сряда, октомври 25, 2023

Истината, без която не можем (Деяния 26:24-29)



/проповед/ 

Преди много години, Тангра изпяха една песен, която стана голям хит. Тя се казваше „Любовта, без която не можем.“ Днес искам да перифразирам малко заглавието на тази песен. Нарекъл съм моята проповед „Истината, без която не можем“

Но преди това, нека си припомним какво се случи с Павел.  Когато той отиде в Ерусалим, тълпа се опита да го убие, но римските войници пристигнаха в последния момент и го арестуваха.

Юдеите направиха заговор срещу Павел, и той беше прехвърлен в Кесария. Юдеите пратиха хора там, които отново го обвиниха, набеждавайки го че е размирник и се е опитал да оскверни храма. Феликс позволява на Павел да се защити.

След речта на Павел (Деяния 24:10-21), Феликс отлага делото, но след няколко дни идва с жена си, която е юдейка, да слушат „за вярата в Христос Исус“ (ст. 24). И четем в ст. 25:

 Деяния 24:25 „И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.“

Така минават 2 години. На мястото на Феликс е назначен нов управител – Фест. Като разбират за това, юдеите веднага подават жалба срещу Павел с искане Павел да бъде изпратен в Ерусалим. Всъщност, те са направили заговор да го убият по пътя. (Деяния 25:1-3)

Подобно на своя предшественик, Фест също се старае да спечели благоволението на юдеите, затова пита Павел:

 Деяния 25:9-11 „Искаш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мене? А Павел каза: Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш... Отнасям се до кесаря. Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до кесаря; при кесаря ще отидеш.“

Но проблемът е, че Фест не знае за какво престъпление да го обвини. Според римския закон Павел е невинен и не би трябвало да е в затвора. След няколко дни цар Агрипа идва да поздрави новия управител. Агрипа е юдеин и управлява северната част на Израел. Фест му споменава за Павел. Той казва в...

 Деяния 25:21-22 „И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това. Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при кесаря. Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Управителят Фест се надява Агрипа да му даде съвет. Затова не губят време.

 Деяния 25:23 „На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.“

И тогава, и сега властимащите обичат помпозността. Може би за да прикрият дефицити. Агрипа и Верникия влизат с царските си одежди и корони. Придружени са от управителя, висшия офицерски състав и влиятелните граждани.

Довеждат Павел и го изправят пред всички. Той е бил в затвора две години. Облечен е в овехтяли затворнически дрехи, ръцете и краката му са в окови.

Според преданието, Павел е бил дребен на ръст, леко прегърбен, плешив и късоглед. Но в него имаше нещо, което привличаше останалите. Може би Святият Дух в него му предаваше това му излъчване.

Разпитът започва. В Деяния 26 Павел пак дава свидетелството си. Не излага аспектите на благата вест, само разказва за живота си. Както казахме и миналия път, важно е да споделяме основните истини на християнството, но нашите опитности с Бог са също убедителен аргумент за истинността на вярата ни. Хората обичат да слушат лични истории. А и никой не може да каже, че това не е истина.

Разбира се, може да си мислят, че сме полудели. Това си помисли и Фест, като слушаше пледоарията на Павел.

 Деяния 26:24 „Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.“

Хората от света може и да не харесват нас, евангелските вярващи, могат мислено да ни обвиняват, че сме загърбили българщината (нищо по-далеч от истината!). Но ако ти си вярващ и не свидетелстваш за вярата си, те като цяло ще те толерират.

Може да си ходиш на църква от време на време, но стига да не им говориш за Бог, ще бъдеш поносим. Най-много да си кажат, „Вярно, малко хахо пада, но иначе е свестен човек.“

Но ако станеш сериозен за вярата, ако започнеш да идваш на църква дори когато вали, ако четеш Библията и се молиш всеки ден, ако започнеш да се променяш в мислите си, в слово и в поведението си, и не дай си Боже започнеш да даваш и десятъка си, тогава играта загрубява.

Вече си трън в очите на хората. Те не могат да те разберат, а различността ги плаши. И съответно се дистанцират.

Фест извика, „Павле, ти си полудял! Това християнство ти е изпило ума! От много четене си се побъркал!“

 Когато преди няколко месеца в НС решиха, че в ЗЗДН дефиницията за „интимна връзка“ е връзка само между лице от мъжки и лице от женски пол, някой който очевидно подкрепя ЛГБТИ, написа коментар, в който изрази погнусата си от „овехтелите умове“ в парламента.

Отдолу жена коментира: „толкова е жестоко това, което се случва, толкова. Думи нямам, не мога да повярам на тази наглост, безочие, безчовечие.... Срам, срам, че такива хора са в НС...“

А друг написа: „направо съм бесен за това “само между мъж и жена.““

Подобни коментари чуваме и по други медии. Християнската позиция по хомосексуализма се обявява за „наглост и безочие.“ Хората гледат на нас като на луди.

Това каза и Фест на Павел.

 Деяния 26:25 „А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.“

Благата вест е истинна. Невярващите мислят, че науката се занимава с факти, а християнството - с морала и етиката. Но не е точно така. Християнството също се интересува от фактите. То се основава на неопровержими исторически свидетелства и доказателства.

Павел продължава:

 Деяния 26:26 „Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.“

Чудесата на Исус, процесът срещу Него, разпятието, празният гроб – всичко бе станало пред очите на хората в Ерусалим. То обясняваше промяната, настъпила в апостол Павел, който от гонител се превърна в най-ревностния апостол в езическия свят. А трансформацията, настъпила в Петър? Промяната в Яков, братът на Исус?

Павел все едно казва, „Агрипа, ако искаш да докажеш, че грешим, просто заповядай да отворят гроба и да донесат тялото на Исус.“

Християнството се основава на проверени факти. А ето на какво се основава т.н. наука, която се преподава в училище.

 В урока „Произход и развитие на живота на Земята“ в „Книга за учителя по биология 10 кл. на издателство „Просвета“ се разглеждат само 2 хипотези за възникването на живота - космическия произход на живота на Земята и възможността животът на Земята да се появи чрез последователно усложняване на органичните съединения, тоест чрез еволюция. Тезата на креационизма изобщо не присъства.

Накрая ръководството съветва: „Заключението, до което трябва достигнат учениците: Напълно е възможно животът на Земята да е възникнал поради условията, съществували тогава, и да е еволюирал продължително – милиарди години. Това е доказано с опитни постановки.“

Представяте ли си! Учените били доказани с „опитни постановки“, че животът се е появил преди милиарди години. Нужна е повече вяра да се повярва в това, отколкото че Исус е живял, умрял и възкръснал от смъртта.

Павел казва, „Това не е нещо скрито, то се случи пред очите на хората.“

След това Павел използва друг подход.

 Деяния 26:27 „Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.“

Агрипа беше евреин, той познаваше старозаветните писания.

В Стария завет има 324 пророчества, изпълнени при раждането, живота, смъртта и възкресението на Исус. Стотици години преди да се роди, пророци са записали, че Той ще се роди от девица във Витлеем и че ще бъде разпнат на кръст. Тогава още тази смърт не е изобретена.

Пророкувано е, че ще бъде прободен, че ще бъде погребан в гроб, взет назаем и на третия ден ще възкръсне.

Павел казва, Агрипа, ти си чел Писанията, това не са измислици. Ти знаеш всичко това. 

 Благата вест е истинна. И понеже е истинна, тя е приложима и работи.

Един българин се връща от чужбина с полет до Варна и на летището взема такси. Шофьорът стъпва на педала и когато стигат до първия светофар, преминава на червено. Човекът извикал, „Какво правиш, беше червено. Трябваше да спреш.“ Таксиджията отговорил, „Да, знам, но брат ми го прави през цялото време.“

Стигнали до втория светофар, отново било червено и той отново преминал. Пътникът се развикал, „Ей, ще ни убиеш, бе! Беше червено, защо не спря?!“ Шофьорът казал, „Не се тревожи, братото го прави през цялото време.“

След това стигнали до третия светофар и шофьорът спрял на зелено. Човекът извикал, „Свети зелено, трябва да преминеш. Защо спираш?“ Шофьорът казал, „Знам, че е червено, но никога не зная дали няма да мине братото.“

Понякога светът изглежда така, сякаш всички минават на червен и спират на зелен светофар. Хората постоянно правят погрешни избори и се чудят защо нещата не се получават. Но при благата вест всичко си идва на мястото. Тя е приложима и работи!

Има много семейства, които са били спасени чрез благата вест. Има много хора, които са били изцелени от зависимост от наркотици чрез благата вест. Има много хора, които са преодолели зависимостта си от алкохола чрез благата вест. 

Може би някои от вас познават Ивайло от Свищовската църква. Навсякъде където отива той свидетелства как е бил алкохолик, на два пъти едва не умрял, живял на улицата, много пъти влизал в изтрезнителното, загубил семейството и работата си.

Но после някой му казал за Христос. С Негова помощ спира да пие, предава живота си на Бога и сега служи ревностно сред алкохолици. Свидетелства на всеки срещнат за чудото, което Бог е направил в живота му. Благата вест работи!

Ако ние се отнасяме сериозно към Великото поръчение, ако всеки християнин свидетелства за Исус Христос, тогава ще намалеят убийствата, изнасилванията, абортите, кражбите, икономическите престъпления, корупцията... Само благата вест може да изцели нашето болно общество.

Освен че е истинна и че работи, благата вест е нужна!

 Деяния 26:28-29 „А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин! А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.“

Някои мислят, че християнството е за слабите и емоционално нестабилни хора. Те казват, „Когато някой не може да се справя сам с живота, се нуждае от патерица и я намира във вярата.“

Но Павел каза на Агрипа: „Не само ти, но и всички, които слушат днес се нуждаят да повярват в Исус!“

 Алберт Шпеер е един от най-големите нацистки престъпници, които излежават присъда след Втората световна война за военни престъпления. Той не е бил замесен с газовите камери, но е бил инженерен гений и е участвал в поддръжката на фабриките, произвеждащи оръжие за фронта. Осъден е на 20 години затвор.

След като излежава присъдата си той дава интервю за американската телевизия ABC. Журналистът го попитал как се чувства сега. Шпеер казва, „Прекарах 20 години в затвора. Платих дълга си към обществото. Сега съм свободен човек. Но все още нося товара на вината. Все още мога да видя лицата на милионите хора, които са срещнали смъртта в хилеристка Германия.“

Журналистът го пита, „Мислите ли, че някога ще се освободите от товара на вината?“ Шпеер отговаря: „Мисля, че това е невъзможно. Мисля, че никога няма да се освободя от товара на вината.“ Три седмици по-късно Алберт Шпеер умира.

Каква трагедия! Бог се обръща към израелтяните и казва, „Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг“. (Исая 1:18) Колко много хора умират в отчаяние, защото не са чули тази чудна истина!

Павел казва: „Всички хора се нуждаят от благата вест, защото тя единствена може да отнеме греха и да ни доведе в Божието присъствие. Благата вест е истината, без която не можем да отидем при Бога.

 Един възрастен учител попитал свой ученик, който завършвал 12 клас. „Какви са плановете ти? Какво възнамеряваш да правиш с живота си? Ученикът отговорил, „Планирам да отида да уча в университета. „Чудесно, а после?“ „След като завърша, ще започна работа и се надявам да направя добра кариера.“ „Добре си решил, а след това?“

„След това сигурно ще се оженя и ще имаме деца.“ „Хубаво, а после?“  „Честно казано, искам да мога да спестявам доста, за да имам бели пари за черни дни.“ „Добре“, казал професорът, „а после?“ „Ами, искам да се пенсионирам рано и да се радвам на живота. Със семейството ще ходим на екскурзии и ще видим интересни места.“ „Добре, а после какво?“

 „Ами, като всеки друг човек, ще остарея и ще умра.“ „Добре“, казал учителят, „а после?“

Благата вест е нужна, защото тя е единствената, която отговаря на въпроса „После какво?“

Тя е истинна и е Божията сила за спасение. Тя единствена работи и от нея се нуждаят всички хора. Това каза Павел на цар Агрипа и това проповядваме всяка неделя тук в църква „Нов живот“. Ако още не си се доверил на Исус за твоето спасение, те предизвиквам да го направиш днес.

Бог каза на Павел в...

 Деяния 22:16 „И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови Неговото име.“

Това е истината, без която не можеш да се спасиш. Това ти предлага Бог и няма да намериш нищо по-добро от нея. Ако се покаеш от греховете си и Го приемеш за свой Господ и Спасител, Той ще бъде навсякъде с Тебе и животът ти ще бъде променен. Нека се молим!

 _____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.10.2023 г.