Кой е непростимият грях (Марк 3:20-35)

/проповед/

Едно момченце много искало да има 100 лева, за да си купи с тях играчки. И тъй като било от християнско семейство, се молило на Бога цяла седмица, но нищо не се случило. Затова решило да напише писмо до Бога, и да помоли за 100 лева. Речено-сторено. Написало писмото и го изпратило до Бога.

Когато служителката в пощата видяла писмото, адресирано до Бога, го препратила до канцеларията на президента на „Дондуков“ 2. Президентът се изненадал когато го получил, писмото го впечатлило и развеселило и той помолил секретарката да изпрати на момченцето 5 лева. Казал си, 5 лева са много пари за едно малко дете.

Разбира се, момченцето се зарадвало на парите. Седнало и веднага написало благодарствено писмо: „Скъпи Боже, благодаря Ти много, че ми изпрати пари. Но забелязах, че поради някаква причина, си ги пратил чрез „Дондуков“ 2. И както обикновено, те са удържали повечето.

Скъпи братя и сестри, днес много хора се оплакват от кражби. Но най-големият крадец и най-големият лъжец е Сатана. Сатана е крадец и той иска да завлече целият свят със себе си в огненото езеро.

Сатана е лъжец.

Ще видим това и в днешния текст. Продължаваме с разглеждането на евангелието от Марк. Какво видяхме дотук?

Исус беше кръстен от Йоан Кръстител и цялата Троица се събра там, на Йордан, а Бог Отец каза: „Ти си моят възлюблен Син, в Тебе е Моето благоволение.“ Исус бе изпитан в пустинята, след което започна да проповядва благата вест за Божието царство и да призовава към покаяние.

С власт изцели обладания от нечист дух в синагогата, след което слухът за Него се разнесе из цяла Галилея. Всички болни и обладани от бесове дойдоха и бяха изцелени от Него.

Миналият път видяхме как Исус изцели и донесе спасение на прокажения и паралитика, защото Той е приятел на отхвърлените и отчаяните. Популярността му нарастваше с всеки изминат ден, но с нея растеше и опозицията.

И след като избра дванадесетте ученици, Го виждаме да отива в една къща в Галилея (3:20). Веднага се стича толкова народ, че „Той и учениците Му не можеха и хляб да ядат.“

Неговата известност очевидно е притеснила близките Му. И виждаме, че нашият текст днес е рамкиран от това притеснение.

Марк 3:20-21 „А близките Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си. (буквално на гр., не бил себе си).

И Марк 3:31 „И дойдоха майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.“

Според тях популярността на Исус е твърде голяма. И те се вдигат от Назарет и отиват в Капернаум, който е отдалечен на 50 км! Те се чувстваха длъжни да дойдат и да си го приберат.

Преди години със съпругата ми и сина ми пътувахме до Силистра, където той беше поканен да пее като подгряващ изпълнител за „звездите“ от X-Factor. Накрая на концерта десетки тинейджъри го наобиколиха за автографи, тълпата около него беше голяма. Тогава си помислих, „Дали не сбъркахме, че дойдохме. Дали да не го издърпам от тълпата и да си го прибера?“

Но тук в нашия текст ставаше дума не за едно обикновено дете, а за Божия Син. И парадоксът беше, че творението искаше да си прибере Твореца!

Семейството Му искаше да си Го прибере, защото не разбираше кой е Исус и какво прави Той. Това беше началото на служението Му и хората все още не разбираха.

Един студент ми разказваше, че когато повярвал в Христос, баща му му се карал, че вече не ходи на дискотека и спрял да ходи с жени, а вместо това ходил на църква! Баща му не разбирал какво всъщност Бог е направил в живота на неговия син!

Но когато и ние бяхме изгубени в нашите грехове, ние също не разбирахме!

Хората не виждат царската мантия, която Исус облече на кръщението си. Той дойде, за да основе едно ново Царството. Да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля!

Исус събра дванадесетте ученици и започна да ги обучава. Поучаваше, като използваше притчи и илюстрираше думите си с чудеса и знамения. Тълпите го притискаха, но Той беше фокусиран върху своята мисия.

И тук, докато поучава народа, неговите близки идват да Го приберат. Не могат да стигнат до него, подобно на приятелите на паралитика, затова молят стоящите пред тях да предадат, че близките Му Го търсят. Накрая съобщението стига до Него.

Исус се оглежда и пита, „Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?“ (Марк 3:33)

Исус повдига въпроса относно нашите приоритети и взаимоотношения. Той поглежда насядалите около него 12 ученици и останалите хора, и казва:

Марк 3:34 „Ето майка Ми и братята Ми!“

Ние не бива да мислим, че Исус тук отхвърля своята физическа майка и братя. Спомнете си, че Той се погрижи за майка си малко преди да издъхне на кръста.

Но тук Исус ни казва, че има нещо повече от физическото кръвно родство. И то е кръвното родство на Царството. Кръвта на Агнеца щеше да се пролее. И когато потърсим Христос за нашето спасение, когато изповядаме Исус като Господ и Спасител, ние сме покрити с кръвта. Така ставаме част от ново кръвно родство – небесното кръвно родство на Бога. Ставаме част от Божието семейство. Ставаме граждани на Божието царство.

Йоан 3:3 „Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство.“

Най-важният въпрос, на който трябва да отговориш е „Новороден ли си ти?“ Ако не си, можеш да бъдеш. Ако си новороден, тогава ти си част от истинското семейство на Исус!

Понякога сме поставени пред избор – или Бог, или семейството. Истинският вярващ трябва да избере Бог. Разбира се, на нас ни е заповядано да обичаме семейството си, но семейството не е по-важно от Господа. Ако семейството ти те отклонява от църква или ти пречи да служиш на Господа, нещо не е наред с вярата ти. Ние сме първо отговорни пред Господа и едва след това пред семейството си.

И вътре в тази рамка от семейна опозиция и поучение на Исус относно това кое е нашето семейство, Марк описва опозицията и атаката на Ерусалимските книжници. В Марк 3:22 и Марк 3:30 той ни съобщава, че те Го обвиняват, че е обладан от бесове.

Марк 3:22 „И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.“

Тези книжници правеха всичко възможно, за да попречат на служението на Слугата Исус. Спомнете си, че подобно на семейството Му, те не разбираха какво прави. Защото Исус е привлякъл големи тълпи „от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон...“ (3:8).

И сега Синедрионът беше изпратил хора в Галилея, за да попречат на Исус. Исус гонеше демони. Той демонстрираше властта си над злите духове и възнамеряваше да даде същата власт на дванадесетте. И знаете ли, Той е дал тази власт и на нас!

1 Йоан 4:4 „по-велик е Този, който е във вас, от онзи, който е в света“.

И ако ерусалимските лидери искаха да се противопоставят на Исус, те трябваше да обяснят защо Исус притежава тази неоспорима способност да гони зли духове. Семейството Му го обвини, че е луд, но те отидоха още по-напред в своята омраза. Като не можеха да измислят нищо по-умно, те обвиниха Исус, че гони зли духове чрез силата на Веелзевул, владетеля на демоните.

Веел е гръцката форма за Ваал, печално известния ханаански бог. И сега те лъжеха, че Исус черпи сила от Ваал. Точно поклонението на Ваал доведе до плена на Израил и Юда. Тези хора си въобразяваха, че Исус практикува сатанистки магии.

И това убеждение за предполагаемата сатанистка дейност на Исус продължава векове наред сред еврейската общност след разпъването на нашия Господ. Тя беше и част от обвиненията срещу ранните християни и беше една от причините за гоненията срещу тях.

Чували ли сте за Талмуда? Талмудът е съставен от поучения, закони и тълкувания, които тълкуват Стария завет и дават указания как да се прилага закона. Според евреите те са дадени от Бог на Мойсей, но са записани едва от 2 до 5 век в Ерусалим и Вавилон. Макар и да съдържа някои поучения, които са съвместими с Библията, Талмудът не се счита за боговдъхновен.

Относно чудесата на Исус, в Талмуда се казва: „Йешу от Назарет ... бил разпънат в деня за подготовка на Пасхата... защото практикувал магьосничество... и заблуждавал хората.“

Обвинението на книжниците е, че Исус е демонично обладан магьосник. А според други, Исус бил научил да прави магии по време на престоя си в Египет. Затова много вероятно е този текст в Марк да е отговор на подобни обвинения.

Но вижте как отговаря Исус: „Как може Сатана да изгонва Сатана?“ Исус идентифицира Веелзевул със Сатана – главния обвинител срещу човечеството. Той е обвинителят, той е лъжецът, той е крадецът.

Исус е пределно ясен – кой разделя собственото си царство? Кой предизвиква гражданска война против себе си? Ако Исус работи за Сатана, тогава защо с поучението и чудесата си приближава хората до Бога? И Исус казва на книжниците: Толкова ли сте слепи, че не виждате това?

Божието царство побеждава и е победило царството на Сатана. Исус дойде, за да върже Сатана и да ограби къщата му. Той е вързал силния човек. Слава на Бога, силният човек е повален, Божието царство побеждава!

За съжаление толкова много хора слушат лъжите на Сатана. Толкова много се подлъгват от неговите кибер атаки и не идват да му се поклонят в църква, както Той е заповядал. Подобно на семейството на Исус, ерусалимските водачи също не разбраха целта на неговото служение.

Но Бог не прощава и няма да прости вечния грях хула срещу Святия Дух. Какво означава да похулиш Святия Дух?

Първо, Исус говори и действа срещу демоните със силата на Святия Дух. Той идентифицира гоненето на духове като дело на Святия Дух.

Този „непростим грях“ не е нова идея в юдеизма. Богохулството винаги се е разглеждало като непростим грях от юдеите. И тук Исус свързва богохулството с обвинението на водачите. Когато те казват, че думите и делата на Исус са думи и дела на Сатана, те богохулстват.

Вместо да изповядат Исус като Божи Син, както Отец обяви на р. Йордан, водачите обвиняват Исус, че е син на ... Сатана. А това е богохулство!

Исус им казва: „Вие вярвате, че има непростими грехове. И ако има някой непростим грях, той е този, който вие току-що направихте! Вие отричате Човешкия Син!

Отхвърлянето на Исус е непростим грях.

Тук не става въпрос за една случайно изтървана реплика за Духа, или за липса на вяра у човек, който не е чул за Исус. Някои от нас в миналото са преживели това.

Не става въпрос и за християни, които са били принуждавани насила да похулят и да се отрекат от Христос по време на гонение, както при комунистическите репресии в България. Петър също се закле, че не познава Исус. Ако той е могъл да се покае и да бъде простен, можем и ние.

Тук става дума за съзнателно и упорито отхвърляне на Исус като Божи Син, след като Святият Дух е свидетелствал това. За непреклонно отричане на Исус като Господ и Спасител. Това показва необратимо закоравяване на сърцето.

Затова, ако някой упорито продължава да отхвърля Исус, неговото отхвърляне също е продължително. Той е отхвърлен за вечността.

Големият богослов Робърт Спраул казва: „непростимият грях е да богохулстваш срещу Святия Дух, като наричаш Исус дявол, след като си бил просветен от същия този Дух.“

Според Джон Калвин, ние извършваме подобно светотатство „само когато съзнателно се опитваме да угасим Духа“.

Не може да има спасение, ако делото на Духа съзнателно е отхвърляно.

Но сигурно тук сред нас има хора, които се страхуват, че са извършили този грях. Ако ти се питаш дали не си похулил Духа, искам да ти кажа: Фактът, че се страхуваш вече е знак, че не си извършил този грях.

Истината е, че човек, който хули Святия Дух, не се тревожи и не се замисля дали го е направил или не. Изобщо не го е грижа!

На такива хора Библията казва: „Днес е деня за спасение! Днес е деня да приемеш Исус като твой Господ и Спасител.

Семейството на Исус Го мислеха за луд. Книжниците Го обвиниха, че е самият дявол. Днес мнозина Го смятат просто за велик учител. Но както казва Клайв Стейпълс Луис в книгата „Обикновено християнство“,

„Исус Христос или е бил и все още е Божият Син, или е бил луд, или дори нещо по-лошо… Можеш или да го затвориш в лудницата, защото е малоумен; или да го заплюеш и убиеш подобно на зъл дух, или да паднеш в нозете му и да го наречеш Господ и Бог. Но нека престанем с тези снизходителни глупости, че е бил велик учител на хората. Исус не ни е оставил това като възможност за избор и не е имал намерение да го прави.“

Какво казваш ти?

Ако продължаваш да отхвърляш Исус въпреки свидетелството на Духа, рискуваш да бъдеш осъден за вечността. Но чудесната истина е, че всички останали грехове могат да бъдат простени, ако ги изповядаме с вяра в Него:

„Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих. Казах: Ще изповядам на Господа престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми.“ (Псалми 32:5)

Изповядай греха си и приеми Исус за твой Цар.

„Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“ (Римляни 10:9)

Пруският император Фредерик Велики веднъж посетил затвор в Берлин. Затворниците паднали на колене пред него и завикали, че са невинни, с изключение на един, който останал мълчалив.

Фредерик го попитал, „Защо си тук?“ Той отговорил, ‚За въоръжен грабеж, ваше Величество.“ „И виновен ли си?“ „Да, ваше височество, заслужавам наказанието си.“

Тогава Фредерик повикал тъмничаря и му заповядал, „Освободи този виновен нещастник веднага. Не искам да остане в този затвор и да поквари всички чудесни ‚невинни‘ хора, които го обитават.“

Изповядай Исус като Божи Син, предай се на волята Му и Той ще те освободи от затвора на греха. Тогава ще бъдеш преобразен в неговия образ и ще израстваш в зрялост и христоподобие. Амин!

__________________

БПЦ "Нов живот" Варна

Classic Proofs for God’s Existence

/essay/

An Outline and Evaluation of  the Classic Proofs for God’s Existence

Introduction

Does God exist? This question has engaged the minds of many people since the beginning of human history. Since science uses the methods of experimental repetition in order to prove something, a supernatural reality like God’s Being cannot be subjected to scientific research as it well goes beyond the realms of natural order of things. That’s why, in order to answer this question, many philosophers and theologians have attempted to construct and offer arguments ‘proving’ or ‘refuting’ that existence.

Of course, many people doubt whether non-believers can be convinced to believe that God exists by such argumentation (see Kreeft & Tacelli, Handbook of Christian Apologetics, p. 48-49). But, nevertheless, the question of God’s existence is central to Christian apologetics as it can serve as an important step towards non-Christians taking the idea of divine existence seriously. Furthermore, each Christian is called by God to give a reasonable explanation of his/her faith (1 Pet. 3:15). That’s why all Christians should treat the arguments for God’s existence seriously.

There are, according to some authors, twenty arguments for the existence of God (ibid.). Among those, central are four: the ontological, the cosmological, the teleological and the moral argument.

The Ontological Argument

This argument is set out by Anselm of Canterbury in his Proslogion in 1079. His statement has become classics in religious philosophy (see Milne, Bruce, Know the Truth, p.53). Anselm begins by defining God as “that than which nothing greater can be conceived”. He tries to deduce the existence of God from the idea of the most perfect being (“greater” = more perfect) (see Brown, Colin. Philosophy & The Christian Faith, p. 20). His proof for this is as follows. If God does not exist, then remains only the idea of God. Therefore, it is possible to imagine a more perfect being than that perfect being, which exists only in the mind, and that is a contradiction. Hence, we must accept that God exists.

The ontological argument is the most controversial of all arguments of the existence of God. Whereas it has fascinated some thinkers like Descartes and Leibniz, others refuted it. Kant said that all it proved was if there is God, he exists. To use his analogy, a real banknote is of not more in currency value than an imagined one. In spite of all its opponents, recently Anselm’s argument has revived its popularity.

The Cosmological Argument

It is looking for an ultimate cause for the universe (cosmos (Greek) means universe). It was set out by Thomas Aquinas in his Summa Contra Gentiles, as one of his Five Ways or arguments for the existence of God. The cosmological arguments considers that things don’t come about by chance; every event in the universe has a cause, which in its turn has a cause, and so on back to the original cause, God.

The opponents of this proof claim that there is no ultimate origin of things, so we just don’t need an uncaused cause. However, its defenders answer with the argument from time and contingency. It says that some existing (‘contingent’) things might not have existed at all, but there are such that must exist (‘necessary’). Even though the existence of some contingent things can be explained by referring to some contingent realities, “the coming into being and the continued existence of all contingent reality can be explained only in terms of a necessary being, God” (Milne, Know the Truth, p.55).

The Teleological Argument

This argument is given by Plato, but its classical formulation is set out by William Paley. It derives its name from the Greek word telos, meaning ‘purpose’. It is a subcategory of the cosmological argument and considers the things in the universe and the way they interrelate with others outside themselves. In other words, the way things exist and coexist shows a beautiful order, harmony and design that fill the observer with wonder (see Kreeft & Tacelli, Handbook of Christian Apologetics, p.55). The argument is as follows: either this order and harmony are the products of chance, or they are the result of intelligent design. Chance cannot have caused such a complicate design. Therefore, the universe is the product of intelligent design. If there is a design, it must come from a designer. Therefore, there is an intelligent Designer, and this Designer is God.

All these claims seem quite easy to prove. Even the strongest defenders of Darwinism admit the presence of harmony and order in the universe. But, they cannot agree with the claim that chance cannot be the cause of this order. They say that it is indeed by chance that the universe “exists the way it does” (the Big Bang theory) (ibid.). Chance, though, makes sense only against the background of order. Here is the way Kreeft and Tacelli develop their argument:

 To say that something happened ‘by chance’ is to say that it did not turn out as we would have expected, or that it did turn out in a way we would not have expected. But expectation is impossible without order. If you take away order and speak of chance alone as a kind of ultimate source, you have taken away the only background that allows us to speak meaningfully of chance at all… Therefore it is eminently reasonable to affirm … the conclusion, that this universe is the product of intelligent design.

Even though many philosophers have subjected the teleological argument to criticism, it has been one of the most widely used ‘proofs’ in Christian apologetics.

The Moral Argument

The Moral argument is another popular approach in proving God’s existence. It is sometimes regarded as an aspect of ‘the anthropological argument.’ Its argument is as follows. People are moral beings. They distinguish between good and evil and have an inbuilt awareness of moral obligation. This moral obligation is universal and objective, and does not depend significantly on the cultural, ethnic or religious differences among people. Therefore the categories of good and evil and the sense of moral obligation must have been given to people from outside. But this outside source cannot be impersonal, since morality is a personal category. Therefore, there is a personal moral Being, God.

Logical however it may seem, the moral proof is attacked by the proponents of ethical relativism, who claim it does not explain away ethical subjectivism. However, the truth is, not many people live out what they say they believe. To claim that corruption is good is one thing; to be a victim of corruption and still to claim that it is good is a completely different thing.

Yet, a more serious attack against the moral argument is the disagreement with the final statement in the argument, concerning the personal aspect of morality. These critics say that it points not to God, but to “some vague ‘religious’ view” (Kreeft & Tacelli, Handbook of Christian Apologetics, p.73). The Christian apologist might reply that it is true. But, no matter how general and vague this religious view is, it is completely incompatible with atheism and all other views that don’t accept the ultimate objective values. To believe that “moral conscience is the voice of God within the soul” seems just most reasonable (ibid.), because moral value is a personal characteristic. Of course, Christians should admit that there is still a long way from this ‘personal moral Creator’ to the Christian ‘triune God of love’ (ibid.). 

Conclusion

As Wayne Grudem points out in his treating of the subject, “all these traditional ‘proofs’ are attempts to cause people to think rationally or correctly about the evidence of God’s existence” when their tendency is to think irrationally, due to the original sin (Systematic Theology, p.144). He goes on to say that all these arguments are valid in the sense that they are a reality that every Christian is convinced of: God exists as being greater than anything that can be conceived, He is the cause/creator of the universe as we know it, He is the intelligent purposeful Mind behind it and He is the source of objective moral values. But, on the other hand, these arguments cannot be treated as valid in the sense that they are “able to compel agreement even from those who begin with false assumptions” (ibid.). Their value is mainly in helping Christians overcome the intellectual objections non-believers raise, and providing them with further evidence for their convictions based on the testimony of Scripture.

Trif Trifonov

2002, London Bible College

BIBLIOGRAPHY:

Milne, Bruce: Know the Truth, IVP, 1982

Kreeft, P & Tacelli R.K.: Handbook of Christian Apologetics, IVP, 1994

Brown, Colin. Philosophy & The Christian Faith, IVP,1968

Grudem, Wayne: Systematic Theology, IVP & Zondervan, 1994

McGrath, Alister E.: Christian Theology, Blackwell, 2001

The NIV Study Bible

Райри, Чарлз: Основно богословие, Верен, 1997 (originally published as Charles C. Ryrie: Basic Theology, Victor Books, 1986)

Christian Classics Ethereal Library, Wheaton College, 2000 (on a CD):

Kant, Critique of Pure Reason. Translated by F. Max Muller. New York, 1896. P­483 et seq

Leibnitz, New Essays Concerning Human Understanding. Translated by A.G. Langley. New York, 1896. P. 502 at seq

Descartes, The Philosophy of Descartes in Extracts from His Writings. H. A. P. Torrey. New York, 1892. P. 161 et seq

Spinoza, The Chief Works of Benedict de Spinoza. Translated by R.H.M.Elwes. London, 1848. VoI. II., P. 51 at seq.

Приятел на отхвърлените (Марк 1:40-2:12)

Какво се случи дотук в Марк? Преди десетина дни един булдозер заравни дюните в защитена зона „Каваците“ и спечели недоволството на хората.  А миналият път ние говорихме за един друг, много по-добър булдозер. Още в началото на евангелието от Марк, Божият булдозер Йоан Кръстител заравни неравностите в сърцата и проправи пътя за идването на Исус.

Исус се кръсти в Йордан и цялата Троица свидетелства, че Той е Божият Син. И миналият път с п-р Джош видяхме, че Той започна своето служение, като призова своите ученици и извърши много чудеса – изгони злия дух от човека в синагогата, а след това изцели тъщата на Петър и изцели много болести и изгони много бесове. Така Исус демонстрира своето превъзходство над силите на мрака и ни призова да вярваме в Него, да се покаем и да Го следваме.

Днес ще видим как Исус продължи да изцелява хората. Ще научим какво е нужно, за да може изцелителната сила на Божия Син да достигне до нас самите. Ще разгледаме две случки, които показват, че Исус обича отхвърлените, защото в своето отчаяние те протягат ръце и зависят единствено от Него.  Нарекъл съм моята проповед „Приятел на отхвърлените“.

Бийтълс пяха навремето, „Всички самотни хора, откъде идват те? Всички самотни хора, къде да отидат те?“

В България има много отхвърлени хора.  Като 86-годишната баба Марийка от Пловдив. Когато умира съпруга ѝ, в самотата си тя започва да отглежда десетина бездомни котки. Тъй като не полагала достатъчно хигиенни грижи за тях, лошата миризма се носила в целия вход. Съседите ѝ свикали съвет, на който било взето решението баба Марийка да не бъде допускана във входа.

Оттогава клетницата обикаля улиците в града под тепетата и търси заслони, в които да се приюти, за да преспи. Децата на баба Марийка отдавна нехаят за нея, а единствен неин приятел са животните. Преди няколко седмици в най-големият студ малкият подслон в квартал „Кючук Париж“, където намирала убежище, бил закован от собственика с дъски. Баба Марийка е изоставена от всички на студа и кашлицата си. Ще се намери ли някой, който да ѝ помогне?

В своето евангелие Марк описва срещи на Исус с подобни хора. Нека прочетем първата от трите истории в нашия пасаж:

Марк 1:40-45. И дойде при Него един прокажен и Му се молеше, коленичил пред Него, с думите: Ако искаш, можеш да ме очистиш. 41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен. 42 И веднага проказата го остави и той стана чист. 43 Исус веднага го отпрати и го предупреди строго, като му каза: 44 Гледай да не кажеш нищо на никого; но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника и дай принос за очистването си това, което е заповядал Моисей. 45 А той, като излезе, започна да разгласява много и да разнася за станалото, така че Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но стоеше навън в уединени места; и при Него идваха отвсякъде.

Това е едно от първите записани чудеса, които Исус е извършил. Кого изцелява той? Един прокажен!

Проказата е ужасна болест. Започва с чувство на умора и болка в ставите. На кожата се развиват люспести петна и тялото се покрива с бучки, пълни с гной. Лицето променя формата си, така че страдащият да заприличва на лъв. Гласът става дрезгав. Тялото започва да се разлага, а прокаженият издава ужасна смрад.

Но най-лошото е, че проказата уврежда нервната система и лишава жертвата от усещане за докосване и болка. Прокаженият може да стъпи на гвоздей или да сложи ръката си на горещ котлон и да не усети нищо. Може да се опита да измие лицето си с вряла вода и да ослепее.

Бог беше наложил карантина върху болните от проказа. Те бяха нечисти – на тях беше забранено да влизат в храма, да са в контакт с хора. Когато някой видеше прокажен трябваше да вика, „нечист, нечист“. Те не можеха да докосват или да бъдат докосвани. Ако докоснеш прокажен, рискуваш да бъдеш заразен.

Прокажените бяха болни и отхвърлени от обществото. Не можеха да работят и да се издържат и зависеха от милостта на другите. Те не можеха да се покланят на Бога, бяха духовно нечисти. Хората смятаха, че проказата е Божие наказание за греховете на този човек. Тя беше символ на греховност и самота.

Точно за такива хора Исус беше дошъл. Слугата Исус послужи на прокажения, като го изцели.

Но забележете, че прокаженият пръв дойде при Исус. Неговото отчаяние го подтикна към тази смела постъпка. И смирено се помоли: „Ако искаш, можеш да ме очистиш.“ Той се нуждаеше от очистване – не просто физическо, но от духовно и социално възстановяване. Как точно го очисти? Като го докосна.

Исус не винаги докосваше хората, когато ги изцеляваше. Но го направи – докосна този човек, обезобразен от ужасна и нечиста болест.

Марк 1:41 „Исус го съжали, протегна ръката си, докосна го...“ Защо? Защото той се нуждаеше от докосване повече, отколкото от изцеление.

Един пастор отишъл на посещение на жена в болницата. Тъй като жената била болна от заразна болест, той трябвало да си сложи престилка, маска и ръкавици. Седнал до нея, усмихнал ѝ се, поговорили и той се помолил за нея. Накрая я попитал има ли нещо друго, което може да направи за нея. Тя отговорила: „Просто искам някой да подържи ръката ми без да е с ръкавици.“

Копнеела за докосване от човешка ръка. Докосване, което ѝ казвало, че е обичана.

Исус съжали прокажения, докосна го и каза, „„Искам – бъди здрав!“ Проказата веднага напусна човека и той оздравя.“ (1:41,42)

Докосването беше начина, по който Исус показа на прокажения, че го обича. Той го докосна и изцели, и показа, че се грижи за отхвърлените. Сега прокаженият беше цялостно възстановен. Можеше да се завърне при своето семейство, да работи пълноценно и да се покланя на своя Бог!

Познавам един мъж. Като младеж е бил наркоман, водел е неморален живот. Отива в комуната за зависими в Рето, Испания, и там за пръв път чува благата вест. Излиза нов човек, напълно възстановен. Днес той е част от тялото Христово във Варна. Има прекрасно семейство и фирма, в която дава работа и надежда на зависими хора.

Прокаженият беше напълно очистен и възстановен. И Исус му заръча да не казва на никого. Защо? За да не Го помислят просто за чудотворец и твърде голямата публичност да затрудни служението Му на поучение.

Но прокаженият трябваше да направи нещо друго - да се покаже на свещеника за свидетелство, както беше заповядал Мойсей. Исус, приятелят на отхвърлените, не беше дошъл да отмени закона, а да го изпълни.

Забележете, че в резултат на това те двамата си размениха местата. Бившият прокажен заживя сред хората, а Исус „вече не можеше да влезе открито в някой град“ (ст.45). Исус взе неговия срам, неговото отхвърляне и неговата нечистота.

Един ден той щеше да отиде на кръста и там да поеме върху себе си нашия срам, отхвърляне и нечистота.

И така, след срещата с прокажения, Исус не може да влезе в близките градове, но продължава да изцелява в уединени места в пустинята. За него е трудно да намери минута покой, за да остане сам и да се помоли. Вероятно за да избегне тълпите, се връща в дома на Симон и Андрей (1:29) в Капернаум.

И тук не може да избяга от тълпите. Но поне хората идват в къщата, за да слушат Словото:

Марк 2:2 „И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.“

Никой не носи своите болни и обладани от бесове близки, за да може Той да ги докосне и изцели. Знаем от Лука 8, че когато жената с кръвотечението се докосна до Исус, сила излезе от Него. Всеки път, когато е изцелявал, това е отнемало от силата и енергията Му и е усилвало умората.

Тук сякаш никой не търси изцеление. И тогава...

Марк 2:3-4 „... дойдоха, та донесоха при Него един паралитик. Четирима го носеха; и като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, и го пробиха, та спуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.“

Вероятно паралитикът вече се беше опитвал неуспешно да стигне до Исус. И сега той е чул, че Исус е в града. И бърза да отиде при Него! Казва на приятелите си. Те не могат да си позволят да оставят Исус да си тръгне преди да докосне приятеля им и да го изцели.

Подобно на паралитика, в действията им има отчаяние и надежда едновременно. Отхвърлените хора са често отчаяни, но отчаянието не винаги е нещо лошо. То ги кара да потърсят Бога без да се интересуват какво ще кажат хората. Готови са на всичко, за да получат изцеление. За да бъдат възстановени.

Идват до къщата. Трябва да стигнат до Исус, но не могат да влязат, защото в къщата няма място, а тълпата отвън не ги допуска до вратата. Те се чудят как да проникнат вътре. Тогава един от тях казва: „На покрива няма никой. Мисля си, ако пробием дупка в покрива, ще можем да го спуснем пред Исус.“

Друг казва, „Но как ще го спуснем през дупката?“ Трети отговаря, „Ако имахме въже...“ Споглеждат се и отиват да намерят въже.

Това не е много добра идея, защото ако разрушат къщата рискуват гневните домакини веднага да прекъснат събранието и да изгонят тълпата. Но приятелите на паралитика нямат друг избор. Като прокажения те са решени на всичко, за да стигнат до Исус.

И те се качват на покрива. Покривите в древността в Израел са били плоски и са били направени от греди, положени на разстояние 1 метър една от друга, върху които са постилали напречно дебели клони, тръстика, кал, трева и глина. Отгоре всичко това е било покрито вероятно с плочки.

Хората в къщата трябва да са чули тракане и гласове от покрива, докато четиримата са разкривали плочите и издърпвали клоните, за да направят достатъчно голяма дупка, през която да спуснат приятеля си. Можете да си представите хората вътре, когато отломки от покрива са заваляли отгоре. Много хора уплашени са скочили на крака и са се втурнали към вратата.

Там, пред Исус вече се е освободило достатъчно място. Всички са утихнали и чакат да видят какво ще се случи. През отвора в покрива влизат слънчевите лъчи. И тогава изведнъж светлината е засенчена и от отвора мъжете започват да спускат постелката с приятеля си. Исус също е там и наблюдава как сакатият човек се спуска на земята пред него. Всички очакват да видят какво ще направи Исус. Ще го изцели ли?

И тогава Исус прави най-странното нещо. Казва на мъжа, „Синко, прощават ти се греховете.“ (2:5)

Настроението в стаята се променя. Паралитикът и приятелите му са разочаровани. Те са дошли, за да може той да получи изцеление, не опрощение. Книжниците пък си мислят, „Кой е този, че си въобразява, че може да прощава грехове? Само Бог прощава греховете.“

Марк 2:8-11: „Защо размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно, да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или да кажа, Стани, вдигни постелката си и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове... Тебе казвам: Стани, вдигни постелката и иди у дома си.“

Изведнъж топлина залива тялото на паралитика и стига до краката му. Той скача на крака и започва да танцува. Хората ахкат и викат „Слава на Бога“. Всички са заразени от ентусиазма на изцеления и славят Бога.

Защо Исус каза „прощават ти се греховете“, а не „изцелен си“? Исус винаги ни дава това, от което имаме нужда, но не винаги прави това, което искаме да направи.

Тук, в началото на своето служение, в присъствието на книжници, Исус искаше хората да разберат кой беше Той и защо беше дошъл. Той не беше лекар, дошъл да изцелява болните. Той беше Божият Син, дошъл да донесе опрощение на човечеството. Бог толкова възлюби света, че изпрати Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). И „в Него имаме изкуплението, опрощението на греховете ни (Колосяни 1:14).

И все пак, защо Исус не изцели веднага човека, а му прости греховете? Възможно ли беше парализата да беше резултат от негов грях? Да. Знаем, че в църквата в Коринт имаше хора, които участваха в Господната трапеза без да разпознават тялото на Христос и това доведе до болести и даже смъртни случаи сред тях.

Дори парализата да не беше директен резултат от грях, човекът се нуждаеше от изцеление на сърцето много повече отколкото от изцеление на тялото. Какво те ползва да имаш здраво тяло на земята и да прекараш вечността в ада!

Разгледахме два случая с отхвърлени и отчаяни хора. Прокаженият и паралитикът знаеха, че никой друг не може да им помогне. Като удавник за сламка те протегнаха ръце към Исус ... и Той ги издърпа на брега. Те бяха възстановени – физически, социално и духовно.

Но това не е всичко. След като получиха духовно и физическо изцеление, те свидетелстваха на много хора. И хората се удивяваха и славеха Бога.

Накрая, нека те попитам, изпадал ли си в отчаяние? Чувствал ли си се самотен и отхвърлен от другите? Ако да, знай че Исус е най-добрият приятел на отхвърлените. Иди при Исус. Той ще те докосне и ще те изцели.

Или може би, все още плащаш данък „обществено мнение“ и мислиш какво ще кажат хората, ако станеш християнин. Срамуваш се да се изправиш с цялата си нечистота пред Исус и да го помолиш да те очисти. Не чакай грехът да обезобрази напълно твоето сърце - протегни ръка към Него днес и ще бъдеш възстановен!

Или може би познаваш хора, които в момента са отхвърлени и отчаяни. Тогава бъди като четиримата приятели на паралитика. Пробий дупка в покрива на своето безчувствие и потърси нови, креативни начини да им помогнеш.

Моли се Бог да ти даде възможности да ги доведеш до Христос. Може би тогава ще се изненадаш колко много от твоите познати, парализирани от греха и товара на вината, ще се съгласят да ги занесеш до Христос.  

Някой беше казал, „Трагедията на нашето време е, че ситуацията е отчайваща, но светиите не са отчаяни.“

Знаете ли каква е разликата между желание и отчаяние? Много българи искат да посетят Германия. Това се нарича желание. Искат, но ако не могат да си го позволят финансово, не го правят.

Когато се разрази войната в Близкия изток, много бежанци рискуваха живота си, за да се доберат до Германия. Те дадоха всичките си спестявания, за да ги вземат на старо опасно корабче, в което наблъскани със стотици други хора да достигнат до заветния европейски бряг и да потърсят убежище в Германия. Те жертваха живота си, за да получат нещо по-добро. Това се нарича отчаяние.

Отчаянието не винаги е нещо лошо! Бог търси хора, които да може да докосне и изцели. Отхвърлени и самотни хора, които са толкова отчаяни, че нямат никакъв друг изход освен да потърсят Него. Той иска да вървим след Него и да довеждаме отчаяните при Него. Защото Той е приятел на отхвърлените и отчаяните. Само Той може да ги докосне и да ги изцели.

______________

27.01.2019 г.

БПЦ "Нов живот"