/проповед/
Седя до жената, болна от рак в напреднала фаза. Тя ме гледа
с измъчени, но пълни с надежда очи.
Мисля
си, Боже, помогни ми и ми дай думи. Какво да ѝ кажа, за да я насърча? Тя знае,
че умира... Преди малко съм влязал със сина ѝ в стаята.
Неговата сестра от Америка се е свързала с мен няколко дни
преди това. Вярваща, но семейството ѝ не са вярващи. Можете ли да отидете да
поговорите с майка ми и да се помолите. Тя умира... И ето, сега съм там, седнал
до нея на леглото.
Страданието и болката ни съпътстват от люлката до гроба.
Понякога изпитваме физическа болка, като тази болна от рак жена. Друг път болката
е емоционална или психическа. Може да е в резултат на загуба на близък, на
приятел, или поради финансови затруднения или безпаричие. Или да гледаш как
твоето дете, внук или друг близък се самоунищожава с наркотици или алкохол.
Както казва К.С. Луис в книгата „Проблемът-болка“,
„Психическата болка е по-малко драматична от физическата, но е
по-разпространена и също по-трудно поносима. Честите опити да се прикрие
психическата болка увеличават товара: по-лесно е да кажеш „Боли ме зъб“,
отколкото „Сърцето ми е съкрушено.“
Всички ние страдаме в една или друга степен и въпросът,
който си задаваме, е защо? Светските психолози и философи се опитват отдавна да
отговорят на този въпрос, но не могат да дадат на хората много надежда. За
атеистите най-висшата цел в живота са успехът и удоволствието, така че
страданието и болката са просто нежелано прекъсване на преследването на
щастие.
Известният атеист и автор Ричард Докинс пише, „Във вселена
на слепи физически сили и генетично възпроизводство някои ще бъдат наранени,
други ще бъдат късметлии, и е невъзможно
да се намери някакъв закономерност, причина или справедливост.“
Културният антрополог Ричард Шведър казва, „Страданието
няма никаква смислена връзка с даден сюжет, освен като хаотично прекъсване.“
Но според библейското гледище болката не е „хаотично
прекъсване“ на преследването на щастие. Бог има цел за всеки проблем в живота
ни. В следващите минути ще разгледаме какво казва Библията за болката. Ще
видим, че Бог е с нас в нашата болка. Второ, Той използва нашата болка за наше
добро.
1.
Бог е
с тебе в твоята болка.
Псалми 34:18 „Господ е близо до онези, които са със
съкрушено сърце.“
В Даниил 3 глава пророкът разказва как когато вавилонският
цар Навуходоносор заповядва всички да се поклонят на златния образ, който е
направил, трима еврейски младежи отказват да го направят. Това са Седрах, Мисах
и Авденаго. Те са наклеветени царят заповядва да ги хвърлят в пещ, нажежена 7
пъти повече от обичайното. Заповедта е изпълнена, те са хвърлени в пещта.
Тогава Навуходоносор поглежда вътре и изумен възкликва, „Не
хвърлихме ли сред огъня трима мъже вързани?... Ето, виждам четирима мъже
развързани, които ходят сред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа
си четвъртият прилича на син на боговете.“ (Даниил 3:24,25)
Бог е обещал, че Той ще е с нас в най-големите ни
страдания. Исус каза,
Йоан 14:18 „Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.“
Как щеше да стане това, когато малко след това Той умря и
възкръсна, и се възнесе при Отца? Десет дни след Възнесение Господне Бог изпрати
Святия Дух на апостолите:
Йоан 14:26 „А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще
изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм
ви казал.“
Гръцката дума за Святия Дух е Parakletos. Тя се
превежда като застъпник, помощник, съветник, утешител. Буквално означава
„някой, който идва с тебе“ от гръцкото para, което означава „до, близо“, и kletos,
„който е поканен или назначен.“
Повярвал ли си в Исус Христос? Ако да, то помни че когато
си сам на болничното легло, когато си на гробищата да изпратиш близък, когато
се чувстваш предаден и излъган, ти не си сам. Бог е дошъл с тебе. Той е Parakletos.
2.
Бог
използва нашата болка за добро.
Но защо Бог просто не премахне болката и страданието? Той
може да го направи, но за целта трябва да ликвидира всеки човек. Защото
източникът на нашето страдание е вътре в нас и се нарича грях!
Затова Бог допуска злото. Но Той използва неблагоприятните
обстоятелства, за да изгради нашия характер. Бог използва нашето четене на
Библията за това, но използва и нашата болка.
Исус ни предупреди, че в света ще имаме скръб (Йоан 16:33).
Никой не е имунизиран срещу болка и никой не е застрахован срещу страдание.
Животът е поредица от проблеми. Както казва Рик Уорън, всеки път когато
разрешиш един, друг чака, за да заеме неговото място.
1 Петър 4:12 „Възлюбени, не се чудете на огненото
изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо
чудно.“
Бог използва нашата болка, за да ни привлича по-близо до
Себе Си.
Псалм 34:18 „Господ е близо до онези, които са със
съкрушено сърце, и спасява онези, които са с разкаян дух.“
Много вероятно е именно в най-мрачните ти дни, когато се
чувстваш изоставен и безпомощен, когато чувстваш силна болка – да имаш
най-дълбокото си преживяване на поклонение на Бога. Именно в болка се молим с
най-искрените си молитви към Бога. Тогава няма как да се преструваш.
Една гореща юлска следобед на 1967 г. животът на една
тийнейджърка драматично се променя. При опит да се гмурне в езеро тя остава
парализирана за цял живот. Тя пише, „Докато лежах в леглото в болницата,
отчаяно се опитвах да намеря смисъл в този ужасен обрат на събитията... Вярвах
в Бог, но Му бях гневна. Как обстоятелствата, в които се намирах, могат да са
демонстрация на Неговата любов и сила? Той можеше да попречи на това да се
случи... Без тези отговори не виждах как мога да се доверявам на Бога. Тогава
Стийв, един мой приятел, ми помогна да стигна до отговорите. Насочи ме към
Христос. Сега вярвам, че целта на Бога с моя инцидент е да превърне едно
упорито дете в жена, която ще отразява търпението, устояването и една жизнена,
оптимистична вяра на небесната слава.“ Името
на тази тийнейджърка е Джони Ериксон
Taда.
Бог я е използвал, за да помага на много хора в подобна ситуация.
Йосиф беше хвърлен несправедливо в затвора. Даниил беше
хвърлен в рова с лъвовете. Седрах, Месах и Авденаго бяха хвърлени в огнената
пещ. Еремия беше хвърлен в рова с тинята. Павел претърпя корабокрушение три
пъти.
Бог можеше да предотврати тези злини. Но Той позволи да се
случат и това привлече всеки от тези герои на вярата по-близо до Исус.
С Ваня рядко ходим на плаж, защото все излиза някакъв
ангажимент. Но преди 3 седмици решихме да отидем. Беше късно вечерта и почти
нямаше хора. Имаше доста вълни. Влязох и след като реших, че е достатъчно
дълбоко, започнах да плувам. След известно време прецених, че може би вече съм
се отдалечил и съм навлязал в дълбокото, и е време да се връщам. Каква беше
изненадата ми, когато видях, че съм още на доста плитко!
Но друг път съм навлизал доста навътре в морето. Дори
когато бях атеист и безрасъдно плувах навътре, вътрешно изричах молитва към
Бога да ми помогне да се върна без проблеми до брега. Когато сме навлезли в
дълбоки води и вече нямаме сили, тогава разчитаме само на Бога!
2 Коринтяни
1:9 „даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме
на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.“
Преводът на NLT е още
по-ясен: „Всъщност, ние очаквахме да умрем. Но в резултат спряхме да разчитаме
на себе си и се научихме да разчитаме само на Бога, който възкресява мъртвите.“
(NLT)
Бог е всичко, от което се нуждаем, но го разбираме тогава,
когато не ни остане нищо друго, на което да се надяваме!
Ние често не знаем причините, поради които преминаваме през
страдание. Бог не е източник на страданието; но Бог допуска страданието, за да
използва нашата болка за наше добро. С други думи, всичко което ни сполетява,
има накакъв духовен смисъл.
Римляни 8:28,29 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на
тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото
които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син,
за да бъде Той първороден между много братя.“
Някои хора разбират 28 стих така, „В края на краищата всичко
ще има хепи енд за мене.“ Имат предвид, че Бог ще ги направи щастливи тук на
земята. Но не това се има предвид в този стих.
Ние живеем в един паднал свят, в който има много зло,
смърт, болка и страдание. Но един ден, когато Исус се върне на земята и
установи Своето царство, всички те ще изчезнат. Дотогава ние се молим „да бъде
Твоята воля както на небето, така и на земята“ (Матей 6:10)
Думата „всичко“ в този стих включва всичко, което ни се
случва – включително грешките и греховете, които правим, ударите и
нараняванията които получаваме, болестите, нещастните случаи, смъртта на
близки... Но Бог може да направи нещо добро дори от най-нетърпимата болка. Той
го направи на Голгота.
Вглъбени в нашето страдание, често не се замисляме, че
всички тези неща, които ни се случват, съдействат за наше добро. Те не са
изолирани действия, а брънки от веригата, фази от процеса на христоуподобяване.
За да направиш някакъв сладкиш, използваш брашно, сол,
яйца, захар и олио. Отделно взети, тези съставки са или безвкусни, или с
неприятно силен вкус. Ако обаче ги опечем заедно, стават вкусни. По същия
начин, ако предадеш на Бога всичките си безвкусни, неприятни преживявания, Той
ще ги смеси за нещо добро.
3.
Бог
използва болката, за да изгради у нас христоподобен характер.
Бог има план и цел за твоя живот и тя е изречена във
втората част от пасажа в Римляни, който цитирахме по-горе:
„да бъдат съобразни с образа на Неговия Син“ (Римляни 8:29)
Неговата цел е ние да ставаме повече и повече като Него.
Всеки проблем може да послужи за „изглаждане“ и оформяне на
нашия характер. Aп.
Павел казва, че „скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а
изпитаната правда – надежда“ (Римляни 5:3,4)
Следователно, временните несгоди, които пораждат болка,
водят до христоподобен характер, който има вечна стойност.
Когато боядисвахме залата на църквата се оказа, че има
няколко места, които трябва първо да се шпакловат. След шпакловката обаче имаше
неравни места. Затова с Тони взехме шкурката и след доста търкане, накрая
получихме желания резултат. Всичко бе изравнено с повърхността на стената.
Ако си представим, че нашият характер има подобни
грапавини, образно казано, Бог взема шкурката на проблемите и страданието, и
започва да шкури. Доста боли, но накрая Той ще изглади повърхността и отдолу ще
се появи съкровище.
Римляни 5:3,4 „И не само това, но нека се хвалим и в
скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, 4 а твърдостта –
изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.“
Изпитанията в Библията често са представени като
пречистване на метал в огън, докато изгорят примесите.
Псалм 66:10 „Защото Ти, Боже, си ни опитал, изпитал си ни,
както се изпитва сребро.“
1 Петър 1:7 казва, че скърбите са „с цел: изпитването на
вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва
чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос.“
Попитали един златар, „По какво познавате дали среброто е
чисто?“ Той отговорил, „Когато видя отражението си в него.“ Когато си пречистен
чрез изпитания хората могат да видят отражението на Исус в теб.
Ако искаме да сме като Исус, то трябва да сме готови да
преминем също като Него през изкушения, критика, отхвърляне, стрес, самота. У
ако страдаме с Него, един ден ще се прославим заедно с Него (Римляни 8:17).
Когато преминават през болка, много християни се огорчават
и това пречи на израстването им в христоподобие. Но да развием христоподобен
характер означава да се научим да откликваме на трудностите като Исус.
Първо, Исус знаеше, че Божият план е добър. Това
Му позволи да понесе болката на кръста.
Евреи 12:2 „като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и
Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа
кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.“
Исус не се съсредоточаваше върху проблема или болката. Той
остана фокусиран върху Божия план. И Той ни призовава да насочваме нашия поглед
към Исус и да следваме Неговия пример.
Нидерландката Кори тен Бум, която е хвърлена в нацистки
концлагер за това, че е укривала евреи, казва: „Ако гледаш на света, ще бъдеш
обезпокоен. Ако погледнеш навътре, ще се депресираш. Ако обаче погледнеш към
Христос, ще намериш покой.“ Твоят фокус ще определи чувствата ти. Важно е да
помниш, че болката е до време, но наградата е за цяла вечност.
Второ, радвай се и благодари винаги.
Свикнали сме с този превод на 1 Солунци 5:18 „За всичко
благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“ Но правилният
превод е не „за всичко“, а „във всичко“, или както СПБ (Съвременният превод) казва,
„при всички обстоятелства благодарете на Бога“.
С други думи, Бог не иска да мазохистично да му благодарим
за злото, за греха и за болката. Той иска да му благодарим, че ще използва
нашите проблеми, за да изпълни Своите цели за нас!
Когато знаем, че Той е винаги с нас до свършека на века,
можем да се радваме, дори когато изпитваме болка. Бог влиза в нашето страдание.
Исус направи това при въплъщението Си, а сега Духът Му прави това в нас.
Освен че е нужно да помним, че Божият план е добър и да се
радваме и благодарим, на трето място Бог иска да не се предаваме. Бог
иска да ни кали и да изгради у нас търпение и устояване.
Яков 1:3,4 „като знаете, че изпитанието на вашата вяра
поражда търпение. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени
и цялостни, без никакъв недостатък.“
Лошата новина е, че изграждането на характера е бавен
процес. Когато се опитваме да избегнем трудностите, когато бягаме от
разрешаването на проблемите, ние всъщност саботираме процеса на израстване в
христоподобие. И вместо да избягаме от болката, тя става още по-голяма.
Добрата новина е, че промяната в характера ти е възможна в
Исус. Когато осъзнаем това, може би ще се молим по-малко за утеха. Няма да
казваме, „Господи, помогни ми да се почувствам отново добре“, а ще започнем да
се молим за промяна. Ще казваме, „Използвай тази болка, през която преминавам,
за да ме направиш повече като Теб.“
Заключение
В заключение, днес видяхме с примери от Словото, че Бог е с
нас в нашата болка. Той е Parakletos. Второ, Бог използва нашата болка за добро – за да
изгради нашия характер и да ни привлича по-близо до Себе Си. Изпитанията не са
изолирани действия, а брънки от веригата, фази от процеса на христоуподобяване,
в който ние се учим да откликваме на трудностите като Исус, оставаме фокусирани
върху Божия план и се учим да се радваме и да благодарим винаги.
Нека се помолим.
____________________
14.08.2022 г.
БПЦ "Нов живот" Варна
