/проповед/
Четох един виц:
- Какво означава сила?
- Да си сложиш една тенджера на главата и да се набереш на
нея. J
Днес ще говорим за една друга, истинска сила. Ще говорим за
силата на молитвата. Още при създаването на църквата Бог промисли да
въоръжи църквата с оръжието на молитвата. Те се молиха един за друг, защото
знаеха, че носят отговорност за другите.
Те трябваше да са сол и светлина за света. Ние трябва да
следваме техния пример. Молитвата отключва Божия склад с безкрайна благодат и
сила. Всичко, което Бог има е на наше разположение чрез молитвата.
Затова се надявам, че чрез това послание ще бъдете
насърчени от Святия Дух да се молите
активно за църквата. Павел също помоли
църквата в Рим да се моли за него:
Римляни 15:30 „Но аз ви моля, братя, заради нашия Господ
Исус Христос и заради любовта, която е плод на Духа, да ме поддържате с усърдна
молитва към Бога за мене.“
Но нека преди това си припомним какво се
случи дотук в Деяния. В Деяния 1 учениците получиха обещанието, че ще приемат
сила, за да предават посланието за възкресението на Христос и да изпълнят
своята мисия. С изливането на Святия Дух на Петдесятница в Деяния 2, те
получиха тази сила да свидетелстват за Исус Христос. Хиляди се спасиха в онзи
ден и така се роди Църквата. В Деяния 3 виждаме как Божията сила изцели сакатия
човек при Красна врата на храма.
И когато това стана, Петър и Йоан бяха
арестувани за това, че проповядват „в името на Исус, възкресението от мъртвите“
(4:2) Днес няма да разглеждаме подробно този пасаж. Само ще ви припомня, че те бяха
изправени пред религиозните власти и първосвещеника, за да ги разпитат. Тогава
Святият Дух дойде на Петър и той заявява тези невроятни и истинни думи:
Деяния 4:12 „И чрез никой друг няма спасение,
защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да
се спасим.“
Религиозните водачи се чудеха как да
отговорят на това предизвикателство, отправено им от тези „неграмотни и неучени
човеци“ (ст. 13).
Деяния 4:16 „Какво да сторим на тези човеци,
защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана
чрез тях; и не можем да го опровергаем.“
В яростта и безсилието си те заплашиха Петър
и Йоан да не говорят повече.
Тогава Петър отговори,
Деяния 4:19-20 „Право ли е пред Бога да
слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това,
което сме видели и чули.“
Веднъж искахме да направим евангелизационна
лекция в едно от варненските студентски общежития. Направихме постер и аз
отидох да говоря с управителя на общежитието за разрешение да ползваме залата
на общежитието и да поставим рекламата на таблото. Както може би се досещате,
не получих разрешение. Мълчаливото послание беше, „Забраняваме ви да говорите
тука за Бога.“
Много пъти сме се сблъсквали с подобно
отношение. Но как можем да мълчим? Как можем да не свидетелстваме на хората!
Както Петър, ние трябва да казваме, „Ние не можем да не говорим това, което сме
видели и чули“.
Така или иначе, ние пак проведохме лекцията.
Никой не може да те спре, ако в теб гори огъня на Святия Дух!
Религиозните водачи се опитаха да спрат Петър
и Йоан. Накрая пак ги заплашиха и ги пуснаха.
Деяния 4:23-31 „И когато ги пуснаха, те
дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и
старейшините. А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха:
Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е
в тях, Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща
Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети? Опълчваха
се земните царе и управниците се събираха
заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“
Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с
езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син Исус,
Когото си помазал, за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са
определили да стане. И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на
Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш
ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят
Син Исус. И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички
се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. Какво да
направим и при кого да отидем, ако сме в беда и имаме повече проблеми,
отколкото можем да разрешим?“
Апостолите отидоха при тези, които бяха
загрижени за тях и които щяха да се помолят за тях.
Всеки християнин би трябвало да е част от
местно тяло от вярващи. Ако не си част от църква ти отхвърляш плана на
Господ Исус Христос, който е Главата на църквата. И ти си най-големият губещ,
защото нямаш местна църква и нямаш при кого да отидеш, когато си в затруднение.
Повечето от тези, които сте тук, сте
направили своя избор и вярвам, че имате братя и сестри, при които да отидете,
когато сте в беда. Ако ти ни гледаш и слушаш сега онлайн, искам да попитам и
теб – имаш ли при кого да отидеш? Защото посланията онлайн са добро допълнение,
но не могат да заменят живото общение и подкрепата, която имаме в местната църква.
Петър и Йоан се радваха на такава поддръжка.
Ние се нуждаем от място, което да отиваме у
дома, при нашите братя и сестри. Където ще се помолят за нас и където ще можем
да споделяме радостите и тревогите си. Да си член на местна църква е
привилегия, но и отговорност.
Когато Петър и Йоан дойдоха при своите си и
разказаха за разпита пред синедриона, всички спонтанно откликнаха с молитва:
Деяния 4:24 „А те, като чуха, издигнаха
единодушно глас към Бога.“ Те благодаряха за Божията милост при този първи
сблъсък със силите на мрака. Забележете, че Лука казва, че всички те се
помолиха „единодушно“ на Бога.
Няма нищо по-ефективно от молитва, която е
отправена към Бога от хора в единството на Духа.
Неотдавна с интерес научих, че в България се
организират състезания с тежковозни коне (състезания по надтегляния с коне).
Конете теглят дървени трупи, разпределени в няколко категории – теглене на 500
кг., на 600, 700, 800, 900 и 1000 кг.
На подобно състезание в Канада един кон
изтеглил 4000 кг, а друг – 3600! Бихме предположили, че заедно те биха
изтеглили 7600 кг. Но когато ги сложили в общ впряг, тези мощни жребци
изтеглили товар с тегло 13600 кг.! Това е над 3 пъти повече, отколкото всеки от
тях би могъл да изтегли сам.
По същия начин Божията сила, действаща чрез
църквата е по-мощна, отколкото сумата от силата му, приложена в живота на всеки
от нас поотделно. Затова ви насърчавам да споделяте молитвените си нужди с
църквата!
И днес, както и при апостолите, на нас ни е
забранявано да проповядваме на обществени места. Но има и други, не толкова
явни но още по-коварни капани пред благовестието.
Например – анонимността в големия град, зад
която се крият хората, развлекателната индустрия, която прави хората
нечувствителни за духовните неща, светската култура, която игнорира Бог,
напредъка на технологиите, поради които хората все по-малко чувстват нужда да
се обръщат към Бог за помощ.
В онзи час след освобождаването на Петър и
Йоан, учениците се помолиха единодушно на Бога. Те благодариха на Бог за
избавлението на техните братя. И забележете, че те осъзнаваха пред кого
стоят. Те знаеха, че суверенния Бог, който е Творецът на вселената („Ти
си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.). Те
представиха себе си като слуги на Бога (ст. 29), като буквално използваха
думата „dulos”, която означава роби.
Te също отдадоха почит на Бог като Бог на историята. За тях беше
голяма утеха, че Богът на който се молят е не само творец на небето и земята,
но е и в контрол на всичко, което се случва. Той управлява над историята.
Народите, които се разяряват (ст. 25), управниците които се наговарят против
Господа (ст. 26), дори Ирод и Пилат Понтийски – всички те не осъзнават, че
всичко това „Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане“ (ст. 28).
Затова те не се притесняваха, че някакви хора
са ги заплашили и се стремят да унищожат в зародиш Божието царство. Богът на
небето и земята и Богът на историята беше на тяхна страна! Какво можеха да им
направят? Те гледаха на тази съпротива като напразна и глупава.
И веднага след като се поклониха на
суверенния Бог, те се помолиха така:
Деяния 4:29-30 „И сега, Господи, погледни на
техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато
Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на
Твоя свят Син Исус.“
Забележете, те не се помолиха за своята
безопасност и за Божията протекция, но за това да имат възможност да
служат. Помолиха се за дързост и смелост. Заплахите трябваше да
ги накарат да спрат да свидетелстват за Исус. Затова се помолиха за смелост да
говорят.
Те не се помолиха Бог да им даде хубави
сгради. Не се помолиха за хубави китари и пиано. Не се помолиха Бог да им даде
убедителни думи. Не се помолиха дори за човешка мъдрост. Те се помолиха за
силата на Святия Дух върху църквата. Както каза ап. Павел,
1 Коринтяни 2:4-5 „И говоренето ми, и
проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с
доказателство от Дух и сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка
мъдрост, а на Божията сила.“
Големият евангелизатор Чарлз Фини разказва за
църква в един град, в която огънят на Святия Дух бил напълно загаснал. Не
идвали нови хора, нямало новоповярвали, и никой не го било грижа. Искам да ви
попитам, вие искате ли хора да идват в нашата църква и да се спасяват?
В тази църква хората не благовествали и не се
интересували дали някой нов човек ще дойде, с изключение на един човек. Той бил
ковач. Не го бивало много да говори, даже заеквал силно, та чак било трудно да
го слушаш.
Но той имал сърце за Бога и искал да види
съживление. Толкова много желаел това, че един ден затворил работилницата си,
отишъл вкъщи и се молил цял ден. На следващия ден отишъл при пастора и казал,
„Молих се за съживление. Можем ли да насрочим някакво евангелизационно
събрание?“ Пасторът се съгласил с нежелание, но го предупредил, че никой няма
да дойде.
Те организирали събранието и за изненада на
пастора, сградата била пълна! Той се изправил да проповядва както винаги, но
усещал нещо много различно. Божията сила била толкова осезаема, че всеки можел
да я почувства. Много хора се покаяли и се спасили през тази седмица. Защо?
Не заради програмата или красноречието на
пастора. Не било и заради презентацията на екрана. Причината била, защото някой
се молил.
Деяния 4:31 „И като се помолиха...“
Всяко раждане е съпроводено от труд и
болка. Дори в духовния свят. Молитвата изисква труд и усилия. Но молитвата
ще доведе до растеж в някакъв аспект на служението. Духовен растеж, а след това
растеж и в цифрово изражение.
Eдин ден, докато бил в отпуска, евангелизаторът Муди посетил една
голяма църква, в която обаче нямало живот. Пасторът го помолил да проповядва
там няколко пъти. Той се чудил дали да приеме, но накрая се съгласил. Сутринта
в неделя проповядвал, но нямало никакъв отклик. Чудил се какво да прави,
трябвало да проповядва и на вечерната служба. Целият следобяд го мислил.
Но зад сцената нещо ставало. Една старица
отишла вкъщи при сестра си, която била инвалид и ѝ казала, че Муди проповядва в
църквата. Очите ѝ блеснали, защото тя се била молила Муди да проповядва в
Англия. Тя казала, „Остави обяда, ще прекараме останалата част от следобеда в
молитва.“ И те го направили.
Муди се изправил пред хората на вечерната
служба и усещал, че има нещо различно. Можело да се почувства във въздуха.
Проповядвал с лекота и казал накрая да се изправят тези, които искат да се
молят да бъдат спасени. 500 се изправили на крака. Шокиран, той помислил, че не
са го разбрали и им казал да седнат и пак казал, „Сега станете, ако...“ и
обяснил по-подробно кой да стане.
Отново 500 се изправили на крака. Така
започнало най-голямото съживление в Англия.
Защо? Защото две жени, една от които
прикована на легло, се молили. Те платили цената.
Деяния 4:32 „И като се помолиха, потресе се
мястото, където бяха събрани; и всички се изпълниха със Святия Дух, и с дързост
говореха Божието слово.“
В следствие на молитвата ние се изпълваме със
Святия Дух. Ще ви покажа как става. Ето една ръкавица. Ръкавицата не може да
прави нищо сама, но когато ръката ми е в нея, ръкавицата може да върши много
неща. Е да, не ръкавицата, но моята ръка в ръкавицата ги върши. Християнинът е
ръкавицата. Святият Дух в нас е ръката, която върши работата. Ние трябва да
дадем място на ръката, за да може всеки пръст на ръкавицата да е изпълнен.
Когато се молим, ние се изпълваме с Духа и
Той върши своето дело.
Ако ние започнем да се молим усърдно всеки
ден, нашето поклонение ще бъде още по-докосващо, ще говорим с дързост за вярата
си, Бог ще работи мощно, хора ще идват и ще се спасяват. Това става, когато се
посветим на молитва! Тогава ще видим силата на молитвата!
Ако не се молим, служението на Бог ще бъде
товар. При мен идват хора и ми казват, че искат да служат в църква. Говорим,
молим се и те избират къде да служат. След месец идват отново и казват, не
мога, не е за мене...
Ние трябва да служим в силата на Святия Дух,
не с наша собствена сила! Тя рано или късно ще се изчерпи! А силата на Духа
идва в молитва! Силата на Духа е на една молитва разстояние!
Защо понякога нашето ходене с Бога е лазене с
Бога? Защо ни липсва любов към нашия Спасител, който даде всичко за нас? Защо
нямаме победа над греха? Защо нямаме сила, с която да разтърсим този свят за
Христос? Били Греъм отговаря така: „Този, който не познава молитвата, не
познава силата.“
И обратно – този, който познава молитвата,
познава силата! Църква, изпълваща се с Духа, е евангелизираща църква. Някой е
казал: Благовестването за християнството е като вените за нашите тела. Можеш да
порежеш истинския християнин някъде и той ще пусне кръвта на благовестие.“
Ние трябва да станем църква, която е не музей
за светци, а болница за грешници. Ние трябва да сме ловци на човеци. Затова Бог
ни е извикал тук.
В една
църква обявили молитвена среща с гостуващ мисионер. Но цял ден валял проливен
дъжд и вечерта се надигнала буря. Съпругата на пастора се опитала да го
разубеди да не отива. Казала, хората ще решат, че в тази буря събитието е
отменено. Но той отговорил, „Трябва да отида дори там да сме само ние с
мисионера.“
На
събирането дошли десетина души, но по време на молитвата Святият Дух се излял с
необикновена сила. Половината от присъстващите или станали мисионери, или изпратили
децата си като мисионери. А другата половина станали дарители за мисионера.
В заключение, нека когато се молим, да не
забравяме, че стоим пред суверенния Бог – твореца на всичко и Този, който
контролира историята. Нека се молим в единство с тялото Христово. Да се молим
Бог да ни дава възможности за благовестие и за дързост и смелост да говорим. И
да не забравяме, че молитвата е труд, тя е усилена работа. Но когато я свършим,
когато се молим, ние ще сме евангелизираща църква, и Бог ще дава растеж. Амин!
Нека сега се молим!
