/проповед/
Ние продължаваме с поредицата „Господната молитва“. Един
баща учил детето си да казва Господната молитва преди лягане. След като я
казал, го попитал, „Запомни ли я?“ То казало, „Да“. Баща му казал, „Добре,
хайде, кажи я“. То почнало, „Отче наш, който си на небето, Доси Светиев е
твоето име. Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така
и на земята. Дай ни днес същия хляб и прости ни дълговете наши...“ J
Исус ни даде Господната молитва като модел за молитва, за
да ни научи как да се молим. Първо видяхме, че преди да се помолим за нашите
нужди, ние трябва да потвърдим вярата си, че Бог е нашият Татко, който е иманентен,
но и трансцедентен, защото е на небето.
След това разгледахме бъдещия и сегашните аспекти на
идването на Божието царство – в нашия живот и нашето благовестие. С п-р Тим
видяхме, че първата молитва за нас самите е по-скоро изразяване на увереност,
че Бог ще се грижи за нашите всекидневни нужди. Миналият път говорихме за нуждата
да прощаваме, защото прошката ни освобождава от затвора на гнева и омразата. Само
Исус може да ни помогне да прощаваме както Той е простил на нас.
Днес ще говорим за последната, четвърта молба насочена към
нас, „избави ни от лукавия“. Ще видим кой е лукавия, как той е описан в Словото
и как можем да се защитаваме от него.
Нека прочетем...
Матей 6:9-12 „А вие се молете така: Отче
наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния
хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не
ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.“
Нека се помолим за Словото.
В нашите размишления ще се спрем на фразата „избави ни от лукавия.“ Тя е предшествана от израза „не ни въвеждай
в изкушение“. Ние няма да разглеждаме сега подробно какво означава този израз.
Ще кажем само следното: грехът е бунт срещу един свят Бог. Грехът е вътре в
нас, затова повечето изкушения започват вътре в нас. Това са вътрешните ни
желания, които могат да доведат до погрешни избори.
Както казва Солженицин, „линията,
разделяща доброто от злото минава през сърцето на всяко човешко същество.“
Когато се молим с молитвата „не ни
въвеждай в изкушение“, ние знаем, че не Бог е този, който ни изкушава. С тези
думи ние всъщност се молим Бог да ни укрепи и даде съпротивителни сили срещу
изкушението. Да ни води в праведност. Защо? Защото знаем своите минали грехове
и с това казваме на Бог: не искам да изпадна в грях отново!
Ние търсим Неговата помощ в борбата с
греха. Божието слово казва, „За всичко имам сила чрез Този, който ме укрепява“
(Филипяни 4:13). Исус е този, който може да ни освободи от вътрешните желания
да грешим. С Негова помощ можем да имаме победа над греха.
Но какво означава изразът „избави ни от
лукавия“? Когато ние се молим с тази молитва, първо ние признаваме, че имаме противник.
Ние не знаем какви опасности ни дебнат всеки ден, затова отправяме зов за помощ
към Бог. Искаме Неговата протекция срещу лукавия.
Няма област в живота, до която злото да не
се е докоснало. Злото е влияело на нашия характер, то е наранявало нас и хората
около нас, разрушавало е взаимоотношенията ни, променяло е в негативен план
обстоятелствата в живота ни. Всъщност, злото е поразило цялото Божие творение.
Римляни 8:22-23 „Понеже знаем, че цялото
създание въздиша и се мъчи досега. И не само то, но и ние, които имаме Духа в
начатък, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, тоест
изкупването на нашето тяло.“
1.
Сатана съществува
Господната молитва гледа на злото като на смъртоносна
реалност. Но много християни не си дават сметка за духовната битка, в която ние
участваме. Може би това се дължи в частност на факта, че телевизията и медиите
представят злото като съществуващо само в света на фентъзито. В изобразителното
изкуство и литературата пък той е представен като брадат, червен мъж с рога.
Чудно ли е тогава защо днешният библейски неграмотен и скептичен човек не вярва
в съществуването на Сатана?
Сайтът hardwarebg.com задава въпроса „Вярвате ли в Сатаната?“ Гласували са 167
човека и почти 72% от тях са отговорили отрицателно.
Наистина, за повечето хора Сатана е просто
символ на злото, митичен зъл герой. В холивудските филми той се представя със зловещ
външен вид. Но Библията казва, че дяволът се преправя на светъл ангел (2
Коринтяни 11:14).
В началото Сатана е бил мощно ангелско
същество, мъдър и красив херувим на име Луцифер. Неговата гордост е довела до бунта
му, описан в Исая 14:12-15 и Езекиил 28:11-17.
Исая 14:12-15 „Как си паднал от небето,
ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше
народите? А ти казваше в сърцето и: Ще възляза на небесата, ще възвися престола
си над Божиите звезди и ще седна на
планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще изляза над
висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снишиш до
преизподнята, до най-долните дълбини на рова.“
Луцифер се възгордява поради своята
мъдрост и красота и казва: „Ще бъда подобен на Всевишния.“ Той е искал да бъде
равен на Бога и да получава поклонение. Поради грешното си сърце той е хвърлен
от небето от неговия Творец.
Оттогава насам той е известен с еврейското
си име Сатана, което означава „противник“. Ние го наричаме също дявол от
гръцкото „diabolos”, което означава обвинител.
Ангелите, които се присъединиха към Сатана
в неговия бунт против Бога обикновено са наричани зли духове или демони. Според
Откровение 12:9 тези демони са изхвърлени от небето заедно със Сатана. Според
Откровение 12:4 Сатана е завлякъл със себе си една трета от ангелите.
С греха на Сатана злото навлиза във
вселената. По-късно Сатана ще излъже Адам и Ева, като изкриви Божиите думи. Те
бяха създадени безгрешни, по Божи образ и подобие. Но също така бяха създадени
свободни да избират дали да се покоряват на своя Създател. Тъй като те избраха
да повярват на Сатана и да ядат от плода, забранен от Бог, чрез техния грях,
грехът навлезе в човешкия род. Оттогава досега Сатана работи и върши зло във
всяко поколение.
Трябва да помним, че Сатана е сътворено
създание, поради което той изобщо не може да бъде равен на Бога. Въпреки че е
основният противник на Бога, той не е равнопоставен на Бог по сила. Като
сътворено същество, той е под Божия контрол. Той е подвластен на ограниченията,
характерни за всяко създание. Той не може да е навсякъде по всяко време (не е вездесъщ),
не е всесилен и не е всезнаещ като Бога.
2. Описание на Сатана.
Сатана има много „имена“ в Библията. Той е
богът на този свят (2 Коринтяни 4:4), началникът на бесовете (Матей 9:34,
12:24), князът на този свят (Йоан 12:31), князът на въздушната власт (Ефесяни
2:2), бащата на лъжата (Йоан 8:44). Той е най-умелият лъжец на света.
През 1939 г. преди да избухне Втората
световна война, Германия и Русия подписват пакта за взаимно ненападение Рибентроп
- Молотов. Този пакт указвал как двете страни ще си поделят източна Европа
помежду си. Но през 1941 г. без предупреждение Адолф Хитлер изпраща танковете
си през Руската граница. Хитлер не се интересувал от това да спази обещанието
си – договорът бил само временна мярка, докато можел да направи това, което
иска. Сталин, от своя страна, възнамерявал да направи същото, но Хитлер го изпреварил.
Доказателство е фактът, че Сталин се е подготвял само за нападение, не за
отбрана.
Дяволът ще ти казва всичко, което искаш,
за да те накара да направиш това, което иска да направиш. Той е бащата на
лъжата. Дяволът нарушава всяко обещание, което прави. Никога не дава това,
което ни обещава. Грехът може да е сладък за малко време, но накрая нагарча в
устата.
Както е казал пуританския проповедник
Томас Брукс, „Сатана обещава най-доброто, но плаща с най-лошото. Обещава чест,
но плаща с безчестие. Обещава удовoлствие, но плаща с болка.
Обещава печалба, но плаща със загуба. Обещава живот, но плаща със смърт.“
Сатана е бащата на лъжата.
3. Защита срещу Сатана.
Някои разчитат на ритуалите с кукери, за
да прогонят силите на злото. Очевидно те могат да изплашат само гаргите и децата,
но не и Сатана. Вместо това, ние трябва да сме подготвени за атаките на врага.
Има много причини, поради които Сатана успешно използва изкуството на измамата.
Първо, макар че той не е равен на Бога, той е творение от по-висш чин от този
на хората (Евреи 2:7). Той беше създаден като ангел, а сред ангелите – като
херувим.
Сатана има успех също и поради големия си
опит. Той съществува от хиляди години и за това време е натрупал огромно количество знания.
Как можем да се защитаваме от атаките на врага.
Не подценявай противника
Писанието ни казва, че ние не трябва да се
страхуваме от Сатана, защото „Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който
е в света.“ (1 Йоан 4:4) Но твърде много християни се осланят на физическа сила,
за да се избавят от Сатана. Нашата увереност не се основава на нас самите, или
на нашата способност да противодействаме на злото, а на характера и силата на
нашия небесен Отец, който ни избавя. Дори архангел Михаил не посмя да посрещне
сам Сатана, но помоли Господ да го смъмри (Юда 9).
Избягвай изкушенията
Чрез Своя Дух нашият небесен Баща ни е дал
здрав разум, който очаква да използваме, за да избягваме изкушенията.
1 Тимотей 6:11 „Но ти, Божий човече, бягай
от тези неща и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението,
кротостта.“
Съпротивлявай се в молитва
Яков 4:7 „И така, покорявайте се на Бога,
но се противете на дявола и той ще бяга от вас.“ Смисълът, който Яков влага в
глагола „противете се“ означава „решително да се съпротивляваш“.
Апостол Петър съветва християните да не се
предават на Сатана, но да му се съпротивляват, като остават твърди във вярата.
(1 Петър 5:9)
Бъди подготвен
Най-добрата ни защита срещу злото е правилни
взаимоотношения с Бога чрез прилагане на Неговото Слово. Библията ни
предупреждава, че ние трябва да сме подготвени за атаките на дявола. Исус
предупреди учениците, „Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е
бодър, а тялото – немощно.“ (Марк 14:38).
Павел предупреди Ефесяните:
Ефесяни 6:11 „Облечете се в Божието
всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.“ Малко по-надолу
той изрежда от какво се състои Божието всеоръжие. То ни е дадено, за да можем
да устоим на атаките на нашия противник (Ефесяни 6:13-14).
Поясът или коланът (ст.14) на войника в
Римската империя бил особено важен. Пристягал е туниката му и на него се крепял
мечът и цялото му въоръжение. Той символизира истината, която държи всичко на неговото
място. Тъй като Сатана зависи от заблудата, за да има влияние над нас, първата
ни линия на защита е да знаем истината.
Броненият нагръдник на правдата защитавал жизненоважните
органи (сърце, бели дробове, бъбреци). Именно правдата или праведността е тази,
която ни защитава в тези жизненоважни области във взаимоотношенията ни с Бог. Всеки
грях в живота ни оставя дупка в нагръдника, през който Сатана може да ни
атакува.
Щитът на вярата бил голям, продълговат щит
с размери 1,2 на 0,75 м. Зад него войниците можели да се пазят от стрелите на
дявола. Какво представляват стрелите на дявола? Те включват злонамерени
обвинения, подбуждащи ни към чувство за несъществуваща вина, спонтанно
възникващите ни мисли на съмнение, непокорство, бунт, страст, злоба или страх.
С нашия „щит на вярата“ можем да угасим
всички огнени стрели на дявола. Именно чрез вярата си във време на страх,
съмнения и потиснатост намираме опора в Божиите обещания. Чрез вяра във време
на изкушения черпим сили от Божията мощ. В „Пътешественикът от този свет до
онзи” на Джон Бънян, бясът (звярът) Аполон се присмива над Християн, докато го
заплашва: „Ей сега ще ти извадя душицата.“ „И в този момент, продължава Бънян –
той изстреля пламтяща стрела към гърдите му, но Християн имаше щит в ръката си,
с който я пресрещна, и така се предпази от опасността.“
Изповядваш ли Божиите обещания чрез вяра,
когато си под обстрела на Сатана?
Шлемът на спасението е метафора, взета от
шлема на римския войник. Той се изработвал от здрав метал и бил непробиваем от
всяко оръжие на врага. Именно знанието, че сме спасени ни дава защита от
двуострия меч на Сатана на обезсърчение и съмнение. Както пише Чарлз Ходж,
„Това, което краси и предпазва християнина, което му позволява уверено и радостно
да държи вдигната главата си, е фактът, че е спасен.“
Мечът на Духа е Божието слово. Божието
слово е единственото нападателно оръжие. То може да бъде използвано ефективно в
нашето благовестие само ако го познаваме. Мечът на Словото е предназначен да прониква
през защитни стени, които хората издигат, да пробужда съвестта им и да ги подтиква
към духовно пробуждане. Ние не трябва никога да се срамуваме да го използваме.
Заключение
Въпреки, че Сатана е князът на този свят,
въпреки че той е князът на въздушната власт, въпреки че той е пълководецът на
злите духове, той няма власт над Божиите деца, нито има сила да ги изкушава,
освен ако Отец не му позволи.
А защо би му позволил Бог да го прави? Понякога, за да ни
покаже колко голям е нашият грях и да ни накара да се засрамим от него. Друг
път, за да ни очисти от всяка гордост. А понякога - за да ни подготви за
мисията, която има за нас.
Той направи това с много известни личности. Авраам излъга
за жена си. Яков беше измамник. Мойсей уби египтянин. Рахав беше проститутка. Давид
извърши прелюбодейство. Павел преследва църквата. Петър се отрече от Христос.
Когато го направи, той загуби своята суетност, своята
гордост, своята самоувереност, своята прибързаност и ненадеждност. Какво
спечели? Смирение, нова увереност в Бога, изпитана смелост, ново посвещение да
служи на Христос, готовност да използва опитността си, за да помага на другите.
Бог допуска Сатана да ни изкушава за наше
добро.
Понякога Бог решава да избави от страдание
някое Свое дете веднага. Понякога избира да остави своите деца да останат в страдание
цял живот, но винаги ни превежда през него. И в края на краищата Той ще ни
избави от злото, като ни вземе у дома при Себе Си.
Псалмистът изразява своята увереност така:
Псалми 121:7,8 „Господ ще те пази от всяко
зло; ще пази душата ти. 8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и
довека.“
Молитва
