/проповед/
Прочит 1 Пет. 2:13-21а
Един човек бил поканен от
приятели на риболов в дълбоки води. Когато излезли в открито море, той започнал
да си мисли, че това е най-глупавото нещо, което е правил в живота си. Как можел
да знае, че морската болест е толкова ужасно нещо? Всеки път, когато лодката се
издигала и след това падала, той се чудел как ще оцелее още 2 часа от
пътуването. Тогава един от приятелите му казал: „Не се бой, приятел. Никой още
не е умрял от морска болест.” Том го погледнал и извикал: „Моля те, не говори
така. Надеждата да умра е тази, която ме кара все още да живея!”
Колко от вас са преживявали
морска болест? А на колко от вас им е прилошавало в колата или автобуса? На мен
ми се е случвало. Веднъж пътувах от Бургас за Варна с Джон Ленъкс, известен
сред християнските среди говорител. Тъкмо беше говорил пред студенти в Бургас и
предстоеше да говори в Медицинския университет във Варна. Джон е невероятен
събеседник, от който има винаги какво да научиш. През цялото време ми говореше
нещо и аз се стараех да го слушам, но този път не ми беше изобщо до разговор!
Беше ми толкова лошо, че едва издържах да не избълвам съдържанието на стомаха
си в лицето му.
Може да ни прилошее във
всяко превозно средство. Може да стане дори в киносалон, когато камерата се
движи постоянно. Нарича се болест на пътуването, прилошаване или още кинетоза. Веднъж
в Норвегия на Ваня й призля във влака, толкова бързо се движеше.
Това става, когато гледаме
нещо, което не се движи, докато превозното средство се ДВИЖИ. На мен ми се
случва, когато се опитвам да чета книга в маршрутка. Очите ми са вторачени в
книгата. Книгата не се движи, но колата се движи. Вестибуларният ми апарат усеща
движението, но очите – не. Следствие на тези противоречиви сигнали, се поражда несъответствие
между реалността, която тялото ни усеща, и лъжливото впечатление, което нашите
очи добиват. В резултат ставаме дезориентирани, върти ни се свят и ни се гади и
повръща.
Именно несъответствието
между лъжливото усещане и реалността причиняват тази болест на движението.
Пътеводителят на
християнския стопаджия, 1 Петрово послание ни казва, че ние сме странници и
пришълци в този свят. И докато пътуваме през света можем да се дезориентираме,
защото може да вземем нещо за реалност, когато то не е. И когато възникне несъответствие
между нашето усещане за реалност и истината, ние започваме да чувстваме дискомфорт
и се разболяваме от духовна болест на движението.
Петър ни казва, че имаме
тази нагласа, че животът трябва да е справедлив. Ако аз съм съзнателен
гражданин, покорявам се на властите, спазвам закона, плащам си данъците, аз очаквам
общината да си гледа съвестно работата, държавата да не ми се меси много много,
но да ми осигури добро образование, възможности за развитие и добро здравеопазване.
Престъпниците да влизат в затвора, а добротворците да бъдат поощрявани.
Очакваме животът да е
справедлив, но ... в действителност той не е такъв. Петър ни предупреждава, че страдаме
несправедливо (2:19). Нещо повече - в този свят ще страдаме поради доброто,
което вършим (2:20).
Това не ни харесва, защото не
е справедливо. Повлияни от бога на съвременния свят, хуманизма, ние мислим, че целият
свят се върти около нас. Непрекъснато търсим правата си, но забравяме за
задълженията си. Нещо повече, щом сме християни, смятаме че всеки трябва да ни
уважава. В края на краищата, нали служим на всесилния Бог, Твореца на
вселената! За него няма нищо невъзможно!
Като християни възприятията
ни казват, че няма да страдаме, но реалността е друга – ние страдаме и ще
страдаме.
Исус каза: „В този свят ще
имате страдания.” (Йоан 16:33). В 1 Пет. 4:12 Петър добавя: „Любезни, не се чудете на огненото
изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо
странно.”
Нека си припомним: Петър
пише на християни неюдеи и юдеи в църквите в Мала Азия. Той пише от Рим около
63 г.сл.Хр., когато на власт е Нерон. Това е само година преди големия пожар в
Рим.
Една история за Нерон показва
колко зъл е бил той. Той обичал да се състезава с колесници. За целта построил
писта и се състезавал цял ден. Но това не му било достатъчно, искал да се
състезава и през нощта. Но тъй като електричеството още не било изобретено,
измислил злокобен план. Заповядал на войници да намерят няколко християни, да
ги намажат в катран и да ги вържат за стълбове около пистата. При залез слънце
тези християни били запалени и се превърнали в човешки факли.
Днес ни е много трудно да се
покоряваме на хора като бившия премиер Орешарски, но ако ги сравним с Нерон,
Сталин и Георги Димитров, сигурно ще променим отношението си. Това не означава,
че Пътеводителят ни съветва да изпълняваме безпрекословно всеки закон или
заповед. Ние не можем да вършим неморални неща. Ако правителството на Република
България, местната власт, шефът или учителят ти те принуждава да вършиш грях,
не го прави. Но в общия случай ние сме призовани да спазваме закона и да се
покоряваме, макар и да страдаме.
В този свят ще имаме
страдания. Такъв е животът. Ние ще страдаме, ще минаваме през трудности и
изпитания, въпреки че сме християни.
Но ние не сме от този свят.
Ние сме граждани на небето. Само преминаваме оттук. Ние сме стопаджии. И ако не
разберем това, ще страдаме още повече и ще ни се гади и повръща.
Преди няколко години, докато работех със студентското
движение, между мен и националния координатор възникна разрив, който се дължеше
на принципни различия. Този разрив имаше последствия и върху моята позиция в
организацията. Беше ми трудно да приема, че християнин може да мисли и да
действа по такъв начин. Идеше ми да си тръгна от организацията и повече да не
се занимавам с такъв човек.
Това става с много християни,
когато те виждат само трудностите, през които трябва да преминат. Те са разочаровани
от всеки и всичко. Започват да се оплакват, че целият им живот е едно непрекъснато
страдание и постепенно се предават и демонстративно си тръгват. Понякога идват
на църква, но това е напразно упражнение. У тях няма радост. Вярата им е плитка,
а взаимоотношенията им с Бог са неудовлетворителни.
Ако ти се чувстваш така,
какво можеш да направиш? Как можеш да върнеш радостта в живота си?
За да отговорим, ще се
върнем на примера с болестта на движението. Чел съм, че се препоръчва просто да
погледнем през прозореца към хоризонта, в посока на движението. С други думи,
за да преодолеем погрешното усещане, че сме спрели, ние трябва да погледнем към
това, което е реално.
Евреи 12:1,2 казва: „нека
устоявайки, изминем престоящото ни поприще, като гледаме на Исуса начинателя и
усъвършителя на вярата ни”. Библията учи, че Исус е единственото нещо,
което ще ни помогне да се справим с трудностите в живота. И точно това Петър ни
казва тук.
„понеже и Христос пострада за вас и ви
остави пример да вървите по Неговите стъпки; 22 Който грях не е сторил, нито се е
намерило лукавство в устата Му; 23 Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не
заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; 24 Който сам
понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за
греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте. 25 Защото като
овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастира и Епископа на душите ви.” 1 Пет. 2:21б-25
Погледни към Исус. Той е бил там, където си ти. Когато погледнеш към Него
ще можеш да преминеш през най-ужасните неприятности в този живот.
Кори Тен Бум разказва за случка в лагер
за военнопленници, в който били със сестра й във Втората световна война. Всеки
петък нацистите събличали лагерниците за медицински преглед. Жените трябвало да
вървят пред очите на войниците. Един ден, когато трябвало да търпят това
унижение, изведнъж в ума й оживяла една истина: „Той висеше гол на кръста.” „Аз
не съм мислила преди за това, тъй като всички картини и статуи предствят Исус
обвит с плат. Но изведнъж разбрах, че това е поради уважението и почитанието на
художника. Но в онзи Разпети петък не е имало почитание. Не повече отколкото в
лицата, които виждах около нас. Наведох се към Бетси, която вървеше пред мен и
казах: „Бетси, те взеха и неговите дрехи”. Тогава чух въздишката й: „Кори,
никога не съм му благодарила за това.”
Единственото нещо, което помогнало на
Кори и сестра й да издържат на изпитанието било да погледнат към Исус. И с нас
е така. Именно посред трудностите на живота ние се нуждаем да погледнем на
Исус.
Твърде често обаче ние не правим това.
Твърде често ние се оставяме да ни притисне живота. И когато хората се отнасят
зле с нас, когато дойде време за сметките за телефона, тока и водата, когато се
разболеем, ние се плашим и обезсърчаваме. Защо ли? Защото за известно време сме
били дезориентирани и се опитваме да видим как ние можем да оправим нещата. Забравяме
за Исус.
Но обикновено не можем да се справим.
Цяла нощ се въртим в леглото и отново си представяме цялата ситуация, опитвайки
се да намерим изход. В такива моменти съм се научил как да заспя отново. Просто
предавам проблема на Исус. Казвам на Бог: „Не мога да разреша проблема, така че
предавам го на теб.” След това се обръщам и заспивам. И без друго Той ще будува
цяла нощ, нека Той се тревожи за това.
Ние трябва да отправим взор към Исус. Той
знае през какво преминаваме. Всъщност, Той е преминавал през много по-страшни
неща, отколкото можем да си представим.
Той не ни остави да имаме погрешна представа за света. Той каза: „В света имате скръб” (Йоан 16:33). Животът, казва Исус, няма да е лесен за теб като християнин. Но обърни внимание, че Исус не спира тук. Това не е целият стих. Той каза:
„Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.” (Йоан 16:33). Ти и аз ще имаме проблеми
заради вярата си в този свят.
„Но дерзайте, аз победих света!” Исус ни
обеща, че ние няма да сме сами в изпитанията. Той няма да ни изостави.
В изпитанието погледни към Исус. Правиш
ли това? Когато се страхуваш, мислиш ли за Бог? Облягаш ли се на Него? Доверяваш
ли Му се? Отваряш ли Библията? Молиш ли се? Търсиш ли Неговата воля? Не е
лесно, но веднъж научиш ли се да го правиш, ще избегнеш разминаването между
фалшивата представа и реалността.
Но как да разбера дали съм се научил да
правя това?
1 Пет. 2:17-18 казва: „Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте. Слуги, покорявайте се на господарите си с
пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите.”
Петър се обръща към
християните-слуги, защото повечето от вярващите в църквите са били такива. В
Римската империя слугите са били най-многочислената група – цели 60 млн.!
Отношението към тях било като към предмети. Господарят им е можел да прави с
тях каквото си иска, дори да ги накаже със смърт за най-дребното провинение. И
точно тези хора Петър съветва да се покоряват и на най-опърничавите господари!
Днес в България няма господари
и роби, но има началници и подчинени. В тези стихове Петър ни казва, че сме се
научили да Му се доверяваме, когато показваме уважение към хора, които са груби
с нас. Има хора, които не са най-приятната компания. Има хора, които те карат
да настръваш, когато са край теб. Има хора, които са зли, които те побъркват и
в чието обкръжение ти е трудно да останеш. Още по-трудно е, когато тези хора са
твои началници.
Повечето хора изпускат
парата, като се оплакват на приятелите и роднините за своя шеф. Те могат с
часове да ти обясняват колко ужасен е този човек. Но това не е добра идея. Хората
казват, „С какъвто се събереш, такъв ставаш.” Ако през цялото време мислиш за
този човек, ако той обсебва мислите ти, той ще започне да контролира и живота
ти.
Но ти си християнин.
Тези хора не трябва да те контролират. Кой трябва да те контролира? Исус!
Следователно, ако се науча да показвам уважение към хората, които са груби с
мен, аз доказвам, че мога да се доверя на Бога.
Исус каза: „Обичайте неприятелите си, правете добро
на тези, които ви мразят, 28 благославяйте тези, които ви проклинат,
молете се за тези, които ви правят пакост. (Лука
6:27-28).
Нека
отново повторя: Духовната болест на движението се появява, когато това, което
ми се струва истинско се разминава с онова, което наистина е реално.
Може
да си мисля, че животът е несправедлив. Ако позволя на тази мисъл да ме победи
показвам, че не съм позволил на Бог да поеме контрол над живота ми.
В
началото ви разказах за трудния период, който имах в студентското движение. Бях
толкова разочарован, че ми идеше да си тръгна от движението. Но реших да се
смиря и да остана. Знаех, че макар и да не ми се иска да го приема, и аз имам
вина за ситуацията. Реших да гледам на Исус, който беше безгрешен, но не
отвърна на хулите и предаде делото си на Отца. Това ми помогна да запазя
взаимоотношенията си с този човек и да бъда ефективен в студентската работа още
дълги години.
Ние сме
призовани да се покоряваме и да понасяме търпеливо заради Христос. Той
„пострада за нас и ни остави пример да следваме по Неговите стъпки” (ст.21). И ако
ние следваме Неговия пример, ние се превръщаме в пример за невярващия свят.
Когато гледаме към Исус, ние сочим към Исус.
Когато Индия извоювала независимост от
Великобритания през 40-те години на 20 в., група британски социални работници
решили да изследват влиянието на Британското управление върху народа на Индия.
След 6 месеца те се отказали и се върнали у дома. Макар, че британското
присъствие в Индия датирало от 17 век, много хора в селата на провинцията дори
не били чували, че са Британски протекторат!
Преди 2000 г. Бог дойде и живя сред
човеците, и хора са се раждали и умирали без дори да разберат за това събитие.
Живеем в свят, в който Царят е дошъл, но милиони са в неведение, че Той
присъства.
--
Гледаш ли към Него? Четеш ли
Пътеводителя? Сочиш ли към Исус? Само Той ще ти помогне да преодолееш духовната
болест на движението.
Молитва.
---
8.02.2015 г.
БПЦ "Нов живот" - Варна
