но Даниил каза „Не“. Останалото е история.
Освен, че е важно да не се оскверняваме и да казваме „Не“ на грешните практики, важно е и как казваме „Не“.
Даниил 1:8 „затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“
Какво направи Даниил? Той помоли. Не настоя, не се развика, не се ядоса или възмути. Вежливо помоли. Отиде при началника на евнусите със смирение и с желание да намерят разрешение на казуса.
Твърде често ние, християните, се възмущаваме, когато виждаме някой да говори цинизми или да прави нещо нередно. И понякога в ревността си веднага се обаждаме, за  да конфронтираме и нахокаме прегрешилия. Случвало ли ви се е? На мен ми се е случвало. Но съм имал и по-добри реакции.
Миналият месец пътувах във влака с един човек, с който се заговорихме. Оказа се, че той има някакви познания върху Библията и каза, че вярва в Бога. Но като се отпусна започна да вмъква ругатни в разговора. Първо си казах, как е възможно този човек да вярва в Бога и да говори така! Искаше ми се веднага да му направя забележка. Но запазих хладнокръвие. И когато разговорът се насочи към това какво поучаваме хората в църква, споменах между другото и това, че Библията ни учи да пазим езика си от сквернословие. Мисля, че ме разбра.
Бог иска да сме праведни и да изпитваме праведен гняв, когато някой злослови или върши някакъв друг грях. Но никъде не е казал, че трябва да правим сцени и да злепоставяме хората. Той иска деликатно да им помогнем да намерят разрешение.
Това направи Даниил с началника на евнусите. Вежливо го помоли да намерят разрешение на моралния проблем, пред който беше изправен. Това предразположи човека и той му помогна, вместо да му пречи.
Даниил 1:17 „И на тези четирима младежи Бог даде знание и разбиране на всяко учение и мъдрост, а Даниил можеше да проумява всички видения и сънища.“
Понеже четиримата се застъпиха за Бога и Неговата праведност по правилния начин, Бог им даде знание и разбиране. Всичко им се удаваше. Те бяха като онези наши съученици в училище, които имаха шестица на всяко контролно без да са учили. Бог направи тези четирима младежи по-добри от всички останали. Тъй като те се застъпиха за Бога, и Бог се застъпи за тях.
Но забелязвате ли нещо друго в стиха? Бог даде знание и разбиране на всяко учение и мъдрост на тях, но само Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. Другите трима не получиха това умение. Знаете ли защо? Защото Даниил беше единственият, който реши да направи правилното нещо. Другите трима следваха Даниил, но Даниил следваше Бога. Показа в какво вярва.
2 Летописи 16:9 „Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него.“
Бог търси човек, който да се застъпи за Него и за Неговата праведност. Той иска да го възнагради. Твърде често хората не се решават да се застъпят за Бога, защото се боят от последствията. Мислят си, че е по-добре да си държат устата затворена и да си стоят в ъгъла. Но Бог не иска последователи, които седят в ъгъла. Той иска ученици, които отстояват правдата. Иска да сме това, което вярваме.
Но много християни се страхуват, че ще обидят или разгневят някого. Че ще загубят приятелите си, работата си или повишението си.
И са прави! Павел каза, че точно това ще се случи с тези, които живеят за Христос.
2 Тимотей 3:12 „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“
Ако искаш да живееш благочестиво в Христос, ти ще бъдеш гонен. Ще ти се подиграват и ще те обиждат. Ще те нараняват, защото благата вест ги изобличава. Но когато това стане, ти ще си благословен.
Матей 5:11,12 „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят лъжливо против вас всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата.“
Светът може да те наранява, но Бог наблюдава от трона си и казва: „Това е мое дете. Той ме обича и живее вярата си. Той е това, което вярва. Ще го направя силен и ще го възнаградя за това, че е готов да понесе гонение и несгоди заради Мен.
Не е ли страхотно да привлечеш вниманието на Бога по този начин? Да посочи към тебе и да каже, че се удоволства в тебе. Но за да привлечеш вниманието Му е нужно да решиш да не правиш морални компромиси и да защитаваш Него и Неговата праведност по правилен начин.
Нека се помолим.