Monday, November 21, 2016

Ще откликнеш ли на Божия призив? (Битие 11:31-12:5)

/проповед/
Прочит: Битие 11:31-12:5

Какво си мислите, когато чуете името Аврам?

Сигурно някои ще си спомнят за участника в шоуто Мастършеф по една от телевизиите. Но днес ще си говорим за един друг Аврам.

Вече преминахме през 11 глави от Битие. Навлизаме в следващата голяма част от книгата на началата с глава 12. Може би ще ви е интересно да разберете, че първите 11 глави покриват събития, случили се за повече от 2000 г. Първо разгледахме сътворението, след това грехопадението, потопа, Вавилонската кула... Днес започваме да разглеждаме историята на патриарсите – историята на Божия народ Израел.

Следващите 14 глави разказват за живота на Авраам. След Исус Христос Авраам е най-важната личност в Библията. Той е еднакво почитан от евреи, мюсюлмани и християни. Авраам означава „баща на много народи”. В продължение на 6 проповеди ще разгледаме неговия живот и ще видим какво можем да научим от него. А от него можем да научим много. Надявам се да бъдете на всички тези служби.

Ще започнем с отговора на въпроса кой беше Божия призив в живота на Авраам. Всички ние сме призовани за нещо от Бога. Той ни призова от смърт към живот, от робство към свобода, от тъмнина към светлина, от самота към общение с Неговия Син.

Бог ни призовава към изправни взаимоотношения с Него. Той ни призовава като негови деца да сме свидетели за Него във Варна, България и навсякъде, където отидем. Да служим за помирение на човеците с Бога и да живеем благочестив живот.

На някои обаче може да им се струва невероятно Бог да има призив за живота им. „Какво, аз? Невъзможно. Аз съм правил такива неща... Няма начин. От мен нищо не става.” Но този начин на мислене почива на предположението, че Бог призовава само хора, които са заслужили това. Дали това е така? Нека видим какво казва Божието слово.

Първото нещо, което научаваме от историята на Авраам е, че Бог не се впечатлява от това кои сме ние (Битие 11:27).

Кой беше Аврам? Той беше син на Тара. Беше роден в Ур Халдейски – най-големият шумерски град на западния бряг на Ефрат, който е бил голям търговски център и пристанище в Персийския залив и център на идолопоклонство. Жителите са водили доста охолен живот.

Големият зигурат в чест на бога на луната Нанна, е построен от цар Ур-Наму, управлявал около 2100 г.пр.Хр. Това е било около 250 г. след потопа. Вероятно зигуратът е построен малко след разпръскването на нациите от Вавилон.

Аврам беше родом от центъра на идолопоклонство Ур Халдейски.

Исус Навиев 24:2, „И Исус каза на всичките люде: Така говори Господ Израилевият Бог: В старо време оттатък реката живееха бащите ви, Тара, Авраамовият баща и Нахаровият баща, и служеха на други богове.”

Най-вероятно и неговото семейство също се е покланяло на идоли. От малък той е израсъл в такава среда. Беше закърмен с идолопоклонство. Звучи ли ви това като някой, който ще стане баща на много народи? Не!

Но това е начинът, по който работи Бог. Той не ни призовава въз основа на това кои сме ние, а въз основа на това в какъв човек иска да ни превърне. Не гледа потеклото ни, а сърцето ни. Аврам не се отличаваше с нищо. В него нямаше някакво качество, заради което Бог да го избере.

Същото се отнася и за нас. В нас няма нищо, което да накара Бог да ни обича. Нищо, което да ни прави достойни за жертвата на Христос на кръста. Аз с нищо не съм заслужил да съм тук пред вас и да ви проповядвам. В мен няма нищо добро с изключение на това, което Бог е направил в мен.

Но Бог ни призовава от мястото, където сме и такива, каквито сме и започва да ни води в мястото, където иска да бъдем и да ни променя в човека, който иска да станем. В 12:1 Бог каза на Аврам: „Излез от... и иди в земята, която ще ти покажа.”

Когато Бог те призоваване очаквай да получиш цялата информация за пътя. Нямаш нужда от подробности, защото Той иска да зависиш изцяло от Него. Да Му се довериш. Мартин Лутер Кинг е казал: „Вяра е да направиш първата стъпка дори когато не виждаш цялото стълбище.”

Бог призова нашите мисионери да дойдат в България и да основат църква „Нов живот”. Те оставиха своя дом и родина и последваха своя призив. Решиха да последват Исус. Това им струва много жертви. Това е посвещение за цял живот. 

Много преди това Бог призова Параскева-Петка Българска да раздаде цялото си имущество на бедните и да се посвети в служение на Господа. Към какво призовава Бог тебе? Ще откликнеш ли     

Една от причините много хора днес да не чуват и да последват Божия призив е, че не са готови да направят жертвите, свързани с това. Защото Божият призив изисква жертви.

Понякога Бог иска от нас да устояваме там, където ни е поставил: в нашето семейство, на работното ни място, във враждебна среда.

Крал Хенрих III Баварски се уморил от живота в двореца и от това да е крал. Помолил игумена на един местен манастир да бъде приет за послушник и да прекара остатъка от живота си в манастира. „Ваше величество”, казал игуменът, „разбирате ли, че постъпвайки в манастира вие се заклевате в покорство? Това ще е трудно за вас, тъй като сте били крал.”

„Разбирам”, отговорил Хенрих. „В остатъка от живота си ще ви бъда покорен. Постъпвайте както Христос ви води.” „Тогава ще ви кажа какво да направите”, отговорил игуменът. „Върнете се на трона си и служете вярно на мястото, където Бог ви е поставил.”

Когато крал Хенрих умрял, на гроба му написали, „Кралят се научи да управлява чрез покорство.” Когато се уморим от нашата роля и отговорности е добре да си спомним, че Бог ни е посадил на определено място и ни е казал да бъдем счетоводител, учител, майка или баща. Христос очаква да Му бъдем верни там, където ни е поставил и когато се завърне, ще управляваме заедно с Него.”

Понякога обаче Той иска да направим жертва, като внесем промяна в живота си.

Битие 12:1: „Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.”

Винаги, когато искаме да следваме Божията воля трябва да се отделим от нещо. Аврам трябваше да се отдели от миналото си. Това не беше лесно за него. В своята реч пред Синедриона малко преди смъртта си, Стефан казва:

Деяния 7:2-4: „Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече: "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа". Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.”

След като напуснаха Ур Халдейски, Аврам, Сарая, баща му Тара и Лот се заселиха в Харан (11:31). Те не спряха там за малко, а направо се заселиха там. Защо? Може би защото и в Харан, както и в Ур, хората се покланяха на бога на луната.

Бог се явява отново на Аврам и го призовава да напусне всичко. Излез от отечеството си, излез от рода си, излез от бащиния си дом (12:1). Бог искаше Аврам да напусне своята зона на комфорт. Да излезе от средата на идолопоклонство. От всичко, което би му попречило да стане баща на много народи.

Ако ти и аз искаме да последваме напълно Божия призив, ние трябва да сме готови да се откажем от нещата, които няма да ни помогнат да се движим към изпълнение на този призив.

Това може да са обичаи и традиции, завещани ти от твоите родители. Може да е изкривен светоглед, останал от комунистическото ни минало. Склонност към източен мистицизъм, получена от филми или книги със съмнително съдържание. Или просто Той ни призовава да се откажем от нашия инат, гордост и егоизъм.

Един ковач имал малък син, който бил много голям инат. Изобщо не слушал, когато му забранявали нещо. Една сутрин, докато баща му ковал нови подкови, момчето дошло да погледа. Баща му казал: „Стой по-надалеч, подковите са още горещи. След малко момчето се приближило по-близо. Бащата казал, „Сине, подковите са твърде горещи, за да ги пипаш.” Накрая, докато баща му не гледал, момчето дошло до подковите, грабнало едната и веднага я изтървалотръскайки ръцете си. „Виж какво става, когато не слушаш. Изгори ли те подковата?” В своя инат момчето тихо отговорило: „Не, просто не ми трябваше много време, за да я огледам.”

Аврам беше свързан със семейство, което не можеше да се откъсне съвсем от своите корени. Едва след като Аврам погреба Тара, той можеше да продължи следването на Божия призив.

Някои от нас днес се нуждаят от погребение. Трябва да погребем нещата, които ни пречат да откликнем на Божия призив. Исус каза, че ние трябва да се отречем от себе си, да вдигнем кръста си и да Го следваме.

Може да си мислиш, че си се провалил. Че като Аврам си се отказал преди да стигнеш до това, към което Бог те е призовал и си мислиш, че е твърде късно. Искам да ти кажа, че не е късно. Щом Бог те е призовал, продължи по пътя!

Започнал си по пътя на вярата. Бог те призовава да поемеш служение, но ти пречи стар грях. Бог ти говори да използваш дарба, която ти е дал, но ти си пристрастен към интернет и нямаш време да я развиваш. Той иска да бъдеш редовен на църква и библейско изучаване, но ти предпочиташ да прекараш това време в старите грешни компании.

Добрата новина е, че Бог не се отказва от някого, когото е призовал. Затова призова Аврам втори път. Той няма да се откаже и от теб. „Този, които е започнал добро дело в теб...” (Фил. 1:6)

Но ти все още не си сигурен дали искаш да последваш Божия призив за теб, защото знаеш, че това изисква жертви. Ще се наложи да се откажеш от някои неща. Но заедно с жертвите Бог ти дава и обещания, за да можеш да откликнеш на призива.

Божият призив идва с обещания.

Бог даде обещания на Аврам, за да може той да последва призива си:

Ще те направя велик народ.” Аврам трябваше да напусне страната си, за да може Бог да направи да произлезе от него нова нация.
Ще те благословя” Той трябваше да изостави идолите си, за да може Бог да направи повече за него от тях.
Ще прославя името ти.” Аврам трябваше да се откаже от своята идентичност и име, за да може Бог да му даде по-велико име.”
 „Ще бъдеш за благословение” Аврам трябваше да отиде там, където Бог щеше да го направи благословение за другите.
Благословения за тези, които прославят и проклятия за тези, които проклинат Аврам (Израел).” Провери историята на Израел и ще видиш изпълнението на това обещание.
В тебе ще се благославят всички земни племена”. Чрез Аврам (Израел) дойде Исус Христос – Спасителят за цялото човечество. Ти и аз не направихме нищо за това.

Бог благослови Аврам. Бог благославя тези, които откликват на Неговия призив. Аврам можеше да каже: „Ами ако се проваля?” Аз ще те направя голям народ. „Ако моите наследници отново се обърнат към идолите?” Ще те направя голям народ. „Ако настане глад и сляза в Египет за храна?” Аз ще те благословя.

Ти също можеш да кажеш: „Ами ако объркам нещата след като съм започнал да Те следвам?” Бог ти казва: „Аз те призовах и съм с тебе. „Ако нямам вяра понякога?” Аз съм с тебе.

Всичко се основава на това кой е Бог, не кой си ти. Някой е казал, „Моят призив е преди коя да е от моите грешки и моят призив е по-голям от моите грешки.” Друг е добавил: „Разликата между твоите способности и твоят призив е Божията благодат.”

Аз не мога да се спася, Бог е този, който ме спасява. Той е този, който ме призовава и ми помага да следвам призива Му. Моята отговорност е да го следвам с вяра както дете следва баща си. Въпреки обстоятелствата.

Аврам не знаеше къде отива. „Иди в земята, която ще ти покажа.”

Когато децата ни бяха малки и тръгвахме някъде, те просто влизаха в колата. Не знаеха къде отиваме, не знаеха къде са, но идваха с нас с вяра. Това е добра подготовка за следване на небесния ни Отец.

Аврам щеше да стане голям народ. Но той нямаше деца. Жена му беше бездетна (11:30). Струваше му много вяра да тръгне.

Аврам щеше да направи грешки. Той слезе в Египет без да се допита до Бога. Накара жена си да излъже, че му е сестра, за да не загуби живота си. Но въпреки това, той се довери на Бога. Защото Бог му каза да го направи.

Ще се довериш ли на Бога? Ще последваш ли твоя призив?

Бог говори на някои от вас днесБог ви призовава да Му служите. Бог призовава някои от вас да спрат да живеят в грях. Бог призовава някои от вас да се освободят от своята пристрастеност, било то от наркотици, алкохол, сексуални връзки, порнография. Бог те призовава да кажеш не на нещо днес, защото Той иска да ти даде нещо по-добро.

Ще кажеш ли не на твоя Харан и ще отидеш ли в твоята обещана земя? Ще направиш ли жертвата, която Бог иска от теб?

Аврам е добър пример за нас за човек, който беше покорен на Бога. Но най-великият пример за покорство и саможертва е нашият Господ Исус Христос. Той се покори на Божия призив и предприе едно космическо пътуване. Той изостави славата си на небесното царство и я замени с хулите и неразбирането на земното царство. На кръста Той се отказа от своя живот, за да даде живот.

Но за разлика от Аврам, той знаеше къде отива, защото самият Той беше ПътятАврам направи грешки, но Исус беше без грях. Аврам беше избран от Бог Отец не заради него, а заради Божията благодатИсус сам избра да изпълни плана на Бог Отец, защото нямаше кой друг да даде на хората Божията благодат.

Ще направиш ли крачка на вяра днес? Ще откликнеш ли на Божия призив? Ще престанеш ли да се опитваш да разбереш защо Бог те призовава? Не е заради това кой си ти, а заради това кой е Той. Готов ли си да жертваш тези неща, за да можеш да отговориш на неговия призив? Готов ли си да получиш Неговите благословения и да откликнеш с вяра?

Нека се помолим.