/проповед/
Увод.
Животът е преходен. Преди месец и нещо празнувахме 20-тия рожден ден на най-голямата ни дъщеря Деби. Взехме стари албуми и гледахме снимки отпреди 10-15 години. От тях ни гледат малки деца – държим ги на ръце, хвърляме ги във въздуха,четем им книжки... Ето, че неусетно годините преминаха и най-голямата ни дъщеря вече е втора година в колеж, втората се подготвя за кандидат-студентски изпити, aсинът ни е 9 кл.!
За нас беше емоционално преживяване да изпратим Деби да учи. Всичко тече, всичко се променя. Това са хубави събития, положителни промени, но те нинапомнят, че времето неизменно тече и само вечното Слово остава завинаги.
Говорейки за промяна, България е в преход, в процес на промяна. Мнозина не са готови да приемат промените, защото искат нещата да са както винаги са били. Но времето се движи напред, промяната идва и Бог ни напомня, че славата на християнския живот е в умението да се справиш с промяната.
Понякога промените са за добро, но понякога са негативни.
Преди известно време един мой познат отиде във Филипините. Казах му, ще показваш снимки после. В края на краищата, Филипините са екзотична дестинация, малко от нас отиват толкова далече на изток. И той прави много снимки там. Искаше да покаже на приятелите си невероятната красота на Божието творение. Но малко преди да се върне изпуснал телефона си във водата. Сега се надява да може да спаси снимките и останалата информация.
Миналата седмица и аз си спомних за преходността на материалните неща, катоодрасках колата при паркиране. Малко преди това пък се контузих при игра на футбол.
Както с телефона, колата и крака ми, в този свят всичко е чупливо. Всичко е преходно. Но Бог ни дава гледна точка, от която да можем да се справим с настоящето. Да се подготвим за опасностите.
Наблюдавали ли сте как кораб влиза в пристанище Варна? Когато се молим с другите пастори от града на панорамата на Галата, често виждаме тази гледка. Когато корабът навлиза в пристанището, винаги го ескортират 2-3 влекачи. Маневрите се извършват от капитана под ръководството на пилот от Пилотска станция.
Корабът се движи съвсем бавно, навигирайки много внимателно. Защо са необходими всички тези мерки?
Защото плитчините до брега са опасни. Малка грешка от страна на капитана и корабът може да заседне и дори да се обърне.
Както се пее в един известен християнски химн,
Исусе, Спасителю, мен носи над житейските бурни води. Пред мен бучат неизвестни вълни, закриват скали, коварни брегове. Ти си моята карта и компас. Исусе,Спасителю, мен води.
Някои от вас може би през изминалата година са загубили своя обичан съпруг или съпруга. Никой от нас не знае какво ще стане с нас следващата година. Исус е нашата карта и компас, на когото гледаме. Един наш познат неотдавна преживя шок като разбра, че е болен от множествена склероза. Ние не знаем какво ни очаква.
Времето тече, събитията идват и отминават, но картата и компасът трябва да идват от нашия Спасител, който ще ни преведе през най-коварните места в живота, както е обещал.
Кои са трите промени, които се случват в живота ни и които ни напомнят това?
Първата е толкова очевидна, че често я пропускаме, а именно – преминаването отнесъществуване в съществуване.
1. Създаване.
Имаше време, когато ти не си съществувал и след това дойде време, когато ти дойде в съществуване. За Исус се казва, „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде.“ (Исая 9:6) Но Синът не се роди, Той е съществувал вечно. Той се роди в плът – като дете. За разлика от Него, имало е време, когато ти и аз не сме съществували, но след това сме извикани в съществуване.
Темата на нашата среща е Давид: човек по Божието сърце. Вижте какво казва Давид за промяната, която настъпва, когато Бог ни извиква в съществуване:
Пс. 139:13-17: „Защото Ти си ме създал, оформил си ме в утробата на моята майка. 14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми превъзходно знае това. 15 Моите кости не са били скрити от Тебе, когато съм бил създаден тайно, бил съм образуван в дълбините на земята. 16 Твоите очи видяха как произлязох и в Твоята книга са записани всичките определени за мене дни, преди да съществува нито един от тях. 17 Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже, колко са многобройни те!“
Ти и аз сме в Божиите мисли! Давид каза, колко многобройни са Твоите замисли, Боже... колко удивително и чудесно съм създаден. И продължава:
Псалми 8:1-5: „Господи, Боже наш, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата... 3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, 4 си казвам: Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш? 5 А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите и със слава и чест си го увенчал.“
Ти си увенчан със слава и чест от Твореца, защото Неговият подпис е върху твоята душа и ум. Бог те е направил такъв, какъвто си с цел.
Амебата е едноклетъчно. Тя е по-скоро механизъм, отколкото организъм. За сравнение, само в човешкото око има 107 милиона клетки! От оплодената яйцеклетка за 9 месеца произлизат около един трилион клетки – една поредица от човешко ДНК. Ако трябва да отпечатате на хартия тази последователност от знаци и пишете 500 думи на страница и в един том вместите 600 страници, ще са необходими 1000 тома! 600 000 страници!
Той те направи чудесен и уникален и ти даде цел. Доведе те от несъществуване в съществуване. Ти не си случаен сбор от атоми. Ти си направен с конкретна цел от живия Бог!
В Библията Давид е наречен човек по Божието сърце. Цели 146 глави в 6 книги са посветени на неговата личност. За никого другиго Библията не пише толкова много. В лицето на Давид днес имаме невероятен пример за посвещение на Бога. Според него призива на Бог към всеки човек е да прославя Бога в живота си. Той каза:
Пс. 103:1: „Благославяй, душе моя, Господа, и всичко, що е вътре в мене, нека хвали святото Му име.“
Същевременно, Давид имаше близко общение с Господ и знаеше каква беше Божията цел за Неговия живот. Той беше Божия избраник, който трябваше да води народа на Израел, след като Саул се провали като цар в своето непокорство срещу Бога.
Знаеш ли ти каква е целта на твоя живот? Ако има нещо, което може да направиш през следващата година, то е да попиташ Бога, за какво си ме направил?
Марк Твен е казал: „Два са най-големите дни в твоя живот: първо – денят, в който си роден, и второ – денят, в който си разбрал защо си роден.“
Защо си роден?
Като малък не знаех защо съм роден. Не знаех какво да искам от живота и защо изобщо да искам нещо. Имах страхове, че нищо няма да излезе от мен.
Когато повярвах в Бога, участвах в един проект за културна обмяна с американски студенти-християни. Там се запознах с един англичанин, който беше в България, за да основе групи за Библейско изучаване в университетите. И той ми предложи дапомогна за основаването на такава група в моя университет. Тогава още не знаех, че ще правя това в продължение на 20 години!
Ти нямаш идея как Бог може да те използва като сол и светлина в този свят. И без значение дали го разбираш или не, ти имаш влияние над другите.
Той те е довел от несъществуване в съществуване. Това е невероятно чудо.
Луис Томас, американски лекар и автор, пише: „Самото съществуване на клетката трябва да предизвиква най-голямо удивление на земята... Хората трябва да вървят по цял ден, викайки един на друг с безкрайно учудване и да не говорят за нищо друго, освен за тази клетка... Ако някой успее да я обясни докато съм жив, аз ще наема самолет, може би цяла ескадрила самолети, за да изпишат по цялото небе един след друг много удивителни знаци, докато остана без пари.“
Тази удивителна промяна, настъпването на живота, е изречено в съществуване от Бог. Ти си доведен в съществуване от несъществуване. Имало е време, когато не си бил, а сега си. Открий целта, за която си създаден. Когато я откриеш, тогава последният ти дъх ще бъде на радост и последната ти награда ще бъде да чуеш, „Хубаво, добър и верен слуго“. (Матей 25:23)
Това е първата промяна. Но посред тази промяна може да има многоразочарования, страдание и борби, както разбрахме от проповедта на Тим. Докато бяха в Щатите, той самият трябваше да се подложи на нова операция, възстановяването от която ще трае дълго.
Телата ни остаряват, увисват и надебеляват, ставите започват да отказват, артериите се втвърдяват, очите се замъгляват, зъбите окапват, гърбът се превива, ръцете отслабват. Някои започват диети или фитнес и това временно помага. Но имам новина за теб: тялото ти няма да трае вечно.
Телата ни се амортизират, затова от време на време се нуждаят от ремонт. Но за разлика от автомобилите, ремонтът на телата не възвръща 100 процента функционалността им. Всъщност, след първородния грях, клетките в телата ни са програмирани да умират. Всеки ден ние губим между 50 и 70 млн. клетки.
Айзък Уотс е написал стихотворението „Сътворение“ по същия този 139 псалм на Давид. В него той говори за нашите чупливи тела и за Бог като поддържащ живота:
От извори хиляда живота състои се
И спира щом един от тях пресъхне.
Чудно как хилядострунна арфа
Тъй дълго свири без да млъкне.
Ние сме създадени по чуден начин. Това е първата промяна – създаването ти.Втората е твоето преобразяване, когато Бог те взема от просто съществуване и те пренася в смислено съществуване.
1. Преобразяване.
Той създава у теб нов глад, дава ти нови радости, нови желания и нови парадигми, чрез които измерваш живота. Преди си гледал филми със секс и насилие, слушал си подобна музика, но сега тези неща не са ти интересни. Обичаш да слушашхристиянска музика и да гледаш християнска телевизия.
Това е уникално за християнския живот. Питайте хора от всички други религии и ще видите, че само юдео-християнската традиция говори за новораждане.
Новорождението и новият живот са не само най-голямото тайнство, но и най-голямата изненада – да осъзнаеш, че не си точно такъв, какъвто си бил преди.
Нови желания, нови копнежи, нови навици. Една от най-великите книги, писана някога е книгата „Пътешественикът от този свят до онзи“ на Джон Бънян. Тя е превеждана на повече езици, отколкото всяка друга книга с изключение на Библията. Ако не си я чел, предизвиквам те да я прочетеш. Миналата седмица я гледахме във Варненската църква. Тя е алегория, която представя цялото благовестие.
Кулминационният момент идва, когато Християн, който носи този товар от греховевърху раменете си, слиза от хълма и среща трима ангели. Първият му казва: „Твоите грехове са простени“ и целият товар пада и се търкулва надолу по склона.
Тогава идва втория ангел. Той взема старите му дрехи и му облича нови. Накраятретият ангел му поставя белег на челото и му дава свитък, карта за пътуването. Греховете ти са простени, сега носиш нови дрехи и имаш карта, която ще те води към небесния град. Трима сияещи ангели.
Първата промяна е нашето създаване. Втората – нашето преобразяване.
Един евангелизатор се разхождал из беден квартал, когато забелязал момченце даизлиза от магазин с кана мляко в ръце. Toчно тогава то се подхлъзнало и паднало, каната се счупила и млякото се разляло по тротоара.
Евангелизаторът бързо вдигнал момчето, то било добре, но било силно уплашено. „Мама ще ме налага“ – плакало детето. Евангелизаторът го завел в магазина и купил нова кана. След това влязал в млечния магазин и купил мляко. Хванал дететоза ръка и с каната в другата, го завел до дома му. Преди да си тръгне, му подал каната и попитал: „Сега майка ти ще те набие ли?“ По оцапаното от сълзи лицегрейнала широка усмивка: „Не, сър, защото тази кана е много по-хубава от онази, която имахме.“
Бог идва и ни преобразява с благодатта си. Той не залепва милионите парченца от стария ни живот, разбит от греха и Сатана. Това няма да работи. Той ни прави напълно нови. Напълно преобразени – нови мисли, желания, копнежи. Ние сме неговия шедьовър!
Бог довежда някой в живота ти. Ако чуете историята на всеки човек тук ще откриете силата на трансформирания живот.
Ако ти не познаваш Христос, направи това днес – покани Спасителя в сърцето си. Той ще го трансформира и ще ти даде нов глад, нова жажда и нови копнежи.
Може да си роб на някои навици. Или да си в робство на чувства. Може да се чувстваш като хванат в капан. Някой беше казал, „когато окото започне да вижда,ухото да чува и сърцето да бие, когато душата чувства плътта си, тогава плътта чувства оковите си.“ Тогава ти ще откриеш, че има Един, който счупва тези окови и ти дава нови желания и ново раждане на сърцето ти.
Той заменя омразата с любов, гнева с радост, безпокойството с мир, критикарството с насърчение, скуката със смисъл, смъртта с живот.
Това е посланието на благата вест. Кръстът на Исус Христос ти даде изкупление, спасение, възстановяване, смисъл и цел. Няма друго подобно послание.
Попитай комунист как може да отиде в рая и той ще ти каже, че Бог няма, но комунистите ще построят рай на земята. Този „рай“ вече го видяхме.
Попитай мюсюлманина как се отива в рая и той ще ти каже, когато добрите ти дела натежат над лошите.
Питай някой пантеист как се преодолява кармата и той ще ти отговори, като позволиш на добротата ти да надделее над лошотията ти.
Но когато Христос идва при теб, Той взема Своята доброта, за да преодолее нашата лошотия.
Първо, Той те довежда от несъществуване в съществуване. След това от простосъществуване в смислено съществуване – това е твоето преобразяване. И накрая имаме преминаване.
2. Преминаване.
Какво е това преминаване? Преминаването е това – идва ден, когато ще кажем сбогом на този свят и ще бъдем приветствани в небесния свят, където ще имаме това прославено, ново, нетленно тяло. Рано или късно всички трябва да отидем там. Преминаваме в отвъдното.
Смъртта е не само неизбежна, но и идва неочаквано.
Един пастор бил загрижен за душата на бизнесмен, който посещавал църквата от време на време. Той с готовност признавал, че не е новороден. Винаги когато пасторът се опитвал да му говори за неговата душа, човекът отговарял, че докато се намира в добро здраве, ще чака. Освен това, бил твърде зает, за да мисли за тези неща.
Един ден пасторът решил да изненада човека, за да разбере че не може да си позволи да избягва въпроса къде ще прекара вечността. Той влязал в офиса на бизнесмена без да чука или да се обади предварително. Когато изненаданият човек го погледнал, пасторът попитал: „Очакваше ли ме?“ „Не, не те очаквах.“, отговорил мъжът. Тогава пасторът казал тъжно: „Ами ако бях Смъртта?“ Обърнал се и излязал.
Въпросът продължил да отеква в ушите на бизнесмена. Той налагал отговор. До края на деня бизнесменът повярвал в Исус Христос като Негов Спасител и Господ.
Само взаимоотношението, което Бог ни е обещал и което иска да ни даде, има значение. Затова Павел казва,
1 Коринтяни 15:51-55 „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, 52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. 53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие. 54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно". 55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?“
Христос победи смъртта на кръста. Всички ние ще преминем, но тези които вярват в Него, ще живеят вечно.
Eдна майка обяснявала на малката си дъщеря как е умрял баща й. Майката казала: „Бог изпрати да извикат тати и ще изпрати да извикат и нас, но не знам кога.“ Момиченцето казало: „Ако не знаем кога Бог ще изпрати някого за нас, не мислиш ли че е добре да си приготвим багажа и да сме готови да тръгваме? Бог може да гоизпрати когато не сме готови.“
Преминаващото и пребъдващото. Нашето създаване, преобразяване и преминаване – три големи промени, които Бог внася в живота ни. Дано го познаете,за да можете да следвате Компаса Исус и да бъдете човек по Божието сърце.
Да живеете вечно в Неговото присъствие.
Нека се помолим.
___________________
Видима, Априлци
Национална среща на БПЦ "Нов живот"
