Friday, February 01, 2019

Кой е непростимият грях (Марк 3:20-35)


/проповед/
Едно момченце много искало да има 100 лева, за да си купи с тях играчки. И тъй като било от християнско семейство, се молило на Бога цяла седмица, но нищо не се случило. Затова решило да напише писмо до Бога, и да помоли за 100 лева. Речено-сторено. Написало писмото и го изпратило до Бога.
Когато служителката в пощата видяла писмото, адресирано до Бога, го препратила до канцеларията на президента на „Дондуков“ 2. Президентът се изненадал когато го получил, писмото го впечатлило и развеселило и той помолил секретарката да изпрати на момченцето 5 лева. Казал си, 5 лева са много пари за едно малко дете.
Разбира се, момченцето се зарадвало на парите. Седнало и веднага написало благодарствено писмо: „Скъпи Боже, благодаря Ти много, че ми изпрати пари. Но забелязах, че поради някаква причина, си ги пратил чрез „Дондуков“ 2. И както обикновено, те са удържали повечето.
Скъпи братя и сестри, днес много хора се оплакват от кражби. Но най-големият крадец и най-големият лъжец е Сатана. Сатана е крадец и той иска да завлече целият свят със себе си в огненото езеро.
Сатана е лъжец.
Ще видим това и в днешния текст. Продължаваме с разглеждането на евангелието от Марк. Какво видяхме дотук?
Исус беше кръстен от Йоан Кръстител и цялата Троица се събра там, на Йордан, а Бог Отец каза: „Ти си моят възлюблен Син, в Тебе е Моето благоволение.“ Исус бе изпитан в пустинята, след което започна да проповядва благата вест за Божието царство и да призовава към покаяние.
С власт изцели обладания от нечист дух в синагогата, след което слухът за Него се разнесе из цяла Галилея. Всички болни и обладани от бесове дойдоха и бяха изцелени от Него.
Миналият път видяхме как Исус изцели и донесе спасение на прокажения и паралитика, защото Той е приятел на отхвърлените и отчаяните. Популярността му нарастваше с всеки изминат ден, но с нея растеше и опозицията.
И след като избра дванадесетте ученици, Го виждаме да отива в една къща в Галилея (3:20). Веднага се стича толкова народ, че „Той и учениците Му не можеха и хляб да ядат.“
Неговата известност очевидно е притеснила близките Му. И виждаме, че нашият текст днес е рамкиран от това притеснение.
Марк 3:20-21 „А близките Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си. (буквално на гр., не бил себе си).
И Марк 3:31 „И дойдоха майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.“
Според тях популярността на Исус е твърде голяма. И те се вдигат от Назарет и отиват в Капернаум, който е отдалечен на 50 км! Те се чувстваха длъжни да дойдат и да си го приберат.
Преди години със съпругата ми и сина ми пътувахме до Силистра, където той беше поканен да пее като подгряващ изпълнител за „звездите“ от X-Factor. Накрая на концерта десетки тинейджъри го наобиколиха за автографи, тълпата около него беше голяма. Тогава си помислих, „Дали не сбъркахме, че дойдохме. Дали да не го издърпам от тълпата и да си го прибера?“
Но тук в нашия текст ставаше дума не за едно обикновено дете, а за Божия Син. И парадоксът беше, че творението искаше да си прибере Твореца!
Семейството Му искаше да си Го прибере, защото не разбираше кой е Исус и какво прави Той. Това беше началото на служението Му и хората все още не разбираха.
Един студент ми разказваше, че когато повярвал в Христос, баща му му се карал, че вече не ходи на дискотека и спрял да ходи с жени, а вместо това ходил на църква! Баща му не разбирал какво всъщност Бог е направил в живота на неговия син!
Но когато и ние бяхме изгубени в нашите грехове, ние също не разбирахме!
Хората не виждат царската мантия, която Исус облече на кръщението си. Той дойде, за да основе едно ново Царството. Да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля!
Исус събра дванадесетте ученици и започна да ги обучава. Поучаваше, като използваше притчи и илюстрираше думите си с чудеса и знамения. Тълпите го притискаха, но Той беше фокусиран върху своята мисия.
И тук, докато поучава народа, неговите близки идват да Го приберат. Не могат да стигнат до него, подобно на приятелите на паралитика, затова молят стоящите пред тях да предадат, че близките Му Го търсят. Накрая съобщението стига до Него.
Исус се оглежда и пита, „Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?“ (Марк 3:33)
Исус повдига въпроса относно нашите приоритети и взаимоотношения. Той поглежда насядалите около него 12 ученици и останалите хора, и казва:
Марк 3:34 „Ето майка Ми и братята Ми!“
Ние не бива да мислим, че Исус тук отхвърля своята физическа майка и братя. Спомнете си, че Той се погрижи за майка си малко преди да издъхне на кръста.
Но тук Исус ни казва, че има нещо повече от физическото кръвно родство. И то е кръвното родство на Царството. Кръвта на Агнеца щеше да се пролее. И когато потърсим Христос за нашето спасение, когато изповядаме Исус като Господ и Спасител, ние сме покрити с кръвта. Така ставаме част от ново кръвно родство – небесното кръвно родство на Бога. Ставаме част от Божието семейство. Ставаме граждани на Божието царство.
Йоан 3:3 „Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство.“
Най-важният въпрос, на който трябва да отговориш е „Новороден ли си ти?“ Ако не си, можеш да бъдеш. Ако си новороден, тогава ти си част от истинското семейство на Исус!
Понякога сме поставени пред избор – или Бог, или семейството. Истинският вярващ трябва да избере Бог. Разбира се, на нас ни е заповядано да обичаме семейството си, но семейството не е по-важно от Господа. Ако семейството ти те отклонява от църква или ти пречи да служиш на Господа, нещо не е наред с вярата ти. Ние сме първо отговорни пред Господа и едва след това пред семейството си.
И вътре в тази рамка от семейна опозиция и поучение на Исус относно това кое е нашето семейство, Марк описва опозицията и атаката на Ерусалимските книжници. В Марк 3:22 и Марк 3:30 той ни съобщава, че те Го обвиняват, че е обладан от бесове.
Марк 3:22 „И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.“
Тези книжници правеха всичко възможно, за да попречат на служението на Слугата Исус. Спомнете си, че подобно на семейството Му, те не разбираха какво прави. Защото Исус е привлякъл големи тълпи „от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон...“ (3:8).
И сега Синедрионът беше изпратил хора в Галилея, за да попречат на Исус. Исус гонеше демони. Той демонстрираше властта си над злите духове и възнамеряваше да даде същата власт на дванадесетте. И знаете ли, Той е дал тази власт и на нас!
1 Йоан 4:4 „по-велик е Този, който е във вас, от онзи, който е в света“.
И ако ерусалимските лидери искаха да се противопоставят на Исус, те трябваше да обяснят защо Исус притежава тази неоспорима способност да гони зли духове. Семейството Му го обвини, че е луд, но те отидоха още по-напред в своята омраза. Като не можеха да измислят нищо по-умно, те обвиниха Исус, че гони зли духове чрез силата на Веелзевул, владетеля на демоните.
Веел е гръцката форма за Ваал, печално известния ханаански бог. И сега те лъжеха, че Исус черпи сила от Ваал. Точно поклонението на Ваал доведе до плена на Израил и Юда. Тези хора си въобразяваха, че Исус практикува сатанистки магии.
И това убеждение за предполагаемата сатанистка дейност на Исус продължава векове наред сред еврейската общност след разпъването на нашия Господ. Тя беше и част от обвиненията срещу ранните християни и беше една от причините за гоненията срещу тях.
Чували ли сте за Талмуда? Талмудът е съставен от поучения, закони и тълкувания, които тълкуват Стария завет и дават указания как да се прилага закона. Според евреите те са дадени от Бог на Мойсей, но са записани едва от 2 до 5 век в Ерусалим и Вавилон. Макар и да съдържа някои поучения, които са съвместими с Библията, Талмудът не се счита за боговдъхновен.
Относно чудесата на Исус, в Талмуда се казва: „Йешу от Назарет ... бил разпънат в деня за подготовка на Пасхата... защото практикувал магьосничество... и заблуждавал хората.“
Обвинението на книжниците е, че Исус е демонично обладан магьосник. А според други, Исус бил научил да прави магии по време на престоя си в Египет. Затова много вероятно е този текст в Марк да е отговор на подобни обвинения.
Но вижте как отговаря Исус: „Как може Сатана да изгонва Сатана?“ Исус идентифицира Веелзевул със Сатана – главния обвинител срещу човечеството. Той е обвинителят, той е лъжецът, той е крадецът.
Исус е пределно ясен – кой разделя собственото си царство? Кой предизвиква гражданска война против себе си? Ако Исус работи за Сатана, тогава защо с поучението и чудесата си приближава хората до Бога? И Исус казва на книжниците: Толкова ли сте слепи, че не виждате това?
Божието царство побеждава и е победило царството на Сатана. Исус дойде, за да върже Сатана и да ограби къщата му. Той е вързал силния човек. Слава на Бога, силният човек е повален, Божието царство побеждава!
За съжаление толкова много хора слушат лъжите на Сатана. Толкова много се подлъгват от неговите кибер атаки и не идват да му се поклонят в църква, както Той е заповядал. Подобно на семейството на Исус, ерусалимските водачи също не разбраха целта на неговото служение.
Но Бог не прощава и няма да прости вечния грях хула срещу Святия Дух. Какво означава да похулиш Святия Дух?
Първо, Исус говори и действа срещу демоните със силата на Святия Дух. Той идентифицира гоненето на духове като дело на Святия Дух.
Този „непростим грях“ не е нова идея в юдеизма. Богохулството винаги се е разглеждало като непростим грях от юдеите. И тук Исус свързва богохулството с обвинението на водачите. Когато те казват, че думите и делата на Исус са думи и дела на Сатана, те богохулстват.
Вместо да изповядат Исус като Божи Син, както Отец обяви на р. Йордан, водачите обвиняват Исус, че е син на ... Сатана. А това е богохулство!
Исус им казва: „Вие вярвате, че има непростими грехове. И ако има някой непростим грях, той е този, който вие току-що направихте! Вие отричате Човешкия Син!
Отхвърлянето на Исус е непростим грях.
Тук не става въпрос за една случайно изтървана реплика за Духа, или за липса на вяра у човек, който не е чул за Исус. Някои от нас в миналото са преживели това.
Не става въпрос и за християни, които са били принуждавани насила да похулят и да се отрекат от Христос по време на гонение, както при комунистическите репресии в България. Петър също се закле, че не познава Исус. Ако той е могъл да се покае и да бъде простен, можем и ние.
Тук става дума за съзнателно и упорито отхвърляне на Исус като Божи Син, след като Святият Дух е свидетелствал това. За непреклонно отричане на Исус като Господ и Спасител. Това показва необратимо закоравяване на сърцето.
Затова, ако някой упорито продължава да отхвърля Исус, неговото отхвърляне също е продължително. Той е отхвърлен за вечността.
Големият богослов Робърт Спраул казва: „непростимият грях е да богохулстваш срещу Святия Дух, като наричаш Исус дявол, след като си бил просветен от същия този Дух.“
Според Джон Калвин, ние извършваме подобно светотатство „само когато съзнателно се опитваме да угасим Духа“.
Не може да има спасение, ако делото на Духа съзнателно е отхвърляно.
Но сигурно тук сред нас има хора, които се страхуват, че са извършили този грях. Ако ти се питаш дали не си похулил Духа, искам да ти кажа: Фактът, че се страхуваш вече е знак, че не си извършил този грях.
Истината е, че човек, който хули Святия Дух, не се тревожи и не се замисля дали го е направил или не. Изобщо не го е грижа!
На такива хора Библията казва: „Днес е деня за спасение! Днес е деня да приемеш Исус като твой Господ и Спасител.
Семейството на Исус Го мислеха за луд. Книжниците Го обвиниха, че е самият дявол. Днес мнозина Го смятат просто за велик учител. Но както казва Клайв Стейпълс Луис в книгата „Обикновено християнство“,
„Исус Христос или е бил и все още е Божият Син, или е бил луд, или дори нещо по-лошо… Можеш или да го затвориш в лудницата, защото е малоумен; или да го заплюеш и убиеш подобно на зъл дух, или да паднеш в нозете му и да го наречеш Господ и Бог. Но нека престанем с тези снизходителни глупости, че е бил велик учител на хората. Исус не ни е оставил това като възможност за избор и не е имал намерение да го прави.“
Какво казваш ти?
Ако продължаваш да отхвърляш Исус въпреки свидетелството на Духа, рискуваш да бъдеш осъден за вечността. Но чудесната истина е, че всички останали грехове могат да бъдат простени, ако ги изповядаме с вяра в Него:
„Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих. Казах: Ще изповядам на Господа престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми.“ (Псалми 32:5)
Изповядай греха си и приеми Исус за твой Цар.
„Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“ (Римляни 10:9)
Пруският император Фредерик Велики веднъж посетил затвор в Берлин. Затворниците паднали на колене пред него и завикали, че са невинни, с изключение на един, който останал мълчалив.
Фредерик го попитал, „Защо си тук?“ Той отговорил, ‚За въоръжен грабеж, ваше Величество.“ „И виновен ли си?“ „Да, ваше височество, заслужавам наказанието си.“
Тогава Фредерик повикал тъмничаря и му заповядал, „Освободи този виновен нещастник веднага. Не искам да остане в този затвор и да поквари всички чудесни ‚невинни‘ хора, които го обитават.“
Изповядай Исус като Божи Син, предай се на волята Му и Той ще те освободи от затвора на греха. Тогава ще бъдеш преобразен в неговия образ и ще израстваш в зрялост и христоподобие. Амин!
__________________
БПЦ "Нов живот" Варна