Продължаваме с нашата поредица върху Откровение „Той Царува“. Миналият път в уводната проповед казахме, че книгата е писана в края на 1 в., в период на гонения срещу вярващите и основната ѝ цел е да ги насърчи, че Исус царува, Той е в контрол и в края на историята, каквото и да става, Исус ще победи.
Днес ще разгледаме 2 и 3 глава
– писмата на Исус до седемте църкви. Затова съм нарекъл посланието „Имате
поща“.
Днес думите „имате поща“
излизат на екрана на компютъра, когато получим имейл. Но във времето когато все
още нямаше електронна поща, имаше обикновена поща.
Когато преди около 100 години с
моята съпруга станахме приятели в университета, след края на сесията се
разделихме и всеки си отиде у дома. Беше мъчително да не се виждаме.
Те нямаха телефон (да, имаше и
такива семейства!), затова можехме да комуникираме само чрез писма. За мен
нямаше по-радостен момент от този да видя, че в пощенската кутия има писмо от
нея. Защо? Защото знаех, че от това какво
ми е написала, зависи нашето бъдеще и дали тя ще ми стане жена или не.
Днес ще говорим за едни други
писма, които също са били съдбоносни не само за непосредствените им получатели,
но и за милиони християни по света. Това не бяха обикновени писма, а бяха писма,
написани от Исус Христос до 7 реално съществуващи църкви.
Исус Христос дойде на
планетата земя, за да изпълни най-невероятната мисия за спасение на
човечеството и след като умря, възкръсна и се възнесе, повери тази мисия на
тялото Христово, Църквата. Защо на нея?
Защото църквата е най-страхотното
място на земята. Някой може да си каже, това е изхвърляне. Но днес ще се опитам
напълно да променя мнението ви за църквата. Защото църквата е най-важната
организация на планетата Земя.
Да си част от църквата
означава да си част от най-висшия призив на земята. Нищо не е по-важно от
църквата. Защо ли? Защото църквата е Невястата Христова.
Ако изкажа възхищението си от
някоя жена, нейният съпруг ще каже, „Да, той е прав!“ Но ако се изкажа зле за
нея, той ще се обиди.
Eдин автор
казва: „Църквата има най-голямо влияние, защото Невястата Христова служи като мост
към вечността... Принизяването на красотата, значението и силата на църквата
отнема от славата на Христос.“
Днес ще разгледаме съвършения
Младоженец Исус на несъвършената невяста, църквата и Неговите необикновени цели
за Неговите обикновени хора. Бог използва несъвършени хора, за да изпълни
своята мисия.
Отворете на Откровение 2 и 3
гл. Първо, тук виждаме, че в центъра на всички 7 писма до църквите, както и на
цялата книга Откровение и на Библията, е Исус.
Откровение 2:1 „До ангела на
ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата
Си, Който ходи всред седемте златни светилника.“
Исус е вечен, трансцедентен,
но и иманентен, Той ходи сред църквите.
В ст. 8 се казва: „До ангела
на смирненската църква пиши: Това казва Първият и Последният, Който бе мъртъв и
оживя...“
Исус е не само трансцедентен и
иманентен; Той е вечен, винаги е съществувал. Той влезе в човешката история,
дойде при нас в човешко тяло, умря на кръста и възкръсна, и ни представлява
пред Бог Отец.
Откровение 2:12 „До ангела на
пергамската църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч.“
Думите на Исус са като двуостър
меч – Той е любящ, но и справедлив.
Откровение 2:18 казва, „До
ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като
огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед.“ Той вижда всичко и ще
въздаде справедливост за всички.
Откровение 3:1 „До ангела на
сардиската църква пиши: Това казва Онзи, Който има седемте Божии духове и
седемте звезди…“ Исус Христос, който е сред нас, има силата
да направи това, което казва. Това е същият Исус, който е с нас. Неговото
обещание в Матей 28, „Аз ще съм с вас оттук до края на века“ остава в сила в
Откровение.
И нататък,
Откровение 3:7 „До ангела на
филаделфийската църква пиши: Това казва Святият, Истинският, у Когото е
Давидовият ключ; Който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой няма
да отваря.“
Както видяхме, Исус е суверен не
само над физическия свят, но и над духовния свят и Той отваря вратата за тези
от нас, които вярваме в Него.
Откровение 3:14, „До ангела на
лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински Свидетел,
Начинателят на всичко, което Бог е създал.“
От началото до края Исус е верен
и истински, вечен, трансцедентен и иманентен. Той умря на кръста и възкръсна, и
ни представлява пред Бог Отец, показва любовта Си, но и ще ни съди. Той е
всезнаещ, справедлив и всесилен.
Той е централната тема в тези
7 писма. И Йоан е в Патмос и пише 7 писма, и се казва, че той ги изпраща до 7
ангела, които да ги прочетат пред тези 7 църкви. Възниква въпросът кои са тези
ангели. Има различни мнения. На гръцки ангело
означава „пратеник“ и в Писанията се използва както за ангели, така и за
хора. Според мен тук става въпрос за църковните епископи, стареи или пастири.
След като ги получат, те трябва да ги споделят с църквите си.
Йоан изпраща писма от Ефес до
Лаодикия, и както виждате, градовете са изброени по реда на географското си
местоположение. Интересно е, че седемте писма оформят хиазъм.
Думата „хиазъм“ идва от гр., chiázō, ‘оформям като буквата ‘х’. Това е литературен похват, който разкрива по-дълбоко
значение на пасаж в Писанието, отколкото е видно при повърхностен прочит на
същите стихове. При него потокът на мисълта не протича последователно от
началото до края (АgBgCgDgE), а е представен в огледална структура (АgBgCgB’gА’).При
нея първата и последната част са
сходни и рамкират втората и предпоследната, които също носят близка идея и
т.н., а oсновното
послание е в центъра.
Къде виждаме хиазъм тук? Както
виждате от този слайд, Ефес съответства на Лаодикия, Смирна на Филаделфия
(единствените два града, в които църквите не са упрекнати за нещо от Христос), а
Пергам, Сардис и Тиатир са в центъра.
Виждаме, че в църквата в Ефес липсва
любов, а Лаодикия е хладка, и двете църкви са призовани да са ревностни. Смирна
и Филаделфия са верни. И двете църкви са гонени от синагогата на Сатана, но не
са укорени, а са призовани да останат верни.
Следват Пергам, Тиатир и
Сардис. Тук виждаме градация – първо някой приема лъжеучение, след това някой
започва да поучава лъжеучение и накрая се отхвърля правилната доктрина.
Това е структурата на писмата.
Виждаме, че Исус присъства във всяка църква и всяка е спомената с определено
качество. Всички са похвалени и всички са укорени, с изключение на Смирна и
Филаделфия; всички са призовани да победят и на всяка е дадено различно
обещание.
На Ефес е дадено място в рая:
„На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия
рай.“ (2:7) Ако устои, Смирна ще получи венеца на живота, т.е. ще живее вечно (2:10).
Пергам е обичан от Бога.
Тиатир са сънаследници с Христос, те ще царуват с Него: „Който победи и който
пази Моите дела до край, ще му дам власт над народите.“ (2:26) На Сардис Исус
Христос ще даде ново име и нови бели дрехи на тези, които са достойни (3:1,4).
Филаделфия ще бъде почетена от
тези, които „наричат себе си юдеи, а не са“ (3:9). Дори на Лаодикия е обещана
власт.
Когато разгледаме всички тези
обещания на Бог чрез Исус до църквите, виждаме че ще имаме място в рая, където
да живеем вечно, възлюбени от Бога, като съработници на Христос, обновени, почетени
и упражняващи власт.
Никоя друга организация, никое
друго място на земята не може да ти обещае това.
Ако потърсим ключови думи в
тези писма, една от тях е думата любов.
Тя е спомената 4 пъти в писмата. Исус е обичал църквите, все още ги обича и ги
обича толкова, че да може да ги поправя.
Друга ключова дума е „покай се“.
Тя е спомената 6 пъти. Думата „държа здраво“ и „побеждавам“ са употребени 7
пъти в писмата. Коя дума е използвана най-много в тези писма?
Думата „църква“ и
местоименията, които я заместват. Всички църкви трябваше да чуят това, което е
предназначено да се прочете във всяка от тях. Тъй като седем е числото
символизиращо пълнота, можем да кажем, че тези църкви, макар и конкретно
съществували църкви в онази историческа епоха, представляват всички местни
църкви в цялата църковна история.
И от писмата до тях можем да
извлечем 7 важни истини за всяка църква, включително за нас – църква „Нов
живот“ – Варна, от 21 век.
Първо,
Исус обича местната църква. Той използва две думи, за да опише тази
любов – агапе, жертвена любов, и филео, братска любов. Исус Христос е добрият
Пастир, който дава живота си за овцете. Той е Младоженецът, който се жертва за
Църквата.
Преди няколко седмици имах
честта да венчая Вальо и Дани. За мен беше вълнуващо да ги свържа в свещен
съюз. А в космически мащаб Исус идва като съвършения Младоженец при
несъвършената Невяста и Той я обича. В Ефесяни 5 казва, че Той дава живота си
за църквата.
Следователно, да си част от
Църквата означава да си част от най-важната организация на земята, защото тя е
невястата Христова.
Местната църква е видимо
изражение на тялото Христово. Както не можем да си представим човечеството без
отделните хора, така не можем да си представим вселенската Църква без местната
църква.
Местната църква е в центъра на
Божия план за света. Крайната цел на Бог е благовестието да достигне до целия
свят и това става чрез местната църква.
Неотдавна издадохме специално интерактивно
издание на Евангелието на Лука с въпроси и коментари за изучаване, което ви
насърчаваме да раздадете на вашите познати.
В Евангелието от Лука авторът разказва
благата вест за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. А продължението
на евангелието е Деяния на апостолите, където Лука описва раждането на Църквата.
Църквата е носителят на благата вест и посредникът между Бог и човеците.
Както казва един богослов,
„Никое служение не може да я засенчи, никоя програма не може да я замени и
никоя сила не може да я събори. Местната църква е Божият план и Бог няма план
Б.“
Бог няма да седне да напише 67-та
книга и да каже, „Църквата се провали, затова ще опитам нещо ново.“ Така че,
първо, Исус Христос обича местната църква.
Второ,
Исус насърчава местната църква. На църквата в Ефес Той казва,
„Вие вършите добра работа и сте изпитали и разкрили лъжеапостолите.“ На Смирна
казва, „Ти си беден, но въпреки това си богат. Гонен си, но въпреки това
устояваш.“
На Пергам казва, „Държиш
здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата.“ (2:13). На Тиатир казва, „Ти
имаш любов, вяра и служение.“
На Филаделфия казва, „имаш
само малка сила, пак си опазил Моето слово“ (3:8). Исус започва винаги с
насърчение. Казва, това правиш добре.
Исус обича и насърчава
църквата. Трето, Исус поправлява
местната църква. На църквата в Ефес казва, ти „си оставил първата си любов.“
(2:5) Ако не се върнеш при нея, ще махна светилника ти от мястото му.
На Пергам казва, ти държиш
лъжеучение и насърчаваш идолопоклонство и неморалност. Ако не се промениш, ще
дойда и ще воювам против теб (2:14,16).
На Тиатир казва, ти не само
държиш лъжеучение, но го поучаваш. Това, което правиш е отвратително и ако не
се промениш, ще те погубя с мор (2:20,23).
На Сардис казва, ти се отричаш
от истинското учение. Ще дойда като крадец и ще те съдя! (3:1,3) А на Лаодикия
казва, ти си хладък. Не си нито горещ, за да изцеляваш, нито студен, за да
освежаваш. Ти си хладък и затова ще бъдеш отхвърлен.
Пет от седемте църкви са
призовани да се покаят. Може да се чудим защо. Това е нормално. Покаянието трябва
да е начин на живот, защото живеем в паднал свят.
Знаете ли с кои думи започна
публичното служение на Исус? Ако отворите на Матей 4 гл., ще видите, че в ст. 17 се казва: „Оттогава Исус започна да проповядва, като казваше: Покайте
се, защото наближи небесното царство.“
Така че, покаянието не само не
е нещо лошо, а трябва да е неотменима част от живота на всеки християнин и
всяка църква. Ние трябва да знаем, че постоянно се обръщаме от греха, защото сме
грешни. Защо Бог е решил да използва такива грешни създания? За да не бъде
засенчено превъзходното величие на благата вест.
2 Коринтяни 4:7 „А ние имаме
това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от
Бога, а не от нас.“
Бог е решил да използва
несъвършени хора, защото иска никой да не изпитва съмнения относно това кой
получава славата.
Ако трябваше ти да напишеш
Библията, ти щеше да избереш нещо различно, но Бог е избрал нас. И затова
четвъртата истина, която научаваме е, че
Исус
Христос не прави грешки. Той не прави грешки с местната църква и
не прави грешки с тебе.
Когато четем тези писма до
седемте църкви, си казваме, това не е много красива картина на църквата. Макар
и да ги насърчава, Той ги и поправлява. Това е така, защото всички ние сме уязвими
и грешни.
Може би някой от вас си мисли,
защо тогава да съм част от тази църква? Дали това наистина е най-добрата
организация на света? Дали да не потърся в гугъл, там може да намеря други
неща, които са по-привлекателни, приятни и полезни.
Може би следването на Христос,
четенето на Библията, молитвата, може би всичко това е излишно. Може би съм направил
някои грешки и Бог вече не може да ме използва.
Пастор Джъд Ръмли казва: „Нищо
на този свят не е случайно или непланирано относно обстоятелствата, в които си
сега, дори и те да са много трудни. По-скоро Бог те води по начин, който счита
за най-подходящ и който според Него най-точно отговаря на духовния ти растеж.“
Чакай малко, искаш да кажеш,
че Бог иска да премина през всичко това, защото смята че то е най-добро за моя
духовен растеж? Да.
Един друг автор, Тим Чалис,
казва: „Както едно дърво расте най-добре в защитена долина, а друго край тих
поток, друго расте най-добре на пустинен връх, където е брулено от силни зимни
ветрове. Ако наблюдавате природата ще видите, че дърветата и растенията се срещат
при условия, в които могат да виреят – кактусите в пустинята, а палмите – край
плажовете. Нима смятате, че Бог може да се е погрижил повече за дърветата,
отколкото за едно от Своите скъпоценни деца? Не, ти си поставен посред
обстоятелства и преживявания, в които ще покажеш най-големия растеж... Бог
знае какво е най-доброто за теб и Бог не прави грешки. Вярваш ли в това?“
„Бог е мъдър градинар, който
те посажда там, където ще растеш, за да станеш това, което иска да станеш...
Бог не прави грешки и Исус не
направи грешка, като каза, „Ще използвам местната църква.“ Защо? Защото Исус
знае, и това е петата истина, че местната
църква съществува в паднал свят.
Джон Пайпър казва: „Животът в
тялото, животът в един паднал свят е стенание.“
Ние сме повярвали на една лъжа
относно света. Още от деца са ни внушавали, че всеки ден трябва да е страхотен.
Всеки ден трябва да е неповторим. Затова имаме големи очаквания.
Преди време Митко ми сподели,
че един негов приятел е разочарован от живота, защото не бил толкова вълнуващ и
интересен, колкото компютърните игри.
Но нека видим какво казва най-мъдрия човек на земята:
Елисиаст 1:13-15 „и предадох
сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под
небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят
в него. 14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е
суета и гонене на вятъра. 15 Кривото не може да се изправи; и това, което е
недоизпълнено, не може да се брои.“
На какво вярваме – на това,
което ни казва светът или на това, което ни казва Библията? Ако все още вярваш
на лъжата, че всеки ден трябва да е неповторим и страхотен, крайно време е да позволиш
на Словото да промени парадигмата ти на мислене като християнин, който е част
от местната църква. Ние трябва да разберем, че Бог е чудесен въпреки, че живеем
в паднал свят.
Животът е тежък труд.
Докато работехме с Ваня като
регионални координатори на БХСС често се виждахме с Теди. Теди беше лидер на
студентската група в Шумен. Беше невероятно смело момиче, с голямо сърце за
благовестието. Под нейно ръководство групата на БХСС нарастна много. Едно нейно
качество, за което много я уважавахме всички, беше нейната безкомпромисна
искреност. Веднъж я попитах, Теди, как си, и тя отговори: „Орта будала.“ На
български това значи „горе-долу“.
И аз ѝ казах, „Благодаря ти,
че си искрена.“ Тя не каза, „Добре.“ Обикновено отговаряме така. Най-доброто,
което може да кажеш, ако искаш да си искрен, но не ти се навлиза в подробности,
е да кажеш: „По-добре съм, отколкото заслужавам.“
Но проблемът е, че не гледаме
на всеки ден като на „тежък труд“.
Ето какво казва един друг
автор, Каролин Махейни: „Нашият проблем е, че ние дори не вярваме, че животът е
тежък труд. Мислим, че ако работим неуморно, ще успеем. Въобразяваме си, че страданието
е краткосрочно, болката е изключение от правилото, а провалът е просто прелюдия
към победата. Тези илюзии ни правят слепи за неуспехите, смутени от изпитанията,
объркани от болката. Така не трябваше да става! (колко от нас са казвали това?)
Колкото по-скоро приемем факта,
че живеем и работим в поразен от греха свят, толкова по-реалистични и стабилни ще
бъдем. Ще спрем да очакваме нещата винаги да се оправят. Няма да бъдем толкова
изненадани, когато понякога те се влошават (когато удължават епидемичната
обстановка). И вече няма да се страхуваме от лоши новини – не защото се
надяваме да не дойдат, а защото знаем, че идват. И ще имаме мир в сърцето си.“
И накрая Махейни добавя, че
когато ни се случи нещо лошо, когато ни нападне вирус, загубим си парите и документите
или ни уволнят от работа, може просто да кажем, „Това е Еклисиаст“!
Но разбира се, Еклисиаст 3 ни
учи също, че трябва да се наслаждаваме на живота „Познах, че за тях няма нищо
по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. 13 И ако някой
човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.“
И ние можем да кажем заедно с
псалмиста, „Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се
развеселим в Него.“
В живота ни има и много добри
неща и ние трябва да сме благодарни за тях. Но често недоволството ни се дължи на
прекалено големите очаквания. Добре е да се пазим от това да ни обземе апатия,
но има разлика между това да си апатичен и реалистичен.
Реалист е християнин, който
знае, че неговите най-големи нужди са посрещнати съвършено в Христос, а всички останали
желания се посрещат несъвършено от несъвършени хора. Трябва да се научим да имаме радост в този
несъвършен свят и въпреки неговите несъвършенства.
Ние трябва да се научим да сме
благодарни за Божията благодат, когато я получаваме и да гледаме към онзи велик
ден, когато животът във вечността с Христос ще надмине и най-големите ни
желания и очаквания.
Трябва да се научим да живеем
в тази бъркотия, защото животът ще бъде непрекъснато една бъркотия – от пълните
памперси, през детските болести и тежкия труд, до бремето на старостта.
Но това е прекрасна бъркотия.
И края на Еклисиаст сочи към Исус. Там се казва:
„Думите на мъдрите са като
остени; и като заковани гвоздеи са думите на
събирачите на изреченията, дадени
от единия пастир.”
(Еклисиаст 12:11)
Дотук казахме, че Исус обича,
насърчава и поправлява местната църква. Той не прави грешки относно нас и
църквата и знае, че тя съществува в един паднал свят. Шесто, Исус знае, че различните църкви се нуждаят
да чуят различни послания.
Някои по-либерални църкви като
църквата в Пергам се нуждаят да чуят, че не трябва да правят компромис с греха.
Други църкви, като църквата в Ефес, трябва да се научат, докато държат на
истината, да не забравят любовта.
Други, като църквата в Сардис,
изглеждат живи, но всъщност са мъртви. Били са страхотна църква, но са се отрекли
от истинското учение. А други са като църквата в Лаодикия, хладки. Подобно на
хладката вода, не стават за нищо – нито за пране, нито за пиене.
И Исус ни даде тези писма, за
да ни покаже това. Но може би най-важната, седма истина която Исус иска да чуем
е, че стратегията на Исус да образова
небето и да промени земята се осъществява чрез местната църква. Откъде знам
ли?
Ефесяни 3:8-10
“На
мене, най-нищожния от всички светии, се даде тази благодат, да благовестя между
езичниците неизследимото Христово богатство 9 и да
осветлявам всички в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у
Бога, Създателя на всичко, 10
така че на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната
премъдрост на Бога.”
Забележете, че Павел се моли многообразната
премъдрост на Бога да стане позната на небесните началства и власти как – чрез
църквата! Не чрез отделния вярващ.
Много хора казват, аз вярвам,
но не съм религиозен. Вярвам, но не ходя на църква. Павел не изключва личните
взаимоотношения с Христос, които всеки вярващ има. Но казва, че небето се учи
чрез църквата.
Чрез църквата, колкото и
уязвими и слаби да са вярващите, които я съставляват, чрез нея многообразната Божия
премъдрост образова небето. Небесните началства и власти гледат надолу и си
казват, „Това е удивително!“
Ние си мислим, че те се впечатляват
само от големите църкви, от евангелизации по стадионите... Но те всъщност се
учат, когато виждат как дори в малките църкви хората си показват любов. Учат
се, когато едно семейство от църква отива на гости на друго и се молят заедно
едни за други. Или когато двама християни са имали конфликт и разговарят, за да
изгладят взаимоотношенията си.
Това е Божията премъдрост,
която става видна чрез църквата.
И това виждаме в цялата книга Откровение.
В 1 гл. виждаме прекрасния образ на Исус. А следващата седмица ще разгледаме 4
гл. и 5 гл., и пред нас ще се разкрие още по-невероятна картина на небето. И между
Исус и небето са тези 7 църкви, представляващи всички църкви от всички времена.
Като че ли Йоан ни казва: Исус
дойде, гледайте на Него, и Той ще работи чрез църквата.“
Исус обича местната църква,
Той насърчава местната църква, Той поправлява местната църква. Той не прави
грешки. Той знае, че живеем в паднал свят. Има различни послания за различните
църкви. И Той образова небето и променя земята чрез местната църква.
Нашият живот не е съвършен.
Нашите семейства, нашите съученици и колеги, дори братята и сестрите, не са
съвършени. Но ние служим на съвършен Спасител, който използва местната църква,
за да променя света.
В играта на шах, ако останеш с
цар, царица и топ, а противникът ти е само с цар и пешка, победата ти е в кърпа
вързана. Но ако не си опитен шахматист, можеш да загубиш дори с такова
съкрушително превъзходство. За разлика от шаха, ако живееш с тези 7 истини,
които Исус ни напомня в тези писма, съм сигурен, че няма да загубиш.
Бог цени и обича местната
църква. А ти? Тези седем църкви получиха чрез Йоан важни писма. Тези писма за изпратени
до всички нас. Местната църква е най-доброто място на земята. И ако инвестираш
в нея, ще имаш награда на небето.
Молитва.
