Monday, March 02, 2015

Приготви се за митнически контрол

1 Петрово 3:13-22
/Проповед/

1. Увод
Колко сте пътували в чужбина? Минавали ли сте през митницата? Веднъж трябваше да мина през митницата на летището в Сан Франциско. Бях купил 10-тина луканки като подарък за приятели от Америка, които са посещавали България. Знаех, че много ги обичат и исках да ги зарадвам. На митницата ми взеха всичките луканки, защото бяха забранени, а аз не бях обърнал внимание. Не бях прочел упътването към митническата декларация, а само небрежно я попълних. Сърцето ме заболя, но трябваше да се подчиня на закона. Или трябваше да вляза без луканките, или трябваше да се върна с първия полет.

Петър казва, че ние сме страници и пришълци в този свят. И че не сме си у дома още, само пътуваме през този свят към небето. Ще дойде денят, когато ще преминем през митницата и ще влезем в небето. Но за да влезем безпроблемно, Той ни дава Пътеводител (1 Петрово послание) и иска да го прочетем внимателно. Защото ако не четем и изпълняваме неговите насоки, няма да ни пуснат през границата.

Прочит 1 Пет. 3:13-22.

2. Остави греха.
Първо, Пътеводителят на християнския стопаджия ни казва, че има едно нещо, което не можем да вземем с нас от този свят на небето. Знаете ли кое е то? Грехът.

Един учител, буклукчия и адвокат пристигнали заедно при Райските двери. Св. Петър им казал, че за да влязат в небето, трябва да отговорят на един въпрос. Петър се обърнал към учителя: „Как се казваше кораба, който се разби в айсберга? Има и филм за него.” Учителят бързо отговорил: „Титаник”. Св. Петър го пуска през портата. След това се обърнал към буклукчията и решил да му зададе по-труден въпрос, защото от него се носела ужасна миризма, с която нямало как да влезе в небето. „Колко хора умрели на кораба?” За щастие буклукчията тъкмо бил гледал „Титаник” и отговорил: „1228”. „Правилно, може да влезеш!” Св. Петър се обърнал към адвоката: „Ти изброй поименно загиналите.”

Разбира се, когато умрем и застанем пред съдния престол на Бога, Исус няма да ни пита как са се казвали хората на Титаник, а дали дали сме се покаяли за собствения си грях и дали вярваме в Неговата смърт и възкресение.

1 Пет. 3:18 – „Христос веднъж пострада за греховете ни, праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога.”

Ако се опитаме да скрием греховете си и да ги прекараме през границата, това ще ни попречи да влезем в небето. На митницата ще ни хванат! Затова, за да влезем в Божието присъствие, те трябва да бъдат отстранени чрез вяра в Божия Агнец. Това ни казва Йоан 1:29. „Ето Божия Агнец, Който взе греха на света!”

Един баща казал на сина си: сине, ако продаваш нещо, ти решаваш колко да поискаш за него. Но стойността на това нещо е само толкова, колкото някой е готов да плати за него. Например, вижте моето поло. Харесва ли ви? Колко от вас биха дали 500 лв. за него? Никой. Защо? Защото не струва толкова. Вие не бихте дали толкова, защото то струва много по-малко.

Като плати за нашите грехове с кръвта на Сина Си, Бог ни показва, че ние сме по-ценни за него от всичко друго на света. Той плати с най-скъпото си, за да ни придобие. И тази жертва е дадена веднъж за винаги: „Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните”. Вече няма нужда да жертваме животни, да правим подавки, панихиди и да спазваме ритуали. Кръвта на Исус е достатъчна за греховете на цялото човечество!

Един проповедник направил списък с нещата, които кръвта на Исус е направила за нас: ние сме купени с неговата кръв (Деян. 20:28), ние сме простени чрез неговата кръв (Рим. 3:25), оправдани сме чрез Неговата кръв (Рим. 5:9), имаме изкупление чрез кръвта му (Ефес. 1:7), очистени сме от неговата кръв (Евр. 9:14), ние сме осветени чрез неговата кръв (Евр. 13:11-12), очистени сме от всеки грях (1 Йоан 1:7), побеждаваме Сатана чрез Неговата кръв (Откр. 12:11).

Кръвта на Исус ни прави приети в Божиите очи, защото премахва всеки грях. Но много хора не искат да се разделят с греха си. Много се опитват да скрият греха си, за да не ги види Бог. А някои са толкова арогантни, че дори се опълчват на Бога.

Когато се нанесохме в новото помещение на църквата ни, на приземния етаж живееше едно момче. Понякога, когато влизах в църква го срещах и го поздравявах. Той имаше куче. Преди около 3-4 седмици оставил кучето развързано пред вратата и двама от нашите посетите не можаха дълго да влязат. След като накрая излязал от стаята и те му направили вежливо забележка, той отговорил: „Това да не ви е Аврамов дом!”

Предадоха ми този странен разговор и той ме натъжи. Казах: „Господи, ние с толкова любов и желание работим, за да стане това място оазис на Твоята любов за загиващите хора, а сега този човек пуска кучето и плаши хората. Как ще идват хора на църква, когато долу стои този огромен пес и пази никой да не влиза! Моля те, направи нещо.” И се помолих или само кучето, или човекът да не обитават повече тази къща. Молих се така няколко пъти. На 20 февруари видях няколко човека, които се суетят пред стаята долу, а на нея некролог. По-късно разбрах, че той катастрофирал със своя мощен мотор и починал на място. Който застава на пътя на Бога, бива отстранен. Служим на страшен и велик Бог!

Няма как да скрием греха си, Бог знае всичко за нас. И тежко и горко на всеки, който падне в ръцете на живия Бог! Но Бог ни обича, затова ни предупреждава чрез различни хора и събития в живота ни, само и само да повярваме в Него. И Той ни казва, че само кръвта на Исус ни дава достъп до трона. Кръвта на Исус е нашата виза за небесното царство! Приготвил ли си се за митницата?

В историята, която ви разказах в началото, аз не знаех, че е забранено да внасяш луканка през митницата. Понякога обаче хората знаят, че внасят през митницата забранени стоки. И какво правят? Крият ги. Понякога ги крият в обувките си. Понякога между преградките на портфейлите и портмонетата. Понякога в дрехите, като жената която зашила джобове в престилка и я скрила под роклята, а в джобовете сложила тропична риба. Някои дори гълтат балони, пълни с кокаин (38 балона).

Понякога човек може да премине през митницата с недекларирана стока. Но никой няма да може да се промъкне в небето със скрити грехове.

Нищо не е скрито от Бога: Евр. 4:13: „И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме.”

За Бога няма скрито покрито. Той знае всяка наша мисъл, действие или дума. Бог иска да отстраним тези грехове от живота си.

1 Пет. 3:18-22: „Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, а оживотворен по дух, с който отиде и проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчегът, в който малцина, тоест осем души, се избавиха чрез вода. Която в образа за кръщението и сега ви спасява (не измиването на плътската нечистота, а свидетелството към Бога на чистата съвест) чрез възкресението на Исус Христос, Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, на Когото се покориха ангелите, властите и силите.”

Петър ни казва, че онова, което чака тези, които се опитват контрабандно да влязат в небето, е тъмницата на ада. (3:19). Бог ни обича и не иска да ни сполети съдбата на непокорните по времето на Ноевия потоп. По времето на Ной повечето хора не повярваха и бяха погребани в придошлите води. Днес всеки има шанса да повярва и да бъде символично погребан за греха при водното кръщение и да възкръсне за нов живот. Водното кръщение е само външна изява на спасителната ни вяра в Исус Христос.

Така че, първото нещо което Бог иска от нас, за да минем през митническия контрол на небето е, да се покаем от своя грях.

3. Второ, по пътя към небето Бог иска ние да сме „ревностни за доброто” (1 Пет. 3:13). Да сме ревностни означава да живеем с мисълта да правим добро. Да помагаме на хората. Даже понякога да страдаме заради това. „Но даже ако пострадате за правдата, блажени сте.” (3:13)

Все още тук гоненията са доста меки. Но в света убиват около 100000 християни на година.

Някой попитал веднъж К. Луис: „Защо праведните страдат?”, Той отговорил: „Защо не? Те са единствените, които могат да го понесат.”

Петър казва, че ние сме благословени, ако страдаме за правдата. Самият той щеше да умре с мъченическа смърт, разпънат с главата надолу, защото считал себе си недостоен да умре със смъртта на своя Учител.

По време на комунизма много християни са били хвърляни в затвора или умирали заради вярата си. Предтекстът: строителството на справедливо общество. Ето какво казва Буров за комунистическия идеал:

„Лъжете се вие, комунистите, че ще промените света и хората, че ще има свобода, братство и равенство на земята. Нямало ги е, няма ги и няма да ги има. Хората се раждат неравни — и по социално положение, и по дарби, и по всичко... Вие, комунистите, живеете с илюзии... Равенството е фикция. Равенство не е имало и няма да има. Свобода ще има, но равенство няма да има.”

Равенство няма да има, но страдание ще има винаги. И Петър ни казва, че ние сме благословени, когато страдаме заради вярата си, защото страданието ни дисциплинира, ще ни направи по-жертвоготовни и себеотрицателни, ще ни доближи до Бога и ще ни помогне да свидетелстваме на другите ефективно. Какво по-голямо благословение от това?!

И после Петър добавя: По-добре е да страдаме поради доброто, защото то винаги дава плодове - в нашия характер, нашето служение и свидетелство. Изобщо, страданието е добро за нас!

Човек намерил какавида на императорска пеперуда и я взел вкъщи да гледа как ще се излюпи. Един ден се появило тънко отверствие и няколко часа пеперудата се борила, но не успяла да се промуши през него. Човекът решил да й помогне. Взел ножица и разрязал пашкула.
Пеперудата излязла лесно с голямото си и подуто тяло и малките сбръчкани крилца. Той очаквал след няколко часа крилата да се разтворят и придобият естествената си красота, но това така и не станало. Вместо да се превърне в лекокрило същество, пеперудата прекарала живота си влачейки надутото си тяло и сбръчканите си крила.
Тесният пашкул и борбата, необходима на пеперудата, за да премине през малкото отверствие са Божият начин да накара течността да премине от тялото към крилата. „Милостивото” разрязване всъщност се оказало жестоко. Понякога ние се нуждаем именно от борба!
Без значение какво ще ни струва това, Пътеводителят ни съветва да сме ‘ревностни да вършим доброто’ (ст.13). Понякога с удоволствие помагаме на някого, особено когато не ни струва много. Но има случаи, когато не е лесно. Трябва да решим съзнателно да го правим, а не да се чудим да направим добро или не, когато ни се отвори възможност.

Когато отидохме да помагаме на хората, засегнати от бедствието в Аспарухово, ние го направихме, защото съзнателно сме решили да помагаме. Не ни идваше отвътре да отидем и да газим в калта и да носим кофи с кал часове наред. Нашите ценности ни заставиха да го направим. И това беше добър пример за невярващите, с някои от които още поддържаме връзка.

Ревностни да вършим добро.

4. Имай смелост за свидетелство.
За да преминем през митницата, ние трябва да загърбим греха и да вършим с желание добро. Но това не е достатъчно. Има още един критерий за достъп до небесното царство: Бог иска ние да сме смели в нашето свидетелство.

Oт тяхното застрашаване не се бойте, нито се смущавайте.” (1 Пет. 3:14)
Пс. 27:1 – Господ е моята светлина и моето спасение – от кого ще се уплаша?
Исая 41:10: не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница.

Трудно е да си смел, ако си прикован от страх.

Макс Лукадо пише в книгата си „Представи си живота си без страх”:

Страхът прогонва много хубави неща в живота. Може ли човек да е щастлив и да се страхува в същото време? Може ли да мислиш трезво и да се страхуваш? Да си уверен и да се страхуваш? Да си милостив и да се страхуваш? ... Страхът не е написал симфония или стихотворение. Страхът не е преговарял за мир, не е изцелил болест. Страхът никога не е помагал на семейство да преодолее бедността, или на народ да преодолее заблудите си. Страхът не е опазвал брак или бизнес. Смелостта е правила това. Вярата е правила това. Хора, които са отказвали да се огънат под собствените си страхове са правели това. Но самият страх? Страхът ни вкарва в затвора и затръшва вратата зад нас.

Бог знае, че повечето от нас се борим със страхове от време на време. Но Той ни повтаря неколкократно: не се страхувай. Не се страхувай, защото аз съм твой пастир, аз съм твое убежище, твоя светлина и спасение, ще те укрепя и ще ти помогна, ще те подкрепя с праведната си десница. Бог ни е обещал да не ни напуска и изоставя.

Някои християни се страхуват да свидетелстват за вярата си. Притесняват се как ще реагират хората; други се чувстват несигурни и не знаят какво да кажат, защото не четат Библията и не се молят. Но когато ние се уплашим и не свидетелстваме, ние показваме неуважение към Бога.

1 Пет. 3:15. „А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда. Следователно, ако искате да покажете незачитане на Бога, просто не свидетелствайте!”

Важно е ние да знаем как да излагаме и защитаваме вярата, защото когато свидетелстваме за Него, ние Го почитаме в сърцето си. За целта е нужно да познаваме нашия Пътеводител, Библията. Четеш ли Пътеводителя всеки ден? Готвиш ли се за митническата проверка? Почиташ ли в сърцето си Бога, като отговаряш на всеки за твоята надежда?

Разбира се, не всички сме призовани да станем велики евангелизатори. Тази дарба (евангелизиране) притежават около 10% от християните. Не всички ще участваме в дебати с мюсюлмани и привърженици на други религии. Но всъщност, по-важно е не да печелим дебати, а да показваме Неговата любов. Да отговаряме с кротост и страхопочитание. Нашата кротост и страхопочитание ще са най-голямото свидетелство за истинността на вярата ни.

Когато свидетелстваме с думи и с живот, най-вероятно ще страдаме. Ще ни отхвърлят, ще ни се присмиват, възможно е да пострада нашето реноме или кариера. Но Пътеводителят ни насърчава: защото само когато страдаме заради доброто, което правим, ние израстваме и Бог внася промяна в живота на другите. Какво по-голямо добро от това да дадем добрата новина за спасение на хората?

По пътя към небето Бог иска ние да сме подготвени, за да минем през митницата. Той иска да се подготвим за митнически контрол, за да преминем границата безпроблемно. Ние можем да го направим, когато отхвърлим греха, когато се стремим към добро и когато смело защитаваме вярата си.

В самолета един мисионер седнал до момиченце, болно от синдрома на Даун. След малко то го погледнало и попитало: „Господине, миете ли си зъбите?” Леко изненадан, мисионерът отговорил: „Да, мия си зъбите.” „Това е добре, защото ако не ги миете, те ще се развалят и ще паднат.” След малко пак го попитало: „Господине, пушите ли?” Той отговорил: „Не пуша.” „Това е добре, защото ако пушите, може да умрете от рак”. След малко го попитало: „Господине, познавате ли Исус?” Той отговорил: „Да, познавам Исус.” „Това е добре, защото ако не го познавате, ще умрете и ще отидете в ада.” До мисионерът седнал друг мъж. Момиченцете казало: „Питай го, питай го”. Мисионерът казал: „Господине, това малко момиченце иска да ви питам дали си миете зъбите.” Леко изненадан, мъжът отговорил: „Да, мия ги.” Момиченцето пак казало: „Питай го, питай го...” „Господине, момиченцето иска да знае, пушите ли?” „Не, не пуша.” „Това е хубаво, защото ако пушехте, можехте да умрете от рак.” „Питай го, питай го.” „Ш-ш-ш, това е твърде лично...” „Хайде, не се страхувай, питай го, питай го.” „Господине, малкото момиченце иска да знае, познавате ли Исус?” „Не, не го познавам. Но напоследък имам сериозни проблеми и бих искал някой да ме запознае с Него.”

Готов ли си за митническия контрол?

Нека се помолим.


1.03.2015, 
БПЦ "Нов живот" - Варна