/проповед/
Бивш месар решил
да си смени професията и станал акушер. При първото израждане слага бебето на
везните и се обръща към родилката:
- Три килограма и двеста грама. Толкова ли да остане?
***
Но ние говорим не за раждане на бебета, а за раждането на
Църквата! Разглеждаме Деяния на апостолите и историята на ранната църква.
Видяхме как църквата се роди, как започна да расте и да свети. В никой друг
период от църковната история църквата на Исус Христос не се е характеризирала с
такъв феноменален растеж, с толкова много чудеса и сила и смелост, колкото в
първите седмици от съществуването си.
На Петдесятница четем, че „същия ден се прибавиха около три
хиляди души.“ (Деяния 2:41). По-миналият път с п-р Джош видяхме, че това
продължи и вярващи се прибавяха „всеки ден“ (2:47). Дори преследването не можа
да спре църквата. В Деяния 4:4 виждаме, че „числото на повярвалите мъже стигна
до пет хиляди“. Заедно с жените и децата може би са били около 20000!
По-късно се казва, че още по-голямо множество повярвали в
Господа мъже и жени се прибавяха“ (5:14), а в 6:1 се казва отново, че учениците
се умножаваха.
И точно в вълнуващ момент от историята на църквата, когато
Божията сила се чувстваше от всички и църквата растеше, между хората настъпиха
разногласия. След като не успяха да спрат мисията на църквата чрез външна и
вътрешна опозиция, сега Сатана опита да отклони вниманието, като всее завист и
неразбирателство и накара вярващите да се скарат.
Нека прочетем
Деяния 6:1-7 „А през тези дни, когато учениците се
умножаваха, се надигна роптание измежду гръцките юдеи против еврейските затова,
че при всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били
пренебрегвани. 2 Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е
добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. 3 И така,
братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с
мъдрост, които да поставим за посрещане на тези нужди.
4 А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото.
5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж,
пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и
Николай, един прозелит от Антиохия. 6 Тях поставиха пред апостолите; и те, като
се помолиха, положиха ръце на тях. 7 И Божието учение растеше и броят на
учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от
свещениците се подчиняваха на вярата.“
Ние също сме църква в растеж, а един растеж винаги е
съпътстван от болки. Затова днес ще разгледаме този текст, за да видим как
можем да разрешаваме проблемите на растежа в църквата. Ще разгледаме Деяния
6:1-7, и ще видим три неща, които ранната църква направи, а именно - разпозна
проблема, видя възможност за растеж в проблема и накрая, делегира отговорност.
Това доведе до възстановяване на единството и включване на всички в служения.
1.
Разпознаване
на проблема.
Деяния 6:1 „А през тези дни, когато учениците се
умножаваха, се надигна роптание измежду гръцките юдеи против еврейските затова,
че при всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били
пренебрегвани.“
Заедно със сираците, в еврейското общество вдовиците бяха
особено беззащитни и нуждаещи се. Тук неразбирателството възникна поради
няколко причини. Разбира се, първо, защото Сатана винаги работи, за да причини
разделение.
Второ, църквата се състоеше от хиляди местни евреи,
говорещи арамейски и от стотици гръцко-говорящи евреи, родени извън Палестина и
дошли за празника Петдесятница. Всички те бяха повярвали, но това не беше изтрило
културните различия и предразсъдъци. И вдовиците на гръцките юдеи се
почувстваха пренебрегнати при разпределянето на храната.
И не на последно място, този конфликт беше част от болките
на растежа. С нарастването на броя вярващи в геометрична прогресия беше трудно
за апостолите да служат на всеки вярващ. Докато църквата е малка, много от
дейностите могат да се извършват спонтанно, без нуждата от големи служения и
църковна структура. Но с нарастването на църквата се налага да се промени
начина ѝ на фунциониране.
В този случай оплакването беше основателно, но това не
винаги е така. Думата, преведена на български като „ропот“, (gongysmos), e използвана в гръцкия превод на
Стария Завет за мърморенето на евреите срещу Мойсей в пустинята (Изход 16:7).
Но дори когато е основателно, роптаенето е грешно, защото имаше грешен адресат.
Гръцко-говорящите юдеи роптаеха помежду си. Когато се оплакваш на хора, които
не са в позиция да разрешат проблема, това е роптаене.
Много църкви са унищожени от това, че някой е започнал да
се оплаква за нещо. Може в една църква Святият Дух да работи и да се спасяват
хора, и тогава някой да реши, че не му се обръща достатъчно внимание. Започва
да роптае наляво и надясно, духът на ропот се разпространява и Бог спира да
работи, нови хора престават да идват и да се спасяват, и хората се чудят защо.
Причината е, че коренът на горчивина е покълнал.
Но когато си недоволен и негодуваш за нещо, първо трябва да
погледнеш към себе си.
Едно семейство пътувало с кола от Горна Оряховица за Варна
и спрели на едно крайпътно заведение за тоалетна. Собственикът ги попитал,
„Къде отивате?“ Те казали, „Живеехме в Горна Оряховица и се преместваме във
Варна. Как са хората там?“ Той отговорил, „Ами, как бяха хората в Горна?“ „А,
там хората са ужасни! Големи клюкари, груби и безразлични. С радост се махаме
оттам.“ Собственикът казал, „Страхувам се, че ще намерите същите хора във
Варна.“
На следващия ден там спряла друга кола с друго семейство,
което също отивало да живее във Варна. И те също попитали, „Що за хора живеят
там?“ Собственикът на заведението ги попита, „Що за хора бяха хората във вашия
град?“ Те отговорили, „Там хората бяха толкова мили и съобразителни, че направо
сърцето ни боли, че си тръгваме.“ Собственикът казал, „Е, сега ще намерите
точно същите хора.“
Нужно е разпознаване на духа на оплакване и мрънкване.
2.
Всеки
проблем е възможност за растеж.
Деяния 6:2-3 „Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и
казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. 3
И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия
Дух и с мъдрост, които да поставим за посрещане на тези нужди.“
Как можеха апостолите да подходят към разрешаването на
проблема? Можеха да го игнорират.
Като бях студент първа година във Велико Търново, живеех в
студентските общежития. Един мой приятел живееше с още 5 момчета в апартамент с
2 стаи и един санитарен възел. Но на никого не му се чистеше тоалетната, всеки
хвърляше тоалетна хартия и се правеше, че няма проблем, докато накрая тоалетната
чиния се беше запушила и не можеха да я използват. Игнорирането и замитането
под килима, правенето че не виждаш проблема само влошава ситуацията.
Апостолите можеха да игнорират проблема, но не го
направиха. Второ, те можеха да се възмутят и да се обидят, че ги критикуват.
Един известен художник тъкмо привършил портрета на един
известен човек. Нарисуваният запротестирал, „Това е всичко друго, но не и
велико произведение на изкуството.“ „Може би, но и вие не можете да кажете, че
сте велико произведение на изкуството.“
Или, апостолите можеха да реагират остро на проблема.
Понякога ние се изкушаваме да реагираме бурно и вместо да оправим нещата, те се
влошават още повече.
Eдин
фермер пръскал нивата с царевица, когато чул странен звук. Обърнал се и видял
мишка да гризе едно царевично стъбло. Представил си дългите часове, в които
плевил земята, засаждал царевицата, култивирал я, и сега тази мишка се опитвала
да унищожи реколтата. В пристъп на гняв взел една гьостерица и тръгнал след
мишката. Удрял, сечал, пот се стичала от лицето му, докато най-накрая нанесъл
смъртоносен удар на мишката. Въздъхнал с дълбоко облекчение, после се огледал
наоколо и осъзнал, че е съсипал почти един акър царевица, за да убие едно малко
мишле. Ако не сме си направили сметката, понякога разрешението може да е
по-смъртоносно от самия проблем.
Всеки проблем в църквата е възможност да видим доколко
ефективно е служението ни. Проблемите изпитват и вярата ни и са възможност да
покажем любов, докато се опитваме да ги разрешим.
Апостолите не се обидиха, но също не рагираха бурно. Те
избраха един по-добър път.
3.
Делегиране
на отговорности.
Деяния 6:4-6 „А ние ще постоянстваме в молитвата и в
служение на словото. 5 И това предложение се хареса на цялото множество; и
избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор,
Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия. 6 Тях поставиха пред
апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.“
Апостолите бяха решили да не оставят Божието слово и да се
занимават с изхранването на хората. Те искаха да постоянстват в молитвата и в
служението на словото. Някой може да помисли, че за тях е под тяхното
достойнство да вършат тази работа. „Ние сме учени хора, апостоли сме, не можем
да слагаме трапези. Ще намерим седем момчета да вършат това, а ние ще се
посветим на много по-важната духовна дейност на молитвата и проповядването. Кой
за каквото е учил!“
Те просто бяха убедени, че тяхното призвание е да
проповядват Словото и да се молят. Затова те делегираха отговорност.
„И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име,
изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим за посрещане на тези
нужди.“
Това ни напомня на случая в Стария Завет, когато Йотор
посъветва Мойсей да избере способни мъже, които се боят от Бога, обичат
истината и мразят несправедливата печалба, и да ги постави за хилядници,
стотници, петдесятници и десетници (Изход 18:21).
Сега апостолите също поставиха изисквания към кандидатите.
Те трябваше да бъдат с добра репутация (добро име), пълни със Святия Дух и
мъдрост. Трябваше да бъдат зрели християни. И те бяха избрани!
4.
Резултатът.
Деяния 6:7 „И Божието учение растеше и броят на учениците в
Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се
подчиняваха на вярата.“
Първият резултат от посрещането на проблема беше, че се
възстанови единството в църквата. В ст. 5 се казва, че „това предложение се
хареса на цялото множество“.
Хората бяха отново обединени от общата цел да правят
ученици на Христос. В резултат те започнаха да използват дарбите, дадени им от
Духа.
Аз вярвам, че нашата църква ще продължава да расте. Когато
тя стане достатъчно голяма, недей да се губиш в тълпата и да се криеш зад
другите. Ако още не си го направил, тогава е време да се включиш в някое от
служенията. Хората, които се занимават с църковен растеж казват, че за да бъде
една църква максимално здрава, 60% от хората трябва да участват в някакво
служение.
Ако вдовиците са били пренебрегвани, време е да се
организира кухня за тях. Ако неделното училище се нуждае от още учители, време
е да поемеш отговорност. Ако хвалебният тим се нуждае от музиканти и ти си
музикален и владееш музикален инструмент, време е да се запишеш.
Не съм чул някой да се оплаква, може и да има такива. Но
вместо да мрънкаме, нека да служим.
Някой си е казал, „Да отдадем живота си за Христос изглежда
славно начинание. Да се отдам за другите, да платя високата цена на
мъченичество. Ще го направя! Готов съм, Господи. Ние мислим, че да дадем всичко
от себе си на Господа означава да вземем цялата си заплата и да я сложим на
масата. Ето, Господи, давам ти всичко. Но на практика за повечето от нас това
изглежда различно. Бог ни изпраща да развалим едрите банкноти на 50 ст., 1 лв.
и 2 лв.
И в живота си инвестираме тук 1 лв., там 2 лв., там 50 ст. Например,
вместо да подминаваш децата от църква, обърни внимание на някое и го изслушай,
поговори с него. Насърчи някой, който стои сам и изглежда тъжен и унил. Попитай
някой служител с какво можеш да помогнеш. Ела на урока по български за украинци
и помагай като асистент на учителя.
Включи се в почистването преди или след църква. Започни
служение за възрастни, или за самотни майки, за вдовици...
Обикновено предаването на живота ни на Христос не е впечатляващо. Tо става във всяка една от тези малки изяви
на любов, струващи ни 50 ст. Би било лесно да направим нещо еднократно и да
впечатлим тълпата. По-трудно е да водим християнски живот в малките неща,
всекидневно.
В ст. 7 се казва, „И Божието учение растеше и броят на
учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много.“ Съюзът „и“ в началото на
изречението показва резултатът, продължението на разрешения проблем. Единството
беше възстановено и всеки се включи в служение. Глаголите „растеше“ и „се
умножаваше“ са в минало несвършено време. Това показва, че разпространяването
на благата вест и растежът на църквата продължаваха.
Братя и сестри, приятели, вие знаете, че близо до нас
продължава вече почти една година да се води кръвополитна война. Един тиранин,
който унищожава своя народ, иска да унищожи и народа на Украйна. И в тази война
са нужни много усилия и ресурси, за да се отблъсне агресорът.
По време на Втората световна война Англия също трябвало да
увеличи производството на въглища. Уинстън Чърчил събрал профсъюзите на
миньорите, за да осигури тяхната подкрепа. В края на презентацията си той ги
помолил да си представят мислено парад, който знаел че ще се проведе на
Пикадили съркъс след войната.
Първо, казал той, ще минат моряците, които са
запазили отворени морските коридори. След тях ще минат войниците, дошли от
Дюнкерк и отишли да победят Ромел в Африка. След тях ще минат пилотите, които
са победили Луфтвафе в небето.
И последна, казал той, ще премине дълга
процесия от потни, черни от сажди мъже, с миньорски каски. Някой от тълпата ще
извика, „И къде бяхте вие през критичните дни на нашата борба? И от десет
хиляди гърла ще дойде отговорът, „Ние бяхме дълбоко в земята, с лице към
въглищата.“
Не всички служения в църквата са впечатляващи и
бляскави. Но често точно хората с „лице към въглищата“ са тези, които помагат
на църквата да изпълни мисията си.
Заключение
Когато конфликтът е разрешен, Божието дело продължава с
голяма сила и благословение. Можем да се поучим от тази история. Молим ли се за
съживление в църквата ни? Искал ли си от Господа в молитва да съживи нашата
църква и това съживление да започне от тебе? Ако има нещо, което спъва
съживлението, Господи, разкрий ми го!
_________________________
12.02.2023 г.
БПЦ "Нов живот" - Варна
