вторник, юни 18, 2013

Клонът е отрязан, изведнъж ще падне

Много хора смятат Библията за книга, която няма връзка с действителността. Това е резултатът от няколко века преобладаващо номинално християнство, 45 г. войнстващ атеизъм и 20-тина години посткомунизъм.

Но ако се опазим от изкушението да повтаряме като папагал изтъркани идеологеми и разтворим страниците на Божието слово, ще се уверим че никой друг не може да даде по-правдиво описание на ситуацията, в която е днес страната ни. Ето само няколко стиха от книгата Притчи:

„В размирна страна има много управници, но разбран и разумен човек може да запази порядък.” (Пр. 28:2)

„Който крие престъпленията си, няма да успее; а който ги изповядва и оставя, ще намери милост.” (Пр. 28:13)

Управник, лишен от разум, е голям тиранин, а онзи, който мрази грабителството, ще продължи дните си. (Пр. 28:16)

Който ходи непорочно, ще се избави; а който ходи по криви пътища, изведнъж ще падне. (Пр. 28:18)

„Когато праведните са на власт, народът се радва, а когато нечестивият началства, народът стене.” (Пр. 29:2)

„Чрез правосъдието царят утвърждава земята си, а който е жаден за подкупи, я съсипва.” (Пр. 29:4)

Подобно на много други, очевидно и господата Станишев, Пеевски, Василев, Доган, Местан и Орешарски не са чели тази книга. Или ако са, не са се поучили от мъдростта в нея. Нито пък са се поучили тези, които на избори дават вота си за марионетките на мафията.

Като че ли обаче марионетките на икономическата олигархия без да разберат отрязаха клона, на който седяха. Все повече хора в тази страна осъзнават престъпния характер на олигархично-мафиотския модел на управление през 19 от последните 24 години.

Чрез своята жажда за подкупи и грабителството си тези ‘управници’ доведоха до размирици страната и буквално накараха народа да стене. Съсипаха на два пъти икономиката (1991 и 1996) и се опитват да го направят за трети път. Забогатяха на гърба на бедния българин. Сега се опитват да шикалкавят и да скрият престъпленията си.

Това няма да им помогне. Изведнъж ще паднат. Сега или след 3 месеца, това не е толкова важно. Страшно е да останеш в историята с прозвището ‘Олигарски’ или ‘Стани шеф’. Това е съдбата на тези, които се съюзяват с дявола.


Но тези господа и тяхната многобройна свита все още имат възможност да докажат, че разбират значението на думата ‘достойнство.’ „Който изповядва престъпленията си и ги оставя, ще намери милост” (Пр. 28:13). Не е достатъчно да се каже: „Направихме грешка с Пеевски.” Истинското покаяние е да признаеш всичко. И да слезеш от политическата сцена. И да не се връщаш.

Защото залогът не е само петното върху репутацията за цял живот. Залогът е вечността.