/проповед/
След като прекарал 7 часа на дългата опашка за регистрация на автомобил в КАТ, един мъж трябвало да се отбие в магазина за детски играчки, за да купи подарък за рождения ден на сина си. Дошъл на касата и казал, „Избрах това – бейзболна бухалка“. „С карта или в брой“, попитала касиерката. „В брой!“ рязко отвърнал мъжът. След това се извинил, че е бил груб, след което казал, „Целият ми ден мина в чакане пред КАТ“. Жената попитала, „Да завия ли бухалката или се връщате там?“
Ако те попитам с кое чувство ти е най-трудно
да се справиш, кое ще бъде то? Мисля, че повечето от вас ще кажат, че
най-трудно и предизвикателно за вас във вашето ежедневие е да се справите с
гнева. Трудно е, защото гневът избухва най-неочаквано и поради най-странните
причини. Предизвикателно е, защото ако не се подходи правилно, гневът може да е
много опасен и деструктивен.
Забелязвате ли, че хората са станали по-гневни отпреди?
В Америка причина за 22% от разводите е насилие поради гняв. Вследствие на
пристъпи на гняв стават много от убийствата в домашни условия.
Само преди няколко седмици до Археологическия музей
във Варна един варненец жестоко убил човек, дошъл в града от Етрополе.
Причината? Пререкание, избухнало минути преди това. Дори не се
познавали.
Мога да намеря много такива примери в пресата, но няма
нужда, защото вие сами виждате много гневни хора на улицата. Живеем в
свят, който е полудял.
SLIDE Всъщност,
още с раждането си ние идваме на този свят с викове и крясъци, и за
много хора това не се променя много и след това.
Всеки се ядосва от
време на време. Разликата е в това как се справяме с гнева.
Някои хора избухват, други потулват гнева, но
и едните, и другите грешат.
Притчи 25:28 „Който не владее духа си, е като съборен град
без стени.“
Библията казва, че е възможно да контролираш
емоциите си. Хем да си добър, хем да се гневиш. Това е важно,
защото неконтролираният гняв може да унищожи нашето свидетелство. Преди
да се оставим на гнева, трябва да мислим какви биха били последствията,
ако го оставим да вземе контрол.
Затова нека видим кой е Библейският метод за укротяване
на гнева. Не за премахването му, но за справянето с него.
Ефесяни 4:26-27 „Гневете се, но без да съгрешавате;
слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.“
Тези два стиха съдържат 4 важни принципни неща,
които можем да използваме, за да укротяваме гнева си. Апостол Павел пише
това писмо до църквата в Ефес, която е растяла като църква. Затова те са
се нуждаели да се научат как да използват ресурсите, които имат в Христос.
В 4 глава Павел им казва как да израстват в зрялост
и да живеят като последователи на Христос.
Първо, Павел казва, че ние
трябва да признаем гнева си. „Гневете се.“ Това си е направо заповед!
Гръцката дума „оргидзо“ е императив на гневя се. Но не е ли грешно да се
гневим?
Не, не е грешно да се гневим. Бог също се
гневи. На много места в Стария завет Бог изяви гнева си против греха. В
Новия завет Исус се разгневи на фарисеите за това, че вместо да имат
взаимоотношения с Бога, те имаха мъртва религия.
Каква е заповедта? Бог не ни заповядва да не се гневим,
а да не съгрешаваме в гнева си. Много неправилно е да мислим, че по
принцип е грешно да се гневим. Бог не забранява гневенето, Той казва,
„Давайте, гневете се.“ Ние сме емоционални същества и Бог ни позволява да използваме
чувствата си.
Както някой е казал, „Гневът е емоция, имплантирана от Бог
в нас. Като съюзник на инстинкта ни за добро, той е предназначен да бъде
използван за градивни духовни цели. Човек, който не може да чувства гняв
срещу злото е човек, който няма ентусиазъм да върши добро. Ако не
можеш да мразиш злото, много съмнително е дали наистина обичаш
праведността.“
Ние не искаме да си признаем, че сме гневни понякога,
защото се чувстваме виновни за това.
Казваме, „Не крещя, не се ядосвам!“, а вените ни изпъкнали,
чак ще хвръкнат.
Първото нещо, което трябва да направим, за да укротим гнева
си, е да признаем, че сме се ядосали. Второто предписание е да разбираме гнева си.
Разбери разликата между грешен гняв и праведен
гняв. Между гняв, който помага и гняв, който наранява. Как да
определим дали гневът ни е грешен или праведен? Като установим
причината, която ни е накарала да се ядосаме.
Аристотел е казал:
„Всеки може да се ядоса, но да се ядоса на правилния човек, до правилната
степен, на правилното време, за правилната цел и по правилния начин – това не е
лесно.“
Запитай се, защо се ядосах? Може
да има най-различни причини:
Ядосваме се, когато сме наранени емоционално или
физически. Например, когато нещо съживява спомена от отминала емоционална
болка. Много често човек, който лесно се гневи дълбоко в себе си е наранен
от нещо, което се е случило в миналото и не е простил.
Понякога нашият гняв е насочен срещу хора, които обичаме,
макар и не те да са го причинили.
Представете си следната ситуация. Шеф вика
работник и му се накарва за някакъв проблем в работата. Работникът
мисли, че шефът греши и в него се надига гняв. Но тъй като се
страхува да не загуби работата си, той потиска гнева си и си отива. Съпругата
(която не знае какво се е случило) го поздравява на вратата с усмивка,
но мъжът, все още ядосан, само изръмжава нещо. Жената има две
възможности – може да изръмжи обратно или може да го преглътне. Тя избира
да го преглътне.
Точно тогава влиза техният тийнейджър и майката си
го изкарва на него, като му се развиква за нещо, за което намира
причина да се хване. Синът на свой ред преглъща, докато по-късно излива
помията върху по-малкия си брат, той на малката си сестричка,
а тя на своята кукла, като ядосана ѝ откъсва главата.
Ако някой ти се ядоса без причина, най-вероятно причината
е другаде и е по-дълбока.
Mоже да
сме ядосани, защото сме имали лош ден. На работа сме получили предизвестие,
дошла е сметката за ток, счупил се е телефонът ни, загубили сме
си портфейла, някой ни е нагрубил във фейсбук, децата плачат вкъщи...
Задай си въпроса: Ако
се гневя това ще подобри ли ситуацията? Ако не можеш да я промениш, защо
да се ядосваш? Или я оправи или я забрави.
Когато губиш самоконтрол винаги губиш.
Някой е казал: „Когато оставяш гневът ти да полети
свободно, рядко се приземяваш безопасно.“
Запитай се: Струва ли си наистина да се безпокоя
за това? Днес живеем в култура, която е забравила какво значи истинска
криза. Ядосваме се за дреболии – някой ни отрязал пътя с
колата, детето оставило чешмата да върви, пропуснали сме да гледаме
любимото си предаване. Това не са причини за ядрена реакция.
Знаете ли, че водата не навсякъде кипи при 100
градуса по целзий? На по-висока надморска височина температурата на кипене
намалява. На Еверест например водата кипи при 68 градуса. Това е така,
защото атмосферното налягане там е по-ниско.
По същия начин точката на кипене при различните хора
е различна. Зависи доколко подвластен си на културното налягане.
Гневът е избор. Ние
се гневим, защото решаваме да го направим. Някой ще каже, „Ти не
разбираш, аз просто не мога да го контролирам. Избухвам и след това всичко
е свършило.“ И бомбата избухва и след това всичко е свършило. Но помислете
за отнетия живот и разрушенията, които една бомба може да причини.
Ти можеш да контролираш гнева. Доказателство за това
е, че когато се караш с някого и телефонът звънне, можеш веднага
да вдигнеш и да си промениш гласа.
Дотук казахме, че е нужно да признаем, че сме
ядосани (гневете се) и да разберем каква е причината за гнева ни (но без
да съгрешавате). И на трето място, след като сме направили това, да
направим и следващата крачка, да укротим гнева си:
„слънцето да не залезе в разгневяването ви“.
Сега, някой може да попита, а ако съм в Норвегия
по време на белите нощи? Там слънцето не залязва дълго. Преди
години бяхме на лидерско обучение в Норвегия и наблюдавахме този феномен. Това
означава ли, че норвежците могат дни наред да не обръщат внимание на
гнева си? J
Божието слово ни заповядва да не си лягаме без да
сме разрешили конфликта. Иначе ядосването ще премине в обида, а това
е грях. Не отлагай разрешаването на въпроса, направи го бързо.
Справяйте се с гнева си своевременно, преди края на деня. Това е
правило, което всяко семейство трябва да практикува.
На всичкото отгоре, гневът влияе лошо на физическото
ти здраве. Учените са установили, че гневливите хора страдат от засилена
дейност на надбъбречната жлеза, повишена телесна температура,
увеличена захар и ускорен
пулс. Всичко това води до загуба на сън, високо кръвно налягане,
депресия и други болести.
Ако не се справиш навреме с гнева си, всичко това остава
като токсичен отпадък в тялото ти.
„Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в
разгневяването ви; нито давайте място на дявола.“
И накрая, ап. Павел казва на ефесяните, „нито давайте място на дявола.“
Четвъртият принцип е, контролирай
гнева си. Не давай на дявола възможност да те контролира, ти го
контролирай. Как да контролираме гнева си?
Като сме били малки нашите родители са ни учели как да пресичаме
улицата. Обикновено родителите казват три неща: огледай се наляво; огледай
се надясно; ако няма коли, премини отсреща. Три практични неща за
пресичане на улица.
Ето три практични съвета за контролиране на гнева:
Първо, спри и помисли, преди да говориш.
Когато сме ядосани, казваме неща, които не можем да
върнем. Затова, не бързай да отговаряш. Бъди бърз да слушаш, но бавен да
говориш. Някой беше казал, че острият език е най-бързият начин да си прережеш
гърлото.
Притчи 15:1 „Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната
дума възбужда гняв.“
Второ, погледни на ситуацията през Божиите очи.
Гневът е временна лудост, която замъглява погледа ни. Ако погледнем през
Божиите очи, често виждаме че просто не си струва да се гневим. В
Библията е използвана думата „претърпяване“.
Колосяни 3:13 „Претърпявайте си един друг, и един на друг
си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил
вам, така прощавайте и вие.“
Tрето, изслушвай
тези, които са те ядосали. В повечето случаи хората, които са гневливи
страдат и не знаят как да ни го кажат. Гневният човек е страдащ човек.
Изслушвайте се един друг.
Яков 1:19 „нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да
говори и бавен да се гневи.“ Да не забравяме – Бог ни е дал две уши, но
една уста.
В книгата на Малкълм Смит „Как да се справим“ той ни
показва с тази илюстрация как да оставим Бог да се справи с нашия гняв.
„Срещите ми с гнева преди Христос да влезе в живота
ми не бяха толкова приятни преживявания. Когато възникнеше
ситуация, в която се ядосам и трябваше да реша какво да предприема, виках
моя управителен съвет, които винаги ме съветваха какво решение да взема и
заедно формулирахме как да откликна на проблема. През годините бяха станал
напълно зависим от тях и винаги се съгласявах с тяхното решение. На
срещите ни чувствах, че нямам някаква власт или глас по въпросите, за
които гласувахме. Веднага след началото на събранието те вземаха нещата в
свои ръце и аз се превръщах в зрител на целия спектакъл.
Отдясно на мен седеше г-жа Емоция, и о, какъв
вълнуващ член на управителния съвет беше тя. Емоцията не можеше да седи на едно
място. Никога не знаех как ще реагира на обсъждания проблем. До нея седеше г-н
Чувствов.
Той и Емоция бяха развили истинско приятелство и
бяха станали неразделни. Решенията на Чувствов зависеха от това как се
чувстваше той в момента. Дори по време на съвещанието той се променяше
неколкократно.
До Чувствов седеше Паметов. Той имаше лошия навик
винаги да напомня миналото и да го свързва с обсъждания проблем. Паметов беше
добър в напомнянето на отминали беди. Негов любим израз беше, „Не
помните ли...?“
До Паметов седеше Въображенски и той беше очарователен.
Никой не можеше да развие един сценарий както него. На всяко събрание
той представяше луди идеи. Никога не се занимаваше с фактите, по-скоро се
интересуваше от това „какво може да стане“.
Неговите описания на това, „което може да стане“ наистина
влияеха на Емоция и Чувствов. Паметов рисуваше пред нас картини от отминали
бедствия, докато Въображенски рисуваше картини на възможни бедствия в
бъдеще. Паметов и Въображенски се допълваха и бяха добри приятели.
До Въображенски седеше Разумов. Той изглеждаше
самотен в групата и винаги се държеше настрана. Винаги анализираше,
претегляше нещата, оглеждаше „за“ и „против“ при всяко решение. Макар и да
участваше в събранията, никога не предложи решение, което да е приемливо
от другите. Разумов не беше толкова вълнуващ колкото Емоция и Чувствов, нито
толкова колоритен колкото Паметов и Въображенски.
На събранието Гневен взема думата и обяснява
кризата, пред която сме изправени. Кучето на съседа го е направило
отново. За втори път е вършило поразии в двора ми тази седмица. Гневен
призовава към решение на проблема. Първият път беше доста лошо, но сега чашата
е преляла. Време е за действие.
Докато говори Гневен, управителният съвет се
оживява. Емоция се разгорещява, удря с юмрук по масата и призовава към
действия. Чувствов е станал от стола и закрачва бързо напред-назад из
стаята. Въображенски изсумтява, „Сега виждам накъде отиват работите.“ Паметов
само изсъсква, „Мале, помня кога за последен път се случи нещо такова.“ Разумов
само седи и казва, „Нещо трябва да се направи, но нека първо погледнем
от всеки ъгъл. Нека изследваме случая. Да погледнем от двете страни.“
Цари пълен хаос. Винаги е така, когато е замесен
Гневен. „Разстреляйте кучето!“ „Разстреляйте собственика!“ Нека им покажем
колко сме гневни на тази ситуация. Гневен вика, „Да си го върнем – искам
удовлетворение.“ Целият управителен съвет вика, „Нека им покажем.“ „Нека им
покажем.“
Преди Христос да дойде в живота ми, бих следвал
съвета на управителния съвет да си го върна. Бих се оставил гнева ми да
определя поведението ми. Но сега, когато вече съм християнин, откликвам
различно на гнева. Като вярващ съм прибавил нов член към управителния
съвет, който ръководи решенията ми. Новият член ми показа, че Божието желание е
аз да не реагирам на капризите на гнева, но да бъда действен човек,
който може да контролира постъпките си и да инициира правилен отклик на всяка
ситуация.
Така че, преди да откликна по някакъв начин на искането на Гневен
да си отмъстят за това, което кучето на съседа ми е направило, аз представям
Святия Дух на срещата на управителния съвет. И как само се отразява
Неговото присъствие на тези кризи с гнева, които възникват! Когато го помолим
да адресира проблемите, съм забелязал че Емоция вече не се вълнува. Чувствов
не се разхожда като побъркан. Паметов не ни натяква миналото.
Въображенски не рисува сцени на бедствие за бъдещето. Разумов въздиша с облекчение
и казва, „Най-накрая ще бъде направено нещо разумно.“
Обвиненията на Гневен вече могат да бъдат контролирани.
Като вярващ виждам, че когато слушам съветите на
Божието слово и водителството на Святия Дух, аз поемам контрол
над гнева и той вече не ме контролира. Вече не се страхувам от него и от моя
отклик на него.
Подобно на Христос, аз избирам да правя това, което
е правилно, без значение какво ми диктуват моите емоции и чувства и какво
другите ме карат да правя.
Неконтролираният гняв може
да унищожи нашето свидетелство. Той е заразителен. Затова трябва да мислим
какви биха били последствията, ако го оставим да вземе контрол.
Гневът е нещо, което не можем да избегнем, но което
можем да се научим да контролираме.
Как мога да се справя с гнева си? Като призная, че съм
гневен, като се науча да различа добрия от неправедния гняв, като
разрешавам конфликтите бързо и упражнявам контрол. Исус може да изцели
раните ти и да ти даде сила над твоите слабости.
