/проповед/
На едни габровци им дошли
гости, обаче им сервирали само хляб и домакинът казал. - Яжте хляба, че да донесем
кокошката после. Така ги подканял няколко пъти. Яли гостите хляба и когато го
изяли домакинът се провикнал: - Жена, донеси кокошката да изкълве трохите.
Обичате ли да каните гости? Как
се приготвяте за идването на гости?
Не знам как е при вас, но
когато ние очакваме гости, всичко останало минава на заден план. Всеки трябва
да помогне, за да се приведе къщата в подходящ вид. Чистим с прахосмукачка и
стирка. Подреждаме къщата. Ваня готви няколко вкусни ястия и десерти. Купуваме
напитки. Накрая обличаме хубави дрехи и се парфюмираме.
Ако полагаме толкова много
усилия, за да накараме гостите ни да се чувстват добре, тогава как трябва да се
подготвим за идването на Исус?
Защото, както говорихме по
време на нашето изучаване на Откровение на Йоан, Исус идва отново скоро. Готов
ли си за Неговото идване?
Миналият път говорихме за посещението
на ангел Гавриил и съобщението за раждането на Йоан Кръстител и споменахме, че
малко след това се роди и бъдещият Месия.
Сега превъртаме времето напред.
Йосиф и Мария са се върнали в Назарет. Лука казва, че Исус „напредваше в
мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.“ (Лука 2:52) А за Йоан
пише, че той „растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се
яви на Израил.“
Беше дошло време за идването на
Месия. Затова Бог изпрати Йоан Кръстител да подготви израелтяните за Него. И
той излезе и започна да призовава хората към покаяние. Призова ги да се
подготвят за идването на Месия.
Днес ние също очакваме да
дойде Месия. Затова ще разгледаме Лука 3 глава, за да научим от Йоан Кръстител
как можем да бъдем готови за Неговото второ идване. Ще видим, че тази подготовка
включва три неща: изповядване на греховете и обръщане към Бога, живот на автентично
покаяние и накрая живот в очакване на Неговото идване.
1.
Ние се
подготвяме, като изповядваме греховете си.
Лука 3:3 „И той обиколи цялата
страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на
греховете.“
Покаянието е важно, но за да
има покаяние трябва да има и изповед. В някои църкви се практикува изповед пред
свещеник. Понякога обаче с изповедта може да се злоупотреби.
Четирима свещеници се събрали
за общение. По време на разговора единият казал, „Хората идват при нас и
изливат сърцата си и, изповядват греховете си пред нас. Нека и ние направим
същото. Изповедта е полезна за душата.“
Всички се съгласили. Първият
се изповядал, че имал слабост към хазарта. Вторият изповядал, че се бори с
похотта, а третият изповядал, че има проблем с материализма. Дошъл реда на четвъртия,
но той нищо не казвал. Другите му казали, „Хайде, ние изповядахме нашите
грехове. Каква е твоята тайна или порок?“ Накрая той казал, „Аз имам слабост
към клюкарстването и нямам търпение да изляза оттук.“
От време на време трябва да ни
се припомня, че сме грешни. Стремим се да водим порядъчен живот, но все пак сме
грешници.
Грехът прилича много на плевелите
в моята градина. Не мога да се отърва от тях. Всяка година ги режа с косачката
няколко пъти, но корените им остават. Докато коренът е там, от него по всяко
време може да поникне плевел.
Майката на Джон Уесли, Сузана
Уесли, му казала: „Ако ще съдиш дали едно удоволствие е законно или не, приложи
това просто правило: това, което отслабва разума ти, накърнява деликатната ти
съвест, затруднява възприятието ти за Бога и отнема удоволствието от духовните
неща – това за теб е грях.“
Това е мъдър съвет. Добре е и
ние да се вслушаме в него. Нека го чуем пак: „това, което отслабва разума ти,
накърнява деликатната ти съвест, затруднява възприятието ти за Бога и отнема
удоволствието от духовните неща – това за теб е грях.“
Йоан Кръстител проповядва
хората навсякъде да се покаят от греха си. Покаянието започва с изповядването
на греха ни.
Когато го изповядаме, ние се съгласяваме
с Бог, че имаме грях. Може и това да не е грешна постъпка, която трябва да
изповядаме, но ние имаме грешна природа, която трябва да занасяме на Бога всеки
ден. Само Бог може да държи корена на греха заспал.
Покаяние също така означава да
се отвърнем от греха. Когато Йоан се обърна към фарисеите, които дойдоха да
чуят какво проповядва, той ги обвини в лицемерие. Те разискваха по цял ден
Мойсеевия закон и се молеха три път на ден, но бяха духовно горди. Те вярваха,
че са по-добри от другите поради дисциплината, с която спазваха закона. Исус
каза, че те се молят и постят, за да впечатлят хората, така че техните духовни
дисциплини не означаваха нищо за Бог.
Грехът може да е много
подмолен. Той се разпространява постепенно. Грехът е като крава, която пасе на ливада
със зелена трева и когато тревата свърши, поглежда напред към следващата ливада
с поникнала трева, отива там и започва да пасе. Като опасе и нея, се оглежда и
отива до друга ливада с трева, която се намира точно до голяма дупка в
оградата.
Оттам кравата вижда през
дупката друга ливада със сочна зелена трева от другата страна на оградата,
запътва се натам и продължава необезпокоявана своя дълъг обяд. Разбира се, след
това продължава напред към следващите ливади. Така от ливада на ливада преди да
се усети, кравата се изгубва.
Ако ние не изповядваме
греховете си всеки ден, няма да се усетим как ще се заблудим и отдалечим от
Бог. Един ден ще се събудим и ще се запитаме, „Как можах да стигна дотук!?“
Ние се подготвяме за Христовото
завръщане, като изповядваме греховете си. Но забележете, че Йоан проповядваше
не просто кръщение, а „кръщение на покаяние за прощение на греховете.“
Прощение на греховете.
Един психиатър веднъж казал,
че ако може да убеди пациентите в психиатричната клиника, че греховете им са
простени, 75 процента от тях ще могат да излязат оттам на следващия ден.
Дълбоко в себе си ние се нуждаем
да знаем, че сме простени.
В книгата „Един прощаващ Бог в
един непрощаващ свят“ авторът Рон Дейвис разказва истински случай за един
свещеник във Филипините, който носил товара на таен грях, който бил направил
преди много години. Бил се покаял, но все още нямал мир и не чувствал Божието
прощение.
В неговата епархия имало една
жена, която обичала много Бога и която твърдяла, че има видения как разговаря с
Христос и Той с нея. Но свещеникът бил скептичен. За да я изпита, той казал:
„Следващият път, когато говориш с Христос искам да го попиташ какъв грях е
извършил твоят свещеник, докато бил в семинарията.“
Жената се съгласила. След
няколко дни свещеникът попитал, „Е, Христос посети ли те насън?“ Тя отговорила,
„Да“. „И попита ли го какъв грях съм извършил в семинарията?“ Отговорът бил
отново „Да“.
Заинтригуван, свещеникът
попитал, „Е, какво каза Той?“ Тя отговорила: „Той каза: „Не си спомням“.“
Това, което Бог прощава, забравя.
Проблемът с прошката е, че
макар и Бог да забравя нашия грях, ние не го забравяме. Ние позволяваме на
мисълта за греха да ни преследва и да хвърля лъжлива вина върху нас.
Реформаторът Мартин Лутер
сънувал, че Сатана го напада. Дяволът извадил дълъг свитък, в който имало списък
с всички грехове на Лутер. Когато дяволът стигнал до края на свитъка, Лутер го
попитал: „Това ли е всичко?“
Отговорът бил „Не“ и дяволът извадил
втори списък. След него извадил и трети. Това бил последният списък. Тогава
Лутер му казал победоносно, „Забравил си нещо. Бързо напиши на всеки от тях: „Кръвта
на Божия Син Исус Христос ни очиства от всеки грях.“
Когато приемеш Исус за твой
Спасител и Господ, всичките ти грехове биват простени. Приел ли си Го за
Спасител? Бил ли си умит в кръвта на Агнеца?
За да се подготвим за идването
на Христос, ние изповядваме греховете си и получаваме прощение от Бога. Второто
важно нещо, което трябва да направим, за да сме готови за Второто идване, е да живеем
свят живот.
2.
Ние се
подготвяме, като имаме живот на автентично покаяние.
Лука 3:10-14 „И множествата го
питаха, казвайки: Тогава какво да правим? А той в отговор им рече: Който има
две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.
Дойдоха и бирници да се кръстят, и Му рекоха: Учителю, ние какво да правим? Той
им каза: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено. Питаха го и
войници, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито
оклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.“
Йоан знаеше какво поучаваше
Божия закон. Той знаеше еврейската изповед на вярата, т.н. шема: „Слушай,
Израилю, Господ, нашият Бог, единствен е Господ! Обичай Господа, твоя Бог, с
цялото си сърце, от цялата си душа и с всичките си сили.“ (Второзаконие 6:4)
Йоан Кръстител също знаеше
Левит 19:18, където се казва „да обичаш ближния си, както себе си.“
Християнският живот започва с
взаимоотношения с Исус, въз основа на които ние също започваме да обичаме
хората, които Бог довежда в живота ни. Именно Христовата любов, демонстрирана в
нашия живот е доказателство за истинско покаяние.
Но как показваме любов към другите?
Показваме любовта на Христос, когато правим практични неща, които посрещат нуждите
на хората.
Преди няколко години п-р Джош
Прово в Шумен получава обаждане от приятелско семейство в Русе, че към Шумен
пътува едно бездомно момче от дома в Русе. Той имал пари само за билет за
автобуса и те питали дали Джош и Лидия ще могат да му помогнат, като му дадат пари
да си купи нещо за ядене и евентуално да го подслонят за 1-2 дни.
Пастор Джош го посреща на
гарата и го взема у дома. Той остава няколко дни у тях. После Джош му намира
работа и квартира. През тези дни и седмици двамата говорят за вярата. Момчето започва
да чете Библията и след няколко седмици прави изповед, че вярва в Христос и
взема водно кръщение.
След още една година, той продължава
да работи и да се издържа сам. Вече е проповядвал няколко пъти в Шуменската
църква. И всичко това започва с това, че Джош и Лидия му показват Христовата
любов.
Преди няколко месеца нашата дъщеря
Мони срещнала във входа една от възрастните жени. Тя била натоварена с тежък
багаж и Мони ѝ предложила да ѝ помогне. Грабнала тежките чанти и ги занесла до
нейния етаж. Бабата ѝ благодарила и се сбогували. След няколко дни на вратата
се звъни.
Отварям, отпред същата жена ми
подава една пълна с продукти Била чанта. Тя всяка година подава за починалия си
съпруг и помислих, че пак е дошла за това, но тя ми каза: „Не знам как сте го
възпитали това дете, но като ме видя, веднага ми взе чантите и ми помогна. Дай
Боже да има повече деца като нея. Това е малък жест на благодарност за
постъпката ѝ.“
Истинското покаяние е видно от
нашите дела на любов към ближния. Ние се подготвяме за Христовото идване, като показваме
отношение на любов. И на трето място,
3.
Ние се
подготвяме, като живеем в очакване на Христовото идване.
Лука 3:15-18 „И понеже хората
бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцата си за Йоан, да не би той да е
Христос, Йоан отговори на всички: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е
по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му;
Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката Си, за да
очисти добре хармана Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори
в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестяваше на народа.“
Думата „prosdokontos” в оригинала на гръцки се превежда по-добре
не „в недоумение“, а „в очакване“ (ст.15).
Един друг превод на ст. 15 е
много по-близък до гръцкия оригинал. Затова, струва ми се, преводът на WBTC е по-точен: „Хората живееха в очакване и
всички се чудеха дали пък самият Йоан не е Месията.“
Интересно е, че хората които идваха
при Йоан живееха в очакване на Месия. А ти – живееш ли в очакване на Неговото
завръщане?
Има очаквания и очаквания.
Някои хора очакват най-лошото и дотолкова се вживяват в него, че то се случва.
В една мрачна дъждовна нощ eдин търговски пътник спукал гума на
колата. За негово нещастие нямал гаечен ключ да смени гумата. В далечината видял
една къща и се запътил натам. Сигурно човекът ще има гаечен ключ, помислил си
той. Но дали изобщо ще дойде до вратата? И ако дойде, сигурно ще бъде гневен,
че си е направил труда. Сигурно ще каже, „Защо ме будиш посред нощта?“ Само при
мисълта за това търговският пътник се ядосал. „Ама че егоистичен стар глупак,
какво ще му стане да ми помогне!“
Накрая мъжът пристигнал до
къщата. Разочарован и мокър до кости, той почукал на вратата. „От един прозорец
над него се чул глас: „Кой е там?“
С почервеняло от гняв лице,
търговският пътник се провикнал, „Много добре знаеш кой е. Аз съм! Можеш да задържиш
стария си гаечен ключ! Не бих го взел даже да беше последния останал в
страната!“ J
Но има и добро очакване.
Когато Ваня беше бременна с
трите ни деца, ние живеехме в очакване. Нямахме търпение да се запознаем с тях и
те да станат част от живота ни. Говорихме за тях, молихме се за тях, подготвяхме
се за тяхното идване.
Всички по-важни решения, които
вземахме – какво жилище трябва да наемем, ще бъде ли в близост до детска
градина и училище, какво трябва да купим, как ще разпределяме задълженията си и
работата си, да предприемаме ли пътувания и кои месеци – всичко минаваше под
знака на бъдещото раждане и пристигане на новия член на семейството ни.
Когато очакваш дете, трябва да
мислиш за всички тези неща. Защо? Защото знаеш, че неговото идване ще промени
живота ти.
По същия начин трябва да живеем
в очакване на Месия, защото Неговото идване ще промени живота ни. А Той идва
скоро!
Да живеем в очакване на Второто
идване на Христос и Страшния съд не означава да живеем в страх или да абдикираме
от задълженията си.
На 19 май 1780 г. камарата на
представителите на Кънектикът заседавала, когато изведнъж наобяд се спуснал
мрак. Някои представители помислили, че е дошъл края на света. Други поискали
заседанието да се прекъсне. Говорителят на камарата, полковник Дейвънпорт,
станал и казал: „Съдният ден или идва, или не. Ако не, няма причина да
прекъсваме заседанието. Ако идва, предпочитам Исус да ме хване да си върша
задълженията. Затова искам да бъдат донесени свещи.“
Вместо да се страхуваме, ние
трябва да бъдем верни до Второто идване на Христос. Вместо да се страхуваме от
тъмнината, ние трябва да бъдем светлина, да наблюдаваме и да очакваме.
Ние живеем в последно време. Как
се подготвяш за Христовото идване? Подготвяш ли се, за да имаш лична среща с
Него всеки ден? Подготвяш ли се за Неговото завръщане в края на времената?
Подготовката за гости иска
време и усилия. Не се оставяй да бъдеш изненадан. Не чакай до последната минута
да се подготвиш, защото тогава може да е твърде късно.
Молитва
Изповядвал ли си греховете си
напоследък? Използвай тези секунди, за да изповядаш греховете си на Исус.
Сега приеми прошка от Господ
Исус Христос.
Исусе, дай ни желание да
прекарваме време с теб в молитва, изучаване на Словото и служение. Помогни ни
да имаме практична любов към хората, с които се срещаме. Нека бъдем проводници
на Твоята любов с всички около нас.
В името на Исус, когото
очакваме да видим всеки ден, амин!
БПЦ "Нов живот" - Варна
16.05.2021 г.
