/проповед/
Продължаваме с поредицата
„Раждането на Църквата“ върху Деяния на апостолите. Миналият път говорихме за стратегията
за благовестване на ап. Павел и научихме някои важни уроци от нея. Че за да е
успешно нашето благовестие, са нужни целенасочени и упорити усилия, докато
видим отворен прозорец за благата вест, за да продължим с още по-голямо
посвещение.
Днес продължаваме с Деяния
21 глава. Ще говорим за добрите и лошите съвети. Ние живеем в общност и често
се сблъскваме с трудности. Животът е сложен, затова ни е нужна мъдрост при
вземането на решения. Освен Словото, имаме нужда и от приятелски съвет как да
постъпим. Но един съвет може да бъде голямо благословение, но и да доведе до пълна
катастрофа.
Ако се замислиш сега,
най-вероятно ще си спомниш за някой лош съвет, който си получавал или за лош
съвет, който самият ти си давал.
Една баба на 80+ години била
в доста добро здраве за възрастта си. Всеки ден практикувала бързо ходене или
джогинг. Когато разбрал за това, нейният домашен лекар ѝ казал, че макар и да
се радва на добро здраве, на нейната възраст не е препоръчително да се уморява.
Тя се вслушала в съвета му и спряла всякакви активности. Няколко месеца
по-късно го поканили на нейното погребение. След това казал на един приятел:
„Бих откъснал езика си за това, че ѝ казах да внимава и да спре да тренира.
Съмнявам се, че ще дам отново този съвет... особено на възрастни хора, които се
радват на живота толкова, колкото нея.“
Всъщност, така или иначе,
хората рядко искат съвет и рядко се вслушват в съвети. Може би защото добрите
съвети често объркват нашите планове. Затова и някои хора предпочитат да не
съветват приятелите си. Като в онзи виц:
Кой е най-добрия съвет,
който можеш да получиш: - Не знам брат, ти си знаеш!
Някой друг пък е казал, че
добрият съвет е това, което твоите деца пренебрегват, за да го предадат на
своите деца.
В нашия текст апостол Павел получава
съвет два пъти от хора, които са имали голямо влияние в живота му. Тези хора
бяха силно загрижени за Павел и не искаха той да пострада. Затова го
посъветваха да не отива в Ерусалим.
Нека прочетем Деяния
21:1-14.
Тук виждаме, че Павел решава
да отиде в Ерусалим въпреки пророческите предупреждения и умоляването на
учениците да не го прави. Според някои това е пример за смелост от страна на
Павел, но според други – сериозна грешка. Последните смятат, че Павел е пренебрегнал
ясното водителство на Святия Дух да не отива в Ерусалим. Разбира се, Павел е човек
и е правил грешки, но аз лично не мисля, че това е грешка от негова страна.
Той току-що си беше взел
сбогом със църковните презвитери от Ефес. Беше им казал, че те „няма вече да
видят лицето му“ (20:38). Святият Дух му беше открил, че занапред го очакват
„окови и скърби“ (20:23).
В началото на 21 глава
виждаме, че Павел тръгва от Милит, където се е срещнал с презвитерите от Ефес, минава
през Кос, Родос и Патара и пристига в Тир. Там Павел и неговите придружители издирват
вярващите и остават с тях една седмица. Тук Павел получава първия съвет:
Деяния 21:4 „И като
издирихме учениците, преседяхме там седем дена; и те чрез Духа казваха на Павел
да не стъпва в Ерусалим.“
Какво виждаме тук? Първо,
виждаме че
1.
Понякога добри хора могат да ти дадат лош
съвет.
Тук думата „чрез“ (диа) в
словосъчетанието „чрез Духа“ е със значение „вследствие на“. С други думи, вследствие
на това, което Святият Дух е казал.
Святият Дух не беше забранил
на Павел да отиде в Ерусалим, напротив, Той го беше „заставил“ да отиде. Той
беше открил на Павел, че апостолът ще страда за Христос. Но Святият Дух не беше
казал на вярващите да молят Павел да не отива в Ерусалим, а само, че Павел ще
пострада. Но поради любовта си към него, те го умоляваха да не отива. Те го
правеха от добри чувства, но грешаха.
Днес също можем да получим
съвет от християнин, който има добри намерения, но който е погрешен. За
съжаление, дори някои християни няма да ни разбират и да одобряват пътя, по
който сме поели.
Основателят на Българския
християнски студентски съюз, Рик Филингъм, е бил успешен счетоводител в Англия.
Има прекрасно семейство с две малки деца, добър бизнес, процъфтяващо финансово
състояние. Тогава Бог го призовава да дойде в България и да основе студентско
християнско движение там. Мнозина се опитват да го откажат. Някои го насочват
към по-добри дестинации – Полша, Унгария... Но слава на Бога, нищо не може да
го отклони от Божията воля за неговия живот. Днес хиляди студенти са били
докоснати от служението на БХСС. Много от тях служат активно в църквите си в
България или чужбина.
Някои родители-християни също
ще се противопоставят на решението на техните деца да следват Господа, ако това
е съпроводено с много жертви.
Разбира се, много невярващи родители
не могат да се примирят, че децата им са тръгнали на църква и се опитват
всячески да ги спрат. Но аз говоря за вярващи, чиято ценностна система все още
не е променена. Аз съм благодарен за моята майка, която никога не ме е
критикувала за това, че съм се посветил на делото на благовестието – напротив, насърчавала
ме е и въпреки напредналата си възраст и днес ме подкрепя с присъствието си
тук, в църква.
Как ще реагирате вие,
родители, ако вашето дете се посвети на мисионерство? Ето какво писмо е написал
мисионерът Джим Елиът на своите родители, преди да отиде като мисионер в Южна
Америка:
“Не съм учуден, че новината за моето заминаване за
Южна Америка ви натъжава. Това е точно това, за което Господ Исус ни предупреди,
когато каза на учениците, че те трябва да станат толкова обсебени от царството
и от следването на Него, че всички останали неща трябва да са все едно не
съществуват. И Той не изключи семейните връзки. Всъщност, любовта към
най-близките ни хора според Него трябва да стане омраза в сравнение с нашите желания
да издигаме Неговата кауза.
Затова, не тъжете, ако ви се
струва че вашите синове ви изоставят, но вместо това се радвайте, че Божията
воля се върши с радост. Помните ли как псалмистът описа децата? Той каза, че те
са наследство от Господа и че всеки, чийто колчан е пълен с тях, е блажен. А с
какво е пълен колчанът, ако не със стрели? И за какво са стрелите, ако не за
изстрелване? Затова, със силните ръце на молитвата, опънете лъка и пуснете
стрелата да лети – всички тях, право срещу силите на Врага. Тези, които
познават състрадателното сърце на Яхве трябва да се отрекат от любовта към
своите близки, за да участват в изразяването на Неговата любов.“
Слава на Бога, че Джим Елиът
не е послушал съвета на родителите си да не става мисионер. Заедно с още
четирима мисионери той е убит от индианците аука, но след това техните съпруги
продължават делото им и ауките стават християни.
Очевидно и Павел не е
послушал съвета на вярващите, защото той се сбогува с всички и се качва отново
на кораба.
Първо, понякога добри хора
могат да ни дадат лош съвет. Второ,
2.
Понякога съветите ни се основават на желания, не
на Божията воля.
Прочит на Деяния 21:7-11
Един човек на име Агав
пророкува какво ще се случи с Павел, като вързва краката и ръцете си с пояса на
Павел. Агав не казва нищо повече. Той не интерпретира пророчеството. Не казва
на Павел дали да продължи пътя си или не. Но приятелите на Павел, включително
Лука, го правят.
Деяния 21:12 „И като чухме
това, и ние, и тамошните, молихме Павел да не отива в Ерусалим.“
Но ако Бог иска Павел да
отиде в Ерусалим, защо му изпраща тези предупреждения? Най-вероятно Бог прави
това, за да подготви Павел за това, което го очаква в Ерусалим. Вероятно също
Бог иска да изпита доколко Павел е решен да се покори на Божията воля.
Тези вярващи с право са се
страхували, че ако отиде в Ерусалим, Павел ще бъде арестуван от властите. Но
въпреки това, те грешаха като мислеха, че Павел не трябва да отива. Обърнете
внимание също, че тези вярващи грешаха, макар и всички да бяха единодушни за
това Павел да не отива.
Виждаме, че демокрацията
също не е съвършена. Демокрацията се управлява с вота на мнозинството. Но
мнозинството също може да греши.
3.
Понякога съветите ни могат да обезсърчават.
Павел сигурно е бил подложен
на голям натиск от приятелите му да не отива в Ерусалим.
Деяния 21:13 „Тогава Павел
отговори: Какво правите вие, защо плачете, та ми съкрушавате сърцето?“
„Съкрушаване на сърцето“ е
израз, който означава „съкрушаване на волята“, „отслабване на
целеустремеността“ и карането на човек да „се разбие на парчета“ така, че да не
може да постигне нищо.
С други думи, Павел казва: „Защо
правите това? Аз се нуждая от вашето насърчение да следвам водителството на
Духа. Вместо това вие ме съсипвате с вашите скърби.“
Но Павел показа, че нищо не
може да го спре да следва Божията воля за живота си. Стих 13 продължава така:
Деяния 21:13б „Защото аз съм
готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за името на Господ Исус.“
Той беше готов да страда за
Господа и ако е нужно да даде и живота си. Той казва в писмото си към
филипяните,
Филипяни 1:21 „Защото за
мене да живея е Христос, а да умра – придобивка.“
И по-нататък Павел казва, че
има желание да отиде и да бъде с Христос, но да остане в тялото е по-нужно за
делото на благовестието.
Павел казва, „Аз съм готов“.
В Римляни 1:15 той казва, че е готов да служи. Тук виждаме, че той е готов да
страда. Във 2 Тимотей 4:6 той заявява, че е готов да стане „принос“ или
„жертва“. Въпросът е, готови ли сме аз и ти?
Веднъж археолози открили
римска монета с изображение на вол на нея. Волът бил изправен пред две неща – олтар
и рало. Надписът гласял. „Готов и за двете“. Волът трябвало да е готов или за върховния
момент на жертва на олтара или за дълъг труд на орене на земята.
Дуайт Муди пътувал с корабче
в едно езеро, когато връхлетяла много силна буря. Другите пътници се уплашили
не на шега. Дори започнали импровизирана молитва, молейки Бог да ги избави от
бурята. Муди не се присъединил към молитвеното събрание. Когато го попитали защо
не го е направил, той отговорил: „Аз имам една сестра в Чикаго и една на небето
и нямам претенции коя ще видя довечера.“
Как е можел Павел да се
изправи пред лицето на смъртта без страх? Той не се страхуваше от смъртта,
защото знаеше, че греховете му са простени. Той каза на римските вярващи,
Римляни 10:9, 10 „Защото ако
изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е
възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се
оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.“
Павел беше изповядал, че Исус
е Господ и беше повярвал, че Бог Го е възкресил от мъртвите. И той предаде
живота си, за да споделя тази блага вест и да увещава хората да я приемат. И
сега знаеше, че смъртта е победена на кръста и нейното жило, грехът, е отнето.
И той беше убеден, че най-сигурното място за всеки християнин е да бъде в
центъра на Божията воля. Да си в Божията воля носи най-голямата радост на
земята.
Както гласи една поговорка
на индианците чероки, "Когато си се родил, ти си изплакал, а светът се е зарадвал.
Живей по такъв начин, че когато умреш светът да плаче, а ти да се радваш."
Павел не спори за Божието
водителство с приятелите си. Просто следваше Божията воля за живота си. И едва
след като заяви, че е готов да умре в Ерусалим за името на Господ Исус,
неговите приятели казаха това, което трябваше да кажат още от самото начало:
Деяния 21:14-15 „И понеже
той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята воля. И след
тези дни приготвихме се за път, и отидохме в Ерусалим.“
Какво научаваме от този
епизод за това как ние да даваме и как да приемаме съвети? Видяхме, че
приятелите на Павел бяха склонни бързо да казват каква е Божията воля за
неговия живот. И второ, макар и да го правеха от добри чувства и любов, те се
опитваха да направят Божията воля съобразна с техните желания.
Както казва Осуалд Чеймбърс,
„Да избереш да страдаш означава, че в теб има нещо сгрешено. Но да избереш
Божията воля дори когато това означава да страдаш е нещо много различно. Никой
здравомислещ светия не избира страданието. Той избира Божията воля, както
направи Исус, без значение дали това означава да страда или не.“
И накрая, видяхме, че като умоляваха
Павел да не отиде в Ерусалим, неговите приятели всъщност го обезсърчаваха и отклоняваха
от следването на Господа. Така те бяха използвани от Сатана. За нас не е
проблем да следваме Божието водителство, когато то води до благословение и
сигурност.
Но не можем да си представим,
че Божията воля ще води нас или човека, когото обичаме, през страдания и
изпитания. Истината е, че нито наличието на трудности, нито липсата им е индикатор
за Божията воля.
Най-доброто място за всеки
християнин е да бъде в центъра на Божията воля. Там ли си?
Ще завърша с част от стихотворението
на Аида Скрипникова, руска вярваща, преследвана заради вярата. Тя написва
стихотворение на пощенски картички и ги раздава на случайни минувачи, знаейки
че така рискува свободата и живота си за каузата на благовестието в Русия:
„На Твореца как ще отговориш
ти? Какво те чака, друже мой, след гроба? Реши въпроса, дорде е светлина.
Защото може би утре ще се явиш пред Бога, за да дадеш отговор. Размисли, ти
няма да си вечно тук. Може би утре напълно ще прекъснеш връзката с този свят.
Търси Бог, докато можеш да Го намериш!“
Молитва.
